Голямата зала

Елиза тъкмо се съвземаше , когато Дрейк я хвана и така силно я метна към една от стените на килиите , че стената се разби и Елиза се намери в друга стая отсреща. Явно беше Голяма зала по размера ѝ си личеше. Елиза едвам се изправи до седнало положение и се подпря с ръце. Всичко я болеше. Такава болка не бе изпитвала. Може би заради малкото кръв , което имаше в момента в себе си или от Дрейк който постоянно се намесваше в най - неподходящия момент и си отмъставаше за нещо или следеше целта си или плана.
Елиза само изпъшка и се опита да се изправи , но краката не я държаха повече. Опитваше се да остане права и погледна към Дрейк.
- Защо си толкова настойчив?! - попита го Елиза едвам говорейки. - Примири се. Никога няма да не победиш , мили ми Дрейк. Знаеш ли и дъщерите ти бяха толкова убедени и виж сега. Изчезнаха от лицето на земята. Завинаги!
Усмихна се лукаво и цвета на кожата ѝ постепенно започна да си завръща нормалния цвят. Елиза само му се усмихна на среща отново с лукавата ѝ усмивка и нищо не направи. Чакаше той да започне пръв. Беше си научила урока. Никога не започваше първа. Погледна леко настрани и от разбитата стена се виждаше всичко , което ставаше при килиите.
- Спри! - извика Елиза към Майкъл когато видя какво прави на Джона и Кели. - НЕ! - извика още веднъж тя.
Затича се с колкото сили има към килиите и беше на прага между двете стаи , но пред нея застана Дрейк и я отблъсна здравата назад , като я заби в съседната стена на Голямата зала. Елиза усещаше , че не може да помръдне нито ръката си , нито краката си. Дрейк я беше притиснал с телекинеза. А тя продължаваше да гледа какво става отсреща.
- Майкъл! - викна Ели.
Надяваше се да я чуе и да спре. "Спри копеле такова! Веднага!" - прошепна му в главата. "Немога!" - чу глас в отговор.
- Как така неможеш?! Спри веднага!!! - викна Елиза.
След това насочи вниманието си към Дрейк. Ако искаше да помогне на братята с първо трябваше да мине през него. Затвори очи и започна да причинява силни главоболия на Дрейк. Чу го да вика и продължи още толкова. Колкото да го отслаби и да се измъкне. Стъпи вече на земята и с телекинеза придърпа Дрейк към себе си светкавично , като го изрита назад веднага щом той се доближи достатъчно до нея. Той падна на земята след няколко метра летене. Елиза се доближи и започна да го атакува с най - различни сили. След това се метна върху него и започна да го удря и измъчва , както той правеше. Постоянно забиваше колове , които материализираше или светкавици в сърцето , ток по тялото. Дълбоки рани от кама , която носеше със себе си. Тази кама беше специална. Направена от вещица и раните от нея неможеха да се регенерират. Оставаха си и нелекувани. А болката от тях беше смъртоноста. Когато го отслаби достатъчно заби камата в сърцето му и стана от него , като си помогна с ръцете. Беше се доста отслабила сега , когато нямаше достатъчно кръв в нея. Запъти се към отсрещната стая , за да помогне на останалите.

DeaD Брой мнения : 22 Join date : 10.09.2010

Ужасяваща болка премина през цялото ми тяло. Сякаш бях умрял, но не бе така. Имах смъртоносни рани от тази къма и даже ми бе забита в сърцето. Трябваше да съм умрял, но нямаше така лесно да се отърве от мен Елиза. Все пак съм господар на подземния свят и злото. И бях прекалено силен, за да умра от такова нещо. Имах куп защитни заклинание около мен. Отворих очи и хванах камата с две ръце издърпах я и не издадох никакъв звук, за да не чуе Елиза. Изправих се и хвърлих по нея камата. Раните не ми заздравяваха, но вече не ме боляха толкова. Камата се заби право в сухожилието на левия крак на Елиза и тя падна на земята.
- Мислиш ли, че си ме убила, кучко! - вече бях разгневен. - Ще ме измъчваш. Ти ли? Моля ти се! - озовах се до Дарк и я хванах здраво.
Измъкнах камата. Обърнах Елиза с лице към мен и я намушках в стомаха няколко пъти. Ударих я няколко пъти в лицето. Използвах блокирането на сили, за да не може да се регенерира Елиза и да я боли много. Забих ръцете й с два лазерни пръта, а краката вързах с огнени въжета.
- Сега да видим дали ще ти хареса твоята кама, кучко. - забих й няколко остриета в краката.
Толкова бях гневен, че накарах Елиза да се гърчи от болка и страх. Забивах камата в краката й, а след това в смомаха. Много бавно или много бързо, за да усеща болката по-болезнено. Удрях я, удрях й ток и след това пак наново с камата.
- Как ти е, така кучко? О, всъщност знам как ти е. - и тогава забих къмата със все сила в десния й крак.
Елиза сигурно такава болка изпитваше, че колкото и да се сдържаше да не вика след това забиване на камата изписка много силно. По Елиза имаше толкова много кръв, че все едно си я поливал с кофа. Ударих я още няколко пъти с голяма сила и след това станах от нея. Имах няклко сериозни рани, но щях да ги оправя после. Бях се приготвил да унищожа Елиза. Но се сети нещо друго. Реши да извика Майкъл той да я довърше. Щеше да бъде доста изненадващ край.
- "Майкъл. Имам задача за теб. Ела в Голямата зала." заповеднически викна Дрейк в ума на Майкъл.

Болката , която Дрейк причиняваше на Елиза беше ужасяваща. Много я болеше и викаше с все сила. Ели на косъм се крепеше жива. Едвам едвам. Неможеше да се регенерира , защото Дрейк беше използвал камата , омагьосана от една нейна приятлка. Камата , която оставя отпечатъци завинаги. Неможеше да се регенерира. И Синистър блокираше силите ѝ и неможеше да се измъкне по никакъв начин. А болката така се усилваше. Всеки път ставаше по - силна и по - силна. По - болезнена и по - болезнена. Елиза не си усещате краката нито ръцете нито нищо. Все още дишаше , но усещаше , че няма да е за дълго. Сякъш беше парализирана. И изведнъж Майкъл се появи. Значи нещо ставаше. Елиза само завъртя главата си и видя Джей и Кели и Джонатан. Бяха добре , но не за дълго , ако Дрейк отиваше към тях. И ето , че той се махна и само Майкъл остана. Беше я загледал много странно. И само това правеше. Гледаше я.
- Хайде де! Убий ме! Какво чакаш!? И без това не беше нищо да за теб!? Няма да е нищо и да ме убиеш! Направи го. - викаше му Елиза.
- Немога. - промълви тихо Майкъл.
- Много жалко. - рече само тя. - Защото аз ще те!
Затвори очите си. Започна да сияе със много ярка светлина и скоро всяка рана в тялото ѝ заздравя и Елиза беше като чисто нова. Нямаше нито една драскотина. изправи се изведнъж и удари силен шамар на Майкъл.
- Предател. - каза му само тя и тогава клюкла.
Изправи крака си напред и се завъртя , като спъна Майкъл и той падна силно на земята. Но Елиза забеляза , че Майк не се съпротивляваш. Елиза легна върху него , като започна да му бие юмруци. Но майкъл все още не се съпроивляваше.
- Хайте , забога! Бий се! - викна му тя. - Недей Майкъл! Не ми го причинявай! Бий се!!!
Елиза хвама ръцете му и ги сложи назад и ги държеше. Сега бяха точно очи в очи. Бяха се загледали един в друг.
- Бий се , Майкъл! Не стой така! - вика му отново Елиза , като му пусна ръцете и отново започна да го удря.

Аз веднага се появих , когато Дрейк ме повика. Неможех да гледам Елиза така. Просто неможех , но се сдържах пред Дрейк. Направих се , че се усмихвам доволно и се доближих до нея. казах му , че аз ще се заема с нея , а той да опива при останалите Дарк. Приближих се малко и се загледах в Елиза. Неможех да я нараня. Нещо в мен не ми позволяваше. Аз не си позволявах. Неможех да я нараня. Отново.
- Хайде де! Убий ме! Какво чакаш!? И без това не беше нищо да за теб!? Няма да е нищо и да ме убиеш! Направи го. - викаше ми Елиза.
Аз все още я гледах в шоколадовите очи и просто неможех.
- Немога. - промълвих.
Тогава тя каза нещо и затвори очи. Много ярка светлина заблестя и след няма и минута , Елиза беше на крака без нито една драскотина. Напълно здрава. Доста се учудх. На това не я бях аз учил. Тя м удари шамар и то поста силен и мен нарече предател. И с право. Бях я предал. След това ме спъна и аз паднах на земята , но не се съпротивлявах. Тя ме нападаше и ми викаше да се бия с нея. Но не разбираше. Елиза не разбираше , че немога да се бия с нея. Испитвах някакв чувства и неможех. Когато искаше да ми забие още едно круше , аз ѝ хванах ръката и след това другата , защото се опита с нея. След това се изправих и я дръпнах към себе си.
- Ели , ти не разбираш. Откакво те срещнах , ти ме промени. Промен ме в нещо по - добро и ми се искаше да не те предавам. Ниастина. Искаше ми се да не се налага да се бия с теб И не се съпротивлявам , защото имам чувства към теб , Ел. - говорих ѝ аз.
- Спри... - промълви тя и се отдалечи от мен.
- Немога Ели. Немога. - отново се доближих до нея. - Немога. Немога да се бия с теб , Ели. Немога да стоя далеч от теб. Немога да те гледам ранена. Немога. Обичам те.
Немога да повярвам , че най - накрая го казах. Аз се доближих до нея и я целунах , а тп застана на място и не помръдна.
- Майкъл... - рече ми тя и ме погледна. - Съжалявам...
След като чух това застанах и аз на едно място. Сега аз не разбирах.
- Наистина , но се налага. - тя се доближи до мен и ме целуна.
Знаех си , че и тя испитва нещо към мен. След това сложи ръката си на гърдите ми и ме запрати в отсрещната стена. Обичаше ме , но семейството ѝ беше на първо място итрябваше да го спаси. прочетох го в мислите ѝ. Тя ме пусна и аз паднах на земята. После с невероятна скорост отиде до щита и за нула време го унищожи. А ние с Дрейк нейния нямаше и да можем , акоЕ ли не беше отслабнала и сама не го беше свалила. Тя мине от другата страна при килиите. А аз останах тук , но не за дълго. Просто искаах да си подредя няколко неща в главата ми.

» Голямата зала
» Голямата зала
» Голямата тренировъчна зала
» Каменната зала
» Каменната зала