Бар "Морска звезда"

Гост

Бях се "нахранил" добре и ми хвумна да обиколя плажа, защото обичах да плувам. Минах по плажната ивица, но имаше доста хора и не исках да влизам вътре в морето. Обичах да седна на някое барче и да пийна първо нещо, което ще ми докара настроение и тогава можех да отида да плувам. Видях едно такова наблизо и веднага там отидох. Пишеше, че се казва "Морска звезда". Интересно име, казах си на ум и се запътих. Настаних се на бара и след малко барнката, която бе на смяна дойде.
- Какво ще желаете?
- Едно уиски и повечко лед. - поръчах веднага, защото само него пиех, е и други работи, но по рядко.
Барманката взе една чаша слажия пред мен , пусна няколко бучки лед и наля уискито.
- Благодаря. - отвърнах само аз и се ухилих за момента.
Оставих някакви пари на бара и се изнесох настрани, където имаше няколко масички. Поседнах и подпрях лакти на масичката. Отпих леко от уискито си и го оставих настрана. Обърнах поглед към плажа и се наслаждавах на гледката от хората там. Искаше ми се да пия кръв вместо уиски, но все пак се опитвах да не бъда толкова жесток. Седях си и оглеждах всеки човек, който минаваше или седеше на плажа.

Гост

Ашли беше нова тук и искаше да се поразходи и да огледа околността. Докато вървеше по плажа забеляза един бар. "Прегладняла съм. Не съм хапвала нищо цял ден." Като отиде там прочете на табелата бар"Морска звезда". Влезе вътре беше почти празно имаше само едно момче, което си тръгваше. Вътре беше хубаво имаше сърфове по стените, снимки на сърфисти и на някой морски същества. Плота беше бамбуков, както и масите. Грийн седна на една маса близо до входа и сервитжорката дойде при нея.
- Добър ден. Какво ще желаете? - попита тя.
- Може ли един шейк "Морска звезда" и една порция шопска салата? - Ашли ядеше здравословно.
- Идва веднага. - каза сервитьорката и отиде да предаде поръчката на готвача. След няколко минути, момичето вече ядеше. Храната `и се стори много вкусна. Тя плати стана и си отиде. Докато излизаше видя работното им време. " Сега разбирам защо е толкова празно, те туко що са отворили. Може да се запозная с някого." Тя тръгна в дрга посока и се загледа в същото момче, с което се бяха разминали, когато тя влизаше в бара. ТО сега плуваше. Грийн тръгна боса по плажната ивица и гледаше само към него.

Гост

TJ Adam Nons написа:: Бях се "нахранил" добре и ми хвумна да обиколя плажа, защото обичах да плувам. Минах по плажната ивица, но имаше доста хора и не исках да влизам вътре в морето. Обичах да седна на някое барче и да пийна първо нещо, което ще ми докара настроение и тогава можеш да отида да олувам. Видях едно такова наблизо и веднага там отидох. Пишеше, че се казва "Морска звезда". Интересно име, казах си на ум и се запътих. Настаних се на бара и след малко барнката, която бе на смяна дойде.
- Какво ще желаете?
- Едно уиски и повечко лед. - поръчах веднага, защото само него пиех, е и други работи, но по рядко.
Барманката взе една чаша слажия пред мен , пусна няколко бучки лед и наля уискито.
- Благодаря. - отвърнах само аз и се ухилих за момента.
Оставих някакви пари на бара и се изнесох настрани, където имаше няколко масички. Поседнах и подпрях лакти на масичката. Отпих леко от уискито си и го оставих настрана. Обърнах поглед към плажа и се наслаждавах на гледката от хората там. Искаше ми се да пия кръв вместо уиски, но все пак се опитвах да не бъда толкова жесток. Седях си и оглеждах всеки човек, който минаваше или седеше на плажа.

Изида , както винаги , нямаше какво да прави реши да се поразходи. Беше се поразходила из академията и сега ѝ хрумна да се поразходи извън академиятаа. Минаваше наоколо , около морето и реши да спре да си вземе нещо и да се наслади на остатъка от деня. Започна да въври по плажната ивица и се наслаждаваше на малките вълнички , които стигаха до босите ѝ крака. След това се запъти към бара. Незнаеше какво да си вземе. Следна на един от високите столово и се усмихна на бармана.
- Какво ще си поръчате? - попита той Изи и също ѝ се усмихна.
Изи се колебаеше между уиски , сода или текила. Но ако пиеше алкохол , щеше да я загази. Но не ѝ пукаше.
- Текила , моля. - каза тя.
- Имате ли 18 години? - попита той.
- О , много повече от 18 са. - каза му Изи.
- Не изглеждаш повече от осемнадесет. - каза барманът и намигна на изи.
- Съжалявам , скъпи , но съм заета. - веднага го отпрати Изида.
Из се огледа наоколо и се загледа в слънцето , което беше напът да залезе. Усмхна се и се обърна. Точно тогава барммана ѝ донеесе питието.
- Благодаря. - каза му тя и се усмихна отново.

Гост

Седях си седнал на масичката и пиех от уискито си. Оглеждах се и просте опитвах да забравя какъв съм. Бях доста зловещ понякога, но в момента се бях разсеял с пиенето и гледката на плажа. Минаваха ми накъсани спомени през съзнанието и ужасяващи гледки. Неможех да избия лошите моменти, защото аз самият бях станал вече лош. Нищо не ме задържаше да се държа прилично, но все пак не бях пък и вандал, за да чупя и такива работи. Вече бях изпил уискито си и отидох да си поръчам още едно. Отидох до бара, но не се огледах добре. Имаше едно момиче седнало на един от високите столове. По мириза усещах, че пие текила, но не обърнах поглед да видя как изглежда тя. Барманаката си бе отишлаи имаше един барман.
- Извинете. - извиках го аз. - Може ли още едно уиски.
Той дойде и ме погледна малко стряскащо.
- Имате ли 18 години? - попита ме той.
Този тип май бе тъп. Аз го молех за още едно уиски, а той имам ли 18.
- Като ме гледаш на колко ти изглеждам. На 10 ли, че ме питаш. - погледнах го с робинено червените си очи.
Тонът ми бе скокнал към груб даже, но не и каращ се.
- Ами не, но питам, защото има хора, които изглеждат големи, но нямат 18. - леко плахо отговори бармана. - Заповядайте. - рече той и подаде уискито ми, което бе налял докато говореше.
Дори не му благодарих, а го грабнах веднага и се извъртях с гръб към бара, за да не гледам тъпата му физиономия. Не проумявах как имаше толкова тъпи хора.

Гост

Изи чу малкия скандал на масата отсреща и веднага позна гласът. Беше брат ѝ. Усмихна се и взе чашата си с текила. Стана от стола на бара и се запъти към масата. Беше много тиха. зведнъж сложи ръката си на рамото на брат си , изведнъж, и усети как Ти Джейн се стресна.
- Може ли да се присеидиня? - попита го Изида и се усмихна дяволски.
Ототдавна не бе виждала брат си и имаха много да си разправят. Но не трябваше да има много емоции , защото силите на Изи щяха до скочат до небесата.

Гост

Усетих нещо върху рамото си и то изведнъж и подскочих леко, но не се уплаших.
- Може ли да се присеидиня? - чух един познат глас, който отдавна не бях чувал.
- Зи! - възкликнах аз и се обърнах към сестра си, която се бях зарадвал да видя. - Разбира се. Немога да повярвам, че се срещнахме пак. - леко не доумявах как стана това, но бях радостен.
Бяха минали доста години, от както бях напуснал сестра си и я бях оставил сама. Бях се променил доста повече и от тогава, но бях щастлив сега, че я срещнах.
- Какво търсиш тук? - веднага бе първият ми въпрос.
Отпих от уискито си и просто незнаех какво да кажа. Може би щях да се докача нещо с нея, но веднага нямаше да го направя. Бях се изненадал приятно, както не бе ставало от години. Просто се разсеях от лошите мисли. Незнам как ме помнеше Зи, но от както си бях тръгнал промених и имоджа си с дрехите, които носех. Изглеждаха по различно и по шантави.
- Не си се променила. - докачих се с тъпа шега, която за вампирите бе банална, защото те не се променяха.

Гост

- Това е банално , нали знаеш!? - казах му Изида и се настани на другото диванче на масата.
- Но ти... - каза тя и огледа дрехите му. - Черното да знаеш , че не ти утива. - пошегува се с него и се заспя.
- Шегичка. Много ти утива даже. - каза му истината. - А на въпроса акво правя тук , мога да ти кажа , че същото като теб , вампи. - отговори му тя и се усмихна.
Отпи от текилата си и беше около 89% сигурна , че брат ѝ може да ѝ се скара за това. Но не ѝ пукаше. Почти никога не го е слушала. Освен за важните неща. Но пиенето не беше едно от важните , затова , че беше по - добре да не се опитва.

Гост

- Ха,ха много смешно. Знам, че ми отива черното. - каза съркастино ТиДжей и отпи от уискито си.
- Същото като мен ли. Да се разсееш от това, което си и да успееш да станеш по добра в отношенията и действията си? Ами най вероятно е само да се разсех от това, което си. А аз трябва и да се променям, знаеш го. Станал съм ужасно гаден напоследък. - и пак отпих от уискито.
- Защо пиеш толкова рано и то текила? - попитах сестра си, защото незнаех, че толкова рано бе почнала да пие.
Аз почти постоянно се наливах с уиски, дори да станех от леглото. Просто бях с ужасен характер, който трудно се пречупваше.

Гост

- За мен не е толкова рано. Пък и след около 550 години свикваш с пиенето и т става като навик. Но споко. Няма да пропуша. - каза Изида и се засмя.
Отново отпи от уискито си и се облегна на диванчето.
- Колко е скучен живота... Особено като живееш 555 години , даже и повече. Вече разбирам какво ти е , братле. - каза Иси и се усммихна , като се изправи.
Отново отпи от текилата си и седна на дивана. Може би започваше вече да ѝ влиае текилата , защото беше изпразнила чашата и сега си поръча още едно. Малко бе необичайно за Илиза , която беше 19 - годишното момиче , но сле години човек се променя. А с нейните 555 години отгоре си беше чисто нормално.

Гост

- Да знам за какво става на въпрос. Аз вече толкова пия, че незнам, кога съм и кога не. - рече ТиДжей леко отнесено като се обърна към сестра си.
- Да, знам, че става много скучно след толкова години, но все пак е добре, защото знаеш много неща. 569 години са дълго време, но като си станал толкова лош ти е все едно колко години са минали. Просто наумя ли си нещо ставам досаден. - рекох пре спокойно аз като погледнах на плажа.
Преглътнах тежко, защото само като погледнех хората на плажа и чуех как бият сърцата им огладнявах и започвах да ставам чудовището, в което се бях превърнал.
- Ти как я карах Зи. Все още ли си на човешка кръв или си реши да станеш от онези дето уж били вегетарянци. - засмях се леко с моя заглухнал смях като почти изпих уискито си, което имах.

Гост

- Аз ли?! - каза Изида и се засмя. - Каквото ми дойде на око , Ти Джей. - отговори тя и се засмя също. - Но повече съм на човеша кръв.
Изи се усмихна и отпи от втората си чаша теила , която ѝ докараха току що , и се усмихна. Погледна как брат ѝ гледа към хората и остави текилата на масата.
- Адам , не се чувствам много добре. - пак лъжеше , но беше много добра и дори най - добрия не би познал , че се преструва.
Хвана се за хлавата , като все текилата и отпи от нея. Наекс я изпи и се обърна към брат си.
- Изкаш ли да опидем някъде другаде , където никой няма да ми надува главата? - попита тя брат си.

Гост

Погледнах към сестра си леко с присвити очи. Незнаех дали ме лъже или не, защото един или два пъти я бях хващал да ме лъже така, но сега като че ли изглеждаше истина. Изпих останалото уиски и се обърнах към Зи като се сетих и за способността й.
- Вярно, че твоята способност бе доста силна, която усещах много чувства и емоции едновременно и ти докарва главоболие. - огледах се пак наоколо.
- Къде искаш да отидем? Предлагам ти да водиш някъде, защото аз пак най-вероятно ще отида където има хора. - и станах прав като бях в очакване.

Гост

- Ами... - каза Изи , като се замисли.
Помисли , че Адам ще реши , но явно тя щеше. Затова трябваше да реши по - бързо.
- Какво ще кажеш за алеите на паркът? - попитах аз. - Там почти никой не минава. Или поне аз така бях чувала. - добави тя и се усмихна.

Гост

- Какво ще кажеш за алеите на паркът? - попита Изида - Там почти никой не минава. Или поне аз така бях чувала. - допълни след това въпроса си тя.
Помислих малко и веднага й отвърнах.
- Ами добре. Да вървим там. Е, не вярвам, че никой не ходи там, но може би рядко минават от там хора или се задържат съвсем кратичко. - и като че ли малко се бях успокоил.
По малко хора, по малко грижи за мен и Зи. Надявах се да нямаше никой там сега, защото може би щеше да пострада. Едва ли не, когато се хранех направо убивах жертвата си, а не я оставях жива, само веднъж и то отдавана. Погледнах Зи и се усмихнак кисело.
- Да тръгваме. - казах само леко като намръщето аз и тръгнах, а Зи и тя потегли. Скоро вече бяхме на алеите в парка.

Излязох на въздух. Нехаресвах особенно да седя на затворено много време макар и понякога да ми бе по-добре там. Минах през плажа и се запътих към едно от заведенията там. Бар "Морска зведа" мернах надписа отгоре и се запътих право натам. Настаних се на барчето и бармана дойде при мен.
- Какво да бъде, господине? - попита веднага и зачака той.
Надигнах поглед към него и се усмихнах.
- Текила... Моля! - и положих ръце отгоре.
Бармана взе едно шише отзад бара и една чашка. Наля ми текилата и попита.
- Ще искате ли нещо към нея - лимон или сол? - все пак нали така вървеше тя.
- Не благодаря. Ако може бих взел цялото шише. - извадих повече пари и ги сложих пред очите на мъжа зад бара. - Без ресто. - кимнах след това
- Разбира се. - остави бутилката и прибра парите господина като отиде към друг клиент на бара.
Изпих чашката и си налях друга като и нея изпих и налях трета. Оставих бутилката и навесих глава напред за момента.

Беше един не много хубав ден. Малко хладен, но все пак бе от не толкова лошите. След уморителна работа отидох до плажа и най-вече до бара там. Малко питие щеше да ми дойде ободряващо. Запътила се към бара със своята леко бавна крачка като винаги, оглеждах хоризонта. Нямаше много хора, а и времето не бе много хубаво какщеше да има много хора. Имаше само едно момче на бара, но невиждах лицетото му, защото главата му беше наведена налуло. Седнах на два стола през него. Повиках бармана, за да си поръчам.
- Кажете госпожице? - погледна ме мъжът и зачака.
- Уиски с малко лед би ми дошло добре. - усмихнах му се като кръстосах краката си.
Биваше си го признавам бармана. Беше май нов, но много сръчно и бързо се оправяше с питиетата и по-точно поръчките.
- Заповядайте! - тикна чашата с уискито ми към мен.
- Мерси. - взех чашата и отпих.

Тъкмо бях навел главата си надолу малко да помисля за нещо, когато отекнаха стъпки по дървеното подче, което бе на пясъка отгоре. Беше човек с бавна крачка, което ми напомняше на някой ужасно познат. Доколкото прицених човека седна на около две места от мен. Поне имаше още някой тук.
- Кажете госпожице? - рече барманът, а аз леко наострих слух, за да чуя какво щеше да си поръча клиентката.
Любопитно ми беше, а и скучно малко сега.
- Уиски с малко лед би ми дошло добре. - още при самото произнасяне на думата "уиски" и чуването на гласа на девойката разпознах Джейн.
Стомахът ми се сви, а сърцето ми задумка бързо. Толкова време се опитвах да я намеря, а тя под носа ми била. Някъде в околността. Ръцете ми малко се свиха от вълнение, но останах с наведена глава за момента. Изчаквах бармана да й донесе питието. Ето, че това стана. Поех дълбоко въздух и вдигнах главата си, като погледът ми бе към страната, от която седеше Джейн. Беше се променила много от както я помнех.
- Мина страшно много време, Джейни. - прозвуча гласът ми.

Тъкмо отпивах от уискито си, когато чух глас.
- Мина страшно много време, Джейни.
Толкова познат глас прозвуча, че се задавих и веднага отсраних чашата от устата си. Прокашлях се и изтрих устни с ръка. Обърнах се бавно в посоката на думите. Момчето отсреща не е било кое да е. Беше Бил, който не бях виждала сигурно няколко века вече. Това ми дойде като гръм от ясно небе.
- Бил.... - от вълнение едвам успях да пробеля името му.
Няколко сълзи се стекоха по лицето ми, а аз самата едва се сдържах да не се разплача от радост.

- Май се радваш да ме видиш. - усмихнах се като слязох от стола си и отидох до Джейн.
- Колко време мина? - не исках да си личи колко съм развълнуван и аз затова направо задавах въпросите си.
Седнах на стола до нея като оставих бутилката си с текилата на бара. Видях няколко сълзи да се стичат по лицето на Джейн. Протегнах ръка и с пръст ги избърсах от кожата й, която бе толкова приятна на допир. Усмивката ми бе на лицето като неспирах да гледам към приятелката си в момента. Със сигурност замалко да не бъде в съзнание, ако ме бе видяла без аз да бях почнал да говоря. Сто процента, че тя бе като мен в момента - без думи. Взех текилата и отпих една голяма глъдка като го оставих пак на бара.

Невярвах, че някога щяхме да се срещнем така с Бил отново след като си обещахме никога повече да не се срещаме, виждаме или говорим. Неможех да отделя погледа си от него. Изглеждаше почти по същия начин, но бе с по-дълга коса от преди. Плъзнах ръцете си напред и зграбчих неговите, като ги стиснах.
- Естествено, че се радвам да те видя. Толкова време мина. Не предполагах, че можем да се срещнем пак някой път. - личеше си по гласа ми колко се радвах. - Не е важно времето, което е минало. Важното е че се видяхме най-после пак. - взех чашата с уискито и отпих малко, колкото малко да се отпусна.
Толкова много бяхме преживяли с Бил и после се наложи да се разделим ей така без нищо, че тогава може би бях на ръба да се самоубия. Имахме толкова много да си говорим сега с него, че незнаех от къде да започна.
- Липсваше ми, много. - почнах аз като вече се бях поуспокоила почти напълно. - Какво прави през цялото това време? - оставаше да незадам и въпрос .

Погледнах към Джейн и спонтанната ми усмивка се показа. Нямаше как да не се покаже.
- Търсих те. - кратко и ясно заявих без да си увъртам думите си. - Не съм се примирил и за секунда с това, което стана. - отпих от шишето с текила, за да премисля какво друго можех да кажа.
В момента бях толкова радостен, че вече нямаше да търся моята Джейн и да се чудя къде ли може да бъде. Дръпнах към мен приятелката си й я прегърнах.
- Прави ми впечатление, че си скъсила косата си, Джейн. Харесва ми. - засмях се леко и целунах по бузата девойката като й се усмихнах пак.

Усмихнах се и аз по приветливо. Поех малко въздух и го задържах, за да се успокоя напълно вече.
- Наистина ли ти харесва новия ми имидж? - невярвах, че ще го каже, защотот преди бе казал, че ме харесва повече с дълга коса.
- Да. Отивати много. - потвърди Бил.
- Благодаря. Ти трябва ди бил доста луд, за да се опитваш да ме търсиш на места, където не бих отишла. - сякъш знаех какво е бил правил, защото аз бях тук презповечето време. - И ти си се спроменил като външност. С по дълга коса си, Бил. Станал си по силен, нали? - вече си бях аз и веселоста в характера ми се възроди.
Отпих от питието си и кръстосах крака. Погледнах в очите на приятеля си и неможех да повярвам, че бе тук. Сякъш бе сън или мираж, но не бе истина, реалност не измислица.

- Луд, луд колко да съм луд?! - кривнах устни. - Да малко съм луд признавам и наистина обикалях на доста места, където може би не си и ходила. - отпих от текилата си след което подпрях глава на ръката си.
- Виждам, че и ти забеляза външния ми вид. - ухилен и ококорен задзяпах към приятелката си за момент. - Един приятел ме посъветва да изпробвам нещо ново като имидж и ето ме с по-дълга коса. - щях да забравя да й отговоря на въпроса дали съм станал по-силен. - Да не си ясновидка. Наистина съм по-силен от преди и то много.
Зоркият ми поглед неможеше да се откъсне от Джейни. Постоянно все към нея гледах. Толкова много сме изживяли с нея и претърпяли. Ето, че пак някакъв въпрос ми се заформи и нямаше кака да го спра. Директно си изкочи през устата ми.
- Имаш ли някакви нови сили? За толкова време мисля, че може да си получила. Прав ли съм? - и пак отпих от шишето с текила, което бе останало една четвърт само пълно.

Огледах Бил и след това му се ухилих като малко дете. Беше ми много забавно.
- Имам даже две нови сили, ако искаш да знаеш. - докачих се малко като отпих от питието си.
Май че това го изненададоста. Мислеше, че съм получила една, но не - те са две нови от както не сме се срещали.
- Две?! - въкликна след момент Бил.
Аз поклатих само глава в знак на отговор и станах права. Май вече не ми се седеше тук, защото и времето не бе цвете. Сигурно всеки момент щеше да запраска дъжд или направо порой.
- Ще ти ги кажа после. Хайде да се махнем от тук, защото знаеш - хенаресвам лошото време. - усмихнах му се и го изчаках.
Естествено той се съгласи с мен и стана като взе шишето си с текила, което имаше все още вътре пиене. Излязохме извън барчето и тръгнахме по плажа.

» Бар "Морска звезда"
» Барче "Морска нощ"
» Коктейно барче Синя звезда