Стаята на Джейн

First topic message reminder :

Джейн не обичаше да е разхвирляно. Всичко бе подредено. Имаше голям телевизор, дори музикална система, която често надуваше. Цялата стая бе дървена. Дарк обожаваше да докосва държени материали и за това и стаята бе такава. Просто за нея бе великолепна.

И малката красива баничка на Джейн към стаята.

Гардеробната на Джейн

Стаята на Джейн - Page 2 Closet_systems

Слушах какво разказа Елиза на Джейн за станалото в подземния свят и всичко това бе истината, самата истина. Невярвах да я каже, но тя сама си призна това, което се опитвах да кажа на Джейни. Немина много време и историята с разрушаването на подземния свят свърши. Личеше си адски много промяната в Елиза. Бях я виждал няколко пъти около 5-6 преди доста години, но от далеко, е не ми бе нужно по от близко да гледам хората за да разбера що за стока са. Казвам само, че наистина сега Елиза ми изглеждаше като друг човек. Погледнах към Джейн за момент и докато се усетя нещо връхлетя върху мен и ме стисна здраво за шията като ме заби в отсрещната стена. Адски ме болеше, но бях свикнал с такова отношение. Дори самата Джейн се бе държала така с мен преди.
- Нищо не съм ти направил, Елиза. Защо ме ненавиждаш? Не мисли, че всички демони са еднакви - зли. - някак си се опитвах да я разубедя от това, което със сигурност мислеше да направи. - Ако бях зъл мислиш ли, че Джейн щеше да ми се доверява като на член от семейството ви? Според мен - не, но незнам сега какво си мислиш ти. - адски много говорех о то винаги и дори сега.

- Искаш ли да знаеш аз какво мисля? - попитах го аз.
Стиснах го по - силно, но един глас ме спря. Беше Джейн. Каза ми да го пусна.
- Какво ти става? От личен опит знам, че всеки демон си е демон. И каква е тази история между вас? Мислиш, че не мога да я видя в главата ли? Или поне да чуя за нея. - все още го държах за гърлото, но Джейн ме погледна по - убедително.
- Както искаш... - казах аз като го пуснах и само го погледнах със сериозен поглед.
След това се отдалечих малко и погледнах Джейн. А след това отново към Бил. И само ако направеше една грешна стъпка. Не буквално, но ако по някакъв начин ме предизвика щеше да става лошо тук. Дано да разбираше, че си бях същата. Елиза Дарк, която познаваше от 2999 години. Само дето бях по - предпазлива към семейството си. Не можех да допусна отново да станат марионетки или да се обърнат срещу нас. Затова постоянно беше подлата ми усмивка на лицето. Беше нещо като гард и само един човек би разбрал. И това е Джонатан. Той беше много добро момче, но се криеше зад маската на купонджия и малоумник, както понякога се изразява. Силите ми от друга страна много ми помагат в това да предпазя семейството си, а и не само тях. Но най - много тях. Дори и да не бях най - малката се грижех за всички като такава и всички го знаеха. Само дето сега използвах повече другите ми сили. Новите.

Това ми дойде като изнивиделица. Лиз бе друг човек. Тази лукава усмивка ме плашеше адски много тточно сега. Сякаш бе дявола, а не сестра ми, която познавах от толкова много години. Сърето ми се сви като узнах, че е истина казаното от Бил. Личеше си на моменти колко доволна бе Елиза от това, че е навредила на демоните и Синистър и за разрушението на подземния свят. Аз изопщо неможех да асимилирам казаното от нея. Е и аз не бях цвете за мирисане от време на време, но спрямо Лиз сега бях много по добре. Така се бях замислила, че когато Ели каза "Само едно не разбирам...Защо още не съм убила този демон..." подскочих и се обърнах към приятеля си, който вече бе затиснат до стената.
- ЕЛИЗА! - скокнах бързо на краката си аз и извиках през зъби отново. - ЛИЗ! Пусни го!
- Както искаш.. - рече сестра ми и го пусна.
Незнам, но бързо дотърчах до него и опрях ръце върху рамената ми като го надигнах леко нагоре.
- Хей! Добре ли си? - попитах Бил, а той ми кимна само, че е добре.
Оставих го и се изправих точно до Елиза. Бяхме лице в лице и трябваше и аз да кажа нещо, а не да мълча.
- Какво ми става ли? Нищо не ми става, но на теб ти има нещо, Лиз. Може Бил да е демон, но не е като другите. Помнил ли преди известно време, по-точно около преди век и половина как постоянно знаех какво ставаше в подземния свят? Е, Бил ми казваше какво става. - тъкмо спрях да говоря, но малко се бях ядосала. - А това което ми е се нарича ВЛЮБВАНЕ! - натякнахй го

Елиза само се усмихна със самодоволна усмивка.
- Мислиш, че не го знаех ли? Не забравяй, че една от многото ми сили е Любовта. От доста дълго време го усещах в теб, но ти така и не си призна, както пред мен така и пред братята ни. Трябваше все пак да те накарам по някакъв си начин да си го признаеш. - каза Елиза и се усмихна по-широко. - Ох, колко се радвам, че всичко се изясни.
Елиза се усмихна лъчезарно. Наистина се радваше, че вече няма скрити неща. И много ѝ хареса когато играеше тази лоша версия на нея. Пък и доста добре се справи. След това се обърна към Бил.
- Съжалявам ако съм те наранила, Бил. Когато играя обичам да се вживявам в ролята си. - каза Ел и му се усмихна, както и той на нея.
- Чакай малко. Вие се познавате? - попита Джейн.
- Ахам. - отговори Елиза и след това се засмя.
- Как само се хвана! Трябва да го правя по - често това. Да се вживявам в някоя роля, както днес в ролята на зла, и така да извъртя нещата, че да си признаеш. - каза през смях Лизи.
- Значи всичко сте си измислил? - попита Джейн вече по - спокойно.
- Всъщност това за Подземния свят не бе измислица. - призна си Елиза. - Аз наистина унищожих всичко там и демони и Синистър. Това със злата усмивка обаче и това зло изражение бяха измислица. И трябва да признаеш, че много си ме бива. - каза Лиси и се изкикоти.
След това се метна на леглото на Джейн и се изправи до седнало положение, като скръсти краката по турски.

Станах прав и се усмихнах широко като се приближих към Джейни. Подпрях се на нея и рекох.
- Никога неможеш да разпознаеш кой е актьор и кой не е - засмях се леко и после добавих. - Знаех си аз, че все още си ме обичаш, макар и да не ми каза от самото начало като се срещнахме пак. - обърнах се и мернах Елиза като й кимнах в знак на това че ми помогна с плана ми.
Отдръпнах се от Джйни и седнах на едно столче дървено до леглото. Прозях се за момент и след това ми се прииска да си взема нещо за пиене.
- Отивам за питие и се връщам след малко. - излязох си съвсем баво и отидох към кухнята.

Елиза все още седеше на леглото на Джейн и се усмихваше широко с прекрасната си усмивка. А тя ставаше все по - широка и по - широка. След това погледна към Джейн и ѝ махнала с ръчичка.
- Можеш да станеш прекрасна актриса, когато ти се налага. - каза Лиз и погледна към Джейн.
- Охх, какво ли не правя за любовта.. - издъхна Лови и погледна нагоре сякаш беше във фантазия.
Все още гледаше нагоре и мечтаеше.. О тогава ѝ хрумна една идейка.
- Аззз ще взема да ви оставям...Да си поговорите. Току - виж стане и нещо друго. - каза Ели и се изкикоти.
Наистина правеше всичко за любовта, само и само някой да признае, че все още обича другия или да събере сродните души. а тя определено знаеше кои са сродните души. Подсмихнах се гледайки към Джейн.

Надигнах вежда като поклатих леко главата си и след това се обадих малко под нос.
- Лизи... - малко докачливо и натякнах името. - Преди да дойдеш Бил се опитваше да направи нещо, но не му дадох, а само го изиграх. Така че не мисли, че като си тръгнеш нещо може да се случи. - и аз се изкикотих като сестра ми и седнах до нея на моето хубаво и удобно легълце.
Неможех да повярвам все още, че двамата с Бил са ми извъртяли този номер само, за да си призная, че все още го харесвам.
- Как ви хрумна тази идея, Лиз? Всъщност как се запознахте с Бил? Чудно ми. - винаги питах хората това.
По навик извадих кутията с цигарите и тукмо да запаля, когато сестра ми ме мерна. Махнах цигарата от устата си почти веднага.
- Няма да пуша. - пусна запалката и кутията и вдигнах ръце за момента.

Елиза се усмихна и се завъртя към сестра си. Сега пак ѝ предстоеше да разказва. Но реши да я направи по - кратка, като пропуснеше няколко детайли.
- Преди няколко седмици заминах за един град в който ставаше нещо с любовта. И аз не знаех какво точно докато не отидох и разбрах сама. И след като оправих кашите, които се бяха насъбрали дочух от източници, че някакво момче на име Бил търси Джейн. Първо не можах да се сетя за теб, но когато се срещнах с него разбрах за какво става въпрос. Разказа ми той няколко неща, както и аз на него. И внезапно ни дойде тази идейка. Разбира се малко закъсня плана ни. Мислех да те попитам на пижаменото парти, но нещата тотално се провалиха. Синистър хванаха Джон и Кели и се наложи да унищожа подземния свят. И така ми дойде следващата идейка. Казах я на Бил и я виж.. Преметнахме те. - отново се изкикоти Ел и стана от леглото, като седна на дивана отсреща. Усмихна се на Джейн.
- Сега пуши ако искаш. - след това само размаха ръце.
На пръв поглед нищо нямаше, но ако се вгледаш много много внимателно в детайлите ще видиш нещо, като стена. Стена от въздух, който не пропускаше дима от цигарите към Ели.

Ето, че най-сетне се върнах от кухнята с питие в ръка. Бях се позабавил понеже се чудех какво да си взема, все пак имаше голям избор от работи тук.
- Върнах се. - злизайки през вратата известих. - Липсвах ли ви?! - помайтапих се и се засмях. - Шегичка.
Джейн беше запалила цигара, а елиза беше седнала на диванчето от среща, но странно димът не отиваше към нея. Явно го възспираше с някоя от силите си.
- Разпитва ли те как сме се срещнали и как ни е хрумнала идеята? - обърнах се Елиза като отпих от текилата, която си бях избрал да пия, защото ми бе една от любимите.

Елиза се засмя и след това се обърна към Бил.
- Разбира се, че ме разпитва. Все едно не знаеш, че е така. - каза му тя и му се усмихна.
- О и с Джонатан много ще си паснете. И той обича тази текила. - усмихна се Ели.
Поседя малко на дивана, докато не осъзна нещо. Трябваше все пак да ги остави малко насаме. Иначе защо ще им е да измислят такъв план. Стана от дивана и тръгна към вратата, като метна един поглед към Джейн и когато мина покрай Бил го потупа по рамото. Той се обърна към Елиза и тя му метна същия поглед.
- Аз.. Ще трябва да си ходя. - каза Лизи и се обърна към тях. - А вие гълъбчета мои..- погледна ги и посочи с пръсти и след това направи сърце, което се оцвети в розово във въздуха. - ..правете каквото ви идва от сърце. - Лизи се изкикоти и се обърна към вратата.
Преди да я затвори си показа само главата и ръката, като косата ѝ падна от само себе си.
- Пак заповядайте. - каза тя и се усмихна, като затвори вратата след себе си.
Тръгна по коридора, но се спря, като се провикна.
- Никой не слуша, да знаете. - усмихна се, като знаеше, че Джейн и Бил са я чули.

Бяхме останали само с Джейн в стаята й и все още седяхме както ни бе оставила Елиза. Незнам, но не бе минали много време, когато усетих нещо много странно сякъш всичко бе струтило, но не бе така просто странан енергия се носеше навсякъде около академията. Отдавна не я бях почувствал. Сякъш някой се опитваше да направи нещо лошо на някой. Погледът ми се промени в мътен и и слухът ми бе доста изострен в моемнта. Бях доловил нещо странно идващо от към стаята на Елиза, но не бях сигурен какво точно ставаше, затова не исках да казвам на Джейн, но навярно и тя го бе чула нали е вампир. Погледнах я и ми бе странно как седеше седнала на леглото все още и си пушеше цигарата сякъш бе сама и дори не ми говореше.
- Ей, Джейн. - приближих се до нея и протегнах ръката си към нея, за да я побутна и да ми обърне внимание...

DeaD Брой мнения : 22 Join date : 10.09.2010

Едва се бях спасил от разрушенията в подземния свят и бях страшно ядосан и разгневен. Пуснах следващият си план в действие, който се надявах да подейства наистина както трябва. Оставаше да се погрижа за една работа и щеше всичко да бъде супер. Появих се в академията и се преобразих в обикновено момче както всички. Пообикалях наоколо уж, че съм като всички останали, а всъщност търсех къде е частта на проклетите Дарк. Намерих я най сетне и бързо се промъкнах вътре като станах невидим. Не исках да се сблъсквам пак с Елиза, защото не можех да я понасям изопщо. Само ако я зърнеш щях да се побъркам и за това се отправих към стаята на Джейн. Минах през стената и вече можех да продължа коварния си план. Щях да ги съсипя тези Дарк веднъж за винаги. Изненадващо за мен видях един от моите демони Бил Колин в стаята на Дарк. Какво по дяволите търсеше той тук? Беше ме предал. Усетих го и след това го разбрах от мислите му. От много време на сам ме бе предал. Избухнах изведнъж и от ръката ми излетя светкавица и го уцели като го заби в стената. След това още една като стрела се заби в стомаха му и трета за малко в сърцето му.
- Ти предателско копеле такова. - показах се като дясната ми ръка се бе забила в стомаха му. - Как не съм те усетил и да съм те убил до сега. Ще си платиш заедна с всички Дарк. Ти, ти... нещастник такъв. - както ми бе ръката в стомаха му я направих цялата от огън и Бил се развика от болка. След това със свободната си ръка хванах крака му и го счупих прекалено лесно като клечка.
- Нищо няма да те спаси от смъртта, копеле. - прошепнах му в ухото като го издърпах и го запратих в отсрещната стена с все сила.

Бях се замислила толквоа, че не обръщах внимание на Бил. Тъкмо щях да се обърна към него "Извини ме за това, че те игнорирах за момент." и видях разиграната се сцена пред мен, вк оято Дрейк се появи от нищото и така нарани приятеля ми, че цигарата ми падна от устата върху килима. Аз се вцепених чувайки виковете му.
- Ти, ти.... си жив. - поглеждайки Дрей му казах.
- Да не си мислиш, че тъпата ти сестра лесно ще ме убие. О, горката и тя Джейн. Сега ще видиш гибелтта на своя любим Бил. Само ако не бе ме предал толкова жестоко, да ме мами с вас Дарк. Може би щеше да оживее. О, не се тревожи и ти ще го последваш след малко. - раздрънка се Дрей както винаги.
Това адски ме нервира. Пратих понего една въздушна вълна и минах до него като се опитах да го ударя, но без ефект той спря всичките ми атаки толкова просто. Завъртях силен вятър почти ураган около него и всичко в стаята ми се преобърна с главата надолу. Отидох до Бил и го нарамих като тръгнах към вратата, за да изляза и да повикам някой.

DeaD Брой мнения : 22 Join date : 10.09.2010

Да не си мисли, че това подобие на ураган щеше да ми повлияе. Махнах с ръка и всичко затихна. Използвах телекинеза и отблъснах Дарк и Колин съм стената. Придърпах демона към себе си и спрях времето в стаята като то течеше само за мен и Бил.
- Сега ми падна, копеле. - ухилих се гадно и бях готов да го накарам да страда.
Накарах го да страда чрез илюзията за адска болка в краката. Показах му видение, в което убивах Джейн пред очите му, а той неможеше да й помогне. От това още повече почна да го боли, а най-хубавото едва пред стоеше.
- Я виж ти. Без да искам стана. - почнах да го убеждавам, че наистина съм убил Дарк. - Сега какво ще направиш Бил. Без помощен си, а тя е мъртва. - лукавата ми усмивка бе широко изписана на лицето ми.
От лявата ми ръка се показаха огромни нокти, а който намушках право в гърба демона като през тях вървеше ток. Създадох му илюзията за най-големия му страх, която бе Джейн да е мъртва, а това сега го разкъсваше. Не можеше да помръдне. Две три светкавици се забодоха жестоко в него. Пуснах времето, за да може Джейн да види как приятелят й умира пред очите и да знае, че не се шегувам. Един лазерен меч се появи в ръката ми и го насочих към главата на Бил.
- Кажи сбогом на скъпоценният си Бил. - лицето ми бе адски зло и замахнах за да го убия.

Незнам какво бе станало, но изведнъж пред очите ми се разкри гледка, която никога не бих искала да става. Бил не мърдаше и лежеше като дори не си личеше дали диша. Дрей се бе ухилил лукаво и държеше в ръката си меч, ск ойто възнамерява да убие Бил.
- Кажи сбогом на скъпоценният си Бил. - рече ми той и замахна към него.
Тялото ми така изтръпна, а аз се рагневих, което си личеше по очите ми, които бяха кървавочервени.
- О, май се ядосахме. Но нищо не можеш да ме спреш. - изсмя се Дрейк и засили ръката си към него.
Така си мислеше той. За няма и секунда застанах над Бил и оръжието на Дрейк прониза мен, но аз се държах все още. Това нямаше да ме убие толкова лесно все пак съм вампир. Яростта ми бе голяма, че издухах Дрейк в стената като този меч от незнам какво бе направен изчена. Изправих се и му се хаврълих като от ръцете ми излизаха остри и големи нокти, с които издрах лицето му и също адски бързо го удрях в него като го размятвах насам натам понякога. Всичко се трушеше в стаята ми. Не бях на себе си. Бях освирепяла и почти приличах на някоя котка с тези нокти и бързите си движения. Дрейк ми се хилеше насреща.

DeaD Брой мнения : 22 Join date : 10.09.2010

Плана ми вървеше идеално. Накарах Джейн да покаже истинската си същност и да ме нападне ожестокочено като аз продължавах да я дразня. Признавам, че си болеше от ударите й и ако бях обикновен човек щях да съм умрял досега. Пореден удар от нейна страна понесох в лицето, но ето че следващият й го хванах и я заметнах в леглото с все сила и то се строши на две и я затисна.
- Приличаш на дива котка Джейн Дарк, но нищо не можеш да ми направиш. - пак ми налетя като последва силен шут в стомаха ми, който ме прати в гардероба, като и той стана на парчета. Изправих се и се изтръсках. Огледах се, но Джейн сякаш се бе изпарила. Усетих полъх, който ме завъртя и ноктите на Джейн се забиха в гърба ми и се забих с лице към стената.
- Знаеш ли, че нищо не ми правиш. - хванах я за косата и я вдигнах като се обърнах към нея.
Реших да я поизмъча, но в подземния свят, който почти възстанових. Малко преди за изчезна направих огромно кълбо от енергия и го изпратих в стаята. То гръмна с такъв трясък, че най-вероятно цялото училище се бе разтресло от него. Стаята бе напълно унищожена, а аз се измъкнах с Джей в ръцете си.

Тъкмо се прибрах в къщи, когато се чу нечуван до сега гръм и земята се разтресе. Идваше май от стаята на на Джейн.
- Джейн...! - извиках аз като се затичах с всички сили натам.
Стигайки видях една огромна дупка на мястото на стаята. Единствено пода бе останал и разни останки.
- Какво подяволите? - едва ми се изплъзна от устата като се огледах наоколо.
Неразбирах какво бе станало тук. Потръпнах и сеогледах за сестра си. Не я виждах никъде, но съзрях някой друг. Бя накакво момче. Бе пребито до смърт и цялото в кръв. Лежеше в стаята на Джейн. Изненадах се ужасно много, че трябваше да го проверя дали бе добре. Отидох до него.
- Ей. - побутнах го. - Добре ли си? - и пак го потикнах.

След последната атака на Дрейк бях изпаднал в без съзнание и бях на ръба на смъртта. Невярвах, че ще съм толкова слаб пред него. Исках да защитя Джейн, но не се получи. Ядосвах си се. Това, което се случи пред очите ми. Неможех да повярвам, че той я бе убил пред мен и сега може би й аз бях мъртъв като нея. "Не трябваше да му се противопоставям. Не трябваше да го предавам, но аз не съм като него зъл... Не съм..." Подсъзнанието ми все още бе живо и успяваше да ми натяква разни работи, докато аз бавно си умирах сам. Изопщо незнаех какво се случваше с мен и всичко ми бе мрак в момента. Намирах се на някакво студено място, което най-вероятно бе прехода към смъртта и се бях отчаял напълно. Неочаквах нищо друго да се случи.

Елиза и Майкъл излязоха от стаята на Ели и се запътиха към тази на Джейн, която се беше взривила пред очите ѝ.
- Джейн!! - викна Елиза и когато гледката се разкри Елиза цялата изтръпна.
Много не вероятна. Всичко беше унищожено. Елиза видя само Кели и Бил, който беше пред сигурна смърт.
- Бил! - викна Елиза и се затича натам.
Хлъзна се на колене и така стигна по - бързо до него. Какво, за Бога, ставаше тук?! Някой трябваше да ѝ обясни всичко , защото на Ел взе да ѝ писва семейството ѝ да се напада. Ел сложи ръцете си на Бил и бавно но сигурна започна да го лекува и да го връща към живот. Защото той бе единствения, който можеше да каже какво става тук и къде по - дяволите е Джейн. А може би Лиза да си отговори на въпроса току - що. Докато лекуваше Бил, не позволяваше на нищо да я разконцентрира, но все пак чуваше и какво се говори наоколо. Скоро Бил беше излекуван. Всички рани заздравяха, но за психическата болка Елиза не можеше да помогне.
- Някой ще ми обясни ли какво става тук?! - извика силно и нервно Елиза.

Аз веднага се спуснах по Елиза. Неможех да я оставя сама. не и сега. Когато Елиза видя какво става усетих как се ядосва , притеснява и се страхува едновременно. Тя излекива би , а докато го лекуваше Кели вече беше тук и Джонатан дойде. Аз само им се усмихнах , но никак не ми беше да им се усмихвам. Когато Ели излекува Бил и зададе нервно въпроса си аз останах на място , загледан към Бил и братята на Елиза.
- Майкъл?! - явно Бил не разбираше какво правя тук.
беше много изненадан. Както и аз. Не очаквах срещата със семейството на Елиза да е толкова скоро и по този начин.
- Кели?! - казах аз , като се опитвах да поддържам изненадата си.
- Елиза?! - викна Кели по нея , като явно и той не разбираше нищо.
И ето че и най - тъпия въпрос , който очаквах от Джонатан дойде.
- Джонатан?! - викна сам на себе си , а всичи ние го загледахме леко объркано след което всички отново се загледахме един в друг нищо не разбиращи.

Аз се бях отдръпнал настрани, защото момчето бе напрага на смъртта, а аз неможех да му помогна. Даравах живот, но когато някой не бе умрял намаше какада го сторя. Чух виковете на Лис, която връхлетя в стаята през строшената стена. Изчведнъж чух да вика.
- Бил! - и падна до момчето лежащо на земята и почна да го лекува. Излекуваго доста бързо и очакваше някой да й обясни нещо.
Аз изопщо също незнаех какво става. бях учуден, че един демон бе с Елиза. Със сестра ми - демон? Това ме изненада и аз само отроних една едничка дума, която бе името на сестра ми.
- Майкъл?! - обади се момчето, което бе ранено преди това.
Значи това му бе името. На този, който бе също тук.
- Кели!? - този Майкъл спомена името ми.
- Елиза?! - и за погледнах като бях потресен също от станалото тук.
И Джона се появи с тъп въпрос.
- Джонатан?! - рече той.
Явно си е добавил името понеже всеки каза на някой друг. Неразбирах нищичко.
- Какво се е случило? - викнах към този Бил.
Приближих се към него.
- Казвай, веднага. - загледах го като очаквах да каже нещо.

Какво за бога ставаше наоколо?! Нищо не разбирах. Тъкмо бях посредата на нещо в съня ми , когато голяма експлозия ме събуди. Веднага дотичах до стаята на Джейн , защото от там идваше всичко. Но когато стигнах там съвсем се обърках. Стаята ѝ беше разрушена. Елиза лекуваше някого. Кели беше до тях и имаше някакво ново момче , което никак не ми вдъхваше доверие.
- Бил! - викна Елиза и тръгна да го лекува.
- Майкъл?! - попита объркващо лекувания.
- Кели?! - попита този невдъхващия доверие.
- Елиза?! - викна Кели по Ел.
Но така и не чух името си , затова реших само да го добавя.
- Джонатан. - рекох аз и се усмихнах , но не ми беше сега до това.
Всички ме погледнаха , а след това всеки себе си и хората около него. Ту ставаше голяма каша и някой трябваше да я изясни.
Кели питаше ранения какво е станало , но той едвам говоореше.
- Добре! - викнах аз с решителен глас. - Всички във всекидневната! - аз дръпнах Кели към себе си , като изчакахме да минат останалите.
Невдъхващия доверие - Майкъл хвана ранения - Бил и двамата заедно с Елиза тръгнаха натам , а аз и Кели останахме най - отзад.

Видях Лейн на среща си, която никак не изглеждаше, да бе очаквала нещо подоно и то сега. Лицето й бе загрижено и нямаше намерение нещо да се заяжда.
- Джейн! - промълчи тя ,а гласът й бе напълно различен от този, с който бях свикнала да я чувам да гоявори.
Грабна ме на ръце като се нацапа цялата с кръвта ми, но не й пукаше. Само се опитваше да ми помогне. Занесе ме направо в първото, което видя - моята стая бе. Постави ме на леглото, а то бе с бяла завивка и сега тя стана алено червена. Исках да й обясня какво става, но парализата бе толкова силна, че и да говоря не можех. Чувах я виждах я, но нямаше дачин да направя комуникация с нея. Отиде до банята ми и взе една гъбичка, която имах там и някакъв съд, който бях забравила в банята пъле с вода. Дойде до мен. Съда го остави на шкафчето, а с гъбичката почна да изтрива кръвта от мен. Това бе невъзможно та си течеше ли, течеше. Трудно за вършене бе.
- Какво се е случило за бога? - попита ме тя.
Как да й отговоря като не можех да се мърдам изобщо. Нито един мусккул в цялото ми тяло не помръдваше освен мускулите на очите ми и гласните струни, но ако опитах нещо да кажа щеше да се чуе мънкане.
- М-м-м-м-м-м.... - опитах да кажа каквото и да било, но не неставаше.
Трябваше ни накой, който чете мисли, за да може да ме чува и да каже каквото казвах аз. Лиз тя имаше прекалено много сили заради Съпричастната мимика. Щеше да помогне, но как да кажа кой да повика. Проблем.

Goddess Брой мнения : 22 Join date : 23.01.2011

Докато се опитвах упорито да премахна кръвта, която бе изсъхнала, но продължаваше да блика нова попитах Джейн какво е станало. Почаках малко, но отговор не получих. Чух само едмо мънкане от нея. Тя дори не се помръдваше и дишането й бе малко трудно, а пусла бе слаб. Признаци за парализа. Да познавах доста признаци за доста и странни болести или злуполуки, или нещо от сорта като сега. Вампир с парализа. Най-гадното нещо. Но яво има и други последици освен парализата. Сякаш тя чувстваше болка, да наистина усещаше болка, понеже доакто трия кръвта и натискам тя по някой път измънка, но не може да извика.
- Знам какво ти е. Спокойно не се напрагай да се опиташ да ми кажеш нещо.
Схвана на къде бия. Не разбирах, защо винаги при такива ситуации се променях изцяло. Сякаш не бях аз. Ако си говорехме нормално щях да бъда надменна, егоистична и нахална. Но сега бях загриежа, съчувстваща и мила.
- Като богиня нямам само силите на богиня имам и още някой трикове. Например четене на мисли и разбиране на всички езици. Така че не се безпокой. Не се напрягай, а само наум приказвай щерабера какво е станало. - аз и кимнах, а по очите й познах, че ме еразбрала.
Продължавах да почиствам раните, който бяха сякаш бездънни ями за кръв и се средоточих да чувам мислите на Джейн. Ето че та започна да разказва всички каквотот е станало, не подробно, но най-важното го имаше. Някой я нападнал и това била Дейзи де Кодрик. Да сетих се коя е. Наистина бе леко побъркана. Дочух и останалото, което ми разказа за случилото се и как е попаднала в това със тояние.
- Магическа ножка ли? Не може да бъде. Трябва да повикам...
Тъкмо щях да кажа, кой щях да почикам като чух мислите на Джейн. Искаше Елиза да дойде при нея и да й разкаже за станалото.
- Да разбрах те. Спокойно ще я извикам, но след малко. Не се напрягай да правиш каквото и да било. За сега не можех и да помръднеш. - съжалително поклатих глава аз.
Да може би след няколко минути щях да отида и да повикам Елиза, но за сега не исках и ми се щеше тези рани да можеха да спрат да кървят.

Знаех си. Знаех си, че става нещо лошо. Знаех си! Но си мислех, че Вернас си прави трикове с мен. Че се опитва да ми внуши лоши неща. Само и само за да ме дразни и такива неща, на които беше много способен. Не мога да повярвам, че не се доверих на инстинктите ми. Никога не са ме лъгали и вероятно няма и да ме излъжат. Трябваше още от началото откакто получих това усещане да отида 'и да видя какво става. Не знаех нищо какво става и бях доста уплашена. А щом самата Лейн дойде да ми каже какво става и че нещо лошо става с Джейн се изплаших още повече отколкото съм. Трябваше да стигна в стаята на Джейн и не трябваше да привличам голямо внимание. Не исках и другите да се притесняват. Никога не съм искала, затова и никога не съм им казвала всички неща, които съм правила за тях. Наистина бяха доста и ако някога Джейн, Кели и Джонатан научат за тях може би щяха да получат някой удар. Бях вярна на семейството си и съм правила много неща, за които никой освен мен незнае. И едно от тях е историята с Вернас. И бих направила още ако трябва. Бих защитавала семейството си на всяка цена.
Направих се, че Лейн ми е казала нещо обикновено и докато вляза в кухнята си бях сложила онази маска, че сякаш всичко е наред. Но не беше и аз доста се бях притеснила. Веднага щом влязох в кухнята се телепортирах в стаята на Джейн. Тя лежеше на леглото си, където вероятно Лейн я беше сложила. А цялата беше в кръв, която не спираше да блика от многобройните 'и рани. Веднага се затичах към нея и седнах на леглото. Обърнах се към нея и хванах дългата си коса, като я преметнах назад, за да не ми пречи. Сложих ръцете си върху гърдите 'и и почнах да я лекувам. Не знаех какво става, но лекуването доста се проточи. Най - накрая я излекувах. Колко полезни бяха тези сили.
- Джейн! - казах 'и аз, а тя веднага ме прегърна.
Аз също. Колкото и позитивна да бях, новата ми страна, която Вернас отключи, през цялото време си мислеше, ами ако не можех да излекувам Джейн. Но успях. толкова се радвах, че Джейн беше добре. Погалих я и я хванах за раменете, като я дръпнах малко. Нямаше да простя на този, които и го беше причинил. Нямаше и капка милост вече в мен.
- Джейн, чуй ме. Кой ти причини това, Джейни? - попитах я аз.
- Елиза, остави... - Джейн беше готова да ме разубеждава, но нямаше да стане.
- Кой беше?! - попита по - силно Елиза.
Точно тогава в стаята влезе Лейн. Не ме интересуваше за нея. Сега исках да разбера кой беше причинил това на сестра ми. Нямаше да го оставя намира, докато не го убиех и неговата кръв не се стичаше така, като на сестра ми сега. Но него нямаше да има кой да го излекува, защото аз лично щях да стоя над тялото и да гледам как умира и нямаше да позволя на никой да го лекува. Ако някой щеше да го лекува щеше да съм аз и веднага след това щях да го убивам отново, отново, отново и отново.
- Беше една откачалка.. - започна да разправя Джейн, като понякога свеждаше глава надолу към пода.
Значи е било онова момиче. Дейзи. Дейзи де Кодрик. Психично болна кучка. Нищо чудно. Е, щеше да съжалява, че се беше забъркала със семейството ми. И то дълбоко щеше да съжалява, след като се срещна с нея. Такава болка ще изпита, каквато никога досега не е изпитвала. Ще 'и стъжна живота. Ще я накарам да съжалява и да се моли за прошка, която никога няма да получи от мен. Очите ми почерняваха и почерняваха и въобще не обръщах внимание на това, което Джейн казваше след като ми разказа всичко съществено. Бях се така ядосала. Едва ли Вернас или Лейн щяха да ме спрат да размажа физиономията на тази кучка. Така бях побесняла, че чак зъбите ми изкърцаха, а ръката ми се стисна в юмрук. Писна ми вече! Дойде ми до гушата от всички, които се опитваха да не наранят. Да, търпи се. Първите да кажем няколко години. Но след време вече не издържаш и ти писва. А аз живея с това вече повече от 2900 години и честно казано, колкото и да се опитвах да не обръщам внимание, ми писна! Не издъжах повече. Щях да сложа край на всички, които бяха след семейството ми.
Станах от леглото и щракнах с пръсти, като върху банските ми се появи нов тоалет. Тоалет, който ми беше много удобен за убиване.
- Лейн остани при Джейн. - казах 'и аз нервно.
- Къде тръгна, Лизи? - попита ме Джейн.
- Да сложа край на мизерния живот на тази кучка, там отивам! - викнах аз.
Бях доста бясна.
- Чакай, не можеш.. - почна и Лейн да ме разубеждава.
- Не мога ли?! Само ме гледай!! - викнах аз и изчезнах.

» Стаята на Джейн
» Стаята на Елиза
» Стаята на аутопсии
» Стаята на Пейтън
» Стаята на Пейтън