Стаята на Елиза

First topic message reminder :

Спалнята на Елиза.

Банята на Елиза.

Гардеробната на Елиза.

- Почивай се. Аз ще съм тук. - казах на сестра си.
Щях да съм тук за всеки случай когато се събудеше. Щях да съм тук когато смеше и да я гледам как спи. Ами ако нещо станеше с нея и пак получеше такова видение? Неможех да си позволя отново да е на косъм от смъртта. Не и този път.
Елиза заспа спокойно и аз само я завих. Усмихнах се и цяла нощ стаях буден , гледайки я как спи и надявайки се да не получи ново видение като предишното?! Какаво ли щеше да стане ако не бях във вкъщи?! Кой щеше да я чуе?! Или поне да се заинтересува. Ако беше умряла , кой щеше да е с нас сега?! И кой щеше да ни спасява задниците всеки път?! Секундите се превръщаха в минути , минутите в часове и скоро стана сутрин. беше рано. Около 4 часа сутринта. Елиза все още беше слаба и главата я болеше. Виждаше се дори и когато спеше. А когато станше се гледаше още толкова. Колко отпаднала е сестра ми. Колко ѝ е лошо и колко я боли.

Точно преди Елиза да заспи чу успокоителния глас на брат си, че ще е тук, когато стане. Но това не променяше факта, че видението, което получи го сънува цяла нощ. От началото до самия край. И едно нещо не разбираше. Ако беше видение, значи щеше да стане. Но нали Елиза унищожи Дрейк заедно с цялото подземно царско. Как така ще се съживи? Кой ще го съживи?
Всичко това се вътре в главата на Елиза цяла нощ заедно с кошмара и не можеше да спре да се повтаря отново и отново. Елиза отвори бързо очи, защото не издържаше вече да го преживява толкова много.
- Джони. - каза само Елиза и се усмихна, когато видя, че брат ѝ беше на дивана до леглото и беше изпълнил обещанието си да стои да Елиза цяла нощ.
- Добро утро. - каза ѝ той.
- Добро утро. - отговори му Елиза.
- Не си ли спал? - попита го тя, а той само поклати глава в знак на "не".
- Какво? Джони и ти имаш нужда от сън. Ходи си в стаята. Аз ще се оправя. - каза му Елиза.

Аз само се засмях на казаното от сестра ми.
- Да бе. Как пък не. Да те оставя сама? В никакъв случай. - казах ѝ аз веднага.
- Хей. Чувствам се много по - добре. - каза ми тя и стана от леглото.
Наистина сестра ми беше великолепна актсира , но мен неможеше да ме заблоди. Виждах , че е слаба и още я боли главата , понеже малко присвиваше очи.
- Стига Джони. Ще се оправя. - каза ми тя отново. - Ще отида при Джейн. Там тя ще ми помогне и ще съм в безопасност. Не се тревожи.
Колкоото и да не исках да я оставям и аз имах нужда от сън.
- Добре. Но ми обещай веднага да отидеш при нея. - казах ѝ аз и станах от дивана на който седях.
Отидох до нея и я прегърнах. Целунах я по челото и излязох от стаята ѝ , като се запътих към мойта.

Елиза така и не направи това, което каза на Джонатан. Все пак си се чувстваше по - добре и не ѝ беше нужно да отива при Джейн. Отиде до едно шкафче и извади чантата, в която ѝ се намираше телефона. Усмихвайки се набра един номер и няма и секунда се обадиха от другата страна.
- Хей...Аз съм... - каза Елиза.
- Какво има? Защо се обаждаш по този за спешни случаи?? - чу се от другата страна. - Има ли нещо?
- Ами може да се каже. Можеш ли сега да дойдеш? - попита Елиза.
- Разбира се. Веднага идвам. - каза момчето от другата страна.
Елиза прибра телефона и седна на леглото, а на вратата веднага се чу чукане. Елиза си знаеше, че това е Майкъл. Тя отиде и отвори вратата. Огледа се наоколо и нямаше никой по коридора и пусна майкъл да влезе. Усмихна се и веднага го прегърна. Можеше всичко да я боли, но наистина се радваше, че Майкъл е тук.

Аз прегърнах силно Елиза. Виждаше се нещо , че не е както трябва и наистина започнах да се безпокоя. Усмихнах ѝ се и я погалих по косата.
- Какво има? Ели, какво става? - попитах я аз , а тя само ме погледна. - Знаеш, че можеш да ми кажеш , нали?
Тя само ме погледна и аз я целунах, след което ѝ се усмихнах и отново яя прегърнах.
- Просто...Имах най - откаченото и плашещо ме видение. - каза ми тя и отвърна на целувката ми.
- Ела. - казах ѝ аз и заедно тръгнахме към леглото.
Легнах аз , а тя след мен , като се опря а гърдите ми. Обичах когато правеше така. Усмихнах се и отново я погалих по главата.
- Ще ми разкажеш ли? - попитах я аз, но знаех отговора.
Тя винаги ми разказваше и това е едно от многото неща, които обичах у нея. Така разказваше, че направо като в приказка.

Ели също се усмихна и погледна на другата страна, а Май продължаваше да гали косата на Елиза. Тя започна да му разказва какво е станало в негово отсъствие. Майк през последните няколко месеца винаги е бил с Елиза и не е изпускал един миг от живота ѝ. Винаги са си споделяли.
- Казвам ти. Не може да е Дрейк. Нали? Та аз го унищожиш. Не може да е той. - след разказа си Елиза започна да размишлява.
Но беше забравила да заключи вратата. Само махна към нея и тя се заключи така, че никой да не може да я отвори освен тя и Майкъл.
- Но остави ги моите проблеми, Майк. Какво става при теб? Знаеш ли, не харесвам факта, че трябва да се крием от всички само защото си демон. И Бил е демон, но е с Джейн. А това, че Кели и Джонатан няма да се съгласят е абсурдно. Ще узнаят бързо за теб, а след това и за Бил. И готово. Не е кой знае какво. - говореше Елиза на Майкъл.

Погледнах към Елиз и я обърнах към себе си.
- Все още не са готови, Ели. Да не им докарваме още главоболия. Сега да се върнем на троите проблеми. Ти си по важна за мен. - казах ѝ аз и се усмихнах насреща ѝ.
- Ами след като помогнах на Бил, който сщо е демон, както ти казах... - Елиза не довърши и изречението си , когато я прекъснах.
Чак сега осъзнах за кой Бил ми говори.
- Чакай малко. Бил? Като Бил Колин? - попитах я, а тя поклати глава.
- Дам. Защо? Познаваш ли го? - попита ме любимата ми.
- Ами може да се каже, че имаме минало заедно. - отговорих ѝ аз.
Изведнъж нещо стана с Елиза. Усетих го. Прочетох го в мислите ѝ. Сякъш беше нещо като навигатор. Или подобно. Винаги усещаше всичко или преди или когато се случва и винаги така я побиваха тръпи.
- Нещо става. - каза тя.
- Възможно е. - отговорих ѝ аз и я пртиснах по - силно към себе си.
След това използвах една от многото с сили, за да блокирам замалко нейните, за да не усети нищо.
- Знаеш ли, че обичам, когато ме прегръщаш така? - аза тя, а аз я тритиснах по - силно към тялото си.
- Знам. Затова го правя. - засмях се леко и когато усетих, че е безопасно щях да я пусна. Пък и така ми харесваше.

Елиза се усмихна. Харесваше ѝ да бъде в прегръдките на Майкъл от доста време насам. Усмихвайки се затвори очи, но изведнъж се чу нещо на отсрещната стена и изведнъж тя се взриви. Беше стаята на Джейн. Тази на Елиза и тази на Джейн бяха в съседство. Когато стаята се взриви Майкъл хвана Елиза с ръцете си и я обгърна, за да не се нарани от парчетата, които хвъркаха наоколо.
- Какво по дяволите!? - каза Майкъл.
Елиза само погледна натам и изпита ужасни болки навсякъде и не можеше да се контролира. Всичко наоколо беше в толкова много емоции, че не можеше да се сдържа. Започна да крещи, а Майкъл я хвана за ръцете и я накара да го погледне.
- Хей, Елиза. Виж ме. Погледни ме. Всичко е наред. Концентрирай се. - казваше ѝ, а тя се опитваше и опитваше.
Изведнъж всички болки спряха и Елиза погледна към Майк.
- Благодаря. - каза му тя.
- Ще трябва да поработим над тази сили, госпожичке. - каза ѝ той и се засмя.
Тя се усмихна, но когато погледна отсрещната стена направо се парализира.
- Какво за бога става тук?! Джейн?! Джейн!!! - викна Елиза и тръгна към съседната стая, но не през вратата а през общата стена, която сега бе разрушена. Майкъл тръгна след Ели.

Елиза бавно влезе в стаята си и подмина леглото, като се запъти към банята. Надяваше се само този път да не получи подобно видение, че нямаше да издържи. И без това си беше много слаба. Едвам стоеше на краката си. Всичко ѝ се нравеше вече. Не знаеше какво става ѝ с нея. Майкъл беше отворил голяма рана в сърцето ѝ, но Ели щеше да се оправи. Поне така си мислеше.
Влезе в банята си и съблече дрехите си, като ги остави в коша за пране. Мушна се под душа и пусна водата. Трябваше да се освежи и да измие кръвта от себе си. Напомняше ѝ на много неща, които искаха да са просто забравени. Капките вода се стичаха по тялото на Елиза, а тя беше затворила очи и се опитваше да се успокои малко. Наистина се нуждаеше от това. А и не само тя. Джонатан, Кели и Джейн също. След половин час спря водата и се протегна извън кабинката, като си взе халата и го облече. Излезе от кабинката и се запъти към стаята си. Преди това влезе в гардеробната ѝ и извади от един шкаф бельо, което облече. Излезе и остави халата на обичайното му място, след което се мушна под завивките и се опита да заспи. Но в мислите ѝ постоянно се въртеше всичко, което бе станало в подземния свят.

Оххх, колко хубаво си спеше Елиза. Мечтаеше си за...Е, и тя точно не знаеше за какво си мечтае, но просто знаеше, че е нещо много приятно и се усмихваше на сън. Усещаше как кръвта ѝ се възвръща в тялото ѝ и това я изпълваше с енергия. Минаваха часове и Елиза все повече и повече се регенерираше и изпълваше с енергия.

- Какво искаш, Елиза?! - викна Джейн.
Елиза се намираше на някакво тъмно място и не можеше да го опише или да разбере въобще къде е от тъмнината наоколо. Чуваше само сестра си и виждаше само лицето ѝ. Беше се доста променила. Изглеждаше различно и някак си..лоша. Беше се усмихнала е лукаво и гледаше Елиза с различен поглед от предишните. Сякаш я презира или я ненавижда или мрази.
- Какво?! - каза Елиза.
Предишния път не можа да чуе Джейн, защото беше леко надалеч и гласа ѝ сякаш отекваше и нищо не можеше да се разбере. Елиза леко присви очи, като се опитваше да разчете думите по устните на Джейн, но не можеше. Изведнъж Джейни изчезна от погледа на Елиза и Ели започна да се върти наоколо в кръг, опитвайки се да я открие. И внезапно Джейн се появи пред очите на Елиза точно пред лицето ѝ.
- Махай се! - викна Джейн по Елиза.

- Господи! - каза Елиза докато падаше от леглото си.
Това видение я беше доста стреснало, особено последната част, когато Джейн внезапно се появи пред Ели. Тя се изправи и леко се хвана за кръста защото беше паднала много лошо на гърба си. Оправи леглото бавно и отиде за освежаващ душ. След половин час беше готова и веднага с халата, правейки отпечатъци от вода по пода, мина през стаята и влезе във всекидневната. Беше ѝ много горещо и явно днес се очертаваше такъв ден. Извади от няколко шкафа едни къси панталонки, потниче, едни каубойски ботуши от крокодилска кожа и върху късото и прилепнало потниче сложи по - голяма и широка блуза. След това извади и една шапка и слънчеви очила. Излезе от гардеробната и отиде в стаята си , като се облече. Пооправи малко стаята си и излезе от нея. Запъти се към кухнята, минавайки през стаите на всички.

Днес беше най - кошмарния ми ден от 3000 години. Наистина. След всичко станало с Вернас ми липсваше и това, което стана във всекидневната. Но да си призная ми беше доста интересно и никак не съм очаквала или въобще представяла Лейн и Кастил да са съпрузи. Това доста не изненада и за момент останах с отворена уста. Но шамарът на Кастил беше велик. Някой трябваше да сложи на мястото Лейн. Трябваше да се приземи на земята малко, защото летеше много високо в небето при звездите. А Насти най - много ме изненада. Беше доста отговорна, разумна и донякъде напомняше на мен. Доста щяхме да си допаднем като приятелки. Другото, което ми направи впечатление беше Кели. На няколко пъти ме беше загледал, сякаш се опитваше да разгадае какво правя с Вернас. А не трябваше да разбра. Не трябваше, защото уговорката щеше да се провали. А това не го исках.
След като затворих вратата след себе си я заключих за всеки случай. Сега имаше два пъти повече хора и не исках да стават изцепки. Някак ключалка или ключ на вратата си, защото не мислех, че ще ми е необходимо. Но сега набързо направих. След това се запътих към банята. Съблякох се и хвърлих старите дрехи в коша за пране, който беше наполовина пълен. След това напълних ваната и се потопих в топлата вода. Това щеше да се успокои за малко. Обичах водата и донякъде ме успокояваше. Бях се отпуснала във ваната и си мислех за нещо, унасях се. Бях готова да си заспа във ваната. Но си спомних за видението от Дрейк и набързо се осъзнах. Излязох от ваната и пуснах водата да се изтече. Взех халата си и го облякох. Отидох до гардеробната, за да си взема пижамата и да си лягам, защото бях доста изморена и ми се спеше. Облякох я и се сгуших в завките на леглото.

Бях станала много рано. Още към шест часа. Снощи се бях къпала, но това не ми попречи и тази сутрин да се изкъпя. Така се чувствах още по - добре и по - освежена. След като се изкъпах веднага влязох в гардеробната си. Днес се очертаваше да е топъл ден, затова си избрах една много сладка синя рокличка на петна, с която нямаше да ми е топло. След това си избрах едни черни токчета и синьо бельо. Излязох от гардеробната и всичко, което си бях взела от там оставих на леглото, което бях оправила по - рано. Изсуших косата си и хванах два кичура отпред и ги вързах назад. След това обякох бельото и бях готова да облека и роклята, когато чух един много дразнещ ме глас.
- Добро утро. - каза Вернас, а аз се стреснах и подскочих, обръщайки се към него.
- Затова си заключвам вратата. - казах аз. - И ако обичах се обърни да се облека. - добавих, като се опитах да покрия голото си тяло от мръсните очи на Вернас.
- Ох, моля ти се. Ако видя нещо, което не съм виждал преди, ще му хвърля цент. - най - нахално каза той.
Позамислих се малко и беше прав. Затова спрях да се прикривам и си облякох спокойно роклята. След това се погледнах в огледалото отсреща. Изглеждах доста добре.
- Какво искаш? - попитах го аз, докато с обувах токчетата.

God Брой мнения : 29 Join date : 23.01.2011

Нещо ми беше прищрякало тази сутрин. Незнайно защо станах доста рано. Към шест и нещо и незнаех какво да правя. Все още никой не беше станал и аз нямаше какво да правя. И тогава се сетих, че Елиза ставаше толкова рано. Облякох се по възможно най - бързия начин и реших да се заяждам с нея, още сутринта. Излязох възможно най - тихо от стаята ми и отидох до нейната. Опитах се да опворя, но Лиз беше заключила. Оставаше да се телепортирам. Влязох в стаята 'и, а тя все още се обличаше. Бях забравил тази гледка. Явно си е мислила, че днес ще е топъл ден. Добре. Нека да я видим с тази рокличка в някой доста ветровит ден. Поговорхме си малко, когато си облече роклята. Неможеше да се раже разговор, защото само се заяждахме, но нищо.
- Какво искаш? - попита ме, докато си обуваше токчетата.
- Какво искам ли? - направих се на замислен.
Но вече го бях змислил. Много бързо ми хрумваха идейките, когато ставаше на въпрос заяждане.
- Искам.. Знеш ли прияде ми се спагети. - казах ѝ аз и ѝ се подсмихнах. - А също и понички.
- И какво очавах да отида да ти взема ли? - попита ме тя, като закопчаваше обувките.
- Всъщност да. - погледнах я, а на лицето ѝ беше изписана една физиономия. - Спагетите от Италия, а поничките от Франция. От магазина на Мусьо Матис.
- Ти шегуваш ли се? Магазинът за понички на Мъсьо Матис е най - неотгриваемия. - заяв Елиза.
- Именно. И още едно нещо. Ще трябва да си ходиш с тази рокличка. - подсмихнах се аз.
- Във Франция? В тази корля? Така? - попита тя отново сякъш не бе съгласна.
- Да. Точно така. Без яке без нищо. - отговорих 'и. - Хайде сега. По - бързо.
- Хайде сега. По - бързо. - имитира ме Ел с досада и се телепортира нанякъде, а аз се върнах с таята с.

» Стаята на Джонатан
» Стаята на Джейн
» Стаята на Джейн
» Стаята на аутопсии
» Стаята на Пейтън