Стаята на Джейн

Джейн не обичаше да е разхвирляно. Всичко бе подредено. Имаше голям телевизор, дори музикална система, която често надуваше. Цялата стая бе дървена. Дарк обожаваше да докосва държени материали и за това и стаята бе такава. Просто за нея бе великолепна.

И малката красива баничка на Джейн към стаята.

Гардеробната на Джейн

Стаята на Джейн Closet_systems

Джейн бе надула музиката доста силно вечерта. Слушаше и не и пукаше, че може да пречи на някой. Това бе любимото и за нимание. Ако някой дойдеше да се разправя тя така защитаваше интересите си, че другия винаги се отказва. Та сега танцуваше върху леглото си и то доста развихрено. Немислеше, че може да събуди някой. Сестра й никога не й бе правила забележка, а Джонатан май не му и пукаше толкова. Единствено Кели можеше да цъфне и да почнат да спорят по този въпрос. Тя знаеше. че той спи, но до кога щепе да е така. Младата девойка подскачаше като луда и щурава. По едно време, чу шум и се обърна като се усмихна.
- Здрасри Кел. Как си? - засмяна попита тя току-що пристигналия си брат.
Виждаше го, но не спираше музиката, защото искаше да се весели.

Кели бе заспал дълбоко, но изведнъж някаква стряскаща врява го събуди. Той стана и като бе по боксерки тръгна към врявата. Това идваше от стята на Джейн. Той влезе вътре, а девойката се обърна към него с усмивка и думите.
- Здрасри Кел. Как си? - подскачашетя на леглото като луда.
Кели със сънен поглед я изгледа и рече.
- Спи ми се.
- Ами защо си тук тогава? - отвърна му Джейн. - Отивай да спиш.
- Как да спя при тази врява. Джейн спри музиката. Вечер е и някой хора искат да спят. - като някой родител взе да се държи Кел.
- Извини ме, но знаеш, че немога да спя така. - измърмори сънения Кели.
Отиде до уредбата и я изключи като въздъхна тежко. Погледна Джейн, която спря да скача и слезе от леглото право на земята.
- Искам да спя,а не да бодувам цяла нощ. Извинявай. - и Кел се обърна и тръгна към стаята си.

- Кел! - настойчиво рече Джейн.
Кели се обърна към сестра си, а тя се ухили.
- Знам това, но какво да правя цяла нощ. Знаеш, че вампирите не спят, е само някой, но аз немога. Кажи ми какво да правя? - малко като, че ли троснато му рече тя.
- Чети книги. - отвърна сънено Кели.
- Ти чети. Аз не искам. Искам музика. - рече Джей.
Отиде до уредбата и натиска копчето, за да тръгне. Дарк остана с отворена уста. Музиката не тръгна. Обърна се към брат си.
- Не ми казвай. Взел си кабела на захранването. - изръмжа лекичко Джейн. - Веднага ми го дай. Не е твой Кели. - и отиде до брат си.

- Не! Няма да ти го дам. Държиш се като малко дете, а си най-голямата. - Кели стисна кабела силно и погледна сестра си в очите като се опита да бъде човечен повече от нея.
- Разбери. Вечер силен шум е равно на безсъние за някой и главоблие на другия ден, защото не са спали. Моля те не пускай музиката толкова силно. Но знам, че няма да ме послушаш за това вземам кабела. Утре ще ти го дам Джей. - отиде до нея и я прегърна силно.
- Искам да спя поне един ден нормално. - направи стресната фиизиономия и излезе от стаята като затвори вратата. Отиде в стаята си и скри кабела. Легна и се зави. Доста бързо се унесе в сън.

- Ааааа. Кели! Мразя те, че винаги ми прекъсваш вечерните купони. Но все пак си прав. - каза Джейн след като брат й излезе от стаята.
Малко му се сърдеше зради това, че взе кабела, но го обичаше все пак й е брат. Дарк от скука щеше да умре сега. Нямаше си и на идея какво да прави. Неможеше да спи. Бе млад вампир и това й бе трудно и то много. Взе книга да чете, но супер бързо се отказа.
- Книга ли? По-добре ми дайте тенис ракета. Не мга вечер да чета и по принцип не обичам само ако се налага. - издърдори си на глас Джейн.
Дълго се чуди какво да стори исе сети най-накрая. Реши да отиде да потренира малко стихията си, а после щеше да прави нещо друго и така нататъка, докато стане сутрин и не станат всички.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Веднага дотърчах до собствената си стая, за да се преоблека. Дрехите на мен цял ден ги носех и бяха цапани, а и исках един душ. Отидох в банята и ги съблякох, а после си взех един хубав и бърз душ. Сега се бях отпуснала и готова за лов. Излязох от банята и се протегнах един два пъти след, което отворих голямата гардеробна и се намъкнах да си търся дрехи. Мярна ми една блузка беше копринена в сивкав цвят. Взех я. След това птърсих някакви панталони, но реших да взема сивите си дънки и едни сиво-бежови ботуши. Облякох ги бързичко, но нещо липсваше като че ли. поогледах се в огледалото, но не ми харесвяаше така. Пак отидох до гардеробната. Извадих едно горнище приличащо на сако, което беше в черен цвят. Сега вече беше идеално. Преди да изляза си взех любимите си очила, с които не излизах никъде освен в академията. Бях си сложила и едни герданчета, за по-така. С бърза походка се озовах някъде в така нареченото малко градче до академията.[b]

*****************************************************************
Върнах се от лов, но бях цялата в кръв, а мразех. Веднага в банята влязох. Съблякох дрехите си и ги хвърлих в пералнята като я пуснах да изпере дрехите. Взех си душ и то веднага. Вече бях по спокойна, защото кръвта я нямаше. Излязох от банята. Много често се къпех напоследък, но бе приятно. Взех една бяла тениска и едни черни панталонки и ги облякох набързо. Взех любимият си шал и го метнах на врата си. Винаги се обличах различно и малко чудато. Шал с тениска малко забавно и шантаво, но аз си бях такава. Изсуших си косата и я вързах на опашка. Необичах да се мотае пред лицете ми. Бях доволна от лова си, че дори забравих какво бях правила днес, е не на истина, но така се чувствах. Бях с замотана глава от кръвта на онзи тип. Бях се напила направо. Пуснах музика силно. Кели го нямаше и Лиз също, а Джона проблем нямаше да прави. Подивях си в стаята. Изпуших си кутията с цигарите и нямах друга сега в мен. Трябваше да изровичкам от шкафчето си, но ме домързя сега да го правя. Незнам как стана номера, но се гътнах на леглото и заспах. Най-вероятно бе от това, че се заситих и бях се напила от алкохола в кръвта на онзи мъж. Бях заспала и това беше чудо. От както бях вампир никога не бях спала. Сега спях като пън и нямаше да се събудя чак да сутринта.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------
С Джона си бяхме тръгнали от двора на академията. Докато вървяхме реших да му кажа, че аз ще се прибера в стаята си, защото исках да си помисля на спокойствие какво беше точно онова усещане, което бяхме получили и двамата. Казах му чао и за секунда вече бях в стаята си като хлопнах вратата доста силно и замалко не я разбих. Просто толкова бързо се бях придвижила, че забравих за силата си и я бях поосвободила малко.
- Какъв шум се вдигна само. - казах си сама на себе си като бях на леглото седнала.
Това усещане, което имах не беше никак добро. Просто сякъш имаше нещо лошо тук и трябваше да се пазим от него. Поне знаех, че е добре, че го усетих, но пък самото то беше лошо. Чудих се какво да правя и реших да отида на басейна за да поплувам. Преоблякох се с един бански и веднага отидох там.

И аз също се прибрах в стаята си и реших да се преоблека. Първо си изтърках косата с една кърпа, след което отидох до газрдетобната, за да си извадя дрехи, които да облека. Чудех се какво да си облека известно време. Трябваше да е нещо, което щеше да ми е удобно и да не е много пък натруфено. Порових се из дрехите си и накрая си избрах нещичко за обличане. Ивадих черните си дънки и една пепелно лилавка блузка. Облякох ги бързичко след, което веднагапотърсих някакви обувки и си взех едни с някакви токове, които подхождаха на тоалета. юпреди да сляза долу при сестра ми си взех тънкото сиво сако, което метнах отговре ми и вече бях готова. Тръгнах да излизам и си взех слънчевите очила и телефона. Слязох доло в кухнята при Лиз.

Денят започна много ранно сутриннта. Аз не чаках много, за да стана и да отида да взема душ. Този път се позабавих доста под душа. Мина известно време, докато изляза и да се облека. Исках да си изсуша косата вятър, но се сетих, че силите ми ги нямаше, а само при тази мисъл се сещах за сестрите Синистър и Дрейк. Побиваха ме тръпки и то ужасни. Отърсих се и веднага взех някакви дрехи, за да ги облека. Изглеждах добре. Изсуших си косата с един сешуар, който отдавна не използвах. Вече беше станало 8 и 30. Тъкмо излизах и запалих цигара като минах през целия апартамент. Щях да подразня Лиз с това, но неможех да се сдържа. Отидох на терасата и я изпуших там. Запалих и втора и нея изпуших. Бяха минали само 15 минути от както бях на терасата. След известно време отидох в кухнята и взех портокалов сок. Пих от него няколко глъдки и го прибрах. Не исках това, а нещо по "сочно". Трябваше да отидя на лов за нещо. Е, първо реших да ида да потърся потенцялна жертва, но и щях да намина за малко кафе, защото го обичах. Излязох бързо и се запътих към градчето.

Вървяхме по плажа, когато се сетих.
- Хей, Джейни! Искаш ли да пристигнем по-бързо в общежитието? - усмихнах й се като я зачаках да ми отговори.
- Ммм..добре.. - още не доизказала се, а за мен ми бе достатъчно само "добре" и я хванах за ръката.
Телепортирахме се веднага в стаята на Джейн. Огледах се и забелязах , че вкусът й не се бе променил изопщо. Стаята приличаше на предишната й, но малко по малка и с повече екстри.
- Все още си падаш по дървените работи, а Джей? - с един подскок и седнах на леглото й като погледнах право в очите й и се усмихнах искрено. - Почти същата е като преди, но по малка.

- Изопщо не е като предишната, Бил. Огледай се по-добре. Е, за дървото - да все още ми харесва такива работи. - направих муцунка и за секунда се озовах върху него като косата ми падна напред макар и да не бе толкова дълга сега.
Реших да се пошегувам малко понеже Бил ме знаеше колко съм докачлива и шегаджийка понякога, не исках да го оставям с празни надежди за това. Цветът на очитеми стана червеникав и показах вампирските си зъби. Приближих се към вратът на приятела си и изръмжах като почти усетих как зъбите ми се опряха до шията му. Не видях реакция от негова страна, за може би защото го бях правила много пъти преди и сега не се хващаше. Отдръпнах се като слязох от него.
- Не се хвана, нали? - нацупих се нарочно. - Е, важното е че го направих. - ухилих му се и бръкнах в задния си джоб.
От там извадих кутия цигари. Грабнах една с устни и запалката се появи в ръката ми светкачино. Запалих я и отворих прозореца, за да не се задими стаята.

- Напротив хванах се. - казах й истината.
Така се стреснах, че не помръднах нито казах нешо, но се оказа само шега. Изопщо не се и усетих за това. Засмях се и като погледнах към Джейн я видях с цигара до прозореца. Доближих се към нея в гръб и като я стигнах попитах.
- Ти не ги ли бе отказала? Само не ми казвай, че пак си ги била почнала или че никога не си ги отказвала. - прегърнах Джейни като я обърнах към себе си. - Е?! Какво ще ми отговориш.

Погледа ми срещна този на Бил. Както изглежда наистина се е хванал на шегата ми, което ме успокои, че все още ставам за шегаджийка.
- Всъщност почнах да пуша като се разделихме и преди три месеца-четири ги бях спряла пак, но нещо ми прещрака и хоп. - поклатих глава аз.
- И хоп пак старата песен на нов глас. - довърши след мен Бил.
- Прав си. Е, като нещо ти е толкова пристрастяващо как да го откажеш? - дръпнах си от цигарата и изпуснах дима към него. - Проблееем?! - малко се разлигавих, но очаквах да не седим така още дълго.

Закашлях се малко от дима, но не ми пречеше. Приближих към себе си още малко Джейн и ракох.
- Внимавай с дима. Елиза мразеше да й мирише на дим, нали? - досетих се аз веднага.
Тъкмо тя пак си дръпна от цигарата, когато ръката ми механично хвана цигарата и я изгаси на перваза като я изхвърли през прозореца. Щеше да ни е малко пречка ако пушеше точно сега. Незнаех каква ще й е реакцията, но и нечаках да я прояви. Целунах я като я завъртях в посока към леглото, което бе самотно сега. Отправяхме се бавно и постепенно на там, докато не го стигнахме.

Усетих ръба на леглото, но нямаше как да остана права. Повалих се назад като Бил падна върху мен.
- Колко хитро само. - смигнах му като ръете ми пуснаха кутията с цигарите и запалката ми.
Ако мислеше, че ще се разсърдя за цигара и прибърза - грешеше.
Беше ми даже много изненадващо, че така направи. Бил пак ме целуна, но този пък по страстно. ръцете ми обхванаха раменете му и го извъртяха така че аз се озовах отгоре му, а той на леглото.
- Какво ще кажеш? - наведох се към приятеля си, който мисе подхилкваше само.
Прокарах устните си по вратът му и като стигнах до устните му ги захапах малко игриво.

- И твоето не бе глупаво. - усмивката ми си седеше на лицето и не злизаше изопщо.
Пръстите на лявата ми ръка се вплетоха в косата на Джейни като след това я целунах по вратлето няколко пъти.
- Не само ти можеш така. - и аз почнах да се докачам с нея.
Свалих слънчевите й очола, които до сега бяха на лицето й. Винаги ги носеше независимо какво бе времето. Просто така завършваше тоалета си.
- Така е по-добре. Виждат се очитети по-ясно. - плавно плъзнах ръката си по гърба на девойката като я притиснах към тялото си.
Устните ми бавно докоснаха устните й след което се спуснаха по врата й. Исках да си прекараме много добре тази вечер, за да изчезне времето в което бяхме раделени.

Отдръпнах се леко и се загледах право в Бил като след момент му се ухилих и то най-нахално без дори нищо да казвам. Засмях се на глас и станах от него. Физиономията, която изкарваше приятеля ми ме разсмиваше още повече. Клекнах ниско почти седнах на земята. Превивах се от смях, защото толкова лесно можех да го излъжа.
- Хей! Нещо смешно ли стана? - надигна се Бил и веднага реши да ме провери.
- Не...аз просто...ти толкова си наивен... - неможех да се спра. - Мислиш ли, че точно сега нещо ще стане. - поех си въздух дълбоко и се изправих.
Издишах въздух и седнах на леглото до Бил, който бе много учуден и се чудеше какво ми бе станало.
- Спокойно. Добре съм, но ти много ти се иска. - ухилена седях и го бях съгледала.

Бях се смръщил и не можех да повярвам, че тя ми изигра номер. Номер, на мен?! Та аз винаги съм й ги въртял преди, а сега Джейн на мен.
- Не си забавна. - измърморих под нос, но след минута се усмихнах и аз. - Не, че ми се искаше, но ти така го изкара. Моля те, сега!
Джейн се усмихваше ли усмихваше само. Изведнъж ми просветна нещо и исках да го кажа на приятелката си преди да е станало късно и да бх го забравил. Побутнах я по рамото и рекох.
- Джейни. - тя се обърна, но ми се смееше все още - Трябва да ти кажа нещо, което би те изненадало и то много. - бях съвсем сериозен и изчаках и тя да стане сериозна. - Знаеш ли кой унищожи подземния свят? - почнах аз пърчоначално.

Бях се засмяла, но изведнъж въпроса на Бил ме разби. Нима подземния свят бе унищожен напълно?! Как го бях пропуснала, а и толкова време мина тук. Погледнах го и рекох.
- Дали знам кой е унищожил подземния свят? - повторих аз.
Просто незнаех това. Точно той ли трябваше да ми го каже и защо бе така. Исках да разбера. Бил винаги ми бе казвал какво ставаше там и сега също.
- Та аз незнаех, че е унищожен, Бил. Как така?! Какво е станало? - позададох въпроси който биха ми помогнали да разбера каквото ме интересуваше.

- Не знаеше ли? - учудих се и аз като Джейн.
Май нетрябваше да й го казвам, но щеше да ми се наложи да кажа колкото знаех. Обърнах се към Джейни и я загледах право в очите сериозно без дори да си мисля да изглеждам не толкова сериозен.
- Виж, незнам как ще го приемеш, но ти казвам самата истина е това. - първо я подготвих за да очква и неочакванато. - Преди известно време май когато братята ти бяха марионетки на Синистър стана това. Елиза дойде в подземния свят. Разиграсе голям театър и накрая за голямо чудо Елиза изглеждаше доста зла сякъш. Имаше лукава усмивка и всичко почна да се тресе и след това целия подземен свят се срути. Тя тотално се бе усмихнала лукаво и сякъш се радваше, че е унищожила подземния свят. Самата истина Джейн. - при тези ми думи видях голямото невярване и ненавист в приятелката си.
Май много говорех, но трябваше да знае щом не го е знаела до сега. Опитах се да я докосна, но тя се дръпна от мен сякъш аз го бях направил и съм я излъгал.
- Истината е. Знаеш, че никога не съм те лъгал. - казах й и обърнах главата й към мен и я накарах да ме погледне.

Елиза се прибра и отиде първо до стаята си да остави нещата, които си бе купила по - рано през деня. Поогледа се на огледалото и си сложи малко гланц. Но преди да почнеше да си върши задълженията реши да отиде до сестра си. Бързо бързо до припка до стаята на Джейн. Беше готова да отвори вратата, но чу някакъв глас.. На момче и се усмихна много широко. Изчака малко и влезе изведнъж.
- Джееейн... - каза Елиза сякаш беше доволна, че най - накрая имаше момче в стаята на Джейн, но когато го видя замръзна на едно място.
Веднага разбра, че е демон. Не разбираше нещо. Нали беше унищожила демоните и Подземния свят?! Всичко от него. Всичко! Освен ако този.. Бил Колин е бил извън Подземното царство. Това обяснява всичко. Защо не е унищожен заедно с другите демони.
- Демон! - викна Елиза и вдигна ръката си към него, но Джейн веднага застана на пътя им.
- Не. - каза тя.
- Какво?! Та той е демон Джейн! - викна Елиза по нея.
Шоколадовите очи се извъртяха към Джейн. Какво ѝ ставаше?! Сега и демон ли защитаваше?! Е, не беше точно демон, ами и самодив. Каква смесица само. Джейн погледна Елиза с някакъв поглед. Поглед, който Елиза не можеше да разпознае. Който никога досега не е бил отнасян към нея, а само към Джона и понякога към Кели. Но Лис прочете мислите на Джейн и разбра.
- Каквото и да ти казва този...Бил - НЕ Е истина, Джейн. - каза ѝ Елиза веднага в своя защита. - Демоните лъжат. Все пак са си демони.
Елиза погледна към Бил и му се усмихна леко лукаво. Надяваше се Джейни да не е видяла. След това му прошепна в главата "Ако споменеш и още една дума, ще се намерих взривен като останалите си братя и сестри. Или трябва да кажа полу - братя и сестри, Бил". След това погледна към Джейн с милата си и грижлива усмивка. Разбира се не беше истина. Сега никак не ѝ бе до такива сладки усмивка. От доста време тези усмивки не бяха изстинки. Откакто унищожи Подземния свят. Джейн продължаваше да гледа към Елиза.
- Добре. На кой ще повярваш? На мен или на...него? - Елиза отново го погледна с пренебрежение и омраза.
Не знаеше какво и става. Просто не беше тя в момента. Сякаш беше съвсем нов човек. Точната противоположност на истинското себе си. Беше се променила, но не можеше да се каже, защото Елиза знаеше как да се прикрива. Не е живяла 2999 години напразно. Пък и ѝ беше в кръвта този ген. Но не само него.

От къде изникна Елиза пък сега. Винаги се появяваше от нищото. Не можех да й позволя да навреди на Бил, а и той ми каза нещо странно, но Лиз го отрече. Какво да правя? Много мислене щеше да ми се падне. Трудна работа. Мислех, мислех и мислех. Накрая реших, че неможе сестра ми да ме лъже. Повече години съм прекара с нея от колкото с Бил. Може да го обичам, но Елиза ми бе сестра и нея обичах.
- На теб Лиз, но ми се струва много странно това. Кажи ми какво стана там когато спасяваше Кели и Джона. Моля те. - погледнах към сестра си, но погледът ми оставаше някак си странен и неразпознаващ се от всеки, който ме познаваше.

Ами сега? Какво щеше да прави Лизи. Разказването ѝ не ѝ се отдаваше толкова много. Но щом искаше да ѝ каже истината Ели щеше да им я каже. Все пак може да бе всякаква, но не можеше да казва лъжи. Или поне след това да не им каже истината. И без това си беше доста навредила със използването на силите си, че няма накъде. Чувстваше се съвсем нов човек и сега вече си свали маската. Лукавата ѝ усмивка се показа и Джейн се отдръпна леко назад. Тази лукава усмивка плашеше всеки неин близък. Те винаги са мислили, че Елиза е сладка и не може дори и на муха да навреди. Но това държание ѝ омръзна на Елиза и когато беше в подземния свят и видя Дрейк и Пейтън и Синистър не можа да издържи и оттогава всичко ѝ избива. Не е толкова търпелива и добричка. Писна и с това добро лице. Не може да е толкова щастлива и усмихната, когато има милион заплахи над семейството ѝ.
- Искате истината ли? Е, ще я получите. - каза Елиза и седна на най - близкото столче, като помаха на Джейн да седна.
И тя наистина го направи, но в очите ѝ се изписваха няколко емоции. Бил също се доближи, но Елиза го погледна и той веднага разбра намека. Стъпи леко назад и зачака истината от Елиза. И тя започна да разказва всичко, което се бе случило в подземния свят. Този път без лъжи. И без това не можеше да лъже. Елиза разказваше с такава интонация, че на всеки би му харесала, колкото и гадна да е. Понякога се усмихваше с една усмивка, сякаш се наслаждаваше на нещата, които е причинила на Дрейк и дъщерите му. И с право. От тогава Елиза се промени. Вече тази лъчезарна усмивка не бе единственото изписано на лицето ѝ. Имаше и лукава усмивка, която все повече ѝ отиваше.
- И така се стигна до тук. - довърши историята си, като се изправи. - Само едно не разбирам.. Защо още не съм убила този демон.. - каза тя.
Вече бе по - избухлива и всяка минимална заплаха ѝ се струваше доста опасна. И този демон и изглеждаше опасен. С невероятна скорост се доближи до него и го хвана за гърлото, като го издигна на отсрещната стена.

» Стаята на Джейн
» Стаята на Елиза
» Стаята на аутопсии
» Стаята на Пейтън
» Стаята на Пейтън