Всекидневната

First topic message reminder :

Всекидневната в частта на майсторите.

Всекидневната - Page 2 2

Върнах се обратно във всекидневната, а Лиз седеше на мястото си. Като се приближих тя се изкашля нарочно и каза едновременно с това "Видение", което ме подсети, че имаше интуици, която бе прекалено силна и разбираше за доста неща така. И сестра ми беше права. Докато бях в кухната бях получила видение, но не можах да рабера точно какво беше. Стори ми се объркано мало всичко в него. Толкова бързо бяха прелетяли образите през главата ми, че едва успявах да ги зърна и запомня. Не исках да тревожа Лиз сега, макар да знаеше, че съм получила видение. Трябваше да се мисли позитивно и може би всичко щеше да се размине. Отидох до поканите, но видях, че има наколко в повече и обърнах бързо поглед към сестра ми, която гледаше телевизия. Май не си е седяла на мястото достатъчно. Нищо все пак ми трябваха. Понаписах ги аз и грабнах всичките картички и ги накарах да се разнесат сами с въздуха наоколо използвайки способността си.
- Лиз! - подвикнах сестра си. - Всичко ли е готово? - и нарочно изрекох това и отидох до нея и седнах на дивана.

Аз се огледах. Стаяте изглеждаше сстрахотно. Усмихнах се и след това отново взех да с похапвам от чипса. С Джейн бяхме свършили страхотна работа.
- При мен всичко е говото. Ами при теб? Храната и пиенето? - попитах аз и се обърнах към нея , като подадох чипса си тя си взе малко. усмихнах ѝ се и усетих нещо.
- Кели и Джон идват. - казах аз всякаш пак бях в нещо като транс.
Но само за да кажа това изречение. Много странно. Напоседък с мен ставаха много странни неща , които неможех да обясня. Доста странни неща. аз само поклатих главата си и се опитвах сега да не мисля за това. Неизках да провалям партиро на Джейн. Тя много се стара. Пък и аз бях позитивен човек. Е , поне през повечето време. А когато изпадна в някой транс , характера ми и самата аз ставам обратното на мен. Доста объркващо. Нека изясня. АЧз съм спокойна и много мила. Никога не се ядосвам и съм оптмистка. Помаган на всички и грижа се за всички. Но когат изпадна в някой от моите трансове става лошо. Очите ми се оцветяват в черно и напълно се променям. ставам точно обратното на всичко , коеото изредих по - нагоре. Като преди няколко седмин=ци или месеци , замалко да убия братята си.
И нямаше и минути и Джонатан и Кели влязоха в стаята.
- Мамка му! Какво е станало с всекидневната ни? - попита Джонатан.

Май наистина имаше доста голямо усещане Лиз напоследък. Ето, че каза, че братята ни идват насам и хом и те се появихаза няма и минути. Огледаха се странно и двамата промърмориха нещо за това какво е станало тук. Аз скокнах бързичко и се озовах пред тях двамата. Усмихнах им се и ги обърнах на обратната страна и ги поизтиках към вратата.
- Вижте момчета. - рекох докато ги тиках към вратата. - Ще правим прати, но само с момичета. Така че бъдете добри братя и не се бръщайте по рано от утре сутринта. - почти бяхме стигнали до вратата.
Двамата се напънаха силно и ме спряха. Неможах да ги избутам по нататък.
- Че какво толкова. Не ми пречи. Щом е парти и аз ще се включа. - почна да дърдори Джонатан, нали си бе по партитата.
- Е ние ще си бъдем в стаите. Няма да се месим. - обади се и Кели.
- Не, не, не. Неразбирате ли? Само момичета. Никакви момчета. Дори и да сте вие и да сте си в стаите. Не искаме да се размотавате тук. - повторих им по ясно изразено. - Пижамено парти е, момчета. И както казах бъдете добро братя и ме послушайте. Излезте някъде. На кино, на бар, на дискотека, на парти. Където ще да е само не бъдете тук. ОК? - погледнах ги и двамата с моята леко съжалителна физиономийка и изчаках реакциите им.
- Ама.. - опита се нещо да каже Джонатан.
- Няма "Ама.." Джона. - появи се и Лиз при нас. - Партито е само за момичета. - и тя гопогледна леко строго, за да разбере уж.
Тъкнах ги пак към вратата и натиках някакви пари в ръката на Кели.
- Вземете ги и изчезвайте, моля ви.. - двамата се спогледаха за момант и едновремено рекоха.
- Добре. Тръгваме. - и се обърнаха като аз ги изпроводих извън вратата на нашата част и останах малко, за да видя дали тръгват.
Заминаха на някъде. Засмях се и се върнах обратно във всекидневната, която беше превъзходна. Отидох до сестра ми, която се бе върнала пак към похапването на чипса и гледането на нещо по телевизора.
- Пита ме за храната и пиенето - в кухната са. След малко ще ги подредя и ще ги докарам тук. Ако искаш да ми помогнеш. - вече се бях запътила към къхната с бавна крачка.

Аз само се усмихнах и веднага дотичах до сестра ми. Неизках да се телепортирам за толкова малко разтяние. Пък и многото използване на силите донякъде ме изтощяваше.
А ако става въпроз за Кели и Джонатан... Вероятно са на кино. На Джонатан не му се ходи на Кино и изка да купонясва , а пък парите са в келс , който от своя страна не изка да купонясва сега. Съответно ще ги няма дълго време. Докато се разберат ще стане около 1 или 2 часа посреднощ. После докато отидат и докато се наместят още няколко часа и докато се позабавляват и туко виж станало 7 - 8 сутринта.
- Разбира се , че ще ти помогна. - казах аз на сестра ми и двете се запътихме към кухнята.

Лиз ме бе телепортирала на дивана, но аз все още неможех да се озъзная сле видението си. Май от давна не бях получавала и това ми се отразяваше сега. Вече беше станало време да пристигат момичетата. Може би всеки момент щеше някое да звънне на вратата, затова аз се опитах да се концентрирам и да избистра погледа си като същевременно събера силите си и да мога да седя права. Нямаше да позволя на някакво си видение да ме направи немощна все пак съм вампир, а това ще бъде странно. Затворих очи и почнах да си мисля хубави работи и това, че нищо ми няма и т.н. След няколко минути отворих очи. Погледът ми беше бистър и усещах приливът на енергия. Бързо се изправих и се усмихнах. Не вярвах, че мога толкова бързо да се съвземам. Сестра ми беше до мен и видя това.
- Ето. Добре съм. - отговорих й на въпроса от преди малко, но вече с думи.
Въздъхнах и се протегнах за момента. Сега оставаше момичетата да почнат да пристигат, за да можем да започнем пижаменото си парти.

Светкавично бързо се домъкнах до вратата на частта на майсторите. Позвънях и след малко време дойдоха да ми отворят. Беше една жена с черна коса и бях сигурна, че това бе Елиза.
- Добър вечер! - поздравих я аз като усмивката ми беше на лицето, а тя кога ли бе слизала от там.
- Заповядай. - рече ми тя и отвори по широко вратата, а аз влязох без да чакам втора покана.
Огледах се наоколо. Бяха подредили добре всичко. Тръгнахме на някуде и се озовахме във всекидневната, предполагам. Леле всичко беше много добре уредено. Разпределено и украсено. Много ми хареса всичко тук. Досега не бах ходила в толкова добре подредено място.
- Справили сте се чудесно. - изразих мнение и оставих багажа си до една от стените. - Между другото аз съм Джесика Паркър. - протегнах ръка напред и се надявах да се здрависам с някой от тях двете.

А ето, че първата ни гостенка пристигна вече в нашата така подредена всекидневна. Доближих се до нея и стиснах ръката й.
- И на нас ни е приятно. - погледнах Лиз и после пак към Джесика. - Сигурно знаеш, аз съм Джейн, а това е Елиза. - и пуснах ръката й най-сестне.
Тя поклати глава в съгласие и че знае.
- Заповядай. Настанявай се някъде. Има пиене, нещо за похапване. - и посочих към масичката, която сестра ми бе докарала във всекидневната.
Аз отидох до терасата за момент. Извадих кутията си с цугарите и запалих една. Изпуших я набързо и се върнах обратно, а и като се замисля нали беше пижамено парти ( хД ) трябваше да си облека някоя пижамка. Изтичах към стаята си, за да намеря нещо. Поровичках се и си намерих нещо за обличане. Преоблякох се и слязох обратно. Доближих се до сестра ми и я побутнах лекичко.
- Забравих да те питам. Имаш ли си на ум някакви игрички, ако случайно се захванем с нещо такова? - и изчаках да ми отговори.

- Разбирасе , че имам. Но са само две. Но не се безпокой , мойе да станат и повечно. - прошепнах на сестра си и се усмихнах на гостенката.
- Момичета , аз ще отида да се преоблека , защото нали е пижамено парти... А аз съм си все още по дънки и тениска. - казах им аз и отново се усмихнах.
Излязох от всекидневната и минах по голямия коридор , като най - накрая стигнах стаята си. Затвприх я след себе си и влязох в гардеробната ми. Търсих нощницата си , но не мисля , че беше добра идея да ходя с много къса и удобна нощницас наоколо. Затова започнах да търся тългата си пижама и не след дълго я намерих. Излязох от гардеробната и се озовах в стаята ми. Съблякох се и набързо облякох пижамата. беше ми една от любимите. Не беше нито розова нито в някакъв друг ярък или бебешки цвят не беше в някакъв тъмен и мрачен. Беше нещо между розово , виолетово и най - хубавото беше , че беше сатенена.
Оставих старите си дреи в коша за пране и излязох от стаята си , като се присъединих при момичетата.
- Аз съм готова. - казах аз , а лъцезарната ми усмивка не слизаше от лицето ми.

Гост

Времето така се бе изнизало пред очите ми, че забравих за партито. Надявах се да не е станало късно, но пък нали си беше пижамено парти все пак. Е, аз не си падах по такива работи, но за да не обидя нашите мили директорки, които правеха партито се натъкмих да ходя. Взех си нащата, които щяха да митрябват и се запътих да излизам от стаята, но до вратата се сетих, че не бях по пижама. Върнах се и отворих гардеробната си, за да извадя пижама та си. Не бе точно пижама, защото не спях с такава, но бяха дрехите ми за спане. Потниче с къси гащички, сиви на цвят. Побързах и си ги облякох като се запътих към вратата на стаята си и вече излязох навън. Запътила се към частта на майсторите си пеех някаква песничка, която ми се въртеше само в главата. Неусетно както винаги стигнах до тяхната врата. Първоначално се почудих каво ли търся тук, но се подсетих, че трябваше да отида, бях поканена. Едвам се усмихнах и почуках на вратата. Нямаше и минутка и врата се отвори. Насреща се показа Джейн, която се усмихна и ме покани да вляза вътре. Отидохме във всекидневната, където всичко бяха подредили. Там бяха Елиза Дарк и Джесика, явно е пристигнала преди мен. За сега си мълчах и не бях казала нищичко. Трябваше все пак първо да се уверя, че всичко е наред, а и сама аз си бях леко затворена по принцип. Незнам как им беше на другите, но на мен ми беше супер за сега да не ги говоря, ама ето че стана малко неловко вече. Сигурно 10 минути си мълча, а дори не съм се представила. Както и да е. Реших да си отворя устата най-накрая и да обеля някоя дума като например името си за сега. Е, с Джейн и Джесика се познавахме, но с Елиза не се бяхме засичали в академията. Затова се и обърнах към нея с моята леко фалшива усмивка.
- Мм...м..здравейте! Аз съм Рейч. - гледах към Елиза и посе се обърнах към Джесика и Джейн. - Здавейте и на вас. Няма да ви се представям, нали? - и като срещнах погледите им се отпуснах вече.
- Разбира се, че не Рейчи. - както винаги се обади с весел глас Джес.
Отидох и се настаних при нея. Наистина се бяха постарали всичко да бъде добре подредено и направено. Май щях да си променя мнението за партитата независимо какви са те.

Бях при храната , както винаги похапвах. Мислех да се възползвам от факта , че нищо не ми се хваща , колкото и да ям. И тъмо бях преглътнала и Рейч се представи.
- Аз , като най - любопитната в това семейство , горе долу знам няолко неща за вас , затова че , ако не ви е много удобно , не е нужно да се представяте. - казах аз след като момичетата се настаниха.
Доближих се до Джейн и леко се наведох към ушето ѝ ато прошепнах.
- Напомня ми малко на партито с момичетата , което организира веднъж Жулиет. - усмихвайки се гледах към двете момичета. - Помниш ли как Ромео и компанията му нахлуха през провореца? В този случай Ромео се дели на две - Джонатан и Кели. - продължавах аз. - Ще се погрижа това да не се случи. - усмихвайки се още , аз вече се обърнах и към останалите.
- Аз ще отида до кухнята и се връщам. - телепортирах се там и взех телефона , като набрах телефона на Кели.
- Хей , Кел......Как сте с Джона?....Наистина? - засмях се , когато Кел ми разказа разговора си с Джон. - Ами само питам.....Ами малко ми напомня на стар купон у Жулиет.....Да , същия. Постарай се Джонатан да не постъпи като Ромео и да ни нахлуете през прозорец , окей?....Добре , чао.
Затворих и в същия момент позвъня звънеца. Усмихнах се , отново , за сетен път , и отидох да отворя вратата.

Гост

Застанах пред вратата с раничката си и любимата ми пижама и позвъних на врата. Елиза ми отвори и ме подкани да вляза. Челси още не беше дошла, но имаше други две момичета. Надявах се да не съм закъсняла. Седнах на дивана и ги поздравих.
- Аз съм Сорша. - представих се.

Гост

Бях поканена на някакво пижамено парти у частта на майсторите. Познавах само един от тях - Елиза. Беше на едн купон , на който и аз бях и така се запознахме. Ели е много добра компания на партитата и определено знае как да се забавлява. Та , зачудих се какво да облека. В смисъл коя пижама. Не че имах много , но все пак...Прблема ми не беше , че незнаех с коя , а че незнаех къде да я намеря. Гардероба ми беше пълна бъркотия и нищо не се знаеше къде е. Започнах да ровя и ровя и най - накрая я открих. Облякох я и погледнах олко е часа. Имах още мало време. Но неможех да се разхождам из улиците с тази къса пжама , затова си облякох един шлифер отгоре и се запътих натам.
И ето , че най - накрая стигнах и някой ми отвори вратата. И за мое щастите това беше Елиза.
- Изи? - викна тя с писък.
- Ели? - викнах аз с писък и се прегърнахме.
Може да се каже , че тя ми е първата истнска приятелка , която не изка нищо от мен или по - точно парите ми.
- Влизай. - покани ме тя и аз влязох , като двете се запътихме към всекидневната явно , като се бяхме заговорили. И когато влязохме и видях как са подредени нещата се изненадах. Беше прекрасно и имаше всичко за едно пижамено парти.
- страхотна е стаята. Дори има и прилепи. - казах аз на Елиза.
После видях и останалите и Джесика. Я , Джесика е на това парти - още по - добре. Само ако Адам знаеше...
- здравейте. - казах аз.
Не бях срамежлв човек. Свалих си шлифера и останах по пижамата ми. Попринцип аз спиех гола , но се се намираше пижама.
- Казвам се Изида и може да ме наричате както си изате. - добавих и оставих шлифера ми на Ели , която го закачи , и се върна , а аз бях при яденето и тя дойде при мен.

Я гледай ти. Вече дойдоха 4 момичета, а толкова малко време бе минало само. Малко се бях замислила над видението си и имах чувството, че май някой от братята ми щеше да ми звънне след някоя минута. Обърнах се към момичетата и тъкмо да отида при тях да си приказваме ми звънна телефона.Нямаше съмнение, че видението почна да става реалност. Беше Джонатан.
- Да, Джона....КАКВО?! - едва не се задавих като извиках и всички се обърнаха към мен във всекидневната.
Не озъзнавах как бях извикала при споменаването на фамилията Синистър. Всичко се бе разкънтяло наоколо и стъклата замалко дасе счупят. Огледах се наоколо и Лиз се бе озовала до мен несъмнено бързо.
- Защо извика така? - попита ме тя.
- Джона и Кели са в киносалона, но там са и Синистър. - говорех по телефона си все още с Джонатан.
- Това съвпадение ли е? Ще отида веднага при тях. Кажи му. - допълни сестра ми, а и така се бе ядосала при чуването на Синистър, както и аз.
- Лиз идва при вас....Не се безпокойте.... Чули?... Добре идва сега. - и затворих телефона като седнах на едно канапе и се хванах за главата си. Неможех да повярвам. Пак ли те. Защо не ни оставят намира, а да силите ни и тяхните глупости. Видението ми беше свързано с тях двете и Кели и Джона и май щеше да стане реалност, но само да бях казала това по рано на Лиз. Сега се чувствах виновна, но все пак имахме парти итрябваше да се държа и се опитан да разкарам виновното изражение.
- Как сте момичета? - изведнъж станах по весела и сякъш нищо не бе станало.

Гост

- Аз съм добре. Упражнявам се над придобитата си сила. - загледах се в Джейн. Нещо не беше на ред. Тръснах глава. Колко добре бях, само аз си знаех, но нямаше значение. Усмихнах се и извадих една цигара от чантата си.
- Ами, аз къде мога да пуша, за да не преча с дима тук? - попитах. Исках да изпусна напрежението, което ми се беше насъбрало още от преди няколко дни и да не си го изкарам на някое от момичетата тук. За това исках да запаля една цигара.

Гост

Уау, какво ли беше онова преди малко. май нещо небеше много наред, но не бях и от тези, които претесняват другите наоколо. Не исках и да знам. И реших и аз да отговоря на въпроса на Джейн.
- Аз се чувствам добре за сега. Може и и още по-добре да съм, но след малко време. - леко присвих устни след което се огледах наоколо.
Непознавах момичето ,което бе ппитало къде може да изпуши една цигара, но мислех, че би трябвало да се прави на терасата, а тук имаше такава или по точно беше път към басейна май.
- Мисля, че ето там. Има врата за навън в двора, доколото виждам. - усмихнах се и се отпуснах на дивана където бях седнала.

Всичко беше чудесно, дори преди малко, когато май нещо стана аз не обърнах внимание. Отидох до масичката, на която имаше някакви храни и питиета. Взех си малко сладки в една чинийна и една чаша бира. Върнах се към останалите.
- Кой иска да гледаме някой филм? - попитах първо начално и след това. - А може да си приказваме. - и се усмихнах като се подпрях на единият футьойл и се огледах около мен.
За сега бяхме само няколко момичета, но бях сигурна, че ще дойдат и още. Имаше пусната лека музика, която да прави обстановката по-приятна.

Гост

Както си и мислех. Не е кой знае какво. Винаги когато бях на някакво парти то беше не много голямо, а като гледам сега и това не беше много голямо. Бях си все такава. Прибързвах с решенията си, но от малка съм си такава. Огледах се наоколо и реших да отговоря на Джес.
- Ако искаш да отидем да пуснем някой филм. - вече бях станала и очаквах отговора й.
Тя кимна и отидохме към мястото, където бе телевизора с двд-то. Имаше различни филми наредени отсрани. Избрах някой и пуснахме да гледаме. Бяхме намалили и звука да не пречим и на другите.

Гост

Бях изпушила цигарата си и се върнах при другите. Извадих си дъвка и попитах някой иска ли. Едно от момичетата изяви желание и аз му дадох. Отидох при Джеси и Рейч, които гледаха филм. Стори ми се интересен, но не бях хванала началото и нямаше смисъл да го гледам от средата. Върнах се при другите и седнах на една възглавница, която беше оставена на земята, като кръстосах краката си. Взех си чипс и се обърнах към Джейн.
- Всичко е много хубаво. Постарали сте се много. Жалко само, че Елиза не успя да остане. Хей, - казах изведнъж - да играем на някаква игра.

Усмихнах се бегло към Сорша, която почна да ни похвалва, че сме се постарали доста.
- Да, знам, че всичко е много добре изпипано, но наистина ми се искаше Лиз да бе останала, ако нямаше този проблем, които се откри. - прекара хръката си през косата.
Отърсих се и вече бях по-ведра. Изведнъж Сорша предложи да играем на някаква игра. Стори ми се добра идея. Макар да не сме много момичета щеше да е забавно. А и нали това му най-забавната част на пижаменото парти.
- Добре. На каква игра? - погледнах към нея и изчаках да ми отговори.

Гост

- Ами не знам. - повдигнах рамене. - Може да изчакаме да изгледат филма и да видим какво ще предложат те. Може да играем на истината или риска. - наистина не се сещах за нищо друго, а и не знаех дали това ще им допадне като идея. - Ако имате други предложения казвайте, аз съм навита. - усмихнах се и си сипах кола в една чаша, гърлото ми беше пресъхнало, така ставаше, когато имах лошо предчувствие.

- Да таз игричка ще е добра - усмихна се и взех една чаша с бира и отпих от нея.
Огледах се и видах, че май филма на Рейч и Джес може би наближаваше да свърши. Някакво предложение за игра. Ами да Лиз бе казала че има и аз се сетих за нейната игра, която ми каза.
- Друго предлжение например "Аз никога". - рекох като си взех и малко сладки. - А може би на някоя друга.
Седнах на земята до Сорша и прекарах пръсти през косата си, за да я разбутам малко.

Гост

- Аз никога. Дали е същата, която съм играла? Казваш нещо, което никога не си правила и този, който го е правил, трябва да пие? Велика е. Ако е същата де. - бях изпивала огромни количества алкохол, заради тази игра. Но беше адски забавна. - Джес, Рейч? - повиках ги. - Когато филмът свърши елате при нас. - взех чашата си, която вече бях пресушила и си налях бира. Обърнах се към Джейн и си казахме наздраве.

С Рейч седяхме на дивана и гледахме филма, който тя бе избрала. Не бе кой знае какъв, но пък отнемаше времето ни. Имаше сигурно още 20 минути от него, но на мен вече ми стана тъпичко, но усмивката си ми седеше, все пак веселяшката ми натура никога нямаше да бъде не весела.
- Джес, Рейч! - Сорша се провикна към нас. - Когато свърши филма елата при нас. - оточни за какво ни повика.
Значи филма бе време вече да свършва. Не ми бе интересен, а по физиономията на Рейч и на нея не й е интересен. За това се обърнах към нея и й рекох.
- Не е интересен. Дсай да го изключимваме и да ходим при другите. Май доколкото чух на някаква игра ще играем. - и се засмях леко като станах от диванчето.
- Наистина, не е интересен. И аз мислех да кажа това да го изключваме. - отвърна ми тя.
Аз само подскочих и се озовах до двд-то като бутнах копчето и то спря извадих диска с филма и го прибрах в кутията му. С едно движение се озовах на земята до момичетата и Рейч след малко се присъедини към нас.
- Ето ни и нас. - рекох като камбанено нежният ми смях се ивиси над думите ми. - Ще почваме ли или няма избрана игра все още? - огледах ги като лъчезарната ми усмивка си бе все така на лицето ми.
За секунда отскокнах за малко бира от масичката и се върнах обратно при тях.

Ето, че и другите дойдоха при нас със Сорша. Усмихнах им се и рекох.
- Може да започнем с някоя игра. Например с "Аз никога", после може на някоя друга. - отпивайки от бирата си рекох аз.
Не вярвах, че ще почнем някога да играем на някоя игра, но все пак ето че се получи. Поне щях да се разведря и аз и да не се тревожа за Лиз и братята ми.
- Ще почваме ли? Кой иска да е пръв? - хапвайки малко сладки ги огледах и зачаках някой да започне.
Щеше да бъде интересно и то точно с тази игричка да почнем. Поне ми се струваше забавна, но отдавна не я бях играла така, че наистина щеше да ми е забавно.

Гост

Джейн подкани някоя от нас да започне и аз се замислих за въпрос. Много време се чудех. Винаги беше така, като играех на тази игра, но все пак реших да започна. Вдигнах ръката си и казах:
- Нека аз да съм първа. Само да измисля какво да ви питам. - след това завъртях очи и се замислих. Чудех се какво да кажа и накрая реших и се усмихнах.
- Сетих се. Аз никога не съм карала сърф. - огледах се и зачаках да видя дали някой ще отпие.

» Всекидневната
» Всекидневната
» Всекидневната
» Всекидневната
» Всекидневната