Кухнята

First topic message reminder :

Кухнята в частта на майсторите.
Кухнята - Page 2 Copat-kitchen-salina-kos-1

- Водката я остави в някой шкаф. - казах аз на сестра ми. - Само бира се дава на такива купони. Колото за пунша... Защо ти е когато имаш бира. - добавих аз и се засмях.
Взех един лист и химикал и напишах нещо на листа.
- Какво правиш? - попита ме сестра ми.
Започнах да пиша:
"Хеей , чичо Боб. Как си тази вечер? Ще взема няолко газирани напитки , малко зеленчуци и сладки. До бележката има пари. И не прекалявай с бирата тази вечер. С обич: Лиза"
Аз свърших с писането и се усмихнах. Телепортирах от стаята си няколко долара и ги поставих върху листа. След това ги телепортирах нанякъде , а на тяхно място се появиха няколко газирани напитки , краставици и още сладки.
- От кой магазин ги взе? - попита ме отново Джейн и ме погледна строго.
- Ами от магазина на чичо Боб. - отговорих ѝ аз. - Знаеш го , няма да се расърди.
Чичо Боб знаеше всичко за нас и за нашето семейство. Дори и неща , които ние самите незнаехме. Той винаги е бил до нас , когато баща ни и майка ни починаха. Той ни беше като втори баща или нещо от сорта. Винаги не глези и защитава. Освен това притежава няколко магазина и винаги ни даваше безплатни неща , но ние ги изплащахме. Разбира се , беше малко старичък с много сладък мустак , който го извиваше малко от двете страни , и брада.

- Да. Кажи речи той винаги ни помага когато се налага. - усмихнах се на сестра си - Бележка му написа преди малко, нали? - допълних, за да съм сигурна.
- Да. - отговори ми Лиз.
Аз само поклатих главата и пренаредих някой неща. Времето си летеше супер бързо като се замислиш. Докато оправяхме нещата и т.н. почти беше се стъмнило. Колко неусетно бе.
- Всичко е готово. - огледах всички работи които подредихме и нагласихме. - Да се връщаме във всекидневната. - малко ми бе пречерняло пред очите като тръгнах да вървя и се блъснах в близкият стол, а след това и в един от ръбовете на плото до нас.
Пак получих същото видение както предния път, когато бях доша до кухнята. Но бе страно чак неможех да си остана на краката толкова се вживях в него. Бях паднала на земята и едвам се надигнах до седнало положение, а погледът ми бе доста мътен и не можех да се фокусирам доре в момента. Лиз веднага дойде до мен.

- Хей , Джейн. - казах аз , като я погледнах малко притеснено. - Отново ли видението?
Аз ѝ помогнах да се изправи. Горе долу се държеше на краката с , нозалташе малко , затова речих , че ще е най - добре да поседне някъде. Аз я телепортрах на дивана във всекидневната заедно с мен и я погледнах с усмовка на лицето.
- Добре ли си? - попитах аз.
Тя уж кимна с глава , но не изглеждаше много добре. Усмихвайки се аз се изнесох от дивана и отидох в кухнята , за да взема някой неща и а ги карам вече във всекидневната , защото скоро момичетата щяха да звънят на звънеца. След като бях свършила оле мале с храната и напиките , аз си взех една бира и отидох при сестра си.

Времето отлетя внезапно. Бях толкова изощена, че бях заспала на мига.
Отворих очи и вече беше сутрин. Не знам колко часа, но бе сутрин, а товасе надавах да бъде различен деня от предишните. Станах отидох до банята изкъпах се на бързо и отидох даси намеря дрехи, които да облека, за да сляза в кухнята, за закуска. Бях някакво странно настроение. Не можех даси харесам дреха, която да облека. Изрових целият си гардероб, докато ми харесаха няколко дрешки. Набързо облякох блузата , дънките, който също си харесах от стотният път и сложих слънчевите очила на косата си като се затичах към кухнята. Минах през вратат като видях, че все още нямаше никой тук. Май бях първата събудила се в тази част на общежитието. Отидох до хладилника и извадих малко сок от портокал. Шкафа над хладилника имаше рани сладкиши и смъкнах от таз една кутия със шоколадови бисквити. Взех чиния и ги изсипах там като си налях след това в една голяма чаша сок. Седнах на един от столовете там и почнах сладко, салдко да си похапвам от сладкишите. След моемнт се чуха стъпки, но на един човек, а на доста, защото явно всички се бяха събудили най-вероятно. Е часът си бе около девет сутринтта и това бе нормално, зависи кога са си легнали.

Снощи си легнах прекалено рано и тази сутрин станах пак към 9 часа. На мен не ми трябваше много време да се облека и оправя. А душ си взумах само 10 - 15 минути. Така беше и тази сутрни. Станах към девет и към девет и петнадесет вече се бях изкъпал. От гардероба извадих първите дрехи, които ми се мернаха на поглед и ги облякох. Промуших пръсти през късата ми коса и горе долу си направих прическата за днес. Тъкмо тръгнах да излизам от стаята, когато видях, че и другите точно сега излизат. Леле, с това нямаше да мога да свикна. Толкова много хора в общежитието ни. И то не хора, ами богове. Беше доста странно, но щом трябваше щях да се опитам да не обръщам голямо внимание. Излязох аз от стаята и се запътих с останалите към кунята. Само Ел и Джейн липсваха тук, но те винаги ставаха първи, затова помислих, че вече са в кухнята. Когато стигнахме видяхме само Джейн. Е, това беше странно. Лиз винаги ставаше първа.
- Добро утро Джейн. - поздравих сестра си и отидох при нея.
Чисто бях забравил за останалите, които не си бяха малко.
- Ии добро утро Кели, Вернас, Лейн, Кастил или Костил.. - така и неможех да запомня това име, защото винаги се смесваше с разни друг в моето съзнание. - И добро утро Насти. Какво ще закусваме?
- Мисля яйца на очи и бекон. - обади се Вернас.
- Добре. - казах му. - Но аз няма да ги правя. Попринцип Лови правеше закуска, а сега май я няма. - казах за Елиза.
Взех от хладилника един питбул и го сложих на бара, като се завъртях отново към скаша до хладилника. Извадих няколко неща, които ми трябваха за зауската, която щяхме да правим и когато се обърнах да взема питбула, той вече беше в ръцете на Вернас.
- Брато, беше мой. - казах му. - Забрави. Ще си взема нов.
Взех си нов и го отворих, като отпих от него.

Сутринтта бее по хубава и мъдра от вечерта както се казваше. Изкъпа хсе набързо отново, като се има напредвид, че и вечерта го направих. Облякох си някакви дрехи и излязох от стаята си. Уау и другите тогава излязоха навън. Отидохме в кухнята, а та мбе само Джейн. Ел винаги бе първа и правеше закуска, а сега я нямаше тук. Странна работа. Вернас предложи за закуска яйца на очи с бекон, но на мен не ми се ядеше. Чувствах се малко странно днес, но не бях болен, а някак си разсеян. Отидох да си взема малко сок какъвто и да бе, за да пия. Отворих го и оставих кутията на плота протегна хсе да взема една чаша и тъкмо я поставих на плота до сока и хоп. Кутията се обърна и се полях.
- Мамка му. - изрогах тихо аз като чух подхилкването на Джонатан. - Не е смешно Джона. - рекох му като взех една кърпа да се подсуша.
Аз бях някак си доста разконцентриран от вчера, ама се усетих навреме и решпих да попитам
- Джейн, да си виждала Ел. Нали тя става първа вианги. - налях си сок в чашата изатворих шишето.
- Не съм я виждала. Беше празно тук. Никой не бе стъпвал. - рече ми и продължи да си де бисквитите.
- Къде ли се е дянала? - почудих се като забих поглед в зеята и после го вдигнах да огледам да не би да идваше.

Goddess Брой мнения : 18 Join date : 23.01.2011

Сутринта станах и се изкъпах. Този душ ми дойде много добре. Облякох се с удобна за мен рокличка и един токчета и излязох от стаята си. Тогава излизаха и всички останали и заедно тръхнахме към кухнята. Подсмихнах се, когато Кели се поля със сок. Беше малко смешно. И наистина се радвах, че засега никой не се караше и нищо лошо не бе станало. Засега сутринта беше много добра и се надявах да е така добра и следобяда. Даже целия ден. Мислех си, че всички бяхме ту, но евно Елиза я нямаше. Не я усещах в къщата. Явно беше излязла навън.
- Не я виждам да идва. - каза Джонатан, като и той се огледа за сестра си.
- Може би защото не е в къщата. - казах аз тихо, като и аз си сипах един сок.
- Какво? - попита ме Кели.
Явно само аз си се чух. Но така ставаше, когато говорех тихо.
- Не е в къщата. Не я усещам. - казах по - силно, за да ме чуят всички.
- Елиза никога не излизаше преди да е направила закуска или поне докато един от нас да не е станал, за да му каже. - каза Джонатан.
- Сигурен съм, че всичко е наред. - каза просто ей така Вернас.
Аз се усмихнах и се обърнах към траперазията. Нямаше нито врата, нито стена натам. Беше доста хубаво декорирано. Само щракнахс пръсти и на масата се появиха пет порции от това, което Вернас искаше за закуска. На мен не ми се ядеше, а явно и на Джейн и на Кели също. Усмихнах се и седнах до Джейн на високите столове на бара.

God Брой мнения : 27 Join date : 23.01.2011

Нищо чудно да я няма. Не е лесно да живееш със четири бога наведнъж. А и наистина бе претъпкано в това общежитие, ното си бе достатъчно голямо според мен. Насти щракна с пръсти и се появиха няколко порции от това, което Вернас поиска за закуска. Като гледам той отиде да яде и аз също бя хгладен. Отидох на масата и седнах на едно от местата. Взех порцията и почнах да ям. Бяха хубави. Естествено, че ще са нали Насти щракна с пръсти и се появиха порциите. Не бърза хда ям. Виждах, че Кели и Джона се притесняваха за Елиза, но те бе голямо момиче ще се оправи.
- Момчета тя е добре. Голямо момиче е. Успокойте се. - рекох им като продължих да ям храната си.

God Брой мнения : 29 Join date : 23.01.2011

Незнам само какво толкова се притесняваха за Елиза. Беше си Елиза, пък и я пратих на специална 'мисия'.
- Момчета, Елиза си е добре. - казах им аз и погледнах към закуската.
Трябваше да избирам. Тази закуска или това, което Елиза щеше да ми донесе. И да си призная предпочитах спагетите от Италия и поничките от най - неоткриваемия магазин във Франция пред яйца на очи и бекон. Бях казал бекона и яйцата, защото се испуснах, не че исках. Станах от масата и отидох до хладилника уж да разгледам нещо по - така. Но сега само чаках Елиза да се върне от 'екскурцията' си и да ми докара страхотната закуска.
Джейн нямаше да яде, като я виждам. Кели и Насти също. Аз сто на сто нямаше да ям, ащо се отнася до Елиза бях сигурен, че и тя щеше да си е взела нещо от пътуването във Франция и Италия. аз надигнах напитката си и отпих голяма глътка от нея. Джейн и Насти останаха в кухнята, седнали на високите столове, надвесили се над бара, а всички останали се бяха насталини на масата. аз само махнах моята чиния оттам, за да се знаеше, че няма да ям.

О, Вернас толкова щеше да съжалява, че ме беше пратил по това време във Франция и Италия с тази къса рокличка и не ми беше дал да се преоблека или поне яке да си сложа. На всичкото отгоре в момента в Италия и Франция беше вечер и почти всичко затваряше. Слава богу не и за мен. Познавах доста бутици във Франция и Италия и доста магазини. Беше привилегия да живееш толкова много години. Бях обикаляла доста из света и повечето известни дизайнери или модни агенции ме познаваха. Бях правила доста за тях и всички ме уважаваха. Май Вернас беше пропуснал тази част от живота ми. И сега щеше да съжалява, задето ме кара да мръзна из улиците на Франция и да търся Мусьо Матис. Но най - важното е, че го открих. Доста забавен и интересен човек. Докато правеше специалните понички на Вернас доста си побъбрихме. Остана ми време и да звъннах тук там в Италия. По - точно в Рим и Милано. От Рим правеха спагетите на Вернас и няколко мои поръчки за най - вусните и скъпи пици в света. А от Милано, модната столица на Италия, в момента ми се трупаха страхотни обувки и рокли. А и не само на мен. Реших и малко на Джейн и Насти да поръчам. Е, добре де и на Лейн. И тя беше от женския отбор в наща част на общежитието. Доста добре си поговорихме с Мусьо Матис и когато поничките бяха готови се отправих към Рим. От там взех вече готовите пици по специално моя поръчка и спагетите на Вернас. Отделно взех няколко сувенира. После се запътих към Милано. Само как обичах да пазарувам от там. Отбих се до бутика на една моя позната, където бяха едни от най - скъпите и модерни обувки в света. Взех всичко, което бях поръчала и след това отидох и в една модна агенция. Взех няколко рокли оттам. А след това и доста бижута, като обикалях улиците за разнооправие и след това се върнах в общежитието. Телепотирах се направо във кухнята, където мислех, че ще е Вернас и въобще не обръщах внимание дали има някой друг в кухнята. Бях с толкова много чанти, че еднам пазех равновесие. А най - хубавата част беше, че Вернас плащаше за всичко. Бях му взела портфейла преди да се телепортирам от стаята си. Все пак не беше казал аз да плащам. Каза само да взема и не уточни с чий пари.
От пиците и поничките ухаеше толкова добре. Оставих всички покупки на плота до хладилника и извадих портфейла на Вернас, като го скрих зад себе си.
- Вернас! - викнах аз по него, подканвайки го да се обърне към мен и да спре да рови в този хладилник.
- Ха, вече си тук. Къде са ми спагетите и поничките? - попита ме.
- О, тук някъде. - казах му аз и показах всичките покупки нарочно.
- Уау. Доста си пазарувала. Доста си похарчила, а? - каза ми той с учуда.
- Да.. - казах аз и извадих портфейла му, като му го подадох. - Вярвам, че това е твоя.
Той само го взе и се загледа с един поглед към всичко, което бях купила.
- Какво толкова си купувала? - попита ме той все още гледайки към покупките направил физиономия.
- Ами доста неща, като гледаш. Доста обувки за всички момичета, малко рокли за мен, взех и най - скъпите и вкусни пици ии това, което ти поръча. - казах аз и му се подсмихнах.
Сега щеше да се научи да не се заяжда с мен.
- Между другото 3 от кредитните ти карти.. - казах му аз и му ги показах всяка срязана на две. - Е, нямаш нищо в тях, мило. - казах нарочно и отново се подсмихнах.
Само да имах фотоапарат да снимам физиономията, която беше на лицето му сега. Обичах да го тормозя и аз. Да не си мислеше, че е единствения, който можеше да тормози. Аз си лепнах една чаровна усмивка и го погалих по бузата. Знаех си, че и това щеше да го подразни още толкова. Сякъш бях загрижена за него и в същото време му се подигравах. Само леко се засмях и поклатих глава. Тази негова физиономия, съкрушена беше просто велика. Аз се обърнах на другата страна, за да пооправя покупките и чак сега забелязах всички останали. Загледах се в тях все едно бях видяла призраци.
- Хора... - казах аз все още гледайки ги така и като се прокашлях. - Немислех, че сте станали все още.
Това си беше голяма изцепка от моя страна. Кой ли знае какво сега са си помслили след случката с Вернас. Ох, колко бях несъобразителна.

Като гледах какво става пред нас ми изглеждаше все едно двамата бяха нещо повече от нормални взамоотношения. Но на мен ми се струваше друго, не както на всики останалите. Знаех, че всички останали като ги гледаха и ги мислеха сигурно, че се харесваха, но на мен не ми се вярваше. Сто процнта имаше нещо, но по друг повод. Някой щеше да се издъни вярвах. Не от Елиза и Вернас, а от останалите и щеше да каже, че сигурно ма нещо между тях щом се държаха така. Аз едвали щях да го наравя, но Джонатан или някой от боговете като Лейн и Кастил. Но признавам, че беше забавно да ги гледам така.
- Вие сега двамата какво правите? Лиз къде си ходила толкова рано? - не исках да се издам, че знаех нещо повече от колкото другите, които гледаха като изненадана ни на това ставащото сега.

Това, което стана пред очите на всчки между Вернас и Елиза беше доста странно. Неможех да го разбера. Защо ще ѝ е на сестра ни да купува спагети и понички на Вернас, да му взима портфейла и да харчи пари от кредитните му карти? А най - интересно ми беше, защо Ел беше казала на Вернас 'мило'. Знам, че сестра ни си беше добра по душа и винаги беше мила и очтива, но да каже това на Вернас, като я знаехме отлично колко ненавижда боговете си беше въпрос за милиони. И след това го погали по бузата. Какво ѝ ставаше на Лизи?! Да не бяха заедно или нещо?!
Да, това трябваше да е. За да се държеше така с него, а и той с нея би трябвало да са гаджета. Което беше малко странно, защото можех да се закълна, че чух Елиза да казва, че до следващите хиляда години не иска повече любовни драми. Но това може да се забрави. Сега най - важното беше, да разбера дали има нещо между тях двамата.
- Вие сега двамата какво правите? Лиз къде си ходила толкова рано? - Кели веднага реши да се намеси.
- Бях на екскурзия до Франция и Италия. И на всеки съм взела по нещо, за което трябва да благодарите на Вернас, защото ако не беше жертвал трите си кредитни карти, никой нямаше да получи нищо. - каза сестра ни и погледна към Вернас.
От всички чанти започна да изважда какво беше накупувала. Из въздуха наоколо се разнесе приятния мирис на пиците, които Лизи беше всела. И докато вадеше покупките от време на време поглеждаше към Вернас.
- Стига, миличко. Това са само три кредитни карти с 10 000 лева във всяка. Не се коси. - каза му лизи и беше готова да се засмее, но се сдържа и отново го погали по главата, кикотейки се.
- Оставете въпроса на Кели и отговорете на моя. Вие да не сте гаджета?? - нямаше какво да чакам повече и направо си казах.
- НЕ!! - категорично отрече Елиза.
- Мм може да се каже. - отговори едновременно с нея Вернас.
Е, това беше доста объркващо. Но Вернас само метна един поглед на Елиза сякъш настояваше или я държеше някак си да каже да, а тя с пренебрежение погледна към поупките и сякъш не я интересуваше какво щеше да каже:
- Да, все тая. Каквото той каже. - погледна го с разочароващ поглед и след това върна погледа си към покупките.
- В момента го обсъждаме. - отговори Вернас.
Нещо не ми харесваше в цялата тази ситуация, но щях да оставя мисленето на брат ми. Той беше по тези неща.

Учудващо. Елиза бе взела спагети и понички на Вернас. Изопщо не го схващах това. Като се има напредвид, че тяси бе добра, но не чак толкова, че да ходи и да купува на някой нещо и то той да я е накарал. И без това тя не харесваше боговете. И оставането им тук беше още по объркващо, но да се случи това трябваше да е паднало гръм върху нас. Но като си спомня защо да не бе така. Снощи ги заварих да се целуват, което ми обръща мнението към отговорът им когато Джонатан ги попита да не би да са гаджета. Лиз каза не, а Вернас, че може да се каже и след това се спогледаха и Лиз си обърна мнението. Не очаквах, че тя ще направи нещо такова. По-принцип уж винаги се грижеше за останалите и себе си и нещо такова бе почти в краен случай - да си намери някой приятел. Но точно Вернас, точно него не вярвах че стана така.
Ох, само като ги видях как си говорат и си припомних от снощи когато ги видях и ми стана лошо. Забих глава плота като не исках и да поглеждам към тях. Това ми идваше в повече. Аз поне не бих правила това пред всички.
- Вземете си стая. - измърморих тихо под носа си аз и се надавах да не ме бяха чули.
Адски се подразних от това, а Джонатан защо ги пита изобщо. А, да, защото не може да си държи устата затворена. Защо ми ставаше толкова гадно от това не разбирах. Може би, защото не харесвах Вернас и ми се струваше прибързано.
Станах от солчето, където седях и отидох да си налея вода. Изпих сигурно около две-три чаши и то големи, за да ми се разкара малко и се върнах на мястото си като пак забих поглед нядолу.

God Брой мнения : 27 Join date : 23.01.2011

Ха, това бе адски интересна ситуация. Наш Вернас да си е харесал някой. Нима, не вярвам да е станало така. Имаще нещо друго, но доста добре бе скрито. Различавах намеците на дразнение в двамата. Ту еиният, ту другият казваше по нещо, което дразнене отсрещния. Знаех си, че Елиза и Вернас не може да имат нещо общо те само се дразнеха, но и не само. Имаше нещо скрито както вече си бях помислил. Опитвах се да ги разгадая, но го оставих така. Не исках да се натоварвам с излишни работи.
Бяха ми по някакъв начин смешни. Държаха се наистина като елюбени, но не бе така. Ако бе то щеше да си личи от далеко. Ако ги слушаш може да го помислих, но гледаш ли ги само от далеко ще видиш колко си грещал. Дразнеха се и още как.
- Вернас не мислиш ли, че ти е малко раничко. - засмях се аз. - Мисля, че трябва да се разходите до някое езерце ще ви бъде адски удобно там. - отпих от чашата със сок, която бе до мен.
Вернас ме изгледа малко на криво, но пък разбираше от шега.
- Както каза Елиза само три кредитни карти ти заминаха. Нищо и половина. Имаш още доста, нали? - засмях се като знаех, че го дразнех с тези си думи.
Харесваше ми да го дразня по подобни повоти или пък по други.

Ако Вернас искаше да ме дразни с това и да казва пред всички, че сме гаджета, аз нямах нищо против. Но щях да бъда най - лошото, ревниво, досадно, мрънкащо гадже, което той някога е имал или ще има. Щях да се държа по най - лошия начин с него. Ще го излагам пред всички. Ще бъда най - голямата досадница, която той някога е познавал. Пред всички други момичета ще се държа доста ревниво. Няма да позволя и едно момиче да се доближи до него и да го задоволява. А аз определено нямаше. Щях да го обиждам и да му харча всичките пари. И нека после все още да иска да се заяжда с мен и да измисля, че сме гаджета. Ако искаше гадже, щеше да получи гадже. Но най - лошоо в целия свят.
- Ох, Кастил. На кого му е притрябвало езерце, като има стая, в която пода не се вижда от мръсно бельо и буклуци, нали Вернас? - обърнах се към него с подигравка и след това към Кастил, като се засмяхме.
- Между другото, ще ми трябва отново портфейла ти. - казах му аз.
- Още колко кредитни карти му остават? - попита ме Кастил.
- Мне ного след като си взема бижутата, които искам. - отговорих му. - Не е кой знае какво. С около 30 000 лева по - малко. Не бъди стиснат! - отново се засмяхме с Кастл.
Тогава видях физиономията на лицето на Вернас. Ох, колко сладко се беше смръщил. Като някое бебче.
- Оо, сладкия ми той. - казах аз и отидох до него, като се опрях на него. - Виж само как се смръщи, като бебче. - погледнах го аз с един сладък поглед и после се обърнах на другата страна и се изсмях.
Видях, че и Кастил се смее. Беше много хубаво да се подиграваме с Вернас.
- Кас, не е ли най - сладкото личице на бебе когато някога си виждал? - засмяхме се и аз хванах Вернас за бузките.
- Внимавай само да не му ги разтегнеш така както си го хванала. - и отново се засмяхме.
- А, не. Не бих направила така. - казах аз и му разтегнах бузите в смешна физиономия. - Или така. - и ги разтегнах на другата страна.
Бяха толкова смешни, че нямаше как да не им се засмееш. Толкова хубаво ми беше да се подигравам на Вернас, но той само ме погледна и ми хвана ръцете, бутайки ги. Беше се ядосъл явно.
- Охо! Успокой се тигре! - казах му аз отивйки при покупките, започвайки да ги оправам. - Знаеш ли, мисля, че спагетите и поничките не са полезни за здравето ти. Ставаш доста раздразнителен. Пък и се лепят на стомаха и.. задника. - подсмихнах се и дръпнах настрана от него спагетите и поничките.
- Да. Започна да си личи, Вернас. - каза му Кастил, а аз вдигнах блузата му и се загледах в стомаха на Вернас.
- Да, и аз това забелязах преди. Ето тук, виж. - Кастил се доближи и погледна и после се засмяхме. - Като твоя приятелка има право да ти спирам всички мазни храни! Отсега нататък само плодове и зеленчуци!
Целта ни беше да дразним Вернас. Явно и двамата много обичахме да се занимаваме с това. Аз попринцип не обичах да дразня никого, но Вернас сам пожела, когато ме нарече негово гадже.

Goddess Брой мнения : 22 Join date : 23.01.2011

Това беше много интересно. Елиза и Кастил почнаха да дразнят Вернас. Подиграваха му се за разни работи и двамата си се подхилкава взаимно. Поглеждат към Вернас единият каже нещо другият довърши и се смеят. Игнорираха всички останали в стаята все едно бяха само те тримата и си продължаваха да правят това. Е, яз нямаше да си остана така. Обожавах да се меся освен да споря. Усмихнах се уж, че знам нещо реших да се намеся по средата на закачките им. Щеше според мен да стане интересно.
- Прави са, Вернас. Личи си, че ти лепят такива мазни неща. - рекох аз като през това време той дръпна блузата си надолу, защото нали елиза я бенадигнала уж да покаже колко бил напълнял.
- Не, то не си личи то направо си се вижда от сто километра. - извъртя моята закачка Кастил като се спогледа с Елиза и почнаха пак да е смеят.
Елиза измъкна някакви плодове и зеленчуци от тук от там и ги сложи пред Вернас като му се усмихна.
- Ето, мило. Яж полезни неща. Тези вредни храни ще ги изяде някой друг. - подхвърли му Елиза.
- Не се страхувай, не ядат хора. - реших да подметна пак нещо към разговора.
- Искаш да кажеш - не ядат богове на войната. Нали си по силен от тях. Може да ги излапаш за нула време. - този път Елиза пререфризира думите ми като се подпря на Кастил.
И двамата продължаваха да се смеят на тези глупости. Почваха да ме дразнят. Променяха ми думите все едно не бяха смешни. А и Кастил как можеше да се смее на думите на Дарк. Ах, опитвах се да не направя нещо, че да не ядосам Насти. Не исках да развалям настроение от сега. Ето, че Вернас се бе ядосал, но се опитваше да не го показва как то мен , да не ядоса Насти.
- Виж го само. Ще заплаче като малко сладко бебче. - смееше се през сълзи Кастил като пак изказваше някаква шега.
А, Елиза му поддръжаваше и не оставаше по назад.
- Ох, на мама и той. Недей така. Изяж си плодовете, че инак бате Джона ще ги излапа и после ще останеш гладен цял ден. - продължаваха с глупостите и двамата.
Останалите също се подсмиваха на тези неща. Не ги разбирах. Колко време щяха да продължават така. Влудяваха ме с тяхните глупости. Ако кажех нещо пак щяха да го извъртят на тяхната и нямаше да обърнат внимание на казаното.

God Брой мнения : 29 Join date : 23.01.2011

Охо, значи Елиза така щеше да си играе с мен. Да се подиграва. Нямаше да стане. Щом искаше игри и подигравки, щеше да ги получи. Не само те с Кастил можеха да се подуграват. И аз можеш, но започна ли да се подигравам след няколко минути настъпваше война. Затова не исках да започвам аз да се подигравам, защото здравата щях да ядосан Насти, а не ми се искаше. Никак. Познавахме се от малки и знаех много добре на какво е способна. Затова само дразнех.
- Ел, скъпа моя.. - подсмихнах се, като взех една от ябълките, които Ели беше измъкнала отнякъде. - Като не ми даваш да ям тези 'мазни' храни, защо ти не изядеш всичките. - рекох ѝ аз, а тя ме загледа с един несериозен поглед.
- Ахам. Да. И на мене да ми лепнат тези мазнини. - каза тя и с Кастил отново се спогледаха и се засмяха.
Незнам какво толкова им беше смешно. Сякъш само с поглед се разбираха и започваха да се смеят. Виждах това колко дразни Лейн. Явно ревнуваше. Но нямаше да е задълго.
- О, ще ги изядеш. - казах 'и аз по възможно най - мислия начин пред всички останали и доста настоявах.
- О, няма да ги изям. - каза ми тя със същия тон като моя.
Взе няколко кутий с обувки и даде няколко на Джейн, на Насти и на Лейн. След това остави една голяма топла пица на масата до останалите, за да си похапнат. Останаха още три огромни пици и едната беше с чесън. Знаех колко много Елиза мрази чесъна и мислех нарочно да я накарам да изяде цялата пица с чесън.
- Ел, може ли да дойдеш? - казах 'и аз и я дръпнах настрани, за да не не чуе никой.
- Явно много бързо забравяш. - казах 'и аз.
- Не, просто не искам да си го спомням. - отговори ми тя.
- Ще изядеш цялата пица. - казах отново аз.
- Ама аз не искам.. - каза тя като насърдето дете.
- Правиш каквото аз искам и когато поискам и се съгласяваш с мнението ми независимо твоето. - напомних 'и аз уговорката. - Ако не искаш да кажа.
- Но.. - беше готова да ми противоречи.
- А-а-аа. - казах 'и аз, като по тонът ми се разбираше, че исах да 'и кажа да спре да мрънка.
- Ти си най - досадния човек в цялата вселна! - каза ми тихичко тя.
- Знам. - отговорих 'и, а тя ме бутна нарочно и отиде до плота, като отвори една от кутийте с пица.
Тази с доматите. Аха, нямаше да стане. Аз я погледнах и 'и показах онази с чесън. Тя само ме погледна намръщено и отвори тази с чесън, като си взе едно парче. Аз отново я погледнах и 'и показах цялата кутия. Добре, че никой друг не ме видя. Сега щеше да стане забавно след като Лиз зяде толкова голяма пица и то с чесън. Аз само си се подсмихвах и се наслаждавах на гледката.

Това беше забавно. Не, че ми харесваше да се подиграва някой на някой друг, но тези шегички си ги биваше доста. Елиза нехаресваше да се шегува с някой, но явно е имало, защо да го прави и то на Вернас. Поогледах се наоколо, но нямаше кой знае какво единствено ми направи впечатление, че Лиз отвори една пица с домати, а Вернас я изгледа и тя изведнъж отвори друга пица. Пица с чесън, а Лиз мразеше ужасно много чесън и даже си взе парче. Това вече не изглеждаше на добре. Сякъш не бе просто това, което те, той Вернас каза, че обмисляли да са гаджета. Имапе нещо гнило тук и то много гнило. Усещах го. Щях да разбера какво. Вернас ми изглеждаше доста самодоволен днес като Елиза пък изпълняваше всяко нещо каквото той кажеше. Отидох към сестра си като се подпрях на плота, където седеше пицата и Лиз, която бе почнала да яде от пицата. Поседях малко като след момент реших да я попитам.
- Лиз! - повиках я аз като се загледа хв нея.
Тя се обърна като бе захапала парчето тъкмо отново. Отхапа преглътна доста тежко и рече.
- Кажи Кели. Какво има? - и изчака да се обадя.
Почудих се малко, не че незнаех какво да я питам, но все пак все едно мислех малко.
- Какво правиш забога? Защо ядеш пицас чесън. Ти го мразиш и то много. Да не сте се хванали на бас със Вернас, че може да я изядеш? - репих малко по така да попитам уж, че любопитствам, но знаех, че не бе така, а имаше нещо ужасно гнило и вмирисано около тях двамцата.
Ако мислеха, че могат да залъжат всички - ок, но мен не можеха. Скоро време щях да разкрия какво криеха.

Иу, пица с чесън. Толкова много мразех чесъна. Беше ми отвратителен, а Вернас ме накара да изям цяла пица с чесън. И то толкова голяма. Знаеше как да подразни човек. И то много. Но нищо. Ако аз не го научих да се държи както трябва с дамите, нямаше кой друг да е. Ако искаше война, щеше да си я получи. Нямаше да съм му подчинена до края на вечността. В никакъв случай. Но нямаше и да се предам. Ни най - малко, ако това беше плана на Вернас. А що се отнася до дразненето му, беше си гадно. Но този игра се играеше от двама и аз нямах намерение да оставя нещата така. Ако Вернс искаше да ме дразни, да заповяда. Но не само той държеше Асата. В мен бяха две от тях и в никакъв случай нямаше да ги изпускам. Не само той можеше да играе по този начин. Да кажем, че този ход можеше да се сравни с двойка спатия от тестето карти или тройка.
- Лиз! - повикна ме брат ми Кели, подпрян на плота и се загледа в мен.
Преглътнах аз доста тежко, защото неможех да понасям чесъна.
- Кажи Кели. Какво има? - попитах го аз и изчаках да каже какво му беше на ума.
Знаех си, че си е наумл нещо и вече наистина подозира нещо, но нямаше значение. Независимо дали Кели знаеше или не, Вернас щеше да си го получи.
- Какво правиш забога? Защо ядеш пица с чесън. Ти го мразиш и то много. Да не сте се хванали на бас с Вернас, че можех да я изядеш? - попита ме Кели.
Не очаквах това да ме попита, но щом не каза нищо друго се радвах.
- Да, Кели. Хванахме се на бас, който на всякаква цена ще спечеля. - казах му аз, но въобще не го гледах, а се бях загледала към Вернас, който само се подсмихнаше и ми махаше. - Кели, ще ме извиниш ли за момент? - попитах, но не прозвуча като въпрос.
Усмихнах се на Кели и взех парчето пица, което бях започнаха да ям. Скочих и се качин на плота, като се обърнах към всички и кръстосах крака. Подпрях се на плота и се загледах към Вернас.
- Ох, сега като Кели ме подсети.. Ромео и Жулиета. - казах и се подсмихнах. - Ах, каква хубава двойка бяха. И имаха толкова добри приятелки. Всъщност се сещам за една. Как 'и беше името.. Не, не беше това. Вернас, сещаш ли се?? - нарочно се обърнах към него. - Имаше дълга, черна коса, кафеникави очи, уши като на елфче с много сладко изражение и винаги подръжаваше на нас с Жулиета. - казах аз и отхапах голяма хапка от пицата, като гледах към Вернас през цялото време.
Другите като видяха, че се бях загледала към Вернас с един мил поглед, който се превърна с подмамлив и подиграващ и те се обърнаха към него и го загледаха без никаква емоция. Той ми лепна един поглед и само промърмоли тихо.
- Мария.
- Какво? Не го чух. Може ли по - силно? - нарочно го накарах аз.
- Мария. - каза той по - силно.
- Да, Мария. Защо не се сетих. Ох, щяхте да сте толкова хубава двойка, ако, разбира се, Мария не беше избрала... Хмм... Ако не беше избрала фермерчето вместу теб. Да, жалко. - казах аз и направх една тъжна физиономия и после се подсмихнах.
- Немислих, че едно фермерче може да те победи, мило. - бях готова да се засмея, но се сдържах, докато Джонатан неможа и се засмя на глас.
- Стига бе! Елиза не се шегуваш, нали?! - попита ме той през смях.
- Ни най - малко Джони. - отговорих му.
Отхапах отново от пицата и почти бях свършила това парче. Чесъна беше гаден и то много, но едвам не го усещах. Удоволствието от това да излагам Вернас беше по - вкусно. Много по - вкусно. Това беше четворка каро от моя страна. И това не беше нищо. Бях си направила домашното и знаех доста неща за Вернас, които той не изкаше да споменавам. Пък и той е единствения бог, който слизаше най - често на земята и се занимаваше с хората. Включваше се в най - различи кръжоци из целия свят и създаваше войни. И доста се засичахме, защото и аз обикалях насам натам из света.
- А си спомням веднъж, когато си мислеше да ходи в колеж за сетен пъти да създава войни, преди няколко години, всички му казваха новобранеца. Да си признаем, не го биваше в колежанските неща. Аз тогава бях в мажоретния състав и с момчетата от отбора му по баскетбол измислихме страхотен план. Взехме му всички дрехи докато Вернас се къпеше, пуснахме ги в тоалетната и избягахме. - казах аз и се закикотих. - Само да видите нашия Вернас какво беше измислил. Всички, целия колеж, се наредихме в коридора и чакахме Вернас. А той с баскетболните топки, едната отпред, другата отзад, излезе тихичко в коридора. Тогава всчки започнахме да го снимаме и мисля, че все още пазя снимката. Само да го видите. - допълних и се засмях.
Ха! Петица каро. Явно Вернас не го биваше в игрите с карти. А аз бях доста добра в тях, когато се налагаше. Имах доста скрити таланти, за които семейството ми незнаеше. Пред тях винаги се държах като най - милото, сладко и невинно момиче само, за да ги защитя. Иначе бях много подла. Може би по - подла и от Лейн. И всичко това беше скътано някъде в мен. Наистина не ми се искаше да изкарвам тази страна наяве, но ако исках да победя Вернас, трябваше.

Вдигнах поглед когато Лис почна да говори разни неща и то свързани с Вернас, отново. Като вгледах по добре и се опитах да разбера какво става. Сестра ми разказваше някакви историйки свързани с някакви по стари преживявания с богчето Вернас. Всички ги глушаха и се подсмиваха на тези работи, а най-много Лиз и Кастил се хилеха на тези глупости. Да това за сутрин си беше доста ободряващо. Малко смях и веселие, но на мен нещо ми ставаше. Не ми беше смешно, а някакси странно. Разбирах ги схващах всяко нещо, но ми бе чудно.
Времето летеше много бързо. Те се закачаха смееха се, а виж ти от девет чаа сутринта вече отиваше единадесет часа и след още час щеше да стане обяд. А ние все още бяхме в кухнята и закусвахме. Може би щях да излеза малко навън преди да стане прекалено късно и пак да се наложи да се прибираме всички. То не че някой бе излязъл навън. Въздъхнах малко като станах от столчето и отидох до прозореца. Все още нямаше да се махна от тук, ама се чудех какво да правя. Много скучно ми стана. Всички се занимаваха с Вернас и Елиза сега и неможеше да говорих с някой като нормалните хора. А можеби това е така, защото нашето семейство не бе никак нормално. Отидох подпрях се на перваза на прозореца и се загледах навън към дворчето, което бе осветено от слънцето и се виждаше колко топъл щеше да е днес денят.

God Брой мнения : 27 Join date : 23.01.2011

- Вернас, това вярно ли е? - през смях го попитах, аз.
Ако тези историйки бяха верни то значи нашият бог беше адски тъпо и наивно момче, което можеше да го излъжеш както искаш. Но си бе и много умен. Можеше да си го връща колкото си иска, че даже да ти стане много лошо от него и да не смееш да го повториш пак. Не можех да повярвам, че това му се е било случвало и Елиза е била там, че да може да ни го разкаже сега. Наистина бе смешно.
- Елиза ще ни разкажеш ли някоя друга историйка с Вернасчо. Адски забавни са. - взех чашата си в ръка като отпих от нея.
Подпрях се на масата като обърнах погледа си към наш Вернасчо и му се ухилих. Как можеше да бъде толкова забавно. Мислех си, че ще бъде някакво скучно ежедневие, но сега си бе много по забавно.
- А може да отидем да поплуваме. Ако всички са съгласни? Времето е много слънчево днес. А и още малко почивка няма да ни навреди. - погледнах през големите прозорци леко си се усмихнах.
Вярно си бе. Хобаво слънчево време идеално за разходка. Щяхме да си починем и днес, а после да поразгледаме наоколо и да поогледаме учениците.

Немога да повяврвам на всичко казано от Елиза. Оказало се, че нашия Бог не беше толкова корав тип, колкото твърдеше да е. Аз през цялото това време не спирах да се смея. Просто ми изглеждаша доста смешни тези неща да се случват с един бог. Мислех си, че са по корави, отговорни, смели, умни и скучн типове, а не толкова интересни, безотговорни, малко тъпи, не толкова смели хора. Наистина неможех да спра да се смея. Беше ми толкова забавно и изражението на Елиза и това, което Вернас хвърляше на всичи, които го гледахме, но най - вече на сестра ми.
- Човече, незнаех, че може да се изцепиш така! - казах аз през смях.
Посмях се още малко и се направих, че уж избърсвам сълзите си от смях.
- А може да отидем да поплуваме. ако всички са съгласни? Времето е много слънчево днес. А и още малко почивка няма да ни навреди. - по едно време предложи Кастил, а сестра ми Джейн веднага се съгласи.
След това Насти, веднага след нея Кели, Лейн и аз.
- Ако Вернас е съгласен. - казах Лиз и се сдържа отново да не се засмее.
- Съгласен съм и още как. - каза ми той. - И без това на болното ти мозъче мъ трябва свеж въздух. - добав и погледна Елиза.
- Да. Ахам. Окей. Добре, както кажеш. - отговори му Елиза, сякъш не я интересуваше.
Досега не бях виждал тази страна на сестра ми и бях доста изненадан. Дази страна беше повече забавна, интересна, умна, хитна и много повече ми харесваше. не беше онова невинно момиче, което винаги с добро се отнасяше към всички. След 2998 години съжителство, тази страна на сестра ми започна малко да ме дразни. А докато новата 'и страна беше по яка. Лично на мен ми харесваше.
- Охх. Да се покриеш с баскетболни топки. - казах аз и отново всичо се изпълни със снеха ми.
Не, нямаше да спра в скоро време. Всички тръгнахме по стаите си, за да се преоблечем. Е, без Лизи, Вернас и Насти. Незнаех защо. Може би защото и така можеха да се преоблекът.

Незнам какво го бе прихванало Вернас снощи, когато се опита да ме целуне. Никога не бих развалила приятелството си с него, като го целуне. Аз не изпитвах нищо към, а ако той изпитваше нещо към мен много съжалявах, че не споделях същите чувства. Наистина съжалявах, но нямаше какво друго да направя. Може би щях да се престоря, че нищо не се бе случило. И щеше да е най - добре и ако той също се престореше, че нищо не се бе случило, защото щеше да е много неловко и за двама ни. Поне за мен щеше да е. Но ще стра с тази тема. Днес беше нов ден, ново начало. Слънцето грееше, а аз както винаги станах първа от 8, не 7 човека в къщата. Вернас беше останал в апартамента. Станах раничко и си взех освежаващ душ. След тове се облякох и се запътих към кухнята. Отидох до хасилника и извадих няколко вида сока. Оставих ги на бара и от един шкаф извадих цял буркан от корабийки. Сипах малко в една чиния и сложих буркана обратно в шкафа. Оставих соковете на масата в трапезарията, която беше со кухнята и имаше голям отвор, които ги свързваше. Корабийките също оставих на масата. На мен не ми се ядеше и затова по навик се опитах да телепортирам една нига от малката библиотека. но за жалост силите ми ги нямаше и трябваше сама да отида и да си я взема. Върнах се с книгата в ръка и я отворих до там, докъдето бях стигнала - началото. Напоследък нямах никакво време са чета. Седнах на бара, защото ми беше високично и кръстосах крака. Щях хубаво да си прочета нигата, докато другите станат.

Призбрахме се вечерта, защото вече ставаше късничко, а и всеки беше по различен начин измеорен и искаше почивка. Дочух стъпките на всички останали освен на Вернас, който явно нямаше да спи тук. След толквоа напрежение и толкова дълъг ден щях да спя като къпана. Толкова много неща научих едно от които беше, че Кайлън е жив, което не ме караше да се радвам, а да съжалявам. Легнах и заспях, но ноща не ми беше много спокойна. Нещо не ми даваше мира. Естествено това, че бях бременна и сега постоянно усещах дискомфорт и не можех да си намеря място. Уж ноща бе спокойна, но а се събуждах на два или три часа. Никак не си починах. Е, да преди не спях, защото не се измарях, но сега и дена особенно ми бе толкова тежък, че сънят ме викаше. Едва до траях деня. Толкова време се въртях, докато стане поне осем часа, за да стана. Надигнах се и отидох да се изкъпя на бързо. Да и с едното ставане ми стана едно лошо и направо си отидох в банята. Как щях да го търпя това толкова време. Аз вече два дена не мога да се държа. Оправих се на бързо и се изкъпах като след това отидох да си взема дрехи. Имах доста за обличане. Щях да ги ползвам, докато не ми станеха малки заради корема. Немерих едни дрешки и ги облякох набързо. Изсуших си косата набързо със силата си и излязох. Личеше си, че ми се спеше още, но не можех да се излежавам повече. Отидох направо в кухнята и там естествено сестра ми винаги беше първа. Ухаеше на утро, не че някой друг го усещаше, но сетивата ми бяха така изострен исега, че и най-малкото нещо усещах. Лиз, четеше книга на бара, а на маста като винаги сок и корабийки.
- Добро утро Лиз. - поздравих я аз като отидох до нея и я пргърнах макар че така й прекъснах четенето. - Дано ти да си спала добре, защото аз не можех да мигна като хората. Знаеш колко ми бе напрегнато вчера, не че на теб някога ти е било леко и...- разприказва хсе аз все едно не виждала Елиза.
- Джейн...много приказваш сестричке. - рече Лиз и аз се усетих.
- А, да изивинявай, Отплеснах се. - бях доста гладна сега и нямах предвид за храна, а за кръв.
Просто не можех да седя дълго тук но щях да остана поне докато всички са тук вече. Седнах на масата и погледнах към Лиз и й се усмихнах и взе хедна корабийка.

Цяла цяла нощ си мислих как Джонатан беше толкова изобретателен за глупости, но за нещо сериозно не беше. Не мислех да му говоря поне няколко дена. А това си бе вярно. Нямаше да му проговоря ама изобщо до няколко дена де. Поне да се научи на обноски и да не прави така на брат си. Станах рано, но никога по рано от Елиза. ИЗкъпах се както винаги и си облякох дрехи за вкъщи. Бързо си оправих прическата както си я харесвах и излязох навън и към кухнята. Защо все там отивахме незнам, но поне се събирахме сутринта. Гледката в кухнята Лиз беше на барчето чете, а Джейн беше на масата и похапваше корабийки. Нищо ново под слънчето. Всичко си бе обичайно спокойно сега.
- Добро ви утро сестрички. - отидох и си измих ръцете и взех чаша за сока.
Беше малко по голяма, за да събе ра повече ,защото обичах сок сутрин. След малко минах покрай Лиз и само й намекнах да каже нещо на Джона като го види да идва, че не исках аз да го правя.
- Лизи, ще предадеш ли на Джона като дойде, да не ми говори няколко дена по точно аз няма да му говоря няколко дена.
- Добре, Кели. Явно много те е ядосал щом няма да му говориш. - четейки книгата си ми рече Ел.
- Да, така е. Отивам на масата. - и се присъединих към Джейн.
Налях си портокалов сок и една четвър от шишето замина само за мен. Изпих половината чаша бързо, а какво оставаше за другата.

» Кухнята
» Кухнята
» Кухнята