Всекидневната

First topic message reminder :

Всекидневната в частта на майсторите.

Всекидневната - Page 3 2

Елиза се телепортира с гръм и трщсък във всекидневната на общежтието. Точно по средата на партито на Джейн. Всички я зяпнаха , като че ли са видяли края на света. Или може би някое извънземно. И нищо чудно. Очите на Елиза все още бяха жар червен и изгаряха всеки , който я погледне в тях. А на лицето ѝ стоеше , типичната от скоро за нея лукава усмивка. Всички не спираха да я гледат. Сякаш Дяволът е дошъл на повърхността.
Джейн се доближи до сестра си.
- Защо сте ме зяпнали? - попита Елиза.
- Елиза , какво ти е? - попита Джейн и беше готова да изпадне в паника.
- Оо , не се тревожи за мен. Аз съм си добре. - каза Елиза с нормалния си глас. - Защо сте ме зяпнали? - попита повторно тя , гледайки към всички наоколо.
Видя как Изида показва своите очи , докато гледаше в очите на Елиза и тогава тя разбра.
- Ааа. - каза само и затвори очи.
След малко ги отвори и бяха типичните си за Лиза шоколадови очи , а лукавата усмивка не беше толкова забележима , както преди.
- Имам много , много добра новина за всички. - каза Лови на всички , като най - вече се обърна към Джейн.
- Добрата новина е , че Подземния свят е унищожен! - каза тя радостно и всички се усмхнаха , щастливи , като нея. Може би нищо не разбираха и са се усмихнали замо защото Лизи се е усмихнала, но на нея ѝ беше все едно. - То беше заплаха за всички ни , но сега го няма.
Усмихна се лъчезарно и след това дръпна Джейн към себе си и отидоха в единия край на стаята.
- Джейн , няма да повярваш какво стана. - каза ѝ Елиза и започна да разказва какво се е случило в подземния свят. Но истината беше , че Елиза излъга сестра си. Излъга я , че тя не е унищожила подземния свят. Каза ѝ , че е изпаднала в несяст и когато се е събудла всичко е било разрушено и напът да се срути върху нея , но тя бързо се е телепортирала. Лов не каза истината на сестра си , защото мислеше , че не е добре за егото ѝ. Пък и имаше чувството , че силите ѝ я завладяваха. Колкото повече говори за тях и ги използва , имаше чувството , че те я привличат към нещо. Нещо , което не беше добро. Нещо , наистина лошо.

Елиза ми разказа всичко, което се бе случило в подземния свят. Аз направо се бях вслушала в нея и попивах всяка една дума казана от сестра ми. Явно си е било приключение, но изопщо не проумявах как подземния свят се бе срутил сам или по точно как се бе срутил, защото Ели каза, че е била в без съзнание, но когато се появи тук с гръм и трясък сякъш бе доволна от нещо, но не исках сега да я разпитвам за това. Щях да и повярвам на казаното без да навлизам в подробности. Малко се бях отвеяла с Лизи, но другите момичета бяха все още тук, но забелязах, че Сорша си бе тръгнала от партито, а Джесика и Рейч се приготвяха май да си легнат да спят. Все пак бе станало доста късничко в момента. Аз се обърнах към сестра си.
- Явно съм изпуснала доста, докато бях тук. - и леко се усмихнах като прегърнах Лиз.
- Радвам се, че си добре. - паузирах за моменти се сетих. - А Джона и Кели? И те са добре нали? Успя да ги измъкнеш от онези долни твари. - макар Лиз да не ми бе казала, че Синистър бяха омутали братята ни и ги използваха, аз знаех от видението си.

Елиза също прегърна сестра си ѝ се усмихна.
- Не се беспокой. - каза ѝ тя. - Момчетата са добре. Телепортирах си преди да ун... - Елиза замалко щеше да се издаде.
Неможеше да си позволи силите ѝ да я завладеят. Неможеше и нямаше.
- Телепортирах ги точно преди да се разруши всички , заедно с мен. - каза Ел на Джейн и ѝ се усмихна.
И ето , че Елиза усети нещо във въздуха. Нещо , до болка познато на Елиза. Бъдеща любов. Лиз само се подсмихна и се обърна към сестра си.
- Джейн , момчетата са много повече от добре. Не се безпокой. Аз мисля да отида до басейна. Малко да се разсея. - Елиза прегърна отново сестра си и подскочи , като се обърна на другата страна към басейна. Беше много щастлива , че Кели отново има чувства след като Изабел го напусна. Е , не точно , но нали не се върна повече.

Всички отидохме във всекидневната, за да поговорим и да разберем какво в станало с Джейн. Майкъл, Бил и Елиза бяха пред нас с Джона по коридора както отиваха към кухнята, а ние с Джона зад тях. Стигнахме вече там и аз веднага се обърнах към брат си.
- Трябва да накараме този Бил да ни каже всичко каквото знае за станалото. По какъвто и да е начин. Съгласен брато? - погледнах го.
Огледах всички, които бяха тук. Останалите насядаха по дивана, аз и Джона още се влачехме бавно натам. Брат ми само кимна и ние се присъединихме към всички.

Всички седнаха на диваните , а след малко и Кели и Джонатан се присъединиха към останалите. Никой явно си нямаше напредстава какво става тук. Както и Елиза. Може да знаеше много неща , но това тук ѝ бе пълна мъгла. Ели каза на майкъл да остави Бил на дивана. Бил легна и Елиза седна до него , като му се усмихна мило и в ръката ѝ се появи лед. Знаеше къде точно изпитваше тази болка и знаеше и къде точно да постави леда. И какво обикновенно мястото беше главата. Елиза се обърна към останалите. Кели и Донатан седяна на столовете отсреща , а Майкъл беше застанал на дивана зад Ели и Бил.
- Явно никой не знае нищо, а? - попита само Елиза и всички се спогледаха, като Кели и Джонатан погледнаха към Бил.
- А , момчета. Знам че искате да накарате Бил да проговори , но това не става ей така и мисля , че е време да разберете истината за всичко. Вие и без това нищо не знаете. Ще бъда кратка и ясна. Това на дивана е Бил. Бил е бил гадже на Джейн , но са се разделили порави определени причини. С него се запознах от няколко седници , когато решихме да накараме Джейн да си признае , че все още го обича. Така и стана. Преди няколко часа я изиграхме на шега и тя призна , че все още го обича. Бил е демон. Знам , не му вярвате , но поне му дайде шанс. Той не е като другите. А знаете , че аз най - добре преценявам хората. И аз му се доверявам. Малко ще е трудно за вас , но ще всичкнете. - Елиза се усмихна насреяа на всеки.
- Момчета , това е Майкъл. Той е...гаджето ми. С него се познава от повече от пет месеца. Той също е демон и той също е различен като Бил. Знам го. И знам , че сега си мислите , че съм се побъркала , защото съм се доверила на демони , но поне ги ислушайте и ми повярвайте поне на мен. А ако вярвате в мен , и в тях ще повярвате. Майкъл е идвал тук много пъти , но никой не го е виждал. Първо ми помагаше с увладяването на силите , а после стана и нещо повече.
- Но нали гледаше.... - опита се да каже нещо Джони.
- ....последно на личния си живот. Знам. Но ми омръзна да си пропилявам годините за другите. Реших и малко за мен да се погръжа...Но това не е важно. Сега. Това е всичко , което знам. А има и още нещо за Кели и Джонатан. Унщожих подземния свят заедно със всички демони в него , както и Дрейк и сестрите Синистър. Но преди няколко часа едва не умрях от едно видение , което беше много силно и сякъш истинско. То беше , че Дрейк ве държеше вас , Кели и Джони , някъде на тъмно и имаше стена между мен и вас , която неможех да примина. Той ве уби пред очите ми и аз неможах да се съвзема. Свалих гарда си и той ме уби. Джонатан ме намери във ваната полумъртва и ме съживи. Друго.....Друго.....Май е това. - отдъхна си Елиза.
Сега , като погледна как всички я гледаха наистина ѝ стана малко неомфортно. Едни я гледаха в чуда , други със страх , трети с неразбирание , но се надяваше , че е изяснила нещата.
- Аз оставих Джейн и Бил насаме , като си мислех , че.... Сещате се. Но когато влязох във ваната да се изкъпя получих видението и добре , че беше Джонатан да ме спаси. След часове спах изморена и отпочиваща. След като станах пратих Джони в стаята си , да си поспи тъй като не беше спал , заради мен , защото ме пазеше. И тогава повиках Майкъл и бяхме в стаята , когато чухме експлозията и оттам вече знаете какво стана. - отново си отдъха.
Това разазване доста я изморяваше.
- Та , някой да знае нещо , което ще не освети всички!? - каза Мередит отново нервно , опитвайи се да прикрие нетърпението си и злобата си , които извираха от нея.

Лежах на дивана и изпитвах стхотна болка в главата. Бях илекуван от раните, но незнаех, защо ме болеше така главата. Лежах и слушах какво разказваше елиза на двамата си братя. Ето, че не след дълго свърши.
- Та, някой да знае нещо, което ще ни освети всички!? - рече Елиза след цялата история, която разказва.
Аз знаех много неща. Незнаех как да започна да има разказвам, че накрая да ме разберат. В умът ми само минаваше историята с Джейн и Дрейк, който уж я бе убил пред очите ми. Помръднах малко и решен вече да има кажа поех въздух. Нямаше за какво още да си мълча. Само щях да влоша нещата тук.
- Ъммм... - измънках малко като привлякох вниманието върху мена си.
Огледах всички погледи внимателно и този на Майкъл също, който се чудех защо ли бе тук, но нали Елиза разказа. Не бях сигурен за него, че бе различен от другите демони. Бе много добът актьор, но сега не бе времето да му мисля.
- Мога да ви кажа горе долу какво се случи, но ми се губят малко моменти. - припомнях си части от случилото се преди половин час и бях готов да го изкажа вече. - Значи след като Елиза ни остави с Джейн в стаята сами мина известно време, в което тя Джейн се бе замислила и не ми бе обърнала внимание. Поизчаках и реших да я разсея, за да си продължим разговора. Тъкмо бях до нея, когато нещо ме улучи и аз се озовах на стената. Бе някаква светкавица. Последваха още две светкависи и след това се появи един силует. - паузирах за малко и усетих напрегнатите погледи в мен.
- Първоначално не го познах, защото изглеждаше по друг начин, но след момент се промени във себе си. Бе Дрейк. - при споменаването на името му видях реакциите на всички в всекидневната.
Бяха страшно изненадани, а най-вече Елиза, която е имала видения с него.
- Бе ядосан и се опита да ме убие. Джей тогава се усъзна и го разсея, но той възспираше всичките й атаки. Някак си успя да го хване в един силен вятър като ураган и ме нарами и тръгнахме към вратата, но Дрейк ни отблъсна в стената със все сила. Издърпа ме към него, а времето май бе спряло доколото си спомням. Почна да ме наранява с разните си сили, но най вече ме заболя когато видях... - точно преди да споменя останалата част замлъкнах незнаех как щеш да има се отрази.
Незнаех, че е било само видение. Мислех си, че наистина Джейн е мъртва. И може би Дрейк е знаел ,че ще им разкажа и за това го бе направил. Вярвах, че Джейн е мъртва и сега го казах и на останалите.
- Той ме бе пребил направо, а най-лошото бе че незнам как стана, но пред самите ми очи той... - преглътнах за момент. - Със собствените си очи видях как уби Джейн пред мен. Казвам ви наистина го направи. Видях го пред себе си. - аз направо замлъкнах след това, защото незнаех какви реакции щяха да последват сега.

Джейн е мъртва?! Неможех да го повярвам. Никой останал неможе да го повярва. Най - вече Елиза. Само се засмя с медения си глас, когато Бил ѝ каза, че Джейн е мъртва.
-Ха Ха. Много смешно. - каза тя към Бил. - А сега без шеги. - добави и отново го погледна.
Но по изражението на Бил познах, че казвва истината. Пък и когато му прочетох мислите му само потвърдиха думите му. Аз сложих ръката си на рамото на Елиза, като тя ме погледна, както и аз нея. "Елиза, мисля, че той не се шегува. Само му прочети мислите..." - шепнах на Ели с една от способностите си. Тя го загледа, като отново и отново четеше мислите му и се надяваше да не прочита едно и също нещо на веднъж. "Джейн е мъртва", ''Дрейк я уби пред очите ми'', ''Видях всичко'' и така нататък.
- Не... - каза само Ели и стана от дивана , като започна да крачи и да засмишлява, опитвайки се да измисли нещо.
Да вдъхне доверие на братята си, на Бил, а както и на нея малко вяра. А аз обичах когато размишляваше и беше нервна. А сега вече всичко ѝ личеше. Беше се здравата ядосала и много нервна.
- Не. Не е мъртва. Сега не я усещам, но когато вие момчета... - обърна се към Джон и Кели. - ...бяхте отвлечени от сестрите Синистър знаех. Усещах го. Но не със силите , а в сърцето ми. И сега ви казвам Джейн не е мъртва. Усещам го. Знам го. И само да чуя някой да си мисли обратното ще стане лошо. Джейн е голямо момиче и може да се грижи за себе си. По - умна е от мен и съм убедена , че е измислила нещо и не е мъртва. Пък и е вампир. - продължаваше да убеждава всички. - Тя е добре. Сто % съм сигурна. И ще ви го докажа. - сериозния ѝ тон се чу в стаята.
И да си призная имаше ефект. Всички ѝ повярваха. Тя продължаваше да се държи отговорно и седна на земята, упитвайки се да я открие по някакъв начин. Кръстоса краката си по турски и затвори очите си. Аз само се усмихнах. Знаех какво щеше на направи. Докато другите в стаята я гледаха с учуда. Тя се извиси във въздуха, като беше задействала една от силите си.
-Какво прави?! - попита Джонатан учуден и малко изненадан.
-По - тихо. - шепнах аз. - Опитва се да намери всичи магически същества на света. След това и вампирите. После ще ги съчетае и ще потърси сестра си. Най - вероятно ще е в подземния свят, който е подновен и ще се опида да махне заклинанието от него, защото неможе да го премина. След това ще я потърси и ще имаме точното положение на Джейн. Много е полезна тази медитация, но е и много опасна. Ще отнеме време, за да се потвърди, че Джейн е жива и след това ще започне търсенето. - прошепнах на всички целия процес и се загледах към Елиза.
Но предишните опити не бяха безболезнени за Елиза. От толкова много магическ същества и използването на силата главата ѝ започна да пулсира и една не изпадна в кома. Надявах се този път да усмее. Аз станах от облегалката на дивана и започнах да обикалям около нея, за всеки случай. Не исках нещо да ѝ стане. Аз застанах до нея и не свалях поглед от нея.

О , страхотно. Едната ни сестра беше изчезнала може би без надежда за...
- Джонатан! - чух в главата си.
Това беше онзи невдъхващия доверие. Майкъл. Какво пък искаше?!
- Чу сестра си! - каза ми този глас и аз само му се изплезих.
Никак не ми вдъхваше доверие. Беше демон! А и този Бил също. Никак не вярвах на демони. Винаг когато бяха наоколо ставаше нещо. И ето , че Елиза замалко не умря във ваната от видението , а сега и Джейн изчезна с никкаква следа от живот.
- Джонатан. Не го казвай. - сега беше сестра ми.
Чудех ѝ се само как свързва двата края. Хем търси сестра ни , хем и на мен говори. В това семейство имаше голями каши и драми. Което не бе на хубаво. И както казвах преди да ме прекъснат. Сестрите ни една не умряха от Дрейк или кой и там да е. И на двете случки присъстваха демони. Немога да каже , че е само случайност. Нещо имаше в тези двамата. Нещо много лошо. Но защо и се изненадвам. Бяха демони. И дори и Майкъл да ме чуваше , не ми пукаше. Знаех си , че не може да му се вярва.
- Колко опасно е? - попитах аз Майкъл.
- Предишния път едва не изпадна в кома. - каза тихо той , неспирайки да я гледа.
Аз само погледнах към Кели и той към мен. Значи и преди го е правела?! Защо нищо не знам?! Защо нищо не знаЕМ?! Нкой не се нтересуваше от живота на Елиза вече. Поне на мен така ми изглеждаше и дълбоко съжалявам за това. Само Джейн се интересуваше от сестра ни , защото винаги беше до нея. Докато аз лично не си давах нищо за сметка. Но щеше да се промени. Аз само погледнъх към Бил и след това върнах погледа си към Елиза и Майкъл. МИнаха минути вече около 30 , а може и повече. Елиза все още медитираше. Но нещо се промени. В изражението ѝ. Смръщи се. Сякъш я боли нещо.
- Елиза , трябва да спреш. - каза ѝ Майкъл.
Явно е разбрал , че нещо не е както трябва. Може би е прочел мислите ѝ или и той има силна интуиция като нейната. Или просто е видял изражението ѝ. Но бях сигурен , че не е от нтоицията или по изражението.
- Още...малко. - каза Елиза и продължаваше да медитира.
По погледа на Майкъл виждах , че е притеснен за нещо. Явно за Елиза.
- Стига вече. Елиза трябва да се събудиш. - каза ѝ той.
- Още...малко...Майкъл. - виждаше се че говори през болка.
- Да , но нямаш още малко. Трябва да спреш сега. - викна ѝ той. - Нямаш още малко , Ели.
Елиза се хвана за главата. Виждах че я боли и виждах , как Майкъл се опитваше да я спре. Явно ставаше нещо. Елиза се опитваше да прикрие болката , но неможеше и скоро полетя надолу към пода. Бях сибурен , че ще падне на земята , но Майкъл я хвана. Остави я на пода , а аз станах от стола , като се изправих. Както и Кели. Бяхме готови да се намесим , ако станеше нещо. Но нищо не разбирахме и нямаше как да ѝ помогнем.
- Хей , Елиза! - викна Майкъл по нея , като нежно ѝ хвана главата и я погали.
Опря я до себе си , като се опитваше да я свести.
- Събуди се! Трябва да ги спреш! - викна ѝ Майкъл , но Елиза така и не помръдваше.
С Кели веднага отидохме натам.
- Какво ѝ е? - попита Кели.
- Твърде много мисли , гласове и сили наведнъж. Това е. - каза той.
След това ѝ удари един шамар като отново ѝ каза да се събуди. И изведнъж , когато всички се насъбрахме тя си пое дълбоко и реско въздух. Майкъл я прегърна , какво и тя него. Охх никак не ми се искаше да го виждам този със сестра ми , но бешеѝ помогнал и това трябваше да си го призная.
- Тя е...Тя... - учестно говореше Елиза. - Жива е... - когато чухме тези думи всички се успокоихме малко. - В подземния свят е. Дрейк я е затворил в една килия. Незнаете какви неща иска да ѝ причини. И всичко заради мен. Защото унищожих дъщерите му и другите му създания в Подземния свят. Сега иска да я убие , после Кели и Джони , за да ме накара да страдам. Само това е единствения начин да ме нарани. И когато ги убие пред очите ми аз няма да го издържа и ще съм безсилна и безпомощна.И тогава ще ме убие и мен и ще вземе силите си. трябва да я измъкнем оттам възможно - най бързо. - казваше Елиза.
Неразбирах. Защо се обвиняваше. Не беше тя вновна. Дрейк от отдавна иска да не убие. Елиза не беше виновна.
Явно нещо бе станало докато медтраше.

Вече се поуспокоихме всички, че Джейн не е мъртва, а е жива. Но това, че бе в подземния свят и Дрей кя имъчава и иска да я убие много ме притесняваше. А както и това, че тук при нас имаше два демона, които не ми вдъхваха доверие, ама никак. Незнам как но тази медитация на Елиза наистина бе полезна, но и много опасна за нея. Притеснявах се за всичко и всеки. Мразех да бъда най-безпомощния в семейството от край време. Този Майкъл никак не ми харесваше, но щом бе тук и по някакъв начин разбираше какво прави сестра ни, зани може би имаше нещо в него, но аз не го харесвах. Трябваше да измислим план или нещо как да се доберем до подземния свят и да се разправяме с Дрейк.
Незнам защо, но Елиза се обвиняваше за случилото се и че заради нея ще умрем и ние, и Дрейк ще я накра да страда така и нея, че ще убие. Неможех да го повярвам, че така говореше сестра ми сега. Винаги е мислила положително, а сега... Неможех да седя все едно, че нищо ми няма. Бях като попарен малко.
- Трябва да я измъкнем от лапите на този буклук Дрейк и то незабавно. - казах без да мисля аз понеже вече да мисля ми бе трудно. - Някой трябва да го разсее. - а с това имах предвид себе си, защото ми бе писнало да бъда безпомощен.
Знаех, че Лиз няма да го одобри, но аз го исках и щях да го сторя. Щях да отида долу и да го разсея, за да помогна на Джейн. Личеше си по лицето ми колко бях нервен, неспокоен и дори черти на гняв имаше понякога.

Елиза стана и се обърна към Кели. Незнаеше какво той иска от нея. Много добре знаеше , че Ели няма да му позволи и само незнаеше защо се опитваше да я накара в обратното. Нямаше да стане.
- Сякъш ще ти позволя да отидеш в подземния свят , за да разсейваш Дрейк. Забрави Кели. Вие с Джонатан оставате тук! Точка по въпроса. - каза им Елиза , като се обърна към Майкъл и Бил.
Беше ѝ хрумнала една идейка , която мислеше , че ще се получи. Надяваше се да се получи. Но беше малко слаба след медитирането. Сега малко я болеше главата. Но щеше да се оправи. Щеше да бъде добре. Не , страхотно. И щеше да убие този Дрейк. Имаше чувството , че на него въобще не му се искаше да умре. Ама че напаст.
- Елиза , неможеш! - викна ѝ Кели.
- Мога и още как! - рече Елиза , обръщайки се към Кели и Джонатан , които стояха на едно място.
- Не е честно! Неможем да стоим безочастно тук и ти го знаеш! Неможеш да ни накараш да стоим тук! Неможеш! - викна ѝ и Джонатан.
- А какво?! Трябва да ве пусна да очаствате и да се намерите мъртви ли?! В никакъв слушчаи! Няма да стане момчета. Просто забравете! - каза им Елиза. - Няма да ве пусна да отидете в подземния свят и да се опълчите срещ Дрейк сами! И въобще да доближавате подземния свят. Оставате тук! В тази всекидневна! И не ми спорете повчеше!
Кели и Джонатан само погледнаха към Елиза сякъш е отнела някаква играчка от 5 годични деца. след това се отдеглиха назад и останаха да гледат какво ще направят останалите.
- Момчета , имам една идея. - Елиза се обърна към Майкъл и Бил. - Ние тримата слизаме в подземния свят. Достатъчно силни сме. Ще се справим. Аз и Майкъл ще му отвлечем вниманието , докато ти Бил ще освободиш Джейн. След това ще го нападнем и ще го убием веднъж завинаги. - Ел набързо прокара плана си.
Нямаха много време. Дрейк всеки момент можеше да убие Джейн и затова трябваха да действат възможно най - бързо. Майкъл веднага се съгласи , сега оставаше и Бил да се съгласи и да тръгваха.

Нямаше какво толкова да му мисля. Джейн бе в опастност, аз замалко не умрях от Дрейк. Какво да му мисля? Плана на Елиза бе много добър като се замисля. Аз погледнах нея после Майкъл, който незнаех защо помагаше на Дарк, като бе верен на Дрейк и то много. Както и да е.
- Съгласен съм с вас. По добре да не чакаме още. - рекох аз като вече се бях подготвил за отиване към подземния свят. - Да тръгваме.
Щеше да му се стъжни на Дрейк. Щеше да се чуди от къде му е дошло това. Но той си го заслужаваше. Сякъш нямаше какво друго да прави, а само напрадаше Дарк. Сега щеше да види кой ще бъде победен.
Заедно с Елиза и Майкъл тръгнахме към подземния свят да спасим Джейн от лапите на Дрейк Синистър, а Кели и Джонатан останаха във всекидневната както сестра им нареди.

Защо винаги ни забваняваше да се замесваме в тези работи Лиз. Не сме бебета, че даседим настрани. Двете ни сестри сега бяха в подземния свят с демони и най-вече Дрейк, които бе много опоасен. Елиза не се е въстановила напълно от медитирането, ск оето разбра, че Джейн е добре. Защо не ни все с нея.
Седяхме с Джонатан до дивана и се чудехме какво да правим. Личеше си, че и на него не му се сдеше безучастно в това.
- Не можем да стоим така. - обърнах се към брат си. - Знам, че и ти си като мен. Не искаш да стоиш без участен.
- Така е Кели. А и тези двамата демони - Бил и Майкъл никак не ми се нравят.
- И на мен. Особенно Майкъл. - добавих като пъхнах ръце нервно в джобовете си. - Съгласен ли си да отидем и ние. Така или инак неможем да седим тук и да чакаме. - погледнах брат си и виждах, че никак не му се седеше тук, както и на мен.
Ами ако нещо се случаше на сестрите ни и след това ние да останем сами. Щяхме да сме много лесна плячка. Чувствах се доста гузно, че седяхме тук. Изчаках да чуя какво ще ми каже Джона по този въпрос.

- И питаш. Да тръгваме.
Нямаше какво да му мисля. Щом ставаше въпрос за сестрите ни нямаше какво да се олебая.. Бих направл всичко за тях , както те правят всичко за нас. И нямаше и да мисля. Щях да действам.
С Кели станахме от диваните , на които седяхме и веднага се запътихме към Подземния свят. Не беше лесно да стигнеш до него дори и да знаеш пътя. Постоянно се мяркаха демони и трябваше да си доста внимателен с тях. Нито искаше да ги ядосваш нито пък и искаше да ги оставиш. С Брат ми убивахме всеки изпечил ни се на пътя и най - накрая стигнахме до портата на подземния свят.

Елиза телепортира всички във всекидневната , като само ги погледна строго. Можеше да няма сили да се държи повече , но все ще се намереше няколко , за да се скара на Джонатан и Кели , а дори и на Джейн. Но тя веднага отпраши нанякъде и останаха само Елиза , Джонатан и Кели. Елиза можеше да им вика колкото си иска , но каква беше ползата от всичко това. Вика им , вика им и на другия ден пак същата работа. Вместо това само ги погледна леко разочароващо. Незнаеше какво им става , но те знаеха , че са направили нещо много лошо щом на лицето на Елиза имаше разочароваща физиономия. Искаха да умрат ли? Какво си мислеха , като слязоха в подземния свят?! Че ще е лесно и че ще го победим толкова лесно? Та той беше господар на Подземния свят!
- Невероятно... - каза само Елиза с разочарование и се обърна към вратата на всекидневната.
Продължаваше да върви и скоро излезе. Пое по коридора и към спалните помещение , защото наистина се нуждаеше от почивка. А що се отнасяше до стаята на Джейн , може би утре щеше да я оправят. Сега Джейн знаеше , че може и при Елиза да остане.

Беше ми трудно да си събера мислите точно сега. Беше поне спокойно вече и нямапе да видим боговете доста дълго време. Нямапе да ни се мяркат, но на мен ми беше доста гадно сега. Какво м ибе станало, че харесах Насти, а сега тя си тръгна с другите и кога щяха да дойдат. След незнам си колко години, за да проверят нещата пак. Ох, май трябваше както казаха даси намеря някое момиче от тук, а не да се правя на големия късметлия. Беше спокойно тук и се бях настанил удобно до Джонатан, който прещтракваше каналите в момента. Поне спрах да му се сърдя. Да той си го знаеше и не му пукаше Джонатан, че намаше да му говоря. Какво да го правя? Беше ми брат. Ето, че след малко дойдоха Елиза и Джейн. Беше се чул шум от коридора преди малко и не бяха сами де. Но сега си бяхме само ние тук. Очите на Джейн бяха в червеникаво оранжев отенък. Не беше надобре. Какво я е било ядосало така преди амлко.
- Здравейте момчета. - поздрави Елиза като дойдоха насам.
- Защо са и такива очите. Какво е станало, че е ядсана? - аз попитах, защото не ми се струваше от нищото да се дразнеше Джейн, не бе такаква.
- Имаше малко спречкване с Бил, защото се изпуснах пред него и още едно момче, че е бременна, а тя явно не е искала. А и хормоните й сега садоста бурни. - Ел веднага ме просни, защото не м исе обмисляха вариянти сега, доакто стигнех до верния.
- Ахам. - само смотолевих и погледнах телевизора за малко.

Кели се дръпна в единия край, а Джонатан вдругия край на дивана и нямаше какво да направя асвен да седна посредата. А Джейн седна от страната на Джонатан. Немога да повярвам, че все още се сърдеха един на друг. Което си бе нпрмално за тях двамата. Джонатан направеше нещо на Кели, Кели се разсърдеше, а на Джона не му пукаше. Колкото и да се сърдеха, бяха братя и знаех, че колкото и да се дразнят и да се сърдят, се обичаха. Дори и Джонатан да не го показваше. Усмихнах се и взех дистанционото от ръцете на Джонатан.
- Хей! - каза той и си го взе обратно.
- Хей! - повторихаз и го взех обратно.
Обичах да се закачам с него. А той с Кели. Беше толкова забавно да си от това семейство, колкото и объркан да бе животът на всеки тук. Започнах да преглеждам каналите, но така нямаше да немеря нищо, защото имаше милион канали и предавания.
- О, така нестава. - казах и се обърнах към Джонатан, а после към Кели. - Какво ви се гледа?
- Мотокрос. - каза Джонатан и не остави Кели да се доизкаже.
Но Келс беше свикнал и не каза нищо.
- Добре, мотокрос да бъде. - казах и щракнах с пръсти.
На телевизора веднага се намери канала с мотокроса и всизчи състезания и Джонатан загледа, също и Кели. Понякога се сърдеха, а понякога работеха в екип. И си ми бяха братя.
- Малчугани. - казах им на шега и ги прегърнах.
След това станах и казах на Джонатан да се премести, за да седна до Джейн.
- Миличка, искам.. - дори и не довърших изречението си, когато нещо странно става.
Както си седях до Джейн, изведнъж нещо ме заправи през прозореца навън. Ох, това бебе щеше да ме побърка. Защо точно аз трябваше да бъда мишената. Да се бе захванала с Джонатан или Кели, но не. Трябваше да съм аз. Минах през прозореца, който се счуяи и се намерих на двора. О,всичко ме болеше след такова прелитане и останах на лежа за малко, колкото болката да мине.
- Господи.. - казах аз и едвам се изправих.
Гърба ме болеше. Едвам се изправих и минах през счупения прозорец, влизайки във всекидневната отново.
- Това.. - щях да кажа нещо, което не трябваше да се казва пред деца. - малко, сладко ембрионче.
След такова преминаване през прозореца, сега всичко ме болеше. Едвам хоред, явно се бях наранила на гръбначния стълб. Сложих ръка на гърба си и продължих към диваните. Всички бяха станали от голямия и аз се проснах там. Всичко ме болеше и неможех да мръдна в момента.

Станалото туко що ме разсея малко и настъпилото м илошо настроение се махна бързо. Не разбрах, защото но ми стана смешно и едва се сдържах да не се изхиля на ставащото. То не си бе за смях, но на мен ми бе смешно. Защо детето ми се бе захванало с Елиза. Все на нея й въртеше разни номера, а Кели и Джонатан ги оставяше намира. Ето за втори път се случи това. А докато го родя и след това какво ли щеше да става. Тогава просто щеше да бъде нещо смешно за мен, защото аз все се размивах от разни неща, дори такива ако са направени по този начин.
- Джейн! Не е смешно. - гласът на Лизи се разчу след като се изпуснах.
Не можех да се стърпя и се разсмях, което точно в това ми състояние ме караше да се чуствам много добре.
- Знам, но .... не мога.... - едвам изрекох тези думи през смях като седнах на един от малките дивани.
Ако не бе това щях да седя кълбо от нерви, които ме бяха хванали заради Бил. И като се сетих за него така и спрях да се смея. Този глупак не разбираше от дума и ако искаше да разберен ещо повече трябваше да се по труди и да се държи както трябва, но не той никога не би го направил. Прези години, векове да се каже когато се запознахме той беше по различен, но пак ревнив. То кой не е ревнив, но Бил е върха на това нещо и на неразбирателството.
- Просто деня завърши ефктно. - рекох си аз нещо на глас като не се и усетих, че мърморя.

Гърбът ме болеше ужасно, а Джейн се смееше. Какво забога 'и ставаше? А, да. Това малко ембрионче и хормоните 'и. Това беше отговора на въпроса ми. Но ако си мислеше, малкото, че аз щях да съм му мишената за деветмесечното му развитие в Джейн, много се лъжеше. Да си го изкарва на някой друг, за да не се ядосвам. Но как можеше човек да се ядоса на едно бебче. Или поне щеше да станеше бебче. Колкото и да ме изкарваше извън контрол още на няколко седмици, аз си го обичах, защото си ми блеше племениче. Само едно нещо ме тревожиче и това беше, че 1/3 от него бе демон. Аз ненавиждах демоните и може би затова той си ме бе набелязал мен като мишена и ме и постоянно ще ме подлага на някакви си смахнати атаки. Само се надявах, да не тръгне в погрешната посока и да стане новият Господар на подземния свят, защото имаше потенциала да бъде такъв. Очертаваше се да има много сили. Или поне една, но мощна. Но нямаше. Щях да бъда до него и нямаше да позволя на нищо да го докосне или пък да го привлече към мрака. Щях да бъда с него или нея, зависи от това какво ще се роди, и щях да се уверя, че живее в мир. Само малко ме тревожеше и Бил, който напълбно бе полудял. Но и с това щях да се справя. Сега само ако можех да помръдна поне малко.
- Малко помощ? - вдигнах ръка нагоре и Джонатан я хвана, като се издърпа и аз се изправих.
Погледнах към прозореца и всички парченца от него се съединиха и вече нямаше и следа, че се е счупвал.

Не бе за вярване, че детето на Джейн се бе захванало с Елиза. Вече за втори път и изиграваше номер и то не какъв да е. Бе все още само едно ембрионче ,а така се разпореждаше и правеше номера на леля си Елиза. Беше забавно, но за Лиз ника не й харесва това сега. Посто янно да мисли ккаво може да й направи това малкото. Поговорихме си на дълго и на широко след това нещо всички заедно като едно задружно семейство, което не бе ставало от не знам колко време на сам. Поне всичко се изясни. Елиза разказа на Джей нза Ксандра преди тя сама да бе разбрала и после да се чуди какво става. Доста неща се и изяснихме тази вечер с всички. Добре, че дойде за даси легнем, даси почнинем малко от случките днес, че се оказа страшно дълъг ден. Нямаше начин да не бъде дълъг. То толквоа неща се бха случили и сега дойде времето за лягане всичк исе надигнахме от седналото си положение и излязохем и всеки почна да казва:
- Лека нощ на всички. - казах аз първи.
- Приятни сънища, хора. - Джонатан след мен се обади, докато вървяхме къ мстаите.
- Да, да, за вас ще са лека нощ и приятни сънища. А за мен. -Джейн малко по мрънка тука. - Лека нощ ще кажа, а за мна няма дае много лека.
Всички й се засмяхме малко.
- Не се напрагай толкова, - рече й Лизи. - Причтни сънища и лека нощ Кели и Джонатан. А ти Джейн ще си поспиш най-добре. - Прегърна я Лиз.
След малко всички влязохме в стаите.

» Всекидневната
» Всекидневната
» Всекидневната
» Всекидневната
» Всекидневната