Всекидневната

Качихме се в колата на Джонатан и потеглихме по пътя. Мина ми през ума, че нещо си бе наумил, но какво точно не знаех. Защото по принцип би взел само мен за компания и да му помогна при избора му, но той все и Насти с нас. Явно имаше намерение да направи някоя глупост малко по-късно. Не след много време стигнахме до първия апартамент, който си харесваше Джонатан. Слязохме и веднага на оглед вътре. Беше горе-долу просторен и имаше хубава мебелировка вътре. Всико му бе наред. Цветовете на стените бяха леко светли, но нагласата на работите и подредбата на мебелите оправяха нещата тук. Пообиколихме и разгледахме на бързо апартамента, защото ни чакаше още един.
- Бива си го Джонатан.
- О, така ли смяташ, брато. - отвърна ми той.
- Да, но все още не съм видял и другия, че да свравня двата и да ти кажа, мнението си. - щях да го накарам да си мисли, че харесвам по грозния от двата, че да избере по хубавия.
Щях да му дам урок на него аз. Как само ми бе казал, че аз ще избера един от двата, а той ествествено ще се нанесе в другия, че да не бъде по моя вкус. Щях да го излъжа, че харесвам по грозния и той щеше да избере този, който харесвах аз. Хитра идейка бе това, но все още му бях сърдит, че ме бе взел намушка, с това че харесвах Насти. Когато дойде ден той да си хареса някое момиче и аз щях да го изложа така пред останалите и най-вече пред момичето му, но имаше доста време докато Джона реши, че ще му е нужно да си намери постоянна приятелка. Насти се разкарваше с нас, но не казваше нищо. Просто оглеждаше и тя апартамента и толкова. По някой път се обръщах към нея, за да видя какво гледаше, но после се обръщах да говоря нещо с Джонатан по въпрос свързан с апартамента.
- Хайде, да огледаме и втория. Този го минахме доста обстойно с огледа. - брат ми се усмихна и тръгна да излиза.
Качихме се обратно в колата и пак потеглихме. По пътя не исках да говоря. Това щеше да отегчи Джонатан. Нито Насти бе казала нещо през цялото време, нито аз сега говорех. Брат ми не харесваше да е тихо, когато имаше уж някой с него. Колата спря рязко пред един апартамент, който си личеше, че бе доста просторен. Слязохме и се запътихме към входната врата. Влизайки вътре видяхме колко по-хубав бе този апартамент. Как не можеше да реши брат ми. Естествено, че този трябваше да бе избрал. Толкова ли го мързеше да избира. Но да товаси бе Джонатан. Как ще расъждава за нещо толкова голямо. Както и да е. Почнахме обиколката си и в този дом. Цветовете се връзваха с всичко и просто не можеше а кажеш, че не е хубав или, че има нужда от нещо като ремонт например. Да, наистина бе по-голям и просторен. Щеше да има място за купоните на Джонатан колкот искаш.
- Този е по-добре от предния, Джона. - леко му се подхилнах. -Но ми хареса повече предния. - леко надигнах вежда аз като погледнах брат си.
Знаех си, щеше сега да каже, че този е много по-хубав и моя вкус не струва и си избира този. Но аз му извъртях номер. Все пак и аз харесвах този.
- Добре, Келс. Значи това ще е моят апартамент. - взе решението си Джона като седна на един от диваните. - Виждаш ли колко лесно реших проблема си с избора. Браво брато. - най-спокойно си говореше той.
Да, добре. Решил го бил. То си бе видно, че този е по хубав апартамент от озни другия. Толкова бе забутан брат ми. Дори не се усети като му направих намек преди малко с веждата, че уж избирам онзи другия. Седнах до него и го потупах по рамото.
- Да, браво. Всъчност този е много по-хубав от другия апартамент. И аз го харесвах този. Ти си прав по магам ти. Ако бях избрал този щеше ли да избереш пак него или на пук другия? - попитах го аз.
- Иска ли питане. Щях да си го избера пак. Не съм глупав, Кели. - удари ме по рамото брат ми. - Насти ти как мислиш? Кой от двата е по-добър апартамент? - Джона реши да накара нашата богиня да проговор нещо все пак.
Ако направеше нещо щях да му го върна тройно, за да разбере, че не е хубаво да се подиграва на брат си. Само го изгледах като кръстосах краката си.

Ако Кели мислеше, че можеше да ме изиграе, много се лъжеше. ЗНаех, че харесва този много повече и че нарочно щеше да ми каже, че харесва другия, за да може аз да избера този. Незнам само защо ме мислеха за толкова тъп. Това, че досега не са ме виждали да чета книга незначеше, че не съм чел. Е, неможех да се сравнявам с прочетените от Кели, защото той си беше скучен и това му бе единственото занимание. Но да не се забъркваме в тази тема. Беше време за плана ми. Кели си знаеше, че му кроя плам и вероятно си мислеше да ми го върне двойно, но едва ли щеше да го направи. Аз се обърнах към Насти и 'и се усмихнах.
- Насти ти какво мислиш? Кой от двата апартамента е по - хубав? - попитах я аз, а тя сведе поглед до нас с Кели.
Усмихна ни се и седна на дивана отсреща, кръстосвайки крака. Странно беше, че през целия път не каза нито дума. Може би чуваше мислите ни и не искаше да се обажда. Или нещо подобно. Значи е чула колко скучен е Кели и какви са му плановете да ми го върде. Де и аз да имах такава сила. Беше си от полза. Усмихнах 'и се и след това погледнах към Кел и пак към нея.
- Незнам защо само ви е моето мнение. - каза тя и вдигна вежди.
Знаех си, че ни е чела мислите. Знаеше всичко, добре, че досега не обмислях изцялостно плана си. Иначе може би щях да си го получа. Но не ми се вярваше. Насти беше като Елиза. Прощаваше лесно и не се сърдеше за нищо.
- Ами от любопитство. - казах 'и аз.
- Добре, ще ви кажа. Но мнението ми е същото като ваще. - усмихна ни се тя. - Този е много по - голям и мисля, че има достатъчно пространство за каквото и да прави, Джонатан. - рече и не погледна и двамата.
Имах чувството, че се намирах в някакъв триъгълник. Погледите на Кели към Насти. Насти, която усещаше всичко, но нищо не казваше. И аз посредата и явно им пречих. Скоро щях да се отърва, да не се безпокоят. Станах от дивана и се усмихнах и на двама им, само че погледът ми беше толкова подмазващ.
- Аз отивам за бира! - казах аз и изчезнах от стаята, затваряйки вратата след себе си. Неподозираха и че ще ги заключа. Аз врътнах ключа и вратат се затвори. Беше много по - хубаво когато решиш предварително в кой апартамент да останеш и ти дадът ключове.

Джонатан излезе от стаята доста бързо и сякаш му се бе завъртяло нещо във мозъчето. Седях седнал на дивана като се чудех какво може да кажа, за да се избегне това мълчание, че никак не ми харесваше да има човек с мен, а да е тихо. Помълчахме си малко като се надявах Джонатан да се върне и да си поприказваме, че нищо не успявах да измисля сега. Времето мина доста бързо, а Джона никакъв го нямаше тук. Какво бе направил? Ако не се появеше нямаше да му проговоря. Знаех си, че мислеше да направи някоя глупост, но да ни рареже тук сами никак не му отиваше.
- Отивал за бира. Друг пут. Сигурно се шегува с нас. - най-накрая проговорих, но от яд на Джона.
Как ме двазнеше. Но защо не се е върнал все още. Сигурно беше направил още нещо, че да не идва. Но като се сетя маи си играеше с огъня, е със земята де, защото огъня е при него. Ще го заземя като го видя следващия път.
- Да, от самото начало си беше наумил да направи някоя глупост. Остави го. Ще се върне, не би ни оставил тук. Все пак не е толквоа безрасъден. - Насти се обади като само ме погледна за малко и си се замисли за нейните си неща.
Да само да се върне. Ще види той. Но защо седя тук. Ще отидя да го намеря и да му кажа аз една бира, две бири. Станах и отидох към вратата.
- Заключена е. - нашата богиня май знаеше и това.
Пробвах и да така беше. Ядосах се. Не толкова много де, но ме дразнеше. Не бе правил нищо глупаво от дни и сега това.
- Да ,заключил я е. Нима е знел, че ще си бъде този апартамент и е решил да ми прави на инат. А, да това си е Джонатан. Само такива работи да му идват наум. Браво на него. - изказах се като пак пробвах вратата да я отворя.
Нима си мисли, че така щеше да ми помогне или просто, за да ми се подиграва после. Само да посмееше после да ми вика нещо по въпроса и щеше да му се стъжни. И както бях казал, ще му го върна тройно, не двойно, а тройно. Ако нещо се случеше и то странно щях да му се смея толквоа много и да злорадствам. Както той ми правеше все за разни си работи.
- Донатан, отваряй веднага! Знам, че си отвън някъде. Знам какво си мислиш, но си сгрешил. - започнах да хлопам по вратата силно. - Ако не отвориш ще я разбия и зимата ще ти е студено. - страшни заплахи му казах няма що.
- Ти чуваш ли ме. Отваряй веднага! - така захлопах, че щях да счупя вратата след малко.
Усещах го ,че бе отвън и се хилеше най-вероятно. Ах, как му се разсърдих сега. Не ми помагаше ама никак не ми харесваше.
- ДЖОНА! - викнах като тъкмо да ударя и вратата се отвори. - А, ще се сетиш. какви ги вършиш. - начумерих му се като веднага казах.- Прибираме се. Ясно е, че това ти е апартамента и няма какво да правим тук още. - скръстих ръце пред гърдите си.
Брат ми така се хилеше, че оставаше да му текнат сълзи. Просто сигурно толкова му бе хубаво да ме мъчи. Ударих го по рамото и то силно.
- Ау. Не бъди агресивен де. Само да се чуеше. Все едно ще те убиват. - и пак се засмя.
- Тръгваме! - настоях като тръгнах да излизам.
- Добре, добре. - рече той, а насти тръгна след нас.
Качихме се на колата му. Аз седнах отзад като скръстих ръце и се начумерих. Не исках да му говоря. През целия път му се мръщих и не исках да му казвам дори нищо. Ама нищичко. След малк остигнахме до общежитието и аз веднага слязох от колата и влязох.

Вернас не телепортира втази стая. Да, беше прав. Беше ми много студено. незнам само защо излязох навън само по блуза. Беше си доста смазяващо и колкоо и да се правих, че не ми е стидено, тялото си казваше думата. Потрепнах мало, когато се появихме в тази стая. От студено на топло. Усмихнах се на Вернас и свалих якето му, кто му го подадох.
- Много мило от твоя страна. - усмихнах се. - Сега ми е много по - добре.
Вернас взе якето и го остави на един от диваните, като ми направи място да седна до него. Аз се настаних удобно и крастосах краката си.
- Значи това е апартаментът му? - огледах тази стая. - Джонатан наистина има вкус, колкото безотговорно да се държи. - обърнах се към Вернас и чаровната ми усмивка се появи на лицето. Тук в апартаментът беше много по - топло и когато се сетих, че Джонатан беше заключил Кели с Насти в тази стая ми стана малко весело. Обърнах се към Вернас и го загледах.
- ПОмнишли ли онази нощ на партито на Вивиан? - попитах го аз. - Доста луда нощ беше. Но най - много ме изненада, когато така се напи, че обърка Мадисън за друго момиче и изля всичко на нея, а не на самата Мади, която тогава го правеше с Дейвид. - засмях се аз и той по мен.
Тогава беше луда нощ и Вернас се беше напил до такава степен, че се наложи да го носят до тях. разбира се, не бях аз таки, която го носеше. Няколко момчета от купона бяха доброволци, след като ги примамих малко.

God Брой мнения : 29 Join date : 23.01.2011

Когато Елиза спомена това парти ми стана доста смешно, като се сетх колко се бях напил и какви глупости бях наговорил. След като лиз ме прибра от отнова парти и се погрижи за мен аз 'и наговорих няколко неща. Казах 'и, че харесвам, когато се усмихна така чаровно. Че тези нейно шоколадови очи направо ме побъркват и си беше така. Никога не я бях лъгъл за това. Тя реши, да се направи че е било от алкохола, но дълбоко в себе си знаеше, че всичко, което съм 'и казвам съм го мислил. Никога не бих я излъгаа.
- Като спомена този купон.. - казах аз и се загледах в течния шоколад в очите 'у, който ме подлудяваше.
И тогава в мен се зарди едно желание. Желание, което бях сигурен, че можеше да обърка всичко, което имахме сега. Да обърка приятелството ни, но неможех да се одържа. Не можех, защото, когато погледнех в очите 'и имах чувството, че с всяка изминала секунда ставах нейн покорен слуга.
Доближих се малко до нея и погледнах плътните 'и устни. после вдигнах поглед към очите 'ии.
- Вернас, какво.. - опита се да каже нещо Лиз, но аз я доближих още повече и точно, когато щях да я целуна тя се отдръпна назад.
- Аз, мисля, че ще си ходя. - каза тя и стана от дивана.
- Елиза.. Ели, върни се! - извиках след нея, но тя излезе. Последвах я до вратата, но вече я бях изгубил от поглед. Затръшнах вратата след себе си и се опрях на нея.

Живота на Елиза беше доста интересен, а сега като и аз бях тук щеше да стане доста забавен. Харесвах да се забавлявам, а имам и идеалната жертва, с която да се занимавам. Щях да направя живота й ад, да го обърна с краката надолу, а сега ми се отвори голяма възможност.
Веднага след като Елиза излезе от апартамента се появих на вратата. Подпрях се на дървената каса като си придадох малко по нормален вид, малко като Елиза. Протегнах ръка и почуках силно на голяма врата, която преди няколко секунди се бе затръшнала. Ето, че тя се отвори и зад нея се показа Вернас. Беше толкова учуден да ме зърне като се има напредвид, че ме взе за Елиза. Премигна един два пъти и орвори устата си да изказва учудата си.
- Елиза, аз...мислех че си тръгна туко що... - не вярваше, че седях пред него или по точно, че Елиза бе пред него след като се опита да я целуне.
Усмихнах му се като взех да влизам навътре. Погледнах го в очите и лек изпепеляващ поглед. Вернас все още бе на вратата и държеше дръжката й. Преглътна малко и реши да продължи изказването си.
- Ам...виж за целувката... - щеше да се оправдава.
Не бях дошла да го слушам как щеше оправдава, какво е щял да направи и защо и така на татъка. Исках да се позабавлявам и Елиза да загази и потъне още повече.
- Не говори повече. - откъсна се най-сетне от устните ми, които се разтегнаха малко в дяволите усмивка и след секунда се озоваха на тези на Вернас.
Целунах го много страстно и горещо. Нямаше да може да се опомни след това. Усетих как той помръдна и тръшна вратата с крак като тръгна малко в посока на всекидневната. Отделих се от него като го погледнах и му се усмихнах дяволито без да казвам нищо друго и пак го целунах.

God Брой мнения : 29 Join date : 23.01.2011

Устните на Елиза бяха толкова омайващи, че ми се искаше въобще да не отделям мпйте от нейните. Исках целувката да продължи вечно, дори и да знаех, че неможеше. Усмихнах 'и се и я доближих.
- Мислих си, че не го искаш. - казах аз с кадифения си глас.
Но кого заблуждавах. Защо ми беше да говоря и да губя ценно време, в което може да се разтапям от сладките 'и устни. Хванах я за ханша и я придърпах към себе си. Усмихнах се и отново слях устните си с нейните за по - просължително време. Никога не бях свкусвал нещо по - сладко от устните на Елиза. Бяха пленителни и ме покоряваха. Докато се целувахме страстно, бавно се придвиждахме към спалнята на Джонатан, като бяхме толкова заети с целувките, че понякога се бутахме в нещо, изпречили се на пътя ни. Най - накрая стигнахме до спалнята и аз я хванах, все още целувайки се и я метнах на леглото, веднага след което легнах и аз до нея.

Елиза ме остави да отговарям за Джонатан. Както го бях хванала с въздуха той не можеше и да помръдне дори. Изчезнах много бързо от онази улица заедно с брат ми и се озовахме в апартамента му.
- Джони дай ключа. - вече го бях пуснала от зъдушния захват, че да се успокои малко.
Той само ме изгледа наедна страна. Знам, че не му е приятно сега да го държа тук и да го гледам като бебе, но не можех да го оставя. Щеше да направи поразии без да се усети, че ги есторил и да види дали е толквоа хубаво да си вампир. Той ми даде ключа аз отключих и влязохме. Затръшнах вратата и след малко влязохме във всекидневната, която бе първа на хоризонта. Джонатан седна на един диван, а аз до него.
- Джона разбирам, че ти е тежко и сега сигурно не исках да те вардя, но не искаш да направиш нещо не правилно.
Той само поклати глава и се отпусна на дивана, а аз изпуснах въздух като знаех, че му е много гадн осега ,но исках да му пмогна.
- Ако искаш с нещо да ти помогна кажи ми, моля те.
Това бе последното, което му казах и го изчаках дасе изкаже той.

Неможех да повярвам, че бях способен да направя това на Ели. След всичко, което бе правила за мен, аз бях способен да изпия цялата 'и кръв. А тя беше толкова сладка.. Не! Трябваше да спра да мисля за кръвта 'и. Трябваше да се разсея замалко от кръвта на когото и да е било и най - вече на сестра ми. Но с какво да се разсея? Погледнех ли всичко се сещаш, че Касандра е била тук с Вернас. А като се сета за тях, се сещах и за Елиза и за нейната кръв.
- Боже.. - казах аз тихо и се хванах за главата.
Опитвахме да не мисля за никаква ръв и просто да се отдам на момента. Толкова много исках да бъда вампир, а сега когато съм - немога да спра да мисля за кръвта на някой от семейството. Само незнаех как Джейн издържаше толкова много години около нас, без да ни посегне. Но аз нямаше никога повече да посегна на някой от семейството. Обещавам си го.
- Сега съм по - добре. - казах аз на Джейн.
Може да бях нов в това цялото вампирско нещо, но бързо се учех. Сега най - накрая спрях да мисля за каквато и да е била кръв и се обърнах към Джейн, разсейвайки се.
- Таа.. Бременна а? - казах аз и се засмях.
Все още неможех да повярвам, че Джейни е бременна.

Видях, че Джонатан се упокои малко и вече бе по-добре, но за сега щях да остана при него и ако искаше да ме пита нещо относно вампирската работа, щах да му кажа и да му помогна. За сега беше добре.
- Странно, нали? - усмихнах се на брат си.
- Разбира се, че е странно. Нещо, което не е странно да се е случвало около нас. - след мен добави Джона.
Леко се усмихнах аз. Да все някакви нереални неща ни се случваха. Каквито и да било. И това, че бях бременна беше едно от тях. Вампир да има наследство не бях чувала да става този номер. от толкова години съм вампир и какво ли не съм правила и таквоа нещо не ми се бе случвало изобщо. Точноп заради Бил бе станало. Той беше половин демон, половин самодив, което е егахти и смесицата. Защо постоянно ми се въртеше името на Бил в главата. не го исках да е там. мразех го за дето се правеше на интересен и бе ревнив като не знам и аз като какво.
- Как си, Джони? Почна да свикваш, нали? - не знам, защо но пак се обърнах към темата за това какъв бе станал.
Исках да знам какбе малкият ми брат. Не исках да остава сам или пък да не бе добре и да ме лъжеше, че е така.

- Да, почнах да свиквам. - казах само аз и взех дистанционното за телефизора.
Само се надявах скоро да мога да видя отново Лизи и Кели без да мисля да им изпия цялата кръв. Започнах да разглеждам каналите, но нямаше нищо интересно. След преглеждането на около 152 канала и всичките скучни, аз станах от дивана и се запътх към един шкаф, в който държах алкохола. Всех бутилката с уиски и си сипах в една чаша. Затворих шкафа, оставяйки бутилката да масата и сядайки до Джейн на дивана.
- Искаш ли? - попитах аз и след като го казах осъзнах колко глупав ми бе въпросът.
Беше ми скучно сега, но какво да се прави. Неможех да изляза навън, защото имаше слънце, а аз нямах пръстен, който да ме пази от него. А ако трябваше да остана затворник в този апартамент, докато ми намерят пръстен щях да се побъркам.

Погледнах Джона, който отпиваше от уискито си. С удоволствие бих изпила и аз една чаша, но в това си състояние не исках да рискувам нещо да се случи. Все пак бременните не трябва да пият алкохол или да пушат, което ме наведе на мисълта, че наистина от както разбрах, че съм бременна бях спряла цигарите, които пушех, а имах цял шкаф в стаята си. Просто как го бях направила не бях разбрала.
- Не, благодаря. - отговорих на брат си като го погледнах колко скучно му беше.
И тогава се сетих, че той няма пръстен или нещо друго да го защитава от слънцето, а ние докато намерим някой вещер, за да омагьоса някой пръстен, той щеше да остане затворен тук доста време и щеше да излиза само през нощта. Това щеше да му скапе настроението. Добре че сега в мен бяха и колието ми и пръстена. И двете ме предпазваха от слънцето. Знам, че щеше да е скоро брат ми да получи пръстен, който да го защитава, но не исках да седи затворен по цял ден и само нощем да излиза. Не знам дали Лиз щеше да толерира това, което ще направя, но трябваше и да се прибера, за да се преоблека, че с тези дрехи не ми бе удобно много. Махнах пръстена от ръката си и отидох по близко до Джонатан. Протегнах ръката си към него.
- Вземи го. Не е необходимо да чакаш за друг.
- А ти? Какво ще те предпазва? - веднага ме попита той.
Явно бе забравил за колието ми, което ме предпазваше. Но как да го помни като го носех рядко, а пръстена постоянно. Леко притворих очи и след малко ги отворих като се усмихнах на брат си.
- Джона, аз си имам и колие, за предпазване. - показах му го.
То бе на врата ми. Беше малко лъскаво с тези диаманти, но сега щях да го нося постоянно, за да ме предпазва и може би щях да свикна с него.
- Вярно, Джейн. Забравил съм го като не го носиш постоянно като пръстена. - рече брат ми и взе пръстена от ръцете ми като си го сложи веднага.
- Добре, че имах две неща, които да ме предпазват. - усмихнах се на брат си. - Джона аз ще те оставя за сега. Трябва да се прибера. Моля те не прави глупости. Ок?
- Да, сис. Обещавам. - засмя се малко той и отпи от уискито си.
Аз само го погледнах и след малко излязох от апартамента му като се запътих към вкъщи, за да се поосвежа малко от днешния ден.

» Всекидневната
» Всекидневната
» Всекидневната
» Всекидневната
» Всекидневната