Стаята на Елиза

Спалнята на Елиза.

Банята на Елиза.

Гардеробната на Елиза.

Помогнах на седне на леглото ми или по - точно да легне. Почти я разбрах какво ми говори и обяснява.
- Отивам за някаков хапче. - казах аз и бях на път отново да се телепортирам, но за жалост не можах.
Трябваше да си издържа наказанието. Само още шест дни и магия по всяко време. Излязох от вратата като нормален човек и се запътих към банята ми, която беше в следващата врата. Започнах да ровя за някакво хапче, но не знаех кое може да ѝ помогне. Ако беше магия, хапчетата нямаше да ѝ помогнат. Но за всеки случай взех две и налях чаша вода. Върнах се при Джени и седнах на леглото до нея. Подадох ѝ хапчетата и водата и ѝ помогнах да се изправи до седнало положение, за да не се задави, докато пие хапчетата.
- Доколкото разбрах. - започнах да говоря аз, докато сестра ми пиеше хапчетата. - Имало е двама мъже, но не си убедена, дали са точно мъже. Та единия с качулката е омагьосал другия и му е заповядал да дойде в академията. И тогава видението е свършило.

Лиз донесе някаква чаша с вода и две хапчета. едва ли щяха да помогнат, но се надигнах с нейна помощ и ги взех в ръцете си. Докато ги пиех тя ми разказа какво е разбраля от мойте объркани приказки. Преглътнах ги и поставих чашата на шкафчето до мен. Обърнах се към сестра си и поклатих глаа.
- Май да. Мисля, че е така, защото ми избледнява в паметта. - все още държаща се за стомаха и отвърнах.
Май малко ме успокоиха хапчетата, но болката бе там и то силна. Опитвах се да не обръщам внимание на това, но нямаше как.
- Радвам се, че се опитваш да ми помогнеш, но болката май няма да се махне. Незнам и аз какво да направя. - начумерих се, но защо ли казах това на Лиз.
Тя се опитва да ми помогне, аз какво? Май нещо се поядосвах на това видение, но като дете. Държах се като дете наистина сега. Просто трябваше да направим нещо, но какво. Беше ми странно някак.

- Вероятно самата случка е защитена със заклинание. Ако получиш видение при защитена случка или нещо, което е защитено чрез заклинание или отвара, се получават остри болки в корема. Толкова остри, че си мислиш, че ще умреш всеки момент. Но това е нещо, като предупреждение. Предупреждение, че е защитено или омагьосано и не трябва да се захващаме с него. - обясних аз на сестра ми.
Тя ме изгледа леко любопитно.
- Имах и все още имам стара приятелка - вещица. - казах и аз и прокарах пръсти през гъстата и копринена коса.
- Но трябва да го разгадаем. Не получаваш видение ей така и без причина. Нали? - попитах я аз.

Сестра ми беше права. До сега не пях получавала видение, което е омагьосано и за това ми бе истранно.
- Да. Виденията се получават, когато е наложително, а не когато си поискам. Хубавото е, че са с доста време напред и имаш време да се подготвиш за ставащото или да го промениш. - казах аз като усетих, че болката вече поотминава малко.
Развих ръцете си от стомаха си и ги положих на леглото, за да се опитам да си поема по дълбоко въздух. Ето че си поех и ми стана даже по-добре, но неискаш да избързвам да ставам седнала. За сега ми бе добре.
- Трябва да го разгадаем, но как? Почти не го помня. Сигурно е омагьосано да се изтрие от паметта натози, който го получи. - последнах Лиз с въпросително изражение за момент.
- Този мъж, който омагьосваше другия. Мисляче е някой зъл. А що го праща онзи тук значи иска да ни навреди, но незнам на нас или на академията. Сигурно ни има зъб или........ - замислих се аз нещо, защото мозъкът ми се размърда и сега можех спокойно да мисля даже по добре. - ....се опитва да ни открадне силите? - сякъш знаех, че е това, но всъщност не.
Лиз ме погледна като чу това малко изненадано.
- Предполагам само, не съм 100% сигурна. на дали и 10% да е вярно. - промрънках това пред сестра си, за да не си помисли, че е истина.

- Не, не. - казах аз на Джейн. - Деветдесет и девет процента съм сигурна, че е някой зъл, който иска да ни вземе силите или да не убие. - добавих аз и се замислих.
Легнах на леглото, като се обърнах към сестра ми и се подпрях на лакътя. Сега мозъка ми работеше по - добре. Единствения който може да направи това е Дрейк. Но никой нямаше да ми повярва, особено Джейни, защото баща ни го уби пред очите ѝ. Не знам защо, но съм убедена, че е Дрейк. Интуиция или нещо друга, аз просто знам.
- Джейн, знам, че няма да ми повярваш, но единствения, който може да направи такова нещо и да го иска да го направи е Дрейк. - казах ѝ аз, като зачаках реакцията ѝ.

Щом чух името, което каза Лиз се учудих дори помислих, че незнае какво говори.
- Какво говориш? Баща ни го уби пред очите ми. Неможе да е той, и ако беше щях да го видя. Извини ме, но не мога да повярвам, че го спомена. Дрейк не ми се струва, че е той. - избухнах за момент, но просто такава ярост бе влязла в мен като чух името на Дрейк, че за малко да загубя контрол.
- Съжелавам за избухването, Лиз, но знаеш, че той е мъртъв. Не вярвам да е той. Как ще възкръсне от мъртвите? - и се извъртях към сестра си, която се бе подпряла на лакътя си сега.
Усетих, че май доста се бях подразнила от това, а очите ми взеха да парят. Това не бе на добре. Знаех какво взе да става. Трябваше да се успокоя, защото станели това, което знаех, че може би ще стане, щеше да бъде опасно да стойш в близост до мен. Сложиш пръстите си на очите и ги пристиснах. Дори да бях вампир усещах как пулсират. Променяха цвета си малко по малко. Може би щяха да станат червени вече, но се опитах да ги контролирам. Бях по спокойна, но не исках да си отварям очите и все още ръцете ми бяха на очите.
- Сигурна ли си в това, което каза, Лиз? -попитах аз. - Може да е някой, негов предшественик. А може да е имал син? - някак си се опитвах да догадая.

- Обедена съм, Джейни! - казах аз на сестра ми. - Помисли за малко. Моля те! Ако татко го е ранил до такава степен, че той не е могъл да помръдне. Татко да е решил, че го е убил и сте си тръгнали. Тогава го е намерил някого и той се е нахранил с душата му и се е възвърнал. И това може да е така. Нали? - бях сигурна в това, което казвах на Джейн.
– Едва ли е имал син, когато с татко са се били. Той ни каза, че не е имал роднина и е обичал да работи сам. Не ми се вярва, че му се е занимавало с други неща, освен с това, да измисли как да попречи на татко и да му отнеме силите. - допълних аз в отговора си и се изправих, като погледнах Джей.
Знаех, че няма да ми повярва, но трябваше да опитам.

Държейки пръцете си върху очите си слушах какво ми говореше Лиз. Струваше ми се странно, но може и да е вярно. Тя винаги мислеше най-разумно от всички ни. Обмисляше всички варианти и различнте ситуации. Може би бе права, но незнах неможех да го приема още сега.
- Добре. Да предположим, че е така. Какво ще правим? Трябва някакси да се опитаме да се защитим от него. - казах аз със строгият си тон, защото така ми звучеше гласа постоянно.
Тонът ми бе винаги доста твърд и винаги като строг дори да се опитвах да бъда мила. Може би заради това всички ме определяха като строгата в семейството.
Усетих успокоението си вече няка по-добре. Махнах ръцете си и отворих очи, за да погледна сестра си. Усещането за горене в очите все още бе там, но незнаех сега как изглеждаха. Надявах се да не са червени, или смесени червено и синьо.

Замислих се върху това как да се спасим. Но за жалост нищо не ми хрумваше. Можеше да мисля най - разумно, но просто не ми идваше нищо на ум.
- Ами аз казах на отбора да не говори с никого освен нас, учениците и учителите. Вече знаят, че нещо не е наред, затова мисля, че ще ме послушат. Но за нас.. Просто нищо не ми хрумва. Въобще не съм се срещала с него и не знам на какво е способен, за да се предпазим от него. Може би ти ще ми разкажеш нещо за Дрейк и ще измислим какво да правим. - казах аз на Джейн и се усмихнах, но после веднага върнах сериозния вид, който рядко се появяваше на лицето ми.

"Какво?" - помислих си аз. "Аз да кажа какво прави той, за да се предпазим" - уж ас. какво да кажа. Токова се подразних, че незнаех какво да кажа. "Аз, какво да й кажа." - чудих се дълго но после се поуспокоих и рекх.
- Какво да кажа? Способен е да ни убие, за да вземе силите. Той искаше да убие баща ни. Бе го повалил на земята с някаква странна магия и за малко да успее. Аз му попречих, но той се обърна към мен. Щеше и мен да убие. Той бе луд. На всичко сигурно е способен. - казах аз като се разтреперах на леглото, защото си спомнох болката от преди време.
Неусетно и очите ми станаха червени вече. Явно не ми понасяше да си спомням такива потресаващи работи. Дори да бях уплашена сега, се чувствах побесняла и очите ми го издаваха, защото промениха цвета си.

- Спокойно, Джейн. Не е нужно да се нервираш до такава степен, че очите ти да стават червени. - казах аз, като забелязах цвета на очите ѝ.
- Може да не допускаме никого в академията или... - започнах. - Нямам си и идея. Явно би направил всичко. И като казвам всичко, значи всичко. За да не убие и вземе силите ни. Трябва просто да сме много внимателни. Да кажем на Джона и Келс и да удвоим нощното обикаляне около академията. - казах аз. - Мисля, че ще е най - добре всеки от нас да излиза вечер да обикаля и пази академията, но в отделни части. Аа сме по - сигурни.
Не знаех дали идеите ми са добри, но поне бяха нещо, за което да се хванем. Но тези неща трябваше да ги обмислим в щаба. Тук можеха да ни щпионират или нещо от сорта. Забранената част бе защитена със милион заклинания от една моя стара позната - вещица.

Аз се поуспокоих, но очите ми останаха така все червени. Просто не бях много на себе си.
- Виж, Лиз. Аз не съм се нервирала или ядоса. Просто като си припомних се уплаших много, което същност ме накара да се почувствам някак странно. Може би заради това ми се смениха очите, а и аз немога да ги контролирам. В предвид емоциите си, често. - исках да обясня на сестра си, защото явно бе помислила, че съм се ядосала, а не бе така. Бях уплашена.
- И незнам и аз това. Може да патрулираме нощем всички. Както каза. Ще е добре. Аз немога и без това да спя, но вие ще се изморите. А и аз незнам какво др можем да направим. За сега няма никой, който да е подозрителен. Но все пак трябва да внимаваме. - съгласих се може би най-накрая, но не вярвах, че е Дрейк.
- Може ли да не говорим за това вече? Да сменим темата. Незнам с каква, но да е по приятна. Полазиха ме тръпки вече. - Погледнах Лиз с червените си, очи, който дори не изглеждаха толкова срашни сега, а даже бяха милни сякъш.
Доста време щях да постоя с тях доакто се махнат, но поне знаех, че не бях ядосана, а уплашена.

- Няма проблеми. - казах ѝ аз и се замислих с какво мога да сменя темата.
Нямаше да мисля много, но все пак да измислиш каквато и да било тема за разговор на няколко минути. Но щях да измисля нещо. Или поне се надявах.
Изведнъж ми хрумна за отборите. Знаех, че вече всеки имаше поне по един ученик в отбора.
- Та, сменям темата на отборите. Кои са в твоя? - попитах я аз.

Отборите - вярно. Бях ги забравила. Добре, че Лиз ме подсети. Сега си припомхях, кой бе в моя отбор. Май нямаше много хора. Доколкото знаех имаше само един човек за сега. Можеше и повече да станат, но за момента е само един.
- Я моят ли? Само един човек имам. По-точно момиче на име Афродита Койл. Вампирка естествено. Мисля, че в твоя са повече. - исмихнах се на Лиз и я погледнах.
- Кажи ми ти колко имаш? - рекох.
- Мисля, че и Джонатан вече има в своя, а и Келс. - пак се засмях. - Май всеки си има вече отбор макар и не голям. - изправих се до седнало пложение, защото ми бе вече добре и не ми се лежеше.

- Ами в моя отбор има май около четири ученика. Не знам как ще се справя, но ще опитам. - казах аз на Джей и ѝ се усмихнах.
Обичах да се усмихвам. Не знаех защо, но просто усмивката ми беше заразителна и обичах да я показвам.
- На Джонатан май имаше едно момиче. - казах аз и се засмях. - Като знам какъв е, може и да станат нещо повече от учител и ученик. Може и да се сродим с племенник. - добавих само аз и отново се засмях.

Като чух какво ми каза Лиз за Джона се засмях с нея. Беше смешно и забавно да говорим така за братята си.
- Мисля, че и в на Келс бе момиче. Него от доста време го няма. Нали искаше да се разведри след наказанието. Да не би да е отишъл някъде другаде. Май той взема пример от Джон. - замях се и аз на моята глупост, която казах.
Май ни биваше много в тея работи с Лиз. Удумвахме братята си много. Като ги знаем какви са и не ни остава друго какво да правим.
- Интересно нали? - и пак се позасмях.

- Така си е. Много обичам да клюкарстваме за тях. Особено за лудите купони на Джона и Келс, който зима пример от него. Току - виж и той не е сродил с племенник. - казах само аз и се засмях.
- Келс беше много примерен човек, преди да започне да подръжава на Джонатан. - добавих аз. - Май наистина са си близнаци. Досега не го вярвах, защото бяха напълно различни. Но сега...

- Да, така си е. Вече почна да се държи като Джони. Преди известно време беше само тих и кротък. Четеше си и гонеше Джонатан постоянно, защото той искаше да го води по купони. - усмихнах се аз на Лиз.
Бе приятно сега да си спомняме за тези стари работи. Колко приятно бе.
- Ех, времена.... - въздъхнах аз свободно като станах права.
- Ще отидя да си намокря лицето, за да се разведря малко. - и отидох до банята на Лиз.
Пуснах една тънка струйка да тече. Огледах се в огледалото. Изглеждах изтощена - ужас. Поплисках си лицето и след няколко минути излязох от банята и се върнах при Лиз.
- Искаш ли да се разкараме някъде? Май доста време седяхме тук. - опънах ръце аз сякъш се протягах от сън и загледах Лиз.

- Май си права. - казах аз и се усмихнах. - Трябва да следим всеки кът от академията. - добавих аз и се усмихнах.
Взех си някои неща и с Джейн излязохме от стаята ми. След това от общежитието ни.

Телепортирах се в стаята си или по - точно в гардеробната. Мислех си и за някои удобни дънки и може би риза. А пък може би и токчета. Влязох в гардеробната и започнах да оглеждам дрехите. Доста ги гледах и се чудех кое да избера. Имах голям избор. От един рафт си взех джинсите и се зачудих дали ще е по - добре потниче. Но все пак се придържах към мислите ми. От един шкаф извадих и ризката. След това и едни от любимите ми токчета. Влязох в стаята си и затворих след себе си. Съблякох банските и облякох червено бельо. След това и дрехите, който бях избрала.
Сложих си и няколко пръстена и обеци. Огледах се в огледалото и се усмихнах. Тази комбинация много ми харесваше. Излязох от стаята, този път без да се телепортирам.

Днес станах доста рано, но като се има на предвид миналата случка, която постоянно се въртеше в главата ми.. Исках да се разведря малко. Станах и отидох пред огледалото. Изглеждах нормално, но нещо не пасваше. Знаех, че днес ще стане нещо откачено. Но просто не знаех кога. Влязох в банята и пуснах душа. Пред това време се съблякох и оставих нощницата в коша за пране. Влязох под душа и се почувствах по - бодра от всякога. Не стоях много дълго под душа, защото в мен напираше този инстинкт, че няма да е обикновена сутрин. Спрях водата и отиворих в стаята си. Избрах си някоя блузка, панталонки, яке, обувки и така нататък и ги облякох. След това изсуших косата си и се запътих към кухнята.

Лизи ходеше бавно и грациозно по коридора замислила се за нещата, които се случиха през последните няколко дни. Мислеше си за Джейн и за Бил. Но Джейн беше голямо и силно момиче и можеше да се справя и да се грижи за себе си и сама. А сега и Бил бдеше над нея. Но това не се отнасяше за братята ѝ. Мислеше си за Джони и Кели. Как са? Добре ли са? Какво правят? Не ги беше виждала от доста дълго време. Или поне не си бяха споделяли нещо от десетилетия. Това много я натъжаваше. Вече не бяха толкова близки, колкото преди. А точно това е от което Ели се страхуваше. Можеше да беше не победима, но момчетата бяха нейната слабост и би направила всичко за тях. Би умряла за тях. Те бяха по - малките ѝ момчета и бяха всичко за Ели. И факта че се бяха отдалечили един от друг през последните няколко години направо я разкъсваше. Но щеше да се промени. Елиза щеше да се промени. Всичко щеше да се промени. Елиза беше много силна психически и физически, но ставаше ли въпрос за братята гарда се сваляше и ставаше уязвима за всичко и всекиго. Но Ел щеше да ги научи. Щеше отново да им бъде сестра както беше преди векове. Когато ако имаха проблеми не отиваха при друг, а при Елиза и тя винаги намираше решение. Винаги им помагаше и правеше всичко за тях. Понякога им се караше или беше малко лоша с тях, но това беше за да се научат и за да си вземат поука. Да станат по - силни. И сега щеше да си върне тези времена.
Влезе в стаята си и я заключи след себе си. Влезе в средата на стаята и се спря. Сега какво трябваше да направи? Беше се толкова замислила за братята си, че забрави какво трябваше да направи. А, да! Да се вземе страхотна вана със гореща вода. Лизи влезе в банята и само щракна с пръсти. Наоколо се материализираха много свещи ухаещи на люляк и във всички възможни размери. Бяха навсякъде и придаваха романтична или по - скоро приятна обстановка. Лизи подаде ръка към прозорците и големите и тежки лилави пердета и те се доближиха едно към друго, като затъмниха и скриха гледката отвън. Лизи дръпна ръката към себе си по - точно към главата си и я премести надолу, като в движението на ръката си се сменяше и тоалета ѝ. От страхотните панталони, токчета и блузката с черното яке Лизи се намери с сатенения си халат върху голото ѝ тяло. Набързо напълни ваната с вода с помощта на водния елемент, който владееше и я затопли с помощта на елемента огън и то само с едно докосване. Свали халата и бавно се потопи във ваната. Появиха се няколко цветчета във ваната, а след това и още и скоро покриха водата. Лизи се усмихна и се отпусна приятно във водата. Беше прекрасно.

- Кучка! Мислиш, че ще ми избягаш ли!? Че ще ме убиеш ли!? Не си познала Елиза! Първото което ще направя, когато се съвзема е да те накарам да страдаш! Ще убия братята ти пред очите ти! Ще ги накълцам на парченца пред шоколадовите ти очи, ти мръсница такава! След това и теб! И после Джейн! Ще те накарам да си платиш! - чу някакъв глас във главата си и това беше Дрейк.
Можеше да познае гласа му от километри. И изведнъж през Елиза се яви една страшна гледка. Братята ѝ бяха хванати от Дрейк на някакво тъмно място. А Лизи стоеше в другия край и викаше със всички сили. Но нищо не можеше да направи. Сякаш през нея имаше стена, която не можеше да премине. Опитваше се, викаше, правеше всичко по силите си, но не можеше. Всичко беше сякаш на забавен кадър. А отсреща Дрейк убиваше братята ѝ. Бързо и мъчително. Елиза падаше на колене и плачеше, викаше и нищо не можеше да направи, а Дрейк се смееше и се забавляваше, убивайки Кели и Джонатан.
- Не. - каса само тихо Елиза, затворила очи във ваната.
Не можеше да издържа. Не можеше да гледа как Кели и Джонатан умират пред очите ѝ. Как я гледат с тези жални очи.
- НЕЕ!!! - извика силно Елиза и се събуди от кошмара викайки и пищейки.
Вероятно са я чули в другия край на света.
- НЕ!! - Елиза бързо отвори очи и се хвана от двете страни на ваната.
- НЕ! - каза си отново , като дишаше участно.

Аз минвах по коридора, чудейки се какво да правя. Общо взето денят ми беше много скучен. Само се разхождах наоколо. Ту насам ту натам опитвайки се да се съсредоточа върху нещо, но нищо не ми и идваше на ум.
Точно влизах в стаята си когато чух писък. Идваше от стаята на Елиза. Не се и замислих и веднага хукнах натам. Беше във банята. Аз тичайки със все сила минах стаята ѝ и се запътих към банята. Огледах се, но не виждах Ели. Неможах да я видя. Какво ставаше!? Тогава чух нещо да бълбука във ваната. Погледнах към нея и видях , че цветята са червени. Самата вода беше червена. Отпечатъци от кръв имаше по стените на ваната от вътрешна страна. Аз веднага се запътих натам и паднах на коленете си, като потопих ръцете си във ваната и извадих сестра ми. Цялата беше в кръв. И имаше голяма рама на стоаха си. Вдигнах я и първото нещо, което направих бе да видя дали имаше пулс. беше много слаб. Незнаех какво да направя. Досега винаги бяхаз в тези ситуации. Паникьосах се и я вкарах под душа , измивайки кръвта и опитвайки се да я съживя. Видях халата ѝ на земята и покрих тяото ѝ. Все още се опитвах да я съживя, удряйки ѝ шамари под студения душ. Капките бавно се стичаха по лицето ѝ, а тя така и не се събуждаше.
-Хайде Елиза! Събуди се! Хайде, за бога!...Събуди се. - виках постоянно аз.

- Идиотка! Ще си платиш за всичко! За всичко, Елиза! Ще си платиш! Няма да ми избягаш! Не и тозi път! - Елиза все още беше в кошмара.
Но за нея беше реалност. Всичко беше реалност! С истинска болка. Дрейк намушка братята на Елиза и те паднаха безжизнени на земята. След това се запъти и към Мередит.
- Направи грешка Елиза! Грешка, когато се опита да ме убиеш! Мен и дъщерите ми! И ще си платиш за смъртта им! Ти Елиза Мередит Дарк! Сега ще се срещнеш с баща си в отвъдното! - викаше ли викаше Дрейк.
Но Елиза бе паднала на колене обляна в сълзи, гледайки към безжизнените тела на братята си. Нито забелязваше, че Дрейк приближава към нея, нито искаше да се бие. Всичко бе свършило за нея. Все още не можеше да се осъзнае. Не можеше да приеме , че Джон и Келс са мъртви.
Дрейк се приближаваше, викайки ѝ, крещейки ѝ и след като се доближи достатъчно я хвана за ръката и ѝ я изви, като я повдигна. Ел едва се държеше на краката си, но Дрейк я хвана и я изправи. След това я погледна и ѝ се подигра в очите.
- Лека нощ, сладка моя! - прошепна ѝ в ушите.
След това заби нощ в стомаха ѝ и Ели падна на земята. Остана будна само няколко минути, за да чуе зловещия смях на Дрейк. След това затвори очи и видя една светлина. Там я чакаха Джонатан и Кели. И баща ѝ и майка ѝ. Ел знаеше, че не е редно, но тръгна натам. Ходеше и тичаше към семейството си, когато един глас я възпря по средата.
- Събуди се Елиза! Хайде! Не ни оставяй... - Гласът.
Ясно се отличаваше. Беше на Джонатан.

Раната на стомаха ѝ бавно заздравяваше и изведнъж Елиза си пое силно и дълбоко въздух. Отвори си учите широко и пое колкото се може повече въздух. След това отново падна в ръцете на брат си.
- Джони... - каза тя.
- Тихо. - каза ѝ той и я извади изпод душа.
Спря водата и излязоха от банята. Джонатан носеше Елиза на ръцете си. Остави я на леглото ѝ. Усмихна ѝ се и Ели на него. Не знаеше какво става, но не ѝ отне дълго, за да се осъзнае. Беше получила видение. Много силно видение. Толкова силно, че сякаш наистина се е случило. Всичко, което се бе случило с Дрейк бе едно ужасно видение. Но нали го беше унищожила!? Какво, за Бога, ставаше?!
Елиза бързо се изправи и прегърна Джонатан. Колкото и да я боли всичко. Може да беше само едно видение от страна на Елиза, но сякаш беше истинско. Сякаш го изживя наистина. И не искаше повече да го изживява. Нито да говори за него. Просто не искаше. Беше твърде болезнено да говори за него и дори да си го спомня. Но знаеше, че винаги щеше да го помни. И щеше да направи всичко по силите си, за да не го преживее отново.
- Хей, Лови.. - каза леко Джонатан , като също я прегърна.
Но после пусна ръцете си на раменете ѝ и я дръпна внимателно от себе си, като я погледна в очите.
- Какво стана Лиз?
Ел само го погледна и сведе поглед надолу към пода.
- Амм... Беше видение. Много силно видение. Толкова силно, че наистина сякаш го изживявах. - всичко я боли, но се опитваше да разкаже на брат си какво стана.
Но нямаше винаги да остане по халат. Щракна с пръсти и тоалетът ѝ се смени на секундата, както преди всичко това да се случи. Сега Елиза беше с черен панталон, червено - оранжеви токчета, шарено потниче и бяло яке. Свали си якето и се облегна внимателно на леглото. Сега искаше само да си почине и да се отърве от всичко, което се бе случило. Поне за малко.