Бар "Морска звезда"

First topic message reminder :

Бар "Морска звезда" - Page 2 Beachbar1

Goddess Брой мнения : 18 Join date : 23.01.2011

Писна ни да седим и да чакаме в небесата да стане време за Дарк. Лейн беше права. Трябваше да слезем на тази Земя. Затова с една от моите мълнии и се намерихме на това място. Бар ''Морска звезда''. Още не се беше свечерило и за това барът не беше нищо особено. Имаше няколко заети маси и една свободна точно с четири места. Усмихнах се и се запътихме натам. Станеше ли свечеряване, Дарк вече трябваше да са на гробищата и да уредим това, което чакаме от доста одавна.
- И ти просто неможа да млъкнеш през целия път.. - говорех си аз с Вернас.
Понякога много ме дразнеше. Не спираше да говори и направи ли му човек забележка, сякъш някой го вика на война.
- В кръвта ми е, бейби. - отговори ми той с надсмешка.
- Непоносим си Вернас. Живея с теб откакто се помня и все още немога да свикна на изразите ти. - рекох му с досада.
- Новият ми стил, скъпа. - отново каза той.
Правеше го само и само да ме дразни. Знаеше колко мрази тези негови изрази и сега явно се опитваше да ме провокира или нещо. Идеше ми да му ударя един шамар.
- Ще спреш ли? - попитах го аз, но не прозвуча като въпрос.
Исках само да го накарам да спе с тези нелепи изрази. Бейби, бейбс, скъпа моя, секси и прочие. Само мен ли ме дразнеха??
Вернас не каза нищо. Седнахме на масата и се огледах наоколо. Толкова щастливи хора, разхождащи се наоколо, хванали се за ръце и изблика на обич. О, колко романтично.
- Какво ще обичате? - попита вече дошлия сервитьор.
- За мен сок. - отговорих аз.
- А за вас? - попита сервитьора ъм другите.

Goddess Брой мнения : 22 Join date : 23.01.2011

Ха, най-после някой да се съгласи с мен и да цъфнем на тази проклета земя. Що се отнасяше за работата ни щяхме след още малко време да я свършим. Отидохме на една маса за четирима и седнахме на нея.
- Заболя ме главата от вас двамата. - рекох на Вернас и Насти.
През цялото време на пътя говореха. Не харесвах дългите разговори по-точно харесвах споровете. Но тяхното не бе точно спор и за това ме заболя главата. Ех, добре, че млъкнаха най-сетне. Дойде някакъв сервитьор и ни попита какво искаме.
- Една маргарита. - рекох и изцъсках накрая.
Не можех вече да чакам. Исках да отидем при Дарк и да се разправим стях най-сетне.

God Брой мнения : 27 Join date : 23.01.2011

Седнахме на масата и всеки почна да си поръчва нещо на сервитьора. И сега бях аз на ред. Като се замисля не ми се пиеше изобщо преди да си уредим сметките с Дарк, но щях да прежаля сега едно хубаво питие.
- Текила. Чиста без нищо друго. - погледнах момчето, което си записа на едно тефтерче.
Слушах останалите какви го плещеха и им се чудех как постоянно говореха бездори да млъкнат. Толкова спокойно бе да приказваш само при необходимост, че на мен не ми се налагаше сега да казвам и думичка. Ако ме питаха нещо щях да си отговоря, но сега не исках. Притеснавах се само как щяхме да решим проблема с Дарк. Толкова години чакахме да им дойде времето, но то не идва. Трябваше да се справим сами с това. Не разборах как не са се усетили какво правят. Просто само си поклатих главата и чаках да тръгнем

God Брой мнения : 29 Join date : 23.01.2011

Насти понякога се държеше доста гадно, а бе с таова мило и сладко изражение. Приличаше на ангел, докато не се ядоса или пък не почне да се заяжда. Но това става, когато се дружи с Лейн. Тя самата си го знаеше. Но както и да е. Сега на ума ми беше как щяхме да се разправим с Дарк. Още от построяването на тази академия, създават само неприятности. Как може да обучават тези същества. Кой ли знае какво ще стане с тях, някой ден. Туко виж се обърнах против нас и после ние какво да правим? Всеи трябваше да си вземе отговорността и последиците от действията си. И Дрей трябваха да си вземат последиците от това, което правеха в академията.
Времето мина неусетно и дойде мой ред да си поръчам нещо. Сега не ми беше никак до пиене. Но не бих отказал нещо.
- Уиски. - кпромълвих и след като сервитьора го записа в тефтера си тръгна към бара.
- Сигурни ли сте, че Дарк ще са на гробищата към свечеряване? - попитах аз.

Goddess Брой мнения : 22 Join date : 23.01.2011

- Естествено, че ще са. Джейн сто процента е получила видението, което й изпратих и е чула думите ми. Разказала е на останалите и сега ще мислят какво да правят. Ти мислиш ли, че няма да отидат за да се опитат да се отърват, което едва ли ще бъде възможно. - ухилих се за момент на Вернас като след което направих физиономия и се загледах в морето.
Той да не бе тъп нещо. Нали им казах, че Дарк ще захапат въдицата и ще отидат. Нямаше начин да не го сторят. Те ще искат да спасят горкичкият си животец. Погледнах го пак и изцъках няколко пъти подред. Сервитьора дойде с поръчките ни и ги остави на масата. Извадих някакви пари и му ги натиках в ръцете, за да не се връща повече при нас.
- Наздраве. - рекох с надсмешка на останалите и отпих от маргаритата си.

Goddess Брой мнения : 18 Join date : 23.01.2011

Всички отпихме едновременно от питиетата си. Лейн беше права. Нямаше как Джейн да не е получила видението и да е казала на всичи. И сега всички да мислеха план как да се отърват. Може би имаха малък шанс за това, но трябваха да знаеха какво точно да кажат. Усмихнах си се и аз на себе си. Планът, който се зароди в главата ми беше идеален. Знаех, че Лейн и Вернан искаха война. Може би третата световна, но трябва да знаят, че не всичко е война в този свят. Става въпрос за сделки. Стига да знаеш как да говориш с другия, какво да му предложиш и разбира се да знаеш как да заобиколиш закона, всичко ставаше без война. Явно и тази случка с Дарк ще стане така. Елиза Дарк би направила всичко, само и само да не загуби братята и сестра си. Знаех точно какво да и предложа и как да го извартя, че да дойде в наша полза. Сделката с нея щеше да е удоволствие за мен. Отново си се подсмихнах.
- Каква е тази усмивка? - попита ме Вернас. - Пак си намислила нещо, нали!?
Господи, как мразех когато правеше така.
- Може би. - казах аз и го погледнах със същата лукава усмивка и му намигнах нарочно.
След това се обърнах към морето. Чудесно. Слънцето залязваше. Точно на време.
- Е, време е. - казах аз на останалите.
Лейн, Вернас и Кастил изпиха наес питиетата си, а аз оставих моето. Не ми беше до питиета точно сега. Останахме си на столовете и изведнъж четири мълнии се свлякоха до нас, като ние изчезнахме. Телепортирах всички ни на гробищата, където ни очакваше победа.

God Брой мнения : 14 Join date : 07.02.2011

Като видях как реагира Елиза като ме видя, че съм жив и здрав не исках дап ритеснявам никой. Не исках да стане както с Елиза дасе скарам и с тях или по лошо да им стане нещо, защото не са толкова издръжливи като сестра си. Нямах намерение да им досаждам. Като му дойде времето щяха да разберат, че не съм мъртъв и тогава нямаше даи ма връщане назад.
Озовах се на плажа като обикалях известно време. Сам самичък бях, но какво да се прави не можех да се върнасега горе, тъкмо бях се озовал на земята за момент и можех да се видя с децата си и да им кажа истината. Ако се кача "горе" после сигурно сто години няма да мога да сляза, освен ако не стане ещо за нарушаване на баланса както стана сега. Надява хсе само всичко да бъде добре тук след като се разбере истината.
След момент се спрях до бара на плажната ивица и седнах на един от столовете на плота му.Към мен дойде един барман.
- Какво ще желаете? - попита той.
- Какво предлагате, за да се почувства човек добре? - веднага върнах въпрос аз.
- Каквото искате. Имаме всякакъв вид алкохол или нещо друго като безалкохолно. - рече той като чакаше да му поръчам.
- Тогава една текила чиста. - без да му се замисля поръчах.
Това ми бе любимото и можех да пия доста, докато се напия, което значеше сигурно с кубици. Бармана наля в една чаша и ми подаде текилата. Взех я и изпих на екс. Но така не ми харесваше. Направо си взех цялата бутилка с текилата, платих си естествено и си наливах. Щях малко да си се подавя и след това не знаех какво щеше дастава. Може би да се появя при останалите и да им кажа "Ей, аз съм Кайлън баща ви и не съм мъртъв. Както щете го приемайте." ако станеше щеше да бъде върха. Просто не исках да го мидля.

Най - накрая дойдох в това градче. Беше много малко и в никоя карта не беше отбелязано. Незнах накъде да поема, но щеше накъдето краката ми ме отведът. Започнах да вървя и стигнах до плажа. Гледката беше много хубава и ако сега си нямах работа за вършене, щях да остана и да 'и се насладя. Но имах толкова много неща на ума ми сега. трябваше да ги свърша и тогава може би щях да поостана и да се наслаждавам на гледките. Но като се замисля след нещата, които си бях наумила да сторя, най - много да си включа още няколко врага в списъка с тези, които искат да ме убият. И нямаше да имам много време да се насладя на гледката. Може би сега ще поостана за съвсем малко, колкото да изпия нещо. Насреща ми се мерна един бар и аз се запътих натам. Седнах на столовете до бара и викнах бармана.
- Текила с всичките си принадлежности. - казах му аз.
Исках си и лимона и солта. Просто исках да поокрася малко вкуса на текилата. Обърнах се и опрях лакъти на бара, кръстосвайки ръце, но нещо привлече вниманието ми. Кайлън Дарк. Обърнах се на другата страна и го загледах.
- Здравей, татенце. - казах му и му махнах.

God Брой мнения : 14 Join date : 07.02.2011

Тъкмо си мислех, че след шишето текила мога да си поръчам още едно, когато нечий глас ме привлече и аз се обърнах. Какво? Елиза! Тя нима бе дошла тук да пие и тя, защото си поръча текила, но както си трябва с лимон и сол. Не можех да повярвам на очите си. А още повече ме изненада това, което ми каза.
- Здравей, татенце. - и ми намигна даже.
Да не бе пияна вече. Какво й ставаше забога? Сякаш се бе променила изведнъж. Но каквото и да бе нямаше да я оставя да се държи пак грубо с мен. Сигурно щеше да каже нещо и да се развика като ме накара да се чувствам виновно пак, а не бе така. Изпих още ена чашка текила и й отговорих.
- Какво за бога правиш тук? Защо се държиш мило, Елиза? Не ми ли се съдиш вече, че разбра, че не съм бил мъртъв? - шишето с текилата го бях свършил вече, но не ми се бе отразило, но настроението ми малко бе по-добро.
Не може хда повярвам, че тя се появи тук и се държеше толкова мисло с мен. Не се развика или да се махне без да ми се обади, а напротив каза ми татенце. Да не би пред Вернас да се бе правила на сърдита и сега да иска да се извини и да серадва на това. Просто не го проумявах все още.
- И още нещо. Защо пиеш толкова рано? Ако ми кажеш ,а ти ще ти кажа сега, че аз пия заради караницата ни и това, че не си ме разбрала вярно. - сякаш си говорех сам.
Тя все още не ми бе отговорила на нито един въпрос сигурно ме чакаше да млъкна.

Този Кайлън дори и не разпозна, че аз не съм му дъжерята. Явно Елиза наистина си имаше причина да му се развика и да му се сърди. Ако аз бях на нейното място, щях дори и да го убия, но Елиза не е била способна на това. От няколко години я следа в поведението 'и и мога да кажа, че се държи много добре с всичко ставащо. Но никога не бих искала да съм на нейно място. може би защото щях да си намеря хоби да убивам на всяка секунда. Пък и имаше твърде много драми. тези хора се нуждаеха от малко купон.
Обърнах се аз към Кайлън и му се усмихнах, правейки се на миличка.
- О, татко. Не бих искала никога да те убидя.. с толкова малко думи. - казах му и се усмихнах дяволски. - Всичко това, което съм казала го забрави, защото сега ще чуеш още по - лоши и от тях.
Тогава барманът донесе текилата. Аз взех лимона и намазах мястото, на което трябваше. После посолих малко мястото и го облизах. Веднага след това взех чашката с теила и я изпих наекс. Помахах на барманът и му показах три пръста. Той тазбра, че искам още три и тогава аз се обърнах към Кайлън. ЩЯх така да го поставя на мястото му. Наси все пак щеше да си го искара на двойничката ми, а не на мен.
- Татенце. Ако си мислиш, че някой ще те послуша - много грешиш. Никой не те иска повече, старче. Никой. И ако си мислиш, че някога някой ще ти прости - то мечтай си тогава. Или знаеш ли, по - добре не му мисли много, че може да получих някой инсулт. А може и инфаркт. Не бива да се натоварваш, старчо. - усмихнах му се мило и после пак се появо тази дяволка усмивка. - О, и още две неща. Първо - аз не ти се сърдя. Просто съм ти бясна. И второ - вече не се редиш като баща ми, човече. Неможеш да ми кажеш.
И тогава барманът докара трите чашки текили и аз ги изпих една след друга на екс. Обърнах се на другата страна, знаейки че това може да го вбеси.

God Брой мнения : 14 Join date : 07.02.2011

Моля?! Тя какво? Не това си бе Елиза, но използва много странен начин да ме обижда, което не можех да го разпозная. По принцип тя викаше и говореше разни неща и после не можеш да я настигнеш и да я видиш повече, но сега тя каза, че онова не било нищо и такива думи използва, че дори и не викаше, а си говореше, но всяко казано нещо те дразни. Нима се е променила наистина и сега дори знае как да нарани някой дори без да му се развика. Да не би срещата й с мен да я бе променила. Не го разбирах. Бе толквоа различна, че ако не я познавах щях да кажа, че е друга.
- Викаш ми старче. Май не схващах, че обиждаш така и себе си, защото и ти си на доста години. Не мислиш ли. И нещо, за да ме накараш да ти се разсърдя първо ми кажи нещо ново. Ти изобщо ли не проумяваш, че това, което каза не бе никак убидно. - направих някаква физиономия като си поръчах още една бутилка текила.
Да засегана ме с това за старчето и инсулта или инфаркта, но това няма да стане и тя го знаеше. А и тя самата бе на почти 3000 години така, че да не мисли, че обижда мен. Ядоса ме да, но ако кажеше нещо подобно нямаше да ме ядоса повече. Ако бе Елиза която знаех, щеше да се развика и да ми натяква колко много съм я наранил и така нататък и тогава щеше да ме нарани както първата ни среща. Ако мислеше да продължава така аз щях да се развикам и да кажа, че няма да ме ядоса повече и да кажа, че ако иска да си мили каквото ще, но че ще ми прости, защото не виждам да м ие ядосана от това, което ми приказва.

- О, татенце. Ти не разбираш. Аз може и да съм на повече от теб, но поне на мен не ми личи. Нямам тези сенки под учите, тази разтегната кожа, отпуснати мусколи и още много неща. Вземи се в ръце, баща ми! - казах му игнорирайки много неща, които трябваше да му кажа.
Просто не ми се обиждаше толкова много външния му вид. А и какво си мислеше. Аз бях по - голяма от него. А, да. Той ме мислеше за Елиза, която бе по - малка от мен с около 300 години и нещо. Може би 301 години. Бях по - голяма и от Кайлън и въобще да не мислеше, че някак си може да ме обиди или изобщо да се забърква с мен. Бях преживяла много повече от него и нкак не ми харесваше някой да ми се прав на по - голям. Сега само исках да го ядосам здравата, че да си го искара на Елиза. После и това, което аз имам да направя на тези Дарк.
- ВИж, Кайлън. Не ми се прави на по - голям и вземи се хвани в ръцете, че доста си се отслаби. Коремче ти се е появило, а това не е много хубаво. - аз докоснах моето, гледайки към него. - А знаеш ли кое е най - хубавото от тази цяла ситуация? Ам Кай, то си плешив. А това е признак при старостта. Много лошо, старче. - премигнах няколо пъти бързо, гледаки го много мило. - И неможеш да направиш нищо по въпроса. Стар си и вземи и го приеми. Не е нуждно да се правиш, че не се обиждаш пред мен. Хайде, призна си. Не бъди срамежлих.
Хванах му аз бутилката текила и отпих от нея. О, това щеше още толкова да го ядоса. Станах от стола и седнах на бара. Обърнах се към барманът и исках Кайлън да види как използвам силите си.
- Ти ще изпитваш нещо към мен и ще направиш всичко, което ти кажа. - казах му аз, използвайки една от силите си.
- Сега ми да едно шише текила, че това ще се изсипе върху старчото. - казах аз и без да исках уж пуснах бутилката, която се изля върху Кайлън.
- О, господи. Толкова НЕсъжалявам. - казах аз всякъш се присмивам в очите му.
Барманът донесе бутилката текила и аз се обърнах към Кайлън, пийвайки от бутилката.
- Знаеш ли, мисля че сега е времето за обиди. Ти, Кайлънчо, си толкова двуличен и си голям лъжец. Незнам само как Кели, Джонатан и Джейн и всички останали са те понасяли. Пък да не говорим за жена ти. Така де майка ми. Може би е искала да се разведете. Искала ли е, а? Не отричай, аз знам всичко. НО не я и обвинявам. Ти си направо непоносим. Аз лично немога да те понасям дори и когато те няма. Само при мисълта ми за теб ми се преобръща стомаха и ми иде да се хвърля отнякъде. Ами малките ти роботи? Какво стана с тях. Оказаха се - мързели, голямо нищо, без сили и единственото, което са взели от теб е тази грозотия. Толкова се радвам, че съм взела всичко от майка си, защото ако бях взела нещо от теб, то тогава щях да се намеря в някоя канализация. Не е ли така? Да, според мен е. И незнам как така, сам си си позволил да идваш тук и да ме заговаряш. Изцяло имам впредвид. Най - добре щеше да е, ако си останеше в Рая си и въобще да не идваш. Само объркваш живота ни. Ти си причината, всичко да се срине. - наговорих му неща, които дойдоха на ума ми.
Можеш и много повече, но не ми се занимаваше. Това тотално щеше да го вбеди. Личеше си по изражението му. Аз допих бутлката и слязох от бара. Усмихнах му се милично, но нарочно направих така, че да си проличи че го правя нарочно.
- Така че.. Саьорана, старче. - казах му аз и тръгнах по плажа.
Пуснах бутилката там, минавайки и изчезнах за секиндата. Сега щеше да става напечено при моята двойкичка.

God Брой мнения : 14 Join date : 07.02.2011

Това ме вбеси вече. Подиграваше се на външният ми вид, продължаваше да ме нарича сраче и капката, която прела чашата бе, че разля текилата ми върху мен и ми се присмя най-долно. Да ми е обидена и ядосана - да. Да не иска да ме вижда и да говори с мен - да. Да ми се развика насреща или да каже нещо против мен - може. Ще я разбера, че я боли толкова много и ще й дам време да го превъзмогне. Но това, което направи сега беше, беше просто не мислимо и направо прекали със всичко. Наи-вече ме ядоса това, което ми каза, че съм плашив и че виншният ми вид не бил добре и че ме ола с текилата и ми се присмя. Това беше най-гадното нещо. И не бяхме сами, а този барман бе тук и може би още един двама човека около нас. Не, това нямаше да й го простя, ей така и да й се размине само с викане и каране. Още по малко, че използва силите си да контролира невинен човек и то без причина на публично място. Просто нямаше да й се размине този път.
Свих ръце в юмруци и ударих по бара. Изтрусках си дрехите колкото можех, защото все пак бе попила текилата в тях. Станах от стола и метнах някакви пари на бара за текилата и случилото се. Махнах се от бара и вече бях някъде на плажната ивица и то доста надалеко. Цтракнах с пръсти и си смених дрехите, след което бях готов да се разпоредя с Елиза, която явно се бе променила и не спазваше законите. Щеше да си плати със силите си. Единственото, което ще й остане е водната стихия, за да може поне малко да се пази от вредители, но толкова. Бих бил и безпощаден, но поне една сила щях да й оставя, но другите щяха да са аут. Появи се една светкавица и изчезнах, като знаех къде е Елиза сега и се появих там. Да е сама или не нямаше значение. Сега само справедливостта или по-точно яростта ми надделяваше.

» Бар "Морска звезда"
» Барче "Морска нощ"
» Коктейно барче Синя звезда