Коридора между кино салоните

Той беше не много широк, покрит с няколко килима, но отстрани имаше и мраморни плочки. Беше украсен с плакати те на филмите, които даваха по киното в момента и всеки месец ги сменяха. Имаше и сапарета за чакане, ако някой е дошъл порано, които бяха в различни цветове.

DeaD Брой мнения : 26 Join date : 02.08.2010

На какво се натъкнахме в кино салона. Кели и Джонатан Дарк. Това ми бе странно, но пък сега му беше времето за отмъщение. Щяха да си платят за стореното на сестра ми, но сега тя вече е добре. Хубаво ги ступа Пейт, че те даже едва се озъзнаха. Издърпахме ги в коридра, за да не пречим, и за да бъдем насаме, което ни бе необходимо.
- Какво ли си хванахме преди малко? Двама некъдърници от Дарк. - погледнах ги надменно и моята лукава усмивка бе на лицето ми, а киселит ми тон беше станал още по дразнещ.
Погледнах към Кели и му се ухилих гадно като го поздравих.
- Здравей, Цветарчо! Не сме се виждали отдавна, нали? - и след това погледът ми стана страшно зловещ.
Отидох до Пейтън и я попитах.
- Както си бяхме наумили, нали? - знаех, че ще ме разбере за какво говоря.
Все пак ние само споглед се разбирахме дори и без да говорим. Имахме чудесен план да действие и то точно в такъв момент, а тезо двамата Дакр щяха да са идеални за изпълнението му. Някой не знаеше колко зле се бях почувствала като видях сестра ци на три ледени къса направена от Елиза Дарк. Идеше ми да я убия тогава, но се оттеглих. Е, сега нямаше да има никаква милост за тях. Колко пъти вече ни пречеха. Тези добрички и глупави хорица, как пък не. Няма да им се дадем. Пейтън ме погледна с нейният поглед и аз разбрах какво имаше на ум. Приближих се към двамата братя, но този път отидох до Джонатан. Май малко силничко го бе изритала Пей. Той все още неможеше да се съвземе напълно.
- Джонатан Дарк. - изрекох като се приведох до него. - Колко смотано име - Дарк. След момент ще ме обожаваш. - направих дяволска усмивка и опрях ръката си върху него като казах нещо на латински.

Не можех да повярвам, че толкова лесно ни свалиха на земята Снистър. Как се натъкнахме на тях. Май не бе никаква случайност. Може би са искали точно това.
- Пак ме нарече цветарчо. - измърморих и сбръчих нос.
Мразех обидните думи както и прякорите, а Кристен си бе досадна с този нейн навик да кръщава всеки и всичко с нещо такова, както мен например. Видях я че отива до брат ми и и почна да му прави нещо. Отърсих се бързо и добре, че на близо имаше някакви саксии с цвета. Изкарах един огромрн корен от едната саксия и го насочих толкова бързо срещу Кристен, че я съборих на земята.
- Я, да се разкараш от брат ми, кучко. - извиках и аз като станах прав и бях готов да нападна пак, но тя ме повали.
Съсредоточи се върху мен и аз целият започнах да се гърча и викам от болка. Как мразех точно тази сила.
- Май нещо казваше. Какво беше? Не те чух. - пак ме дразнеше Кристен.
Знаеше какво не харесвам и какво ме дразни го правеше нарочно. След момент спря да ме измъчва със силата си, но аз едва се изправих до седнало положение.
- Няма да ви се дам толкова лесно. - рекох като запратих корена към Пейтън със все сила.

DeaD Брой мнения : 15 Join date : 02.08.2010

Аз наблюдавах наоколо случката.И изведнъж този Дарк запрати корен срещу мен.
- Я да млъкваш! - викнах по него и срязах корена на малки парченца с телекинеза и след това ги изгорих с пирокинеза.
- Коренчо , недей да ме закачаш , защото здравата ще си изпатиш. - казах му аз и го бутнах до една стена с телекинезата.
Доближих се до него и го питнах в корема , а той се сви на кълбо. Точно тогава Джонатан се съвзе и ритна сестра ми , тя падна и след това се опита да ме удари с огнено кълно. Но аз го приех. Сякаш то се сля с мен. Май Джон беше забравил , че имахме почти едни и същи сили.
- Джона. Джона. Джона. - казах му аз , като все още държах Кели на стената. - Май не си ме разбрал.
Аз го замерих с токчето и го фраснах по главата и той отново падна на земята. Е , не беше припаднал или нещо , просто се държеше за главата. Кристен се намери до него и отново започна да говори нещо на латински , като го държеше за ръката. аз се доближих до Кели и сложих ръката си на челото му , като започнах да повтарям едно заклинание на латински. Това не продължаваше вечно , но ето че след дългичко време свършихме и ооставихме Кели и Джонатан на земята , като те се съвзеха , а не се доближихме една до друга.

Започнах да ходя по коридора , като чувах наоколо из вратите какво става. В едната гледаха екшан , в дугата омеди , после видях Джонатан да се доближава до Кристен , а Кели до Пейтън и нещо да си говорят. Нищо не разбирах , но трябваше да ги измъкна оттам преди Синистър да са ги убият.
Така. Сега да помислим какво мога да направя. А , сетих се. Бях много добра по идейките. Винаги ми хрумват. Но понякога не са помощ.
С помоща на силата на Джонатан , аз запалих коридора на едно място , близо до Синистър и братята ми. След това със силата на Джейн се превърнах в ковек , с много мусколи по тялото и черна качулка - най - голямия ни враг и баща на Кристен и Пейтън. След това се телепортирах с пламъци над запаленото място и погледнах строго.
- Кристен и Пейтън Синистър! - викнах аз оглушително със силата на Сорша - кещене. - Веднага с мен!
- Но татко , не разбираш.... - опита се да обясни Пейтън.
Май наистина се получаваше. Аз само се опитвах да изглеждам колото се може по - злобна или злобен. Забравих , че сега съм мъж.
- Татко. - започна и Кристен.
- Веднага в подземния свят! - мъжия ми глас не се получаваше много , но поне ги заблудих.
- Добре , татко. - каза Пейтън и с Кристен се телепортираха нанякъде.
аз се доближих до Джонатан и Кели , а те започнаха да вървят назад. Аз махнах огъня и отново си се превърнах в Елиза. В моето страхотно удобно тяло , а не на няакъв мъж.
- Хей , това съм аз. - казах им , а те ме погледнаха малко несигурни.

Незнам какво ни направиха Синистър, но сякъш пак сме си ние, но щом зърнах Елиза сякъш ме побиха тръпки и се отдръпнах веднага назад. Виждах, че е тя, но изопщо не исках да отида към нея нито пък да кажа нещо. След моент се огледах, а вече наистина нещо ставаше. Промених се изведнъж. Сякъш не ми пукаше, сякъш бях станал зъл. Неможех да бъда себе си. Погледнах пак напред после към брат си, с който се усмихнахме лукаво.
- Виждам че си ти, кучко. Какво искаш от нас? Да ни накараш да убием Синистър, които са толкова готини ли? - почнах да бръщолевя аз, а сякъш познавах сестрите Синистър и ми бяха по близки от колкото самата ми сестра.
Елиза ме погледна доста странно и учудващо.
- Какво? А? - рекох й насреща като погледът ми беше пълен с омраза, а гласът ми беше някак си по дебел и злобен.
Просто сега бах друг човек, както и Джонатан. Вирнах главата си и после леко се начумерих като изпъснах леко, но бързо въздух. Гледах към Елиза, а погледът ми беше толкова пронизващ, толкова злобен.

Аз се добижих до тях и усмвката ми веднага се махна от лицето , а очите ми започнаха да стават черни. Почти бяха станали черни. Незнаех какво им става на братята ми , но не ми харесваше. Нещо бе променено. Нещо в тях бе се променило. И тези думи , които идваха от кели , а после и от Джонатан... Аз само се доближих още до тях и се обърнах към Кели. Ударих му един шамар и го погеднах с черните ми като катран очи. Нямаше и следа от шоколадовите ми очи и нито една точица бяло. Бяха в черно. Всичко.
- Както за Бога ти става Кели Кайлън Дарк. - викнах му аз и се намръщих , а джонатан се опита да ми хване ръката и да ми я извие , за да не я използвам отново срещу тях , но аз я извъртях леко и се освободих.
- Не ме Карайте да използвам силите си срещу вас , момчета. Не ме придизвиквайте. - казах аз нервно.
Бях на косъм. Не изках , но немога да устоя на нещоото , което ми вкарва в това състояние.
- Или какво , кучко?! Ще не убиеш?! Нищо не чудно! И преди си опитвала , сестричке. - каза джонатан лукаво и няак си това вече ме издразни здравата.
Но аз не тях такава. Опитах се да изляза от този кошмар.
- Какво изкате данаправите?! Изкате да ме предизвикате да ви убия ли?! Какво ви става , подяволите?! Кучко?! Наистина ли Кели?! - започнах аз с разпита.
Незнаех какво им става. И беше упасно както за тях , така и за мен.
- Я стига , Елиза! Най - добре ще е да млъкнеш. - викна ми Джонатан.
- Достатъчно! - разкрещях се аз и всичко наоколо започна да се тресе и от ушите на Джонатан и Кели започна да блика кръв. Аз се осъзнах и спрях. Очите ми отново си върнаха шоколадовия цвят и аз разтърсих глава.

Какво й ставаше? Развика се, а да транса. Изтрих с ръце кръвта по ушите си и погледнах Елиза.
- Знаеш ли, че премина границата, сестричке? - а самодоволната ми усмивка се показа като леко свих единият си юмрук.
- Вие не сте вред. Кажете ми. Искате да ме предизвикате ли или какво? - Елиза отвърна светкавично.
- Може и да искаме. - отговори й Джона.
- Не съмнено може и да си го получите ако не се спрете. Що за държание е вашето. - продължаваше да ни говори сестра ни.
- Както и да е. Едва ли си толкова решителна, че да си го получим. - лукаво се усмихнах и реших да направя нещо.
Не ми седеше посредата на коридор и да се разправям със сестра си, която ама никак не ми се нравеше сега и слушаше.
- Хайде Джона. - побутнах го и се обърнахме да си вървим.
След момент изчезнахме от погледа на Елиза. Озовахме се при Пейтън и Кристен в подземният им свят, а там почна да ми харесва.

- Какво? Къде отивате? Върнете се веднага! - опитвах се да ги разобедя.
Но за жалост нищо не стана и аз ги гледах как ми се изплъзват от погледа. Незнаех ъде отиват и какво беше това от тях. Говореха сс Пейтън и Кристен сякаш се познаваха и бяха много близки. Говореха ми така , сякаш не съм им сестра и сякаш ме мразят , казаха , че Синистър са готини и въобще не ме слушаха. Това не беше как трябва. И тогава се сетих , че те отиват към подземния свят. трябваше да кажа ,а Джейн , но неизках да я притеснявам. Взех телефона си и им се обадих.
- хей , Джейн......ами момчетата са добре. Синстър избягаха......Да , спокойто...Знаеш ли , аз ще остана с тях за всеки случай , а ти се наслаждавай на партито. Обичам те. Чао. - говорех нормално и не ми се вярваше тя да заподозреше нещо. Телепортирах се в стаята си и се преоблякох. Пижамата я оставих някъде в коша за пране и веднага се телепортиирах в подземния свят , за да следя братята ми.

» Коридора между кино салоните
» Коридора
» Коридора
» Коридора
» Коридора