Всекидневната

DeaD Брой мнения : 15 Join date : 02.08.2010

С Кристен се телепортирахме във всекидневната ни , като аз бях намусена и малко ядосана. Немога да повярвам , че този ... баща ни отново ни развалиплана. Направо ми идваше... Ох , не се ядосвай Пейтън. Кели и джонатан сами ще си дойдат и ще задействаме отново плана си.
аз седнах на дивана и се облегнах назад , като си сложих краката също на дивана и да си кажа честно си бях полегнала много добре.
- Хей , Кристен , дали идиотите ще дойдат? - попитах аз. - Ако някой от демоните не ги види и избие преди това. - добавих и се засмях.
Започнах да си играя с огъня в ръцете ми и да си мисля изражението на Елиза и Джейн , когато видят братята си с нас. Леле , това , щеше да е много яко. Отново се засмях.

DeaD Брой мнения : 26 Join date : 02.08.2010

Ако можех щях да го убия...баща ни... как така се появи...малко ме съмняваше да знае, че сметам, но....стига глупости. Отпуснах се от другата страна на дивана срещу сестра си.
- Според мен ще дойдат глупаците, но си права за демоните, които пазят. Е, дано да могат да се справят демони по слаби от нас. - засмях се с дразнещият си смях.
Гледах как Пейт си играе с огъня в ръцете си и се бях усмихнала.
- Джейн и Елиза ще побеснеят като видят как се държат братчетата им. - добавих аз като се изпънах хубаво.
Седяхме си така и по едно време чух шум от едната срана на стаята и Пейт го чу. Мина не мина време и през вратат влязоха Кели и Джонатан.
- Е, кой дойде. - възкликнах като киселият ми глас отекна, а лицето ми беше мрачно.

С Кели влязохме незабелязано в крепостта , която не беше лоша. Ни най - малко. Имаха си всичко тук. И най - налрая открихме частта на нашите момичета и влязохме в една стая , където се предполагаше , че са сега.
- На това му викам забава. - казах аз и се усмихнах лукаво. - Хеей , момичета.
- Хеей , момчета. - лукавата усмивка на Пейтън се появи на лицето и и тя се обърна към нас , като спря да ги играе с огъня.
- Знаете ли , че Елиза се е направила на баща ви с новата сила , която има? - казах аз и с Кели се метнахме на дивана между момичетата.
Аз се обърнах към Кристен , а той към Пейтън и им се подсмихнахме.
- И каква ѝ е новата сила? - попита Пейтън.
- Охоо , не е само една. Много са. - отговорих аз.
Момичетата само се спогледана.

Аз като най-умен уж реших да кажа каква и е силата. Все пак изопщо не ми бе нужно да си мълча.
- Да много са както каза брат ми. Тя притежава Съпричастна мимика, с нея копира силите на човека който е до нея, стига да има сили и най-важното е, че ги запазва за себе си като нейни. - допълних като опънах краката си напред.
Явно това трогна двете Синистър, защото се спогледаха на бързо. Продължавах да се усмихвам. Колко добре си беше тука долу.
- Има те си чудестно местенце. - отбелазах аз като скръстих краката си.
Радваше ме. Всекидневната си бе доста хубава като я по-огледах.
- Много сте готини, да знаете. - промърморих пак аз и реших да замълча за малко.

DeaD Брой мнения : 15 Join date : 02.08.2010

Аз само се подсмихнах и след това се обърнах към Кели.
- И вие не сте зле. - казах му само аз и отново започнах да си играя с огъня в ръцете ми.
- Значи Елиза може да копира силите на всеки , който е около нея , ако има сили , и ги запазва за себе си. - казах аз замислено.
- Коло ли е насабрала? - попита Кристен също замислено.
- Достатъчно , за да пожелаем смъртта ѝ повече. - усмихнах се лукаво аз и сестра ми също.
- Хей , момчета , защо не намерите сестра ви ако е наоколо и не ни я донесете. - казах аз , но не прозвуча ато въпрос.
Момчетата само се спогледаха. Аз им се подсмихнах и те станаха.
- Но не сега , по допосле. - и те седнаха отново както си бяха преди.

DeaD Брой мнения : 26 Join date : 02.08.2010

- Разбира се, че тя ще е първата. - рекох като се обърнах към Джонатан и уж му се усмихнах, но едва насила го направих.
След секунда усмивката спадна. Поне знаехме, че братята Дарк за сега са към нас. Ще ми бъде интересно да гледам битка между двамата Дарк и техните сестри. Това щеше да ми повиши настроението, но и срещу Елиза Дарк ще бъде ефектно. Колко неприятно да бъдат при нас тези двамата, но се налагаше за да провърви плана ни. С изкуствена усмивка на лицето си, но голяма злоба и омраза в очите реших малко да се подразня с Джонатан Дарк. Седнах както трябва и леко се доближих до него. Той се обърна към мен, а ухилената му физиономия ме накара да поразмисля малко, но се стегнах. Все пак, за да стане по силно заклинанието над тях и да бъде трудно за разваляне трябваше да се подсилва с действия. Уф, колко досадно, но пък като се сетя за Елиза и Джейн и как ще реагират ми ставаше по добре. Нарочно плъзнах ръката си по гърба на Джонатан, а той ме погледна и явно нещо му се завъртя в ума, защото усмивката му грейна още повече, а моята изчезна и изражението ми намръщи. Погледнах Пейтън, която играеше с огъня в ръцете си и извъртях очи и пак на същото. Какво бе решил да прави Дарк. Нямаше да му мине номера усетих се навреме, защото той се озова доста близко до мен, а аз мразех това.
- Какво правиш? - рекох като изражението ми доби злобен вид още повече. - Не си го и помисляй, Джонатан Дарк. - тикнах го назад и пак отидох в края на дивана.
Това беше отврат, но като се налага. Станах нервно и заобикалях за момент. Отидох и си взех чаша текила и я изпих набързо като това ми дойде много добре. Върнах се обратно и седнах на отсрещния футьойл.
- Е, сестричке. Да ги праща ме ли за Елиза или първо ще правим нещо друго? - едва ли не щях да разваля времето с настроението си и изражението си.

DeaD Брой мнения : 15 Join date : 02.08.2010

Нямаше какво да се мисли. Щяхме веднага да ги изпратим и да намерят сестра си. Бях 100% , че гледката щеше да е уникална за нас със сестра ни. Елиза срещу двамата си братя. И когато свършим с нея , следва Джейн и най - накрая Кели и Джонатан. И Силите щяха да бъдат наши. Само наши , е и малко на баща ни.
Аз се усмихнах с моята дяволка усмива , която да си призная доста м утиваше. След това се изправих и видях погледа на Кели , който се беше впил в мен. Усмихнах се предизвикателно и седнах до него. Доближих се още малко и можеше да се каже , че бяхме на няколко сантиметра растояние един от друг. усетих потръпването на Кели и опита му да се доближи още до мен. Аз се усмихнах лукаво , сложих показалеца си на устните му и го бутнах леко назад.
- Мисля , че ще е най - добре да ги изпратим за сестра им. - казах аз , като се отдръпнах и се усмхнах лукаво , като отново започнах да си играя с огъня.
Момчетата станаха от дивана и затвориха вратата след себе си. Кристен седна на дивана , както си бяхме в началото преди Дарк да дойдат.
- Обичам да разигравам хората. - казах аз и се засмях.

DeaD Брой мнения : 26 Join date : 02.08.2010

- To кой не обича, Пейт. - като ги нямаше тея двамата вече бях по-добре.
Е, аз не обичах чак толкова. Харесвах повече да ги убивам и дразня, но все пак всеки си е себе си.
- Май скоро ще си имаме супер гледка за гледане. - промрънках като естествено се отнасяше до Елиза.
Този път ми се вярваше, че ще успеем да ги надвием. Ако пак стане нещо странно и не стане направо ще ги убия с голи ръце всичките. Може би търпимостта ми свършваше бързо. Колкото и странно да ми бе този план вярвам, не вярвам а съм сигурна, че ще има някакъв успех.
- Ще отида да си взема нещо за пиене. - обадих се като отидох към стаята наречена уж кухна и взех едно шише текила.
Върнах се и седнах пак на мястото си като почнах да отпивам от нея.
- Виждала ли си Дрейк скоро? - изопщо не харсвах да му викам баща или татко, но пред него го правех. - Дали знае за плановете ни? - поразмислих се на глас като се обърнах и към Пейт.

DeaD Брой мнения : 15 Join date : 02.08.2010

Играейки си още с огънп в ръцете ми , без никаква емоция исписана на лицето ми , аз сама се бях загледала към огъня.
- Откаде да съм го виждала. Та аз поцял ден изкарвам тук или в с някой демон и въобще не ми е до него. Съответно не знае за плановете ни.
Аз спрях да си изграя с огъня и протегнах ръка към дистанционното за телевизора. То скочи в ръката ми и започнах да преглеждам каналите.
- В подземния свят няма нищо свястно , освен канала на демоните. Обичат да гледам предаването "Dead Game". Как убиват беззащитни хорица или митчни същества за пари и слава. - аз прещраках на канала и точно уцелих, когато пускаха предаването.
Усмихнах се с моята дяволка усмивка и удобно се обърнах към телевизора , за да гледам.
- Трябва и ние да се включим. В смисън не заради парите и славата , а заради убиването. Е и малко заради парите - не че баща ни не н даваше де , просто щеше да е много яко ако не даваха по телевизията как НИЕ убиваме. Да си вземат урок тези нехранимайовци.

DeaD Брой мнения : 26 Join date : 02.08.2010

Вярно бе нищо свясно нямаше освен този канал. Е, тези демони бяха пълна трагедия, но все пак можеше да се гледа. И аз се настаних до сестра си по-удобно, за погледам с нея.
- Виж го тоя. - даваха някакъв демон в момента, който щее да убива един човек. - Така ли се прави? Ужас. Никак не е забавно така. - ухилих се дяволито, защо все пак нямаше какво да ми разваля настроението.
- Щом искаш, може да се включим някой път в предаването. Да се научат как става номера. - и пак даваха нещо, а аз като коментатор. - Е, не тоя изопщо не успя да го убе както трябва. Отрязване на главата, колко старомодно и скучнооо... - надигнах текилата си и отпих от нея.
- Май и този канал не става за нищо.... - леко мрънах както правех винаги.
Скука, искаше ми се да убия някой, защото от давна не го бях правила. Извадих си къмата и почнах да я въртя из ръцата си, след момент ако не дадяха нещо свястно щях да отида при килиитеи да си измъкна някой и да си го подразня и да го убия, за да ми се повиши настроението.

DeaD Брой мнения : 15 Join date : 02.08.2010

Наистина вече нищо не ставаше да се гледа тук , долу в подземния свят. Преди време имаше доста по яки неща , но откакто започна да опустява тук , всичко започна да се променя. И най - накрая се опря до телевизията. Скуука. Вече наистина ми доскучаваше. Какво правеха Джонатан и Кели толкова много!? Толкова ли трудно беше да хванах собствената си сестра?!
Както и да е. Аз започнах отново да преглеждам всички канали отново и отново и се опрях на един музикален. Започнаха да дават някой песни , които не бяха зле и мислех да ги изслушам , защото друго нямаше какво да се прави.
Отново се облегнах на двана и започнах да си тананикам песните , като отново започнах да си играя с огъня. Харесваше ми как пламни.
- Хей , сис. - Кристен се обърна към мен. - Какво ли правят Джона и Келс сега? Много се забавиха.Мислех , че ще е лесно да хванеш сестра си , защото я познаваш и знаеш как мисли.

DeaD Брой мнения : 26 Join date : 02.08.2010

- Да и аз така мисля, че би трябвало лесно да я хванат. Може би я търсят къде е, за да я хванат, а и щом тя се е била направила на Дрейк, значи може би е видяла, че те са странни. - рекох като и аз се залушах в песните, които бе пуснала сестра ми.
Биваше си ги за сега. Поне се разсейвахме с нещо, докато чакахме онези двама глупаци да докарат сестра си. Пръстосах си краката и се облегнах назад като притворих очите си и останах так за известно време.

DeaD Брой мнения : 15 Join date : 02.08.2010

- Сигурно скоро ще дойдат. - казах аз продълйавайки да си играя.
незнам какво друго да правя. Колкото и да обичах да измъчвам или да убивам , сега не ми беше до това. Еднообразието ми втръсваше вече. Ссуката беше много наоколо. Виждах , че и на Кристи ѝ беше скучно. Е , какво да се правеше. Ако момчетата скоро не се върнеха , щях да се побъркам. Твърде дълго съм чакала , а и не само аз , твърде дълго сме чакали да видим изражението на Елиза или Джейн , както и Джона и Кели.
Ох , само при мисълта , типичната ми дяволска усмивка се появи на лицето. И продължавах да си изграя с огъня. Правех го на най - различни форми. И продължавах и продължавах и продължавах и...

Момчетата ме завлюкоха нанякъде. И бях сто процента сигурна , че ме водят към Пейтън и Кристен. Кой ли знаеше за какво саъм им. А , да. За да ме убият . Или да ме измъчват... Един бог знаеше какво точно са наумили. Но този път аз имах нещо тяхно на моя страна. Баща им. Едва ли щяха да му се опълчат , защото все пак им беше баща и лесно можеше да ги нааже или както се казва да ги напляска. Доста странно ми беше , но не ми пукаше.
Аз се отпуснах и не се дърпах повече. Каквото и да правеха , те щяха да си го изпатят. На лицето ми се мерна една лукава усмивка. Не беше в мой стил , но нямах търпение да видя изражението на ристен и Пейтън.
- О , къде ме водите? Момчета , какво правите? - направих се аз и си личеше.
Усмивката ми все още беше на луцето му и звчах като мен си. Без никаква емоция освен победата , изписана на лицето ми.
След малко стигнахме и Кели и Джонатан ме вкараха в стаята , като ме бутнаха на един диван. Аз се направих , че съм изплашена. Всяаш всеки момент щях да побягна от смях. След това отново се усмихнах лукаво и се засмях.
- Здравейте на всички. - поздравих ги , като им махнах с ръка и лукавата ми усмивка не се сваляше от лицето. Крастосах крака и започнах уж нещо да си оправям маникюрите. Погледнах към сестрите и им се усмихнах , след това отново си лепнах лукавата усмивка.

DeaD Брой мнения : 22 Join date : 10.09.2010

Вървях след Елиза, сакъш бях като някой фантом. По едно време в един от коридорите тя се блъсна в братята си, а те я хванаха и почнах да я дърпат на някъде. Колко подло само, засмях се на ум. Проследих ги до частта на Пейтън и Кристен. Вкараха я във всекиднеяната, но аз не влязох след тях. Промъкнах се после и бях се направил на невидим, за да не ме види никой, а така си беше идеално за подслушване. Поглеждайки двамата братя Дарк ми ставаше лошо. Исках да ги затлача в бездната или в килите и да ги измъчване, но явно си личеше, че не бяха те самите. А колкото до двете ми дъщери те явно пак бяха правили план без мое разрешение. За сега щях само да гледам, но станели нещо по сериозно щях да се намеся.

DeaD Брой мнения : 26 Join date : 02.08.2010

Като седяхме и влязоха Кели Джонатан. Тикнаха Елиза към нас и тя седна на един от диваните. Ама защо бе толкова усмихната и даже ни каза здравейте. Пак надигнах бутилката си с текила, която ми бе в ръцете. Погледнах към нея и й казах.
- Нищо смешни няма, Елиза. Ако смъртта ти се струва смешна добре. - и Пейтън съще се бе учудила от това държание на Елиза.
Ако мисли, че щеше да направи нещо много се лъжеше. Сега още повече ме вбесяваше, а аз стиснах здраво шишето и то се счупи в ръцете ми и всичко се разля на пода върху килима.
- Вие двамата , я елате насам. - подвикнах на Кели и Джонатан.
Сега щеше да види дали ще й бъде смешно като ги види при нас и че нищо няма да направят, а и след малко щеше да има нещо интересно.

DeaD Брой мнения : 15 Join date : 02.08.2010

Кели и Джонатан дойдоха при нас и не гледаха сякаш са малки ученца , а ти им даваш кокал. Усмихнах се на Елиза дяволски , а тя сякаш не им обръщаше внимание.
- Елиза , какво ще кажеш? Мисля , че братята и са на наша страна. - казах ѝ аз , а тя ме погледна сякаш нямаше нщо.
Какво?! Та братята ѝ , които ѝ се пишеха най -ценните заедно със сестра ѝ , бяха на наша страна. На страната на злото , а Елиза сякаш не я и интересуваше. Това направо ме вбесябаше. Идеше ми веднага да я убия. На момента. Писнало ми е винаги да измъчвам и те да се измъват. Тя да се измъква. Писна ми. Пък и след като ме замрази и ме разби на ледени парчета си заслужаваше да умре моментално.
- Кристен , може ли просто да я убия?! - попитах сестра си.
- Разбира се. - отговори ми тя.
Аз се усмихнах и се отръпнах малко назад. Запратих я в стената с телекинезата си и след това започнах да мятам огнени кълба по нея. Но раните ѝ заздравяваха. Заздравяваха?! Мамка му. Тя продължаваше да не гледа с тази нейна лукава усмивка. Това стравата ме подразни. От ръцете ми започна да излиза огън и аз го насочих към Елиза , а сестра ми я загледа и заедно със силата си да причинява болка , Елиза падна на земята. Гърчеше се от болка и имаше много рани от мен , които тялото ѝ неможеше толкова бързо да регенерира. Но незнайно защо продължаваше да не гледа с тази лукава усмивка. Дори когато беше на път да умре. Да се надяваме.

DeaD Брой мнения : 22 Join date : 10.09.2010

Гледах ставащото. Злия ми характер ненавиждаше двмата братя Дарк, които бяха там, но пък към Елиза бе различно. Седях си, но като видях, като чух какви ги приказвах Кристен и Пейтън се подразних от тях. Изопщо незнаех какво търся и тук, но виждайки гледката след буквално секуднди пред мен се нервирах. Направих две електрически кълба и ги метнах по двете ми дъщери, а те се занимаваха с Елиза и аз ги улучих. Все още седях нивидим, но ги замерих още веднъж с огнени кълба пък.
- Да не сте превъртяли? - вече се показах наяве и се доближих до тях и Елиза. - Никой, изрично казвам никой, да не допарва до Елиза Дарк. - погледът ми се стрелна към двете, а гласът ми бе строг, дебел и висок.
Погледнах към Елиза и се усмихнах, но не лукаво, а нормално. Не исках да се натрапвам и затова не направих друга крачка или да кажа нещо друго пред Пейтън и Кристен. Бях и с качулката си, за да не ме видят Кели и Джонатан, все пак трябваше да си бъде така.

След малко зарастнаха всичките ми рани и аз се изправих бавно. Можеше да се лекувам физически , но боката не се лекуваше както раните. Подпрях се на дивана и погледнах към Дрейк и се направих , че се усмихвам на неговата усмивка , а да си призная никак не ми беше до усмивки. Седнах на облегалката и отнов се усмихнах лукаво към сестрите Синистър. Казах си , че ще си изпатят. Това се получаваше ако някой се закача с мен или някой от братята ми и сестра ми. Да не си мислеха , че ще се дам ей така. За нищо на света! Можеше да имам сили като любов и мир , но огато се ядосам не ми беше до закачки.
Видях как Джонатан и Кели се спускат към Кристен и Пейтън и се опитвах да им помогнат. Кели използва силата си и заздравява раните им. Ох , това не беше за вярване. Както и че Дрейк е на моя страна. Никой неможеше да се закача с мен. Камо ли да се опитва да ме убие.
- Хей момичета. Как сте? - правех се на любезна и ги питах как са.
Всичко това беше част от моя план. От гениялния ми план. Досега си вървеше по - релси и немислех да излиза от тях. Отново се усмхнах ликаво само пред момичетата. Обърнах се към Дрейк и се усмихнах любезно. Бях си добра актриса да си призная. След това отново се обърнах към момичетата и премигнах няолко пъти , като им се усмихнах и на тях мило. След това се засмях наум и отново погледнах с лукава усмивка. И ги гледах в очите.

DeaD Брой мнения : 26 Join date : 02.08.2010

Защо баща ни ни нападна и ни предупреди никой да не припарва до Елиза. Даже се усмихваше, което никак не му бе съпричастно от много време насам. По дяволите някой дали имаше, който можеше да обясни ставащото тук. Добре, че бяхме примами ли Кели и Джонатан, та сега те се опитваха да ни помогнат. Ужас, но поне не бяха срещу нас. Опитах се да не показвам че съм се объркала, а и вече се бях вбесила тотално. Станах на крака обратно.
- Супер сме. - киселият ми тон разкъса мълчанието, което се бе заформило. - Не мислиш, че ни уплаши нали, глупаке. - изражението ми бе сериозно, а и очаквах не очакваното в момента.
Приближих се до Джонатан и му прошепнах нещо в ухото. Погледнах към Пейтън и после продължих да му говоря. Колкото и да ме отвращаваше това го докоснах по рамото и го целунах по бузата като го подтикнах напред. Ухилих се и седнах на близкия диван. Джонатан се изправи пред Елиза. И каква гледка се разкри само. Почна да я замерва с огън.

Джонатан започна да хвърля огнени ълба по мен , но беше безнадеждно. Тъй като притежавах силата му , нямаше да ми повлияе. Огнените кълба ме докосваха и изчезваха и последното едвам ме докосна и аз го пратих към тях. По пътя то се раздели на четири и удари всеки един от тях. Колкото и да не ми беше приятно да заметам братята си с огнени кълба , се налагаше. Иначе щях да проваля всичко. А ако проваля всичко , братята ми щяха да останат с Кристен и Пейтън , аз щях да съм мъртва , силите ми цяха да са у най - голямия ни враг , щяха след това и Джейн и Кели и Джонатан да са мъртви , а кой ли знаеше в какво щеше да се превърне горния свят , ако Дрейк се възкачи. При тези мисли , направо ми се изкаше да ги убия на секундата. Но неможех.
Джонатан започна да мята още по мен , а аз едвам помръдвах. Лукавата усмивка все още си беше на лицето ми. Не съм я сваляла в поседно време. Реших да направя нещо. Джонатан хвърли по - голямо огнено кълбо вече и аз този път не го спрях , ами го засилих още повече ъм мен. То ме удари и аз излетях назад. Болката беше ужасна , но си заслужаваше. И този път спрях силата си за регенериране , за да има за какво да се хвая после. Знаех , че това щеше да ядоса Дрейк и това ми беше и целта.

DeaD Брой мнения : 22 Join date : 10.09.2010

Добре Кристен и Пейтън не нападнаха Елиза, но накараха Джонатан да го направи. Като го гледах просто ми се струваше отчаян случей. Щеше да си ги изпроси, ако не спреше да го прави. Бях казал никой да не докосва елиза, но явно двете ми малоумни дъщери не разбираха, а дори и брат й на Елиза да я нападаше щеше да си го получи. Ядосах се, когато едно кълбо я удари, а и не видях да се регенерира. Май бе по сериозно от предните. Прищрака ми нещо и претих едно електрично кълбо по Джонатан. То го удари и прати назад като го заби в стената. Метнах и няколко огнени като го улучих доста пъти макар той да избягваше някой или да не му правиха нищо. Махнах с ръка и той литна във въздуха. Метнах го към една метална труба на близко и той се заби в нея. Текна му малко кръв, но Кели отиде до него и му помогна.
- Аз казах ли нещо или просто си бях говорил на вятъра? Никой да не пипа Елиза. - пак го повторих.
- Татко какво ти става? Тя е наш враг. Какво приказваш? - Пейтън ми възрази.
- Същото. И не ми възразявай, Пейтън Синистър. Каквото съм казал да се спазва. - троснах се аз като матнах малкоенергийни кълба по Кели и Джонатан, за да разсея още малко. - Знаете, че ако нарушите моята заповед няма да ви се размине. - рекох като метнах до Кристен и Пейтън малко електричество но не ги уцелих нарочно.

Леле , как ме дразнеше факта , че Дрейк защитава Елиза. Какво подщволите им ставаше?! Та те са най - голямите врагове , а сега Дрейк защитаваше Елиза. Що за игра играеха?! Какво са се наговорили? Възможно ли е въобще да са се наговорили? Лови сигурно му е направила някоя от нейните любовни неща.
Светите глупости! Лиз го е накарала да се влюби в нея , за да може да има защита в подземния свят от всички останали , докато ни измъкваше от Кристен и Пейтън. Колко добър план.
Аз станах от пода и отидох до момичетата. Кели дойде след мен. Позамихлих се малко дали да им кажа или не. Нещо в мен просто неизкаше. И аз се отдадох на тази част от мен. Незнаех какво правя и защо не им го казвам. И тогава забелязах , че Ели беше се поизправила и зяпаше мен и брат ми. Не примигваше и имаше някакъв розов отенък в очите ѝ.
- Спри! - вкнах и аз и затворих очите си. - Елиза , не го прави!
- Какво има? - попита ме Пейтън.
- Елиза се бърка в главата ми. Незнам точно какво прави , но нещо ми става. - отговорих на въпроса , като се обърнах с гръб към сестра ми.

DeaD Брой мнения : 26 Join date : 02.08.2010

Е, не.. защо постоянно нещо се проваляше в плановете ни. А и сега това. Направо излязох извън контрол. Неможех да изтърпя още така. Трябваше да направя нещо. Телепортирах се зад Елиза и я ударих в гърба като тя залитна напред. Как баща ми я понасяше и казваше да не я докосваме? Ужасно направо, а като виждах направо ми се гадеше.
- Нищо няма да излезе от плана ти, Дарк. - рекох й като се опитах да я промуша с къмата, но изведнъж тя хвръкна от ръката ми и се заби в отсрещната стена.
Обърнах се и видях баща ми, който бе се обърнал към мен.
- Какво?! Ти щеше да го направиш, ако не се държеше така. - проговорих му ядосано като се хвърлих по Елиза, но тя изчезна, а аз се приземих на земята.
Е, не вече наистина се вбесих до краен предел. Нямаше начин някой да ми попречи на това. Телепортирах се до стената взех си къмата и след това се появих зад Джонатан. Хванах го и опрях къмата си до гърлото му. Погледнах Елиза с една лукава усмивка и нищо не казах, а само седях така известно време, но после проговорих.
- Предай се инак може да не видиш братчето си. - натиснах още повече къмата към гърлото на Джонатан.

» Всекидневната
» Всекидневната
» Всекидневната
» Всекидневната
» Всекидневната