Кухнята

First topic message reminder :

Кухнята в частта на майсторите.
Кухнята - Page 3 Copat-kitchen-salina-kos-1

Goddess Брой мнения : 22 Join date : 23.01.2011

Целия ден вчера прекарах почти в стаята си и оправях разни неща и по едно време се бях качила горе, за да върцаря малко ред и да видя какво ставаше. Малко рамирици, когато нас ни нямаше, но се правяха другитв богове. И докато се усетя деня минал. Останах през ноща горе и слязох сега долу в общежитието на Дарк. Отидох в кухнята като се настаних на един стол в тапезарията, а широкият отвор я свързваше с кухнята много добре. Трима Дарк бяха вече тук. Значи и останалите хора щяха след малко да се появят тук.
- Добро утро, стига да е добро. - рекох им като си телепортирах една чаша пред мен и си налях малко сок от ябълка, който беше на масата.
Закуската като винаги не им свиди много, но беше добре да се започне деня така. Като ги гледах така можех да преценя на кой какво му беше. Елиза четеше книга, защото сега си е намерила време да чете, Джейн никак не й бе добре сега като бе в това положение, а и искаше кръв, а Кели се сърдеше на Джонатан. Да хубава картинка бяха сега, а останалите като дойдат какво щеше да става просто не си представях. Сега какво беше, а камо ли другите като са тук. Взех си и една корабийка и я захапах, когато се появиха и още хорица от тук.

Тази сутрин се очертаваше хубава. Топла, приятна и отвсякъде ми идваха идейки, които да правя на Кели. Сега най - вероятно да ми се сърдеше. Нищо чудно, апък и не, че ме интересуваше какво мислише или правеше Кели. Станах от леглото и влязох веднага в банята. бзех си топъл и доста освежаващ душ и след това се облякох. Оправих си леглото и изляязох от стаята си. Запътих се към кухнята, където най - вероятно щяха да са всички. Всяка сутрин се събирахме там. Поне сутринта. Минах коридора и влязох в кухнята. Елиза седеше на бара, ръстосала крака и четеше някаква книга. Най - вероятно някое криминале. Джейн и Кели бяха на масата, заедно с Лейн. ядяха корабийки и пиеха. Но на мен не м се ядеше или пишеше.
- Добро утро Джейн и Лейн. - казах и се замислих. - Имената ви имат рима, което ми е малко странно. - обърнах се към другата си сестра, която четеше някаква книга.
На - вероятно криминале или .някоя фантастика. Но се отказа от фантастиката още щом стана на 20 години и всички магии започнаха. Сега беше предимно на криминалета. Беше минала всякакви жанрове през вековете.
- Пак ли криминале? - попитах я аз и седнах на стол до нея.
- Ахам.. - каза тя, четейки. - Джонатан, Кели каза да ти предам, че ти се сърди и няма да ти говори дни наред. А и също, че много те обича.
Пфф. Да бе да. Елиза си го измисли това последното. И тогава чух Кели да се прокафля нарочно.
- добре де, последното го измислих. - каза Лиз и не погледна. - Трябва обаче да спрете с караниците.
- Да, сякъш това е възможно. - казах 'и.
- Ее.. - Ели се позамисли и след това ме погледна. - Прав си. - и пак се зачете в книгата.

God Брой мнения : 29 Join date : 23.01.2011

Телепортирах се в общежитието и влязох в кухнята, където всички се събираха. Джейн, Лейн и Кели седяха на масата в трапезарията. Ядяха корабийки и пиеха сокове. Бяха огладняли. Джонатан в момента седеше се въртеше на високите столове до бара, вероятно скучаеше или мислеше някакъв план как да се закача в Кели, който пък му се сърдеше. И рто я и Елиза. Четеше книга, седнала на бара с кръстосани крака. А ето го и Кастил и Насти туко що влязоха в кухнята. Поздравиха за добро утро и продължиха. Явно на Насти също не 'и се ядеше и си наля само един сок, като седна до стола на Джонатан до бара.
- Хей, Джейн. Подай няколко корабийки. - каза Джонатан и Цжейн му метна няколко.
Той ги остави на бара и заочна и той да закусва.
А Кастил и той седна при останалите и започна да закусва. Аз само се обърнах към Елиза и тръгнах към нея. Знам, че ме усети да идвам, но се направи, че не ме е усетила. Продължаваше да си чете книгата и да не ми обръща внимание. Какво, не 'и ли е харесало снощи или не искаше останалите да разбирът? Е, много жалко, защото нямаше да го крия от никой. Пък и какво толова лошо имаше, че Елиза просто неможеше да си признае? Приближих се още по близо до нея и бяхме на няколко сантиметра един от друг.
- Добро утро, Ел. - казах аз усмихнато и хванах лицето 'и, обръщайки го към мен.
Доближих се и я целунах, като за учуда на всички. Но явно и на Елиза. Тя се отдръпна и беше доста шокирана. Бутна ме леко назад и избърса устата си с длан.
- Ти полудя ли?? Какво ти става, че да ме целуваш! - викна ми тя и отново избърса устни с длан. - Отврат.
- О, така ли?? Снощи беше на друго мнение, когато го направихме в апартамента на Джонатан. - казах аз.
Какво 'и ставаше? Непомнеше ли, какво 'и имаше? Правеше ли се пред останалитте? Нищо неразбирах. Само погледнах лицето 'и, която изглеждаше направо шокирано, зашеметено. Зениците 'и бяха разширени, а устата 'и бе отворена. Беше доста изненадата и явно се опитваше да асимилира както бях казал туко що.
Тогава чих как Джонатан се задави с корабийка.
- Чакайте, чакайте! Правили сте го в апартамента ми? На леглото ли? - каза той, също изненадан.
- Аха. - казах и му метнах ключовете.
- Ауу, как сте могли? - каза той, като си помисли, че ще ги отнесе веднага на химическо.
И тогава отново погледнах към Елиза, а тя не бе и помръднала. Лицето 'и беше по същия начин, дори не беше и премихнала.
- О, не се прави, че не се е случвало. - казах 'и аз. - Забрави си блзата. - сетх се и 'и я подадох.
Елиза само протегна ръка и аз ' дадон блузата, а тя я изпусна на земята, като дори и не мигваше. Беше си с разширени зеници, шокирана до смърт. О, как само се преструваше. Нямаше да 'и мине тази, този път. Беше ми писнало да се крием.
- Какво.. - едвам проговори Елиза, като гласът и беше толкова объркан и сякъш неможещ да разбере нищо.
Само се бе вгледала в мен, като с мислите 'и се чу само една мисъл. Всичко друго просто беше изкокнало и сякъш препарирано. "Неможе да бъде" чух аз в мислите 'и. Какво? Сега и не вярваше ли? Какво 'и ставаше? Нима непомнеше? Оо, щях хубаво да 'и го докажа. Още пазя хубавия подарък, който ми остави.
- Това не го ли помниш? - казах аз и 'и показах надрацкания ми гръб от нейните нокти.
Зениците 'и ше разшириха повече и Ели изпусна и книгата си.

God Брой мнения : 27 Join date : 23.01.2011

Вернас беше просто все едно полудял. Целуна Елиза, а от там толкова комично се получи. С всяко изречение на наш Вернасчо Елиза губеше и ума и дума и накрая книгата й се строполи на земята като издаде кухотен шум. Всички бях а се обърнали към тях двамата и се чудеха. Само аз и Лейн така се изкикотихме, просто ситуацията бе някак си комична. Щях да се задавя със сока, но от смях. Опитва хсе да се спра но то ми идваше от вътре направо. Признавам Вернас направо ни сасипа. Показа си и гърба, че има драскотини от нокти, носеше една блуза на Елиза. Нима бе станало. какво за бога се опитваше да докаже той просто нямаше начин да кажа нещо. Коментара ор Лейн щеше да да е, понеже аз се забих в масата и си останах так кикотийки се на тази ситуация. Дори да мисля не можех колкото и да се опитвах.

Как са могли да го направят на леглото ми? Да, дадох апартамента си на Вернас само, за да го изпробва, но не и да го прави с някой. И то не кой да е, ами сестра ми. На леглото ми! Беше си леко отвратено и 100 на 100 щях да дам чершафите и килима и всичко докоснато от тях на химическо чистене. Но изражението на Елиза направо и мен шокира. А това за тях двамата шокира всички ни. Но Ели. Ели беше не шокирана ами зашеметена. все едно ударена с мокър паецал. И този път не изглеждаше, че се преструваше. С всяка дума на Вернас тя губеше и ума и дума и ставаше по - шокирана и по - шокирана от всякога. Толкова ли лош беше Вернас, че сестра ми не го помнеше чак? Колкото и гнусно да беше, неможеше човек да не се знасмее заедно с Кастил и Лейн. Аз само се подсмихнах и бях готов да се засмея като Лейн, но погледнах изражението на сестра ми и всичко изчезваше.
- Хей, сис... -казах аз и размахах ръка пред стъкления 'и поглед.
Тя най - накрая се съвзе и се оттърси от всичко.
- Виж, незнам какво си мислиш или какво си сънувал, но аз не съм.. - каза му тя доста сериозно като се подразбираше какво искаше да каже.
Сега трябваше да вдите изражението на Вернас.

Goddess Брой мнения : 22 Join date : 23.01.2011

Да, утрото никак не стана добро след това, но пък забавно бе станало колкото искаш. тъкмо смехът тук все го имаше под някаква форма, каквато и да бе тя. А сега това бе Вернас, който говореше, че били спали с Елиза, а тя беше толкова шокирана от това. Идеално беше да кажем някоя шега и двамата с Кастил да си се посмеем още малко. Опитвах се да не се смея силно, че инак щеше да е доста неловко, но какво пък.
- Вернас, явно си бил доста зле снощи щом тя не си спомня такова нещо. А тези драскотини и следи от нокти толкова ти отиват. Разкарвай се без тениска известно време, че да се пофукаш, че може други да не видиш. - коментирах аз.
Ситуащията бе толквоа забавна. Не, че бе за смях, но си беше все пак по някакъв начин смешно. Като богове би трябвало да се държим на ниво, а ние се смеехме доста. Че кой не би му се смял. Разбирам да се похвали или нещо такова, но момичето с което е бил да не помни си бе комично от всяка гледна точка.
- Джона като си дадеш чаршафите на химическо исмий си и стаята добре с препарат, че да мирише хубаво. - нямаше начих да не го направя и това.
Джонатан само като чу как се възмути и какво да си помисли човек. Просто през смях им казах тези коментари, които си бяха смешни. Един път и аз да им се посмея на тях, а не да си седим така отстрани само.

Goddess Брой мнения : 18 Join date : 23.01.2011

Като богове Лейн и Кастил трябваше да се държът на ниво, а те се смееха като малки деца. Да, беше леко комично що се отнасяше до Вернас, но Елиза.. Тя въобще си нямаше и идея какво става. Беше шокирана от думите, които Вернас лееше. Аз също бях объркана.. Да, Дарк можеха да те объркат много. Но аз усещах разни неща и сега усещах, че нито един от двамата не лъже. Елиза беше направи зашеметена от ставащото, като неможеше да повярва на Вернас какви ги говори. А Вернас доста се беше объркал, когато Елиза каза, че снощи не е спяла с него. И после в съзнанието му излизаха моменти от снощи, които не исках дори да виждам. Но как беше възможно това. Елиза беше категорична, че си беше в стаята и въобще не е спала с Вернас. Да, в съзнанието се появи опита за целувка от страна на Вернас, но тя веднага излязла. оттам се е прибрала направо тук и се е преструвала, че нищо 'и няма. А след това в съзнанието на веднас се появи каринка, която поазваше как Елиза се връща и направо му се нахвърля. Но имаше нещо различно в нея.. Нещо друго. нещо, което никак не ми миришеше на хубаво. Усмивката 'и. не бе лъчезарна, както винаги. Беше някак си.. дяволите.
- Тази куч.. - казах аз и преди да довърша изречението си се изпарих от тази стая.
Касандра. Тази зла и наивна кучка пак се бъркаше в живота на хората. не 'и ли омръзна да съсипва животи. Щях да я намеря и да я предопредя, ако не се откажеше, щеше да стане много лошо. Много лошо!

Никак не беше смешно това. Как катил и Лейн можеха така да се държат и да се смеят постоянно и то на такива сериозни неща. Аз самата се чудех какви ги наговори Вернас. Елиза си бе тук снощи. Чух я да излиза, но после се прибра и си остана в къщи. Той май наистина бе сънувал това или съм била заспала и Елиза пак е излизала навън без да разбера. Но реакцията й бе толкова истинаска и тя не би излъгала за такова нещо. Но и Вернас бе убедителен и сто процента сигурен, че е бил с Елиза снощи. Каква работа само се получи. Не сестра ми никога не би лугала за това, а и реакцията й бе толкова истинска, че се виждаше как седи и го гледа като индианец пред автомат за бързо хранене. Нима Врнасчо си мислеше това за нея. Сигурно е бил с някое момиче и си е ударил главата силно в стената, докато са го правили и сега мисли, че е бил с Лиз, защото може би му се е искало преди.
- Вернас, Елиза като ти казва, че не е била снощи с теб, значи не е и точка. Стига си настоявал. - рекох и аз да се обадя, защото всеки каза нещо по въпроса, а аз да си мълча айде де.

- Благодаря ти Джейн! - каззах аз на сестра си задето ме подкрепи.
Незнаех само какво си беше наумил Вернас, но аз никога не бих спала с него. Никога не бих разрушила приятелството ни, което Вернас просто искаше да се изпари в момента. и аз му казвам, че не сме спали заедно и той продължава да си твърди неговото. Не го разбирах! Може би беше сънувал или фантазирал, но аз не съм спала с него. Ако трябваше щях до края на живота си да го повтарям и нямаше да ми омръзне да казвам истината. Първоначално се шокирах. Бях направо зашеметена, когато го каза за пръв път. Неможех да асимилирам думите му. А тази блуза? Тя не беше моя. Никога не си бях купувала такава блуза. А драскотините по гърба на Вернас, незнам кое момиче му г беше направило, но просто не бях аз. всичко това беше много объркващо за мен, но само знаех, че не съм спала с Вернас. Да, той се опита да ме целуне, но аз не му позволих и се прибрах веднага тук. Незнам след това какво е станало с Вернас, но не съм била аз тази, която се е въргаляла с него в леглото на Джонатан.
- Виж, Вернас.. - казах аз и станах от барплота, като се доближих до него. - Не съм аз била тази с която си го правил. Вярвай на каквото искаш, но ти казвам. Не съм аз и мога да ти го гарантирам. А това, че твоето мръсно подсъзнание си го е наумило след опита ти за целувка с е твой проблем. - казах му аз и се наведох, за да си взема нигата от земята.

Ели му го заяви право в очите на Вернас, че не е била тя. Той само остана да я гледа, но след минута се обади.
- Моето подсъзнание нищо не ми е внушило. Бяхме заедно снощи и това, че ти не искаш да си го признаеш сега е твой проблем, но аз знам какво съм правил снощи и с кого. - Вернас настояваше на своето.
Не се отказваше и ако Лизи му кажеше, че е била тя той пак опровергаваше думите й с неговите и казваше, че е била. Според мен някой му е промил мозъка или е използвал някаква сила, за да се направи на Елиза ил ида му внуши, че е бил с нея само и само сега да стане още по лошо положението при нас. Никак не бе на добре това. Виждах напрежението, което може би щеше да се разпали, ако продължаваше така. Беше време да се опитам да успокоя нещата тук, не да казвам кой е прав и кой не. Щях само да поокротя страстите на Вернас, който толкова се натискаше, че Лиз е била с него.
- Казах ти. Мисли си каквото искаш и подсъзнанието да ти върти номера колкото искаш. Аз не съм била с тебе снощи Вернас. - заяви му отново сестра ми като погледът й бе настоятелен и същевременно изпълнен с гордост и увереност.
- Ти за глупак ли ме мислиш. Помня какво стана и знам, че си ти, но не искаш да го признаеш. Показах ти доказателства. - Вернас отново на неговото.
Да, беше мой ред да се намеся в този спор и да ги укротя малко. Наш Вернас още малко щеше да налети на бой, че да докаже, колко е бил прав. Е, не буквално на бой, а на словестен бой с викане.
- Хей, спрете се. За бога. Сега като децата. Бил си, не съм бил. Вернас не видя ли реакцията на Елиза като събщи, че тя била с тебе снощи. Тя се шокира, че ча кси изтърва книгата и не можеше да проговори. Защо настояваш. Значи ти си знай твоето, но на кой му пука. Дръж си го за себе си. И щом ти казват, че не е така ти си млъкни, а си знай каквото ти е било. - изнесох една лекция тук пред всички. - Разбрахме какво каза. Видяхме какво показа. Добре, но щом няма положителен отговор не настоявай толкова много. А и едно нещо. Блузата не е на Елиза. Никога не съм я виждал да я е носила, а и вчера беше с други дрехи. - направих учтива забележка накрая и се усмихнах.
Надява хсе да бе схванал намека и да млъкне най сетне. Нека се нахраним нормално един път без да стават кавги или пък някакви разногласия или спорове. Все аз прекъсвах работите.

Кели беше прав. Нямаше как Елиза да е била с Вернас снощи, защото аз я чух да излиза и след това да се прибира. Не беше минало много време и нямаше как да са го направили за толкова малко време. А блузата? Тази блуса не беше на Лиз. И аз, както и Кели, никога не я бях виждал с тази блузка. да, Лиз имаше много дрехи, но тази не беше от тях. Обърнах се към Вернас и се опитах да не се размея.
- Леле, разбиха ти фантациите. - но не издържах и се засмях, а Лейн и Кастил по мен.
Не ми се искаше да се подигравам с него, но защо толкова искаше да докаже, че е спал с Лиз? да не б да са имали нещо в миналото? Аз не знаех нищо такова, но по думите им се разбираше, че са имали минали. И то неблагоприятно. Обърнах се към Лизи и 'и се усмихнах. Келс и Джейн бяха прави. А най - много ме заинтересува къде изчезна Насти. Не довърши и изречението си, а аз вече знаех как щеше да завършва ''Тази куч..'' - ка. Беше си видимо. Досега не бях чувал тази дума от устата на Насти и може би нещо здравата я е ядосало. по - точно някоя. Но какво общо имаше с Лиз и Вернас?

God Брой мнения : 27 Join date : 23.01.2011

Не разбирах какво ми беше толквоа смешно в тази ситуация, но се смеех толкова много, че сълзи ми бяха изкочили в очите и премигвах доста. Избърсах си очите, но те пак се появиха. Колкото и да се опитвах да спра не можех. Беше по силно от мен. Избиваше ме на смях от всякъде. Трябваше да се махна от тази ситуация. Скокнах на краката си като се обърнах на другата страна и се изнесох по-бързо от тук. Дори не успях да закуся като хората. Не можех да го направя, защото всички бяха толквоа смешни в кухнята в тази ситуация. Отидох на по-спокойно място в къщата. Такова бе библиотеката там радко влизаха да седяд или приказват разни неща. Поне там щях да се успоя и да спра да се смея след всичко ставащо. Бях вече там и се настаних хубаво на дижана там като се оспуснах хубаво и се концентрирах, за да се успокоя, което бе леко трудно, когато ми бе толквоа смешно.

След намесата на Кели всичко се поуспокои тук. Вернас престана да настоява толкова, че е бил с Лиз снощи и шумотевицата стана по-малка. Насти така се изнесе от тук, че не си завърши изречението, което знаех какво беше. Сигурно и всеки чул я го бе разбрал. Но, защо го каза. Какво я бе ядосало не можех да схвана. Но като се замисля трябваше даси почистя малко стаята, че в последно време беше разхвърляна и всичко в нея беше доста зле. Щом всичко си беше вече добре тук нямаше какво да правя. Защитих Елиза в мнението и както и останалите и Вернас престана, ето защо деня вече пак можеше да си продължи нормално.
- Извинете ме, аз ще изчезна за малко. Имам си работа. - рекох им като се усмихнах леко и станах от масата.
Бях се понахранила и гладър ми беше минал. А сега на работа. Махнах им и се изнесох от стаята като веднага отидох в собствената си стаят да оправям нещата си, които бях разхвърляла толкова много.

А аз мислех да изчезна замалко от тук. Може би щях да отида в стаята си, за да почета книга на спокойствие. След тази какафония наистина се нуждаех от малко тишийна и единственото такова нещо беше моята стая. Там се отпусках много добре и ми беше много приятно да си чета там. От книгата ми оставаше още малко и си мислех след това да си взема нова книга може би. отново щеше да е криминале. А може и някоя романтика да взема да чета. Но фантастиката щеше да ми дойде в повечко и драмата. таива си ги имах и в истинския живот и не ми трябваха още повече. Криминалео си беше за мен. Обожавах ги и наистина ме грабваха. Също и комедията, но затова бяха Джонатан и Кели мои братя. Да ме разсмиват, независимо кога и къде. стига на джон да му хрумне някоя откачена идея да дразни Кели. Не, че одобрявах това, което правеше. Но понякога си беше много гмешно. Усмихнах се. Станах от барплота, но така и не свалих очи от книгата. Стигнах до средата на стаята и се обърнах към останалите.
- Джони, да не направиш някоя глупост на Кели. Не си го и помисляй! - азах му аз, а той се подсмихна лекичко. - Чао Лейн ии.. Вернас. - казах аз неловко и изчезнах от кухнята, отивайки в стаята си, за да дочета книгата на спокойствие.

Останахме само аз, Лейн, Вернас и Кели, който още не ми говореше. Да не би да съм направил толкова лошо нещо, че той да не ми проговори дни наред? Не, немисля. Може би, защото засягаше него и Насти. Да, това трябваше да е. На обикновенното ми дразнене към него никога не ми се сърдеше или правеше нещо в замяна или отмъщение. Но сега бях замесил и насти, която той харесваше и затова нямаше да ми говори. Това трябваше да е причината. Обърнах се към него и го загледах. Той усеети се обърна към мен, а след това отново се загледа на друго място. Но това, че не ми говореше, не ми пукаше. Аз пак можех да се заяждам с него, пък той ако искаше да ми се сърди.
Аз само се подсмихнах и седнах между него и Лейн. Обърнах се към нея и я загледах, като мислех следващия си ход.
- Какво си ме зяпнал? - пипота Лейн, а аз само се усмихнах.
- Нищо, нищо. Просто си мислех дали да ти кажа една клюка... - подсмихнах се и Лейн веднага се заинтересова.
- Става въпрос за вашата Насти и нашия Кели... - обърнах се към него, а той ме погледна като попарен.
Бях готов да се обърна и да кажа на Лейн, че Кели си харесва Насти, когато звънецът ме прекъсна. Отначало се зачудих какъв е този шум, защото отдавна не се използваше звънец в къщата. И тогава ми се предостави идеалната възможност. Щях да накарам Кели да се свие от притеснения в стомаха, докато аз отворя вратата и видя кой е. Нямаше как да ме накара да не го кажа, а докато го направя, той ще си умира от притеснения.
- Аз ще отворя.. - скочих от стола аз набързо и се запътих към вратата.

Вървях си аз по коридора, запътила се нанякъде и очите ми съзряха Вернас, които излизаше от една стая. Може би кухнята, защото ухаеше на ядене. Мина покрай мен, като само ме погледна с разочарован поглед. Явно лиз пак беше направила нещо. Така де. Аз бях направила нещо и след това Лиз си беше казала истинала. Ах, как ми се искаше да бъда тук, когато всичко това се бе случило. Много ми се искаше, но вече беше минало и нямаше как да се върна във времето. Освен с някой бог или машина на времено.. Вернас ме подмина без да ми каже нищо. Аз се обърнах към него и го хванах за ръката, като го накарах да се обърне към мен.
- Хей, накъде?? - попитах.
- Към стаята ми. Какво исмаш пак, Елиза? - каза ми той с горчив тон.
- Не ми се сърди. Не искам да ми се сърдиш. Моля те. - казах му аз, отново правейки се на Лизи.
- Да не ти се сърдя ли? аз имам всичи права, за да съм ти ядосан! Какво ти стана вътре? Защо отричаше и не каза истината. Защо не си призна, че сощи бяхме заедно?! - Ели явно наистина беше ядосала Вернас.
Аз само смекчих поглед и се загледах към пода, правейки се, че се чувствам виновна. И само се чудя как досега никой не ме бе разпознал. А имаше богове в къщата. Но явно не обръщаха много внимание на самата всъщност, а само на външния вид. А аз и Елиза бяхме като две капки вода. Близначки.
- Виж, Вернас.. - казах аз, гледайки го в очите. - Истината е, че не искам да си признавам. Не, защото не те харесвам. Харесвам те и си ми много симпатичен, но просто... Съм влюбена в друг. - казах му аз, като идейката ми се мерна в главата ми преди няколко секунди.
Щях да кажа на Вернас, че ''аз'' или по - точно Лизи е влюбена в Кастил. Кой ли знае каква щеше да е реакцията му. Ами когато ги чуе да се карат в библиотеката и влезе.. Настна бях създадена само за драми.
- Какво?! В кой?? - учудено попита Вернас.
- Виж, Вернас. Това сега не е важно. Исам само да ти кажач, че снощ беше една грешка. Наистина съжалявам. - казах му аз.
- Какво??! Сега и грешка ли било!! Не, Елиза за сетен път се обеждавам, че ги голяма кучка! Използва ме преди години! Използва ме и сега!! Немога да повярвам, Елиза!! А аз се склоних да ти простя! Явно аз съм идиотът, задето отново те допуснах до сърцето ми..
- Явно.. - казах аз тихичко, за да не ме чуе Вернас. - Вернас, моля те! Не съм искала да те нараня. Никога не съм си и полмисляла, че ще се влюбя в Кастил.. - казах аз нарочно и се направих, че не съм искала, хващайки устните си.
- Кастил??! Наистина ли?? О, Лиз, ти ме разочароваш още повече!! Повече не искам да имам нищо общо с теб!! Нищо!!!
Само така! Сега трябваше да направя и още едно нещо. Опитвах се да скрия лукавата си усмивка колкото се поже повече, но това си беше просто жестоко! Аз се доближих и целунах Вернас. Той първоначално не направи нищо, но после се отдръпна.
- Не го прави!! Голяма си използвачка Елиза! Аз бях прав още от самото начало!!! - каза ми той и тръгна към стаята си.
- Ами блузата ми? - викнах аз по него, като знаех, че това ще го искара извън релси.
Вече неможех да сдържам лукавата си усмивка и тя се показа на лицето ми. Тръгнах към кухнята и влязох. Тук бяга само Кели и Джонатан.
- О, милите ми те. Пак ли се сърдите?? - азах им аз, като лукавата ми усмивка още беше на лицетто ми.

Джонатан така ме беше издразил преди малко. Как щеше да казва на Лейн за това. Той щеше да си го изпроси ако го беше казал, но на вратата се звънна. След малко и Лейн излезна от тук и отиде към Кастил. ПОсле Джона се върна, ама аз не му говорех нищо. Исках да разбере, че не съм мек и нямапе да му казвам нищо както си бях казал аз. Нямаше да му се поддам на дразнениците и да почна да му се карам и да говоря. Ако мислеше, че преди малко щеше да ме накара да говоря нямаше да стане, а само още повече щеше да ме ядоса той. Ето, че Елиза се появи. Изглеждаше малко странна и беше с другидрехи, но тя всеки ден ги менеше и то поне по няколко пъти. Сигурно й бяха нови, защото колкот идрехи да имаше Ели ние и ги знаехме горе долу.
- Не пак Ел, а все още. Не му говоря и знеш го. - мернах джона и се обърнах към Лиз.
- Нови ли са дрешките ти. Не съм ги виждал преди. - рекох на сестра си.

Охх, тези двамата ще страт ли да се карат някога?? Когато и да разбера някоя клюка за Дарк, почти всяка трета беше, че Джонатан е направил нещо на Кели и Кели доста му се е насърдил или ядосал. Да хванах да се сбият едно хубаво, че да им мине сърденето и готово. Но едва ли имаха толкова мозък, за да го помислят. Чудех се как Джейн или Елиза издържаха всеки ден на караниците им. Ако аз бях на тяхно място, сега вече Кели и Джонатан щяха да се карат кой на кой да помогне от страх от мен. Но както и да е.
- Нови ли са дрешките ти? Не съм ги виждал преди. - каза Кели и се обърна към мен.
А, да. Вярно. Бях се облякла различно от Елиза и чак сега се усетих. е, това можеше да подсети някой изключително умен, че аз не съм Елиза, но едва и щеше да се намери някого толкова умен. Аз само погледнах дрехите си и се обърнах към Кели.
- Да, Келс. Нови са ми. - казах му аз и му се усмихнах миличко, както Ели правеше.
Но после лукавата ми усмивка отново се мерна на лицето ми и аз седнах на барплота, като взех каната със сок от ябълка. Сипах си в една чаша и седнах по турски на барплота с чаша в ръце. И тогава звънна отново звънецът на вратата.
- О, Лизи. Кажи на кукулото - брат ми, че аз няма да отварям този път. Предишния път бях аз. - казах Джонатан, като изгледа Кели.
- Ке.. - тъкмо щях да предам какво Джонатан беше казал на Кели, когато той ме прекъсна.
- Лиз, качи на извънземното - брат ми, че аз ще отида. - Келс изгледа брат си също.
- Джо.. - отново ме прекъснаха.
- Добре!! - вика джонатан на Кели и се обърна на другата страна, а Кели отиде да отвори вратата.
Държаха се като 5 - годишни бебета.

Звънеца на вратат за пореден път издаде странния си звук и Кели отиде да отвори. Ако си мислеше, че аз се нервирам, че не ми говори много се лъжеше. Не ми пукаше дали м говори или не. Пък и да ми говореше, все ми четеше лекции и аз не го слушах, както и сега. Единственото, което чувах от неговите лекции беше - бла, бла, бла бла, бла, бла бла бла.. И ми беше все едно дали щеше да бла-блосва или нямаше да ми говори. След като Кели отиде да види кой звъни, Елиза стана от барплота и изчезна нанякъде. Кой ли знаеше, къде бе хукнала пак. И докато Кели дойде, че чуваха някакви караници от библиотеката чак тук в кухнята. Малко странно. Чуваше се гасън на Лейн, Вернас и Елиза. Но не исках да им се меся в споровете аз. Беше ти техна работа и колкото и да исках да помогна на Лизи, тя щеше да се справи чудесно, защото винаги ставаше нейното.
И ето, че след малко Кели влезе в кухнята в едно малко момиче под ръка. Най - много на 15 - 16 години беше момичето и имаше червена - оранжева коса. Коя ли беше пък тази?
- Какво става? - казах аз и станах от стола, обръщайки се към Кели и момичето.
- Коя е тази? - попитах Кели, а да, той не ми говореше.
- Мисля, че ще е най - добре да седнете някъде, за да мога да ви кажа това, за което съм дошла. - каза момичето.
А сега пък е имала да ни каже нещо. Какво ставаше, неможех да разбера.
- Защо? Няма да сядам, по - добре казвай каквото имаш да ни казваш по - добре. - казах'и аз.

Goddess Брой мнения : 37 Join date : 09.03.2011

Вече бяхме в кухнята. Кели се дръпна от мен като отиде към Джонатан, който се учуди както се беше учудил Кели. Казах им да седнат, защото новината, която мислех да им кажа щеше да бъде доста изненадваща за тях двамата. Не беше като нормалните новини лоши или добри. Беше шокираща новина. Но те не пожелаха да сядат. Като искат само после да не ми попадат на земята и да се чудя как да ги свестявам тея двата, които не ми изглеждаха да са много умни. Застанах пред тях и сложих ръце на кръста си. Повдигнах глава и ги погледнах. Леко си мръднах краката, за да засната в добра поза.
- Колко време мислиш да се гласиш? Казвай каквото искаш да ми кажеш. - Джонатан не можеше да чака все едно искаше да разбере дали му носиш нещо или.
И двамата бяха толкова прями. Личеше си, че си бяха братя. Как изобщо не се сещаха да поизчакт малко. Ами ако бях забравила това, което исках да им кажа.
- Добре. Слушайте сега. - усмихнах им се аз като погледнах ту единия ту другия.
Бяха толкова смешни. Не знаеха какво да правят. Май им трябваше малко разнообразие. Аз обича хда развеселявам хората и да им помагам, но такива като тях бяха много трудни, а и бяха скарани сега, е не много, ама си бяха скарани. Тъкмо да им разкажа за мен и да им помогна.
- Хайде де. Минаха пет минути и ти още нищо не си ни казала. Да би да искаш да ни заблуждаваш или забаламосваш сега. - Кели също се обади.
- Аз съм ваша сестра. - заявих им го направо.
Какви физиономии само направиха тея двамата. Все едно никога не бяха чували тези думи. Бяха се зашеметили, но след момент се засмяха и то много силно.

Все още нищо ни беше казало момичето. Гласеше се въртеше се все едно се нагласяше за някое представление. Не можех да издържам повече. Какво толкова имаше да ни казва вжно. Да не би да си търсеше някакво занимание и сега с нас да се разведряваше.
- Аз съм ваша сестра. - изведнъж заяви тя.
Какви ги приказваше? Родителите ни бяха мъртви от векове и нямаше начин това да бъде. Щом го чух се засмях. Не разбирах защо ни каза това. Да явно искаше да се занимава с нас. Е, вече беше за смях. Малка бе за наша сестра. А и ако беше богиня намаше начин да ни е сестра. Ние не сме богове, че да се връзва. Толкова отрицателни работи имаше, че думите й изглеждаха толкова нелепо сега. Джонатан и той се засмя на нейните главоблъскания. Що за измислица беше това. Всеки би измислил нещо смешно или нещо да ни подмами, но такова нещо не. Толкова ми беше смешно.
- Ти - наша сестра. Не ни разсмивай малката. Първо родителите ни са мъртви от векове и втори ти си богиня, а ние не сме. Не се връзва нищо от казаното ти. Така че този номер не минава. Какво искаш от нас? Пак те питам. - не вярвах, че ни минава с този изтъркан номер сега.

В кухнята настана истерически смях от мен и брат ми когато малката каза, че ни е сестра. Всичко, което каза нямаше и капка смисъл. Беше толкова малка и как може една богиня да ни сеста, като ние не сме богове. А и родителите ни отдавна бяха починали и нямаше как да стане това. След няколко минуте смеене и подиграване аз спрях едвам едвам и изтрих сълзите си от смях. Сдържах се да не се смея, но то просто и да искаш неможеш. По - голями глупости не бях чувал. Доближих се до момичето и я хванах за ръката.
- Мисля, че е време да си вървиш, малката. - казах 'и и я дръпнах към вратата, като мислех да я изпратя до вратата.
Но тя се дръпна и остана в кухнята.
- Вижте.. Знам че не ми вярвате и може би това, което ще ви кажа, но е самата истина. - каза момичето и не погледна с брат ни.
- Малката, недей да си играеш с нас. Тук няма да получиш внимание дори и да ни кажеш, че си преродената ни майка. - казах аз съркастично и се доближих до нея, като отново щях да я хвана и този път ако трябва с насила да я изведа от къщата.
- Само, само ме изслушайте. - казах Бийзъс.
Е, поне пак можехме да се посмеем, ако кажеше някоя глупост като предишнатаа. Аз само си взех една чаша и я напълних с уиски, като зачаках малката да се ''изкаже''.

Goddess Брой мнения : 37 Join date : 09.03.2011

За бога те наистина не разбираха за какво говоря. Ако им кажех пак същото щяха пак да се смеят и да ме изгонят на вън.на истина вече. Не че щяха да могат де, ако решах да не излизам. Бяха се вглеали в мен и Джонатан едва не почна да се смее отново.
- Така. Вижте всичко, което ви каах е истина. Аз съм ви сестра. Кайлън не е мъртъв. Той е мой баща. Боговете го привикали, защото той бил бог, но отначало не го искали, защото не им бил необходим. И решили да ви го представят това, че е умрял, защото боговете по принцип не ходят да гледат децата си на земята. Така че ви казвам истината. Сестра съм ви. Разбирате ли. Кайлън е искал да ви каже, но боговете не са му позволили. - разказах им на много кратко, защото да не се увъртам в празни приказки.
Ако пак не схванеха щях да им приложа един номер и тогава щяха да разберат, че им говоря истината. Те не знаеха, че Елиза е останала само с една сила и че това бе заради Кайлън. За бога те винаги последни научаваха работите тук. Каквито и новини да има Кели и Джонатан последни научаваха. Ето, защото се натъкнах на тях сега и исках те да разберат първи. Поне веднъж да разберат нещо първи. Но те не искаха да го възприемат изобщо.
- Какви ги приказваш, госпожичке? Кайлън е мъртъв. Не е бог. Ти а глупсци ли ни имаш. - Джонатан протегна ръката си и ме хвана като ме задърпа към вратата, за да ме изхвърли извън общежитието им. - Вече е време да изчезваш. Пради малко не стана, но сега ще си тръгнеш. - задърпа се силно към вратата.
Да, бях малка, дребна и не толкова едра като всички, но не бях слаба и глупава. Да не мисли, че ще ме изхвърли толквоа лесно. Извъртях се и минах зад него като обърнах ръката му назад и я натиснах така, че щях да я счупя още малко.
-Ей, боли! Пусни ме. - въпротиви се Джонатан.
- Няма да ме дърпаш насила към вратата. Да не ме мислиш за неука и че не мога да намеря вратата. Моля ти се. - дръпнах пак ръката му и след малко го пуснах.
А той почна да разтрива рамото си.

- Много си агресивана, госпижичке. - и аз се намесих след станалото.
Та тя за малко не счупи ръката на брат ми. Какво за бога й ставаше. Говори ни някакви глупости, че Кайлън бил жив. Ако е жив щяхме да знаем нещо. Е, признавам Джонатан си го изпроси и ми хареса да го видя в лошо положение както преди малко. Казах му, че ще му го върна, но не казах, че аз ще му го връщам със сигурност. Знаех, че нещо щеше да му се случи рано или късно.
- Ти не си ли? - почна да м исе разговаря тя. - Не ми вярвате на казаното, аз ще ви агресирам. Ако повярвате и го преусмислите и искате да разберете няма да ви бия.
Моля? Да ни бие ли каза тя. Какви ги приказваше. Дори да е богиня, тя е дребна и малка. Лесно ще я победим в честен двубой.
- Ти и да ни биеш? Не, не, не... Време е да се махаш от тук. - казах й най-любезно като посочих вратата.
- Не. Разберете ме. По точно осъзнайте думите ми и ми повярвайте и тогава.
Тя скръсти ръце и настойнически ни загледа. Все едно ни беше родител или нещо такова. Чакаше ни да кажем "Вярваме ти. Истина е. Ние не бяхме прави отначало. Радваме се за теб." или нещо от сорта. Сякаш беше някаква напаст. Имаше доста настоятелен характер. нямаше да ни остави, докато не й кажехме, че й вярваме. Напомня ми на баща ни с неговия характер. Но, не той е мъртъв и не може тя да ни е сестра. Няма начин Кайлън да е бог. Глупости дрънкаше тя. Ама пълни небивалици. Беше само за комедийно шоу.
- О, разбирамете и още как. Ако не си тръгнеш как ще излетиш през вратата. - разсмях се на думите си.
А, аз какви ги дрънках просто не е истина.

Тази малката беше голяма нахалница. Нямаше да си тръгне явно докато не се съгласихме с нея, че баща ни е жив и че тя ни е сестра. А това просто си беше невъзможно и с Кели нямаше как да повярваме. Виж, ако някой от семейството ни го знаеше, като Джейн или Лови, най - вероятно щяхме да сме в голям шок и накрая и ние да повярваме. Но сега си беше невъзможно. Нямаше как баща ни да е жив. Той умря пред очите ни и едва ли се правеше. Пък и как така ще е станал Бог. Нещо не се връзваше тук. По - точно всичко. И как така ще си има деца, след като е умрял. Нищо не се връзваше. Но нека да приемем за момент факта, че може да е жив. И да е Бог. Но как би ни причинил такова нещо на нас или на майка ни. Да 'и изневери и да си има дете от друга. А на нас как би ни го причинил.. Никога не би се направил да умрял и нито веднъж досега да не е поне едно писал. Нищо от казаното на Бийзъс не се връзваше и ако си мислеше, че щеше нещо да стане или че можа при нас да получи внимание, да не се и надяваше.
- Виж какво, момиченце. Не не интересува какви глупости бръщолевиш.. Мисля, че е време да си вървиш.

» Кухнята
» Кухнята
» Кухнята