Всекидневната

Всекидневната в частта на майсторите.

Всекидневната 2

Събудих се рано сутринта. Неможех да повярвам, че съм спала. Беше ми толкова сънено, че едва станах от леглото. От две години безсъние няколко часа спане яко ти размътваха мозъка. Станах отлеглото със зор, но бях права вече. Аз се преобличах постоянно и сега, когато бях вече будна реших да се преоблека. Първо си измих лицето, а след това отидох в гардеробната. Извадих едно къси панталонки от дънков плат, черно потниче и ризка на квадрачета. Облякох ги и отидох да си избарам една кутия с цигари от шкафа. Взех си и я пъхнах в джоба си. Излязох от стаята си и минах през кухнята за пепелник и една голяма чаша портокалов сок. След това се настаних на големия бял диван във всекидневната и пуснах телевизира. Запалих цигара. Отново бях пропушила заради снощи и сега нямаше спиране. Гледах ТВ и неусетно някой влезе...

[b]Скуука. Нямаше какво да се прави без купон. просто ужас. Преди наказанието правех почти всеки ден. Досега да бях направил седем или повече. вече обещах че няма да се занимавам със сестрите ми. Никога вече. Не бих издържал поредното наказание. Не бих. Облякох се и реших да си взема нещо за похапване. Влязох в кухнята и веднага се запътих към хладилника. Взех бирата и от долния шкаф - чипс. Намусих се малко и излязох от кухнята. Запътих се към всекидневната. Влязох тихо и незабелязано и видях , че Джейн гледаше телевизия. Ментах се на дивана и ѝ изкарах акъла.
- Здравей , сис. - казах ѝ аз и се облегнах удобно на дивана.
Отворих бирата и чипса и се обърнах към сестра ми.
- Къде беше сестро? - попитах аз и забелязах , че никаде не среянах Келс или Елиза. - А другата ми сестра? И брат ми?

Джонатан ми изкара акъла като се метна на дивана направо без дори да се обади.
- Здравей и на теб, купонджийче. - засмях се, защото знаех, че има наказание за купоните, а му намекнах, че е купонджия.
- През целия ден вчера бях на вън. Запознах се с някой ученици. Говорихме си с Лиз и после се прибрах. Така се губех. - дръпнах от цигарата си и я изтръсках в пепелника.
- Лиз беше останала на вън да пообикли академията, а Келс някъде се загуби незнам къде е. - последното за Келс беше лъжа, че незная, защото не исках да му казвам истината.
Знех го, че няма да одобри ставащото между Келс и Изи. Щеше да настоява. пак си дръпнах от цигарата и пих сок след, което го попитах него.
- А, ти братле? Къде беше? Какво прави? Не сме виждали цял ден вчера - и погледнах за малко телевизора, но пак се обърнах към Джонатан.

- Не си ме виждала цял ден , защото цял ден куфея. Незнам какво да правя , Джейн. Побърквам се. А изкам само да те пир=там дали има някаква вратичка в наказанието , с която да заобиколя забраната за купоните? - попитах аз , но знаех , че няма да стане.
- е поне трябваше да се опитам. - казах аз тихичко и се обърнах отново към Джейн.
- Но да знаеш , че ще вдигна най - голямия ми копон когато свърши наказанието! - казах аз сериозно и отпих от бирата си.
- Пак ли си пропушила? - попитах я аз. - Помисли си за реакцията на Елиза. Знаеш я колко мрази пушенето... - и после хапнях няколко парчета от чипса.

- Мммм вратичка няма в наказанието. Ако бях го направила само аз може би, но знаеш я Ел няма такива работи като вратички. Не се надявай на купо в следващия месец. Като свърши прави каквото исках братле. - пийнах си от сока и оставих чашата на стъклената масичка като изпуших цигарата и запалих втора и дръпнах и от нея.
- Да, не издържах. - пауза направих. - Снощи излязох на лов, защото огладнях. Знаеш, че подбирам хората да са такива дето да не помнят на сутринта станалото. Натъкнах се на един пиян. След като не нахраних и го пуснах. Тялото му ме изцапа цялата с кръв - блуза, дънки, обувки. - спрях за момент, защото като се подсетих се поядосах пак.
Дръпнах пак от цигарата си и изкарах дима навън като продължих.
- Аз мразя да се цапам с кръв и тогава ми прищрака нещо и навика ми се обади пак и започнах да пуша като издънена печка. Тъкмо ги спрях и пак се почна. - оставих цигарата на пепелника и прокарах ръце през лицето си като останаха там за момент.
- Немога да се спра. Знам, че Лиз мрази пушенето. Незнам за реакцията й, но аз й бях казала, че няма да успея да ги отккажа. Все някога пак щях да почна и това стана снощи. - взех пак цигарата и дръпнах от нея.
Погледнах Джонатан.
- Навик. Вреден, но навик. - рекох само и отпих от сока си. - Нищо интересн няма по този канал. Ше го сменя. - взех дистанционното и пусням малко музика. - Така е по добре.

- Както и да е. - казах аз и си пийнах от бирата. - Мрази да пия и бира , но кой да я слуша. - добавих аз.
Отново пийнах и изведнъж нещо ме хвана и станах от дивата , като взех бирата в ръката си. Отидох до едно цвете , което Елиза много го обичаше. Все тая. Ще си го получи , че ми даде това наказание. Изсипах бирататам и се усмихнах доста подло.
- Не ѝ казвай , моля те. - казах на сестра ми и я погледнах със фалшив поглед. Като на кученце , което щеше да заплаче още малко. Тя се съгласи и аз отново си върнах нормалния поглед. Метнах се пак на дивата и си взех чипса , като започнах да ям.

- Да, както и да е. - пак узпиших цигарата си и запалих нова.
За няма о 15 минути трета палих. Май наистина този сериозно се бях вманиачила в това. Какъв апетит ми се отвори само. Ухилих се на брат си и отидох до кухнята за секунда. Отворих хладилника и награбих няколко неща от там. Няколко вида сок, фъстъчено масло, мармалад, хляб взех и някакви сладки. Не се бях оглеждала и един от соковете беше от праскова - любимият на Лиз - а аз го бях награбила с останалите неща. направих си няколко филийки с фъстъчено масло, няколко с мармалад. После грабнах нагласените неща и се върнах при Джон. Седнах и започнах да ям и пия сокове.
- Огладняла съм като вълк. - отбелязах само.
- Запозна ли се с някой от учениците в академията? -попитах г докато пиех от прасковения сок на Лиз без да се усетя все още.

- Само с една. Или две. - казах аз. - Непомня. ще избягвам контакти с тях , заради скапаното наказание.
Джейн само ме погледна странно.
- Ами колко повече ги гледам , толкова повече ми се изка да са повече , да си направя някой купон , всички да сме там , да се напием... Не издържам!
Наистна не издържах. Просто аз съм си купонджия открай време и неможеше просто ей така да ми се каже да спра и да спра.

- Мхм. - отвърнах, защото устата ми беше пълна с храна.
След като преглътнах вече отговорих както трябва.
- Разбира се, че само за купони мислиш ти и още повече сега, когато не си правил от известно време. - усмихнах му се.
Всичко пред мен беше изчезнало вече. Наистина имах голям апетит, но се среснах от това.
Отпуснах се сега на дивана и се позагледах в телевизора. Явно съня ми се е отразил на нервите исега бях суперспокойна.
- Знаеш ли, че снощи заспах, а знаеш че не съм спала от като станах вампир. - със затврени очи говорех, но после ги отворих.

- Ето защо си така прещракала. - казах аз. - Не се обиждай.
Боже беше голяма скука за мен без купоните и сега , когато са ми забранени ги изкам много по силно. Боже , щях да си изкуфея така.
- Немога повече. - казах аз и се проснах на леглото.
Загледах се в тавана и точно тогава ми хрумна една идейка.
- Лови да е използвала някаква магия напоследък? - попитах аз , все още проснат на дивана.

Джона ме подсети за нещо. Лиз също имаше наказание. Без магия една седмица, но седмицата все още не бе изтекла, а бе се телепортирвала. За усета на любовта няма как да я виня, защото не тя го правеше, но телепортирването. Явно наистина ми беше прещракало нещо, защото изопщо го бях забравила това. Ококориш очи и се бърнах към брат си.
- Благодаря ти. Добре че ме подсети за това. Вчера се телепортира. Тя си нарушава наказанието, а иска вие с Келс да ни ги нарушавате. - усмихнах се и прехапах за момент долната си усна.
- Защо ти е да знаеш това? Да не би да си намислил нещо? - погледнах го с интерес.

- Алоха Купони! - казах само аз много
силно наглас и Джейн ме погледна доста странно.
- Щом тя го е
нарушила , значи тотално се е провалила и всичко отпада. Както нейното ,
така и нашето наказание. - казах набързо аз и се усмихнах доста
подлично.
- трябва да планирам купона. Във всяко общежитие , свободно
за всички... - започнах да си обяснявам аз. - Леле , така ще се изкефя ,
когато видя физиономията ѝ...
Изведнъж нещо ме секна. В мислите ми дойде Елиза. Но не защото изках да ѝ отмася или нещо подобно. Нещо ми казваше , че е в беда.
- Елиза. - казах аз и дочух Джейн също да го казва.
- Какво подяволите става? - попитах аз , защото ми беше доста странно. - Хайде до я намерим и съм обеден , че ще ни обясни.
Аз и Джейн тръгнахме от всекидневната , като се опитвахме да намерят сестра ни.

Розовата светлина се появи точно в средата на всекидневната ни. Аз излязох от нея и тя изчезна.
- Джейн? - казах аз , но не точно го казах , ами го извиках , като се надявах да ме чуят.
- Джона?! - отново викнах аз и изчаках да дойдат , но за жалост никой не дойде в следващите 5 миннути.
Писна ми да чакам , затова реших да се поразходя до басейна. беше близко , затова не ми се налагаше да се телепортирам.

Скука отново дойде. Незнаех какво да правя. Затова , когато станах и се изкъпах и се облякох , разбира се , се запътих към всекидневната на общежитието ни. Незнаех какво става , но имах лошо предчувствие. Седнах на дивана и нещо ми направи впечатление. Не , че цветето на Елиза , което полях с бира беше изсъхнало ами факта , че нямаше никого. Просто беше упостяло. А досега Дджейн и Елиза да са дошли тук. Джейн да гледа телевизия , а Елиза да се погрижи за цветята , да изчисти стаята от боклуците ни и всичко останало. И да ни се скара , разбира се.

Не след дълго ходене всички Дарк бяхме с прибрали в къщи. Келс бе останал навън за малко, за да каже чао на Изи и после и той дойде вътре при нас. Радвах се, че всичко свърши. С Лиз трябваше да се преоблечем, защото тя беше по бельо, а аз с разкъсани дрехи и изцапани доста.
- След малко се връщаме момчета. - засмяна казах аз и тръгнахме с Лиз към стаите си.
Аз влязох и хвърлих дрехите за за буклука направо. Бяха на парченца почти. Изкъпах се бързичко и след това се облякох. След няколко секунди се натъкмих и реших да сляза при братята си обратно. Бях доста добре и напрежението го нямаше, но станалото щях да го помня с години. Ужасно беше, но сега не е време за това. Трябваше да се радваме, че се добре.
- Е, братлета. Как сте? Много се радвам пак да ви видя и аз незнам защо. - засмях се на това и седнах.

Аз отидох в стаята си и затворх след себе си. Свалих бельото си , защото беше изцапано и вече за нищо не ставаше. Хвърлих го и си взех душ. След това си облякох нощницата , защото беше късно , а утре трябваше да ставаме рано. Върнах се във всекиндевната и погледа ми съзря цветето ми.
- Не. - казах само аз и се доближих до цветето. - Стига бе.
Но сега не ми беше до цветя. Усмихнах се и се върнах при останалите , като седнах до Джейн и се сгуших в нея.
- Тази случка никога няма да я забравя. - азах само аз.

Аз само се усмхнах. Радвах се , че сестрите ми са добре и вече няма нищо да им става. Поне така се надявах. А и изглеждаха леко уморени , затова аз станах от дивата и се протяхганх към Елиза и Джейн.
- Сестрички , виждам , че сте изморени и се нуждаете от сън. А сега нека си легнете и не мислете повече за това. ОК? - казах им аз и Джейн ме хвана за едната а Елиза за другата ръка и се изправиха. Пуснаха ме и казаха.
- Лека нощ. - едновременно.
Аз само се усмихнах и те изязоха от стаята.
- Братле , и аз мисля да с лягам. - казах аз и се усмихнах , като и излязох от стаята , като се запътих към спалнята си.

Отидох във всекидневната и седнах на едно от канапетата. Настаних се удобно на него и вдигнах краката си горе на него като ги обгърнах с ръце. Положих главата си на коленете и останах така известно време. Седейки и мислейки по едно време ми просветна една идейка. До колко е добра незнам, но ми беше много интересно, а и щеше да бъде полезна. Вдигнах глава, смъкнах краката си надолу докато опряха пода. Нещо интересно ми се въртеше в главата.
- Ще направим "пижамено парти" само с момичета. Тъкмо да се поопознаем всички. - позарадвах се на глас аз.
Незнам защо, но ми се струваше добра идея. Като помислих се сетих за новата сила на Лиз и ако го направим пък тя ще вземе да се сдобие със прекалено много сили, което пък няма да е никак добре за нея в момента. Извърнах физиономия.
- Първо трябва да говоря с нея за това инак може да стане някой гаф. - размишлявах пак на глас.
Имаше време да размишлявам добре и да обмислям някакви си вариянти за това.

Директно се появихме във всекидневната ни. Лиз и аз се заловихме за работа. Е първо трябваше да разпределим кои какво да прави.
- Нека аз да се захвана с поканите и филмите и може би с храните и напитките, а ти с другото останало. Ако те усптройва сис!- усмихнах се на Ели и тя ми кимна.
Отидох да потърся накакви цветни листа, химикали и други работи за картичките, които щяха да ми трябват, за да ги направя. С бърза скорост се зарових в различните кътчета и си набавих всичко. Щях да ги направя после. Изтичах да потърся филми както се бяхме разбрали със сестра ми. Намерих някакви комедии и филми на ужасите, защото щеше да е забавно. Сложи ги в една чантичка и ги занесох към всекидневната. Излязох и до магазина с моята вампирска скорост. Тръгнах да обикалям из него. Търсих и оглеждах всичко. Взех различни сладки работи, както и чипс, пуканки. Взех и няколко различни безалкохони напитки и също и малко алкохол в него и бира и т.н. Минах през касата и платих всичко. Върнах се в общежитието и оставих всичко в кухната. Лиз също вършеше нейната част от всичко, което си бяхме записали да направим. Дойде и малко по досадната част - поканите. Седнах на дивана до стъклената масичка и се залових да ги оправям. Изрязвах залепвах и така нататък.

На мен ми оставаше само да подредя стаите , да измисля някакви игри и когато Джейн бе готова с поканите , аз ще трябва да ги изпратя на момичетата. Което щеше да е много лесно. Поне за мен. Ах , толкова много обичах силите си.
- Така. - казах си аз. - Да започвам.
Застанах в средата на всекидневната и реших , че ще е най - добре ао се кача на дивана. Така ще виждах по - отвисоко и щеше да ме ориентира по - добре.
Имаше няколко краища и аз реших , че ще е много добре в единия от тях или може би и някъде посредата да сложа възглавници.
- Възглавници. - казах аз и помочих няколко места , на които се появиха възглавнижите.
Джейн бе казала , че си пада по страшните неща и тъй ато щяхме да гледаме страшни филми , си мислех , че ще е хубаво да се сложат насам и натам няколко изкуствени прилепа , като статуетки. Попринцип бяха за хелуин , но все пак и сега щяха да са от полза.
- Прилепи. - казах аз и отново посочих няколко места , на които трябваше да отидат статуетките.
След това изгасих лампите и реших , че ще е най - добре , ако бяхме на нощни лампи. Все пак партито започваше по - късно и щеше да е много забавно. Преместих голямата плазма и дивана и стана като кино салон в единия рай на стаята. В другия край беше щанда за разкрасяване и козметиката , в третия край щяха да са напитките и храната , а в последния край , четвъртия , оставих празно място освен възглавниците за , да може там да се слагат спалните човали и да се спие.
След това се захванах със игрите. Мислех си да играем на "Аз никога". Това беше първата игра. А после за забавление щях да измисля нещо.
Слязох от дивана и се запътих към сестра си , която без да изкам бях ударила с една възглавница преди малко. И донато минавах покрай прекрасната изцяло стъклена стена на всекидневната ми се разкри прекрасна гледка към басейна. Една прекрасно окрасена от цветя отстрани и изящни плочки пътека , оято водеше точно до басейна и имаше път наляво и надясно. И тогава ми хрумна една идея. Аз бях по идеите повечко. телепортирах се в една тъмна стаичка и нали нищо не виждах се спънах в много кабели и жици. Паднах и се чу само една "Подяволите!". В тази стаичка бяха всички светлини. Лампички , крушки и всичко свързано с тях. Запалих ръата си с помоща на силата на брат м Джонатан и замалко да изгоря нещо , но го изгасих. Огледах се и видях лампите , които ми трябваха. Телепортирах се отново във всекидневната и сложих лампите близо до стъклената стена. Отново се телепортирах , но този път в стаята ми и оттам взех около 10 или повече свешти с аромат на люляк , които бяха в стъклени чашки , за да не изгаснат. Не ме питайте откаде ги имам. Ще ви кажа , че съм била на много романтични срещи , на които краят не им е хубав. Та след като се телепортирах със свещите във всекидневната , аз отворих стъклената врата и излязох на патечката , водеща към басейна. Сложих лампите , които бяха като коледн лампички , но светеха само с жълто и бяха по голями. И между тях започнах да редя свещите. От двете страни на пътеката. Но свещите ми свършиха и трябваше да взимам още. И така ми останаха още , които наредих около крайчетата на басейна. И гледката ме удиви. Беше като в някоя приказка. Замалко да заплача...Шегичка. само се усмихнах и се запътих към сестра ми.
- Хей , Джозефи. - пошегувах се с нея. - Докаде стигна?

Сестра ми прелиташе от ляво на дясно. Подреждаше разни работи, пренареждаше всекидневната и всичко каквото бе необходимо. Аз си режех хартия, залепях пишех, украсявах и т.н. Каквото бе необходимо, за да бъде прилежна покана и както се бяхме разбрази с Лиз.
- Хей , Джозефи. Докаде стигна? - рече Лиз шеговото, но на мен никак не ми се струваше шеговото.
Изопщо нехаресвах името си Джозефа и за това го й бях разменила със второто си - Джейн. Обърнах се към Лиз с един присвит поглед, но и аз се шегувах с нея понеже не исках сега да се драпам за това, а и бе шегичка.
- До никъде. - нарочно изрекох аз с намусена физиономия.
След секунда се усмихнах приветливо и се засмях.
- Шегичка. Ами почти съм готова с картичките, сис. Какво ще кажеш? - вдигнах една от първите, които бях направила и украсила добре.
Поразмятах я във въздуха пред Лиз и я прибрах обратно на масата.

Джейн ми показа една от поканибе. Беше страхотна.
- Супер! - казах само аз и си телепортирах един чипс.
Отворих го и започнах помало да похапвам. Наскоро забелязах , че олкото и да ям , нищо не ми се хваща. Доста странно. Но реших да го озтавя за после. Щях да разнищя тази странна истрийка , но после. Сега трябваше да се приготвим за партито.
- И така , само от любопитство... - казах аз и лицето ми показваше , че е е заинтересовано много.
Извъртях еко глава , все още изглеждайки , че не ме интересува много. И изведнъж се намерихмного близо до сестра ми , започвайки да я разпитвам. Тяя си ме знаеше. Бях много любопитна.
- Колко ще каниш? Кои ще каниш? Как са имената им? На колко са? Каква им е расата? Само от една ли раса ще са? Има ли такива без сили? Всички ли са със сили? Възможно ли е да копирам всички сили? О , обратно на въпроса... С какво ще са облечени? Какво ще носят? Имат ли спални човали? Ще трябва ли да излизам и да копувам неща? С пижами ли ще са? Що за пижамено парти е , ако те не си носят пижащи? На всички ли ще са розави? Пижами ли ще са точно или от онезии много сладки нощници? Въобще има ли момиче без розова пижама освен мен? Защо аз съм единствената , която не си пада много по розавото? Ти обичаш ли розовото?Докъде бях стигнала? А , да... Т с какво ще си опблечена? Няма да е розаво нали? Ще добавяме ли нещо розаво? Само не ми казвай , че ще поканиш около 100 момичета? Обратно на въпросчето... Колко си поканила?

- Ей, ей, ей....ЛИЗ! - викнах малко и размахах ръцете си пред лицето на Ели, за да се озъзнае. - Колко въпроса ще зададеш? Няма ли да млъкнеш, за да ти отговоря? Трябва ли да те слушам? - погледнах я с усмивка на лицето като се и семеех, защото ме разсмя с тези въпроси Елиза.
Сестра ми се спря, но си личеше че искаше да повтаря такива въпроси докато не стане време за пижаменото парти.
- Такам - въддъхнах, защото малко тишина не бе излишна.
Времето беше напреднало минаваше следобдените часове и отиваше към вечерните. Тъкмо наближаваше към партито. Е, имаше около 4 часа и нещо, но все пак наближаваше.
- Значи ще има може би от няколко раси незнам точно кое момиче каква раса е. Не помня точно. От къде да знам какви пижами ще имат и изопщо дали ще са с пижами или относно цвета им. Не съм ясновидец. - тогава млъкнах.
Получавах видения, което ме правеше такъв, но си замълчах след думите, които бях закала, защото щеше да си проличи каква глупост изрекох.
- Относно това кои ще каня ще видиш сама. На колко са ще си ги попиташ пак ти като искаш да знаеш, сис. - усмихнах се. - А всички останали въпроси ми иглеждат не нужни, не че тези не бяха. Защо си толкова любопитна? И защо не ичакаш да дойде времето за пижаменото парти, за да разбереш отговорите им. - погледнах към сестра си и станах права отидох до кухнята за малко вода или нещо за пиене макар, че не исках и щях да се върна след малко.

Видях няколко покани и реших и аз да направя малко. Съживих нощиците , леполото и всички останали неща. Те започваха сами да правят покани и след няколко минути направиха няколко. След това всичко си падна на масата , както си бяха и аз останах на място , когато Джейн се върна.
- Видение. - казах аз докато се направих че кашлям едновременно..
Знаех , че сестрами е получила видение. Имах много силна интуиция. Винаги съм я имала. И сега просто ми подсеща.
- Та , аз мисля да се настаня на дивана. - казах аз и се телепортрах , като се метнах на него.
Взех дистанционното и започнах да преглеждам най - различни програми.

» Всекидневната
» Всекидневната
» Всекидневната
» Всекидневната
» Всекидневната