Коридора

Коридора

Опитвах се да проследя братята ми , но за жалост се озовах с този коридор. Нищо незнаех какво е или къде се намира , докато в академията познавах всеи кът , като дланите на ръката си. Тук беше по студено на места, на места по - топло. И беше адски страшно. Все пак се водеше Подземния свят или още познаващо се като Ада.
Докато се разхождах и се опитвах да не се ме хване някой демон , разбрах за плана на кристен и Пейтън. Все пак притежавах силата на любовта и я усещах. Усещах я когато бе използвана , когато няой я чувства , изка , има и всчко свързано с нея. Кристен и Пейтън бяха направили заклинание на братята ми , на латински език , за да ги накара да се влюбят в тях. Колко добре мислеха. Бяха умници , колкото и да не ми се изкаше да си го призная. И тогава нещо изкочи някъде отстран и ме хвана. Незнаех какво е , но бях убедена , че не е демон. Беше нещо по - силно.

DeaD Брой мнения : 22 Join date : 10.09.2010

Минавах през коридора си, които ме водеше към покоите ми. Несъмнено исках почивка след толкова убити демони и заповеди и виканици. Бях вдигнал качулката си както обикновенно. Вървях, вървях и продължавах да го правя. Изведнъж нещо неприятно ми се заби в очите и мислите. Елиза Дарк бе се промъкнала в моя коридор от незнайно къде и изглеждаше объркана. Все пак това не е нейното училище и тук нищо не познаваше. Минах зад нея и я хванах здраво. С моите безброй сили едва ли някой би ме усетил като минавам покрай него. Бях прекалено силен, че тя да се измъкне. Мъчеше се да го направи, но нямаше да успее.
- Кажи ми. Какво търсиш в подземния свят, Дарк? Да не би смъртта си? А може би търсиш нещо друго, Елиза? Объркала си коридорите, малка Дарк. В грешния си влязла. - възторженият ми глас се разнесе из коридора.

Мамка му! Сега и това ми липсваше. Не стига , че и без това всичко ми тежеше на раменете , сега и този червей ме бе хванал.
- Може би търся тоалетната , Синистър! - казах му аз.
Беше сложил кърака си на хията ми и ме душеше. Аз хванах ръката му с моите две и се набрах. Всигнах си краката и ги поставих от двете страни на главата му. След това ги изправих и тикнах напред. Дрейк падна напред , като се преобърна , а аз за да не падна по лице , сложих ръцете си на земята и се преобърнах. След това сеизправих , както и Дрейк.
- Трябва да си оправя грима и просто търсех някоя тоалетна, за да се оправя на спокойствие. Не подценявай нуждите на момичетата. - казах му аз съркастично.
След това се усмихнах лукаво. Но ако той притежаваше всичките сили без четирита елемента , значи и аз съм ги копирала. Та аз едвам с моите се справях. Е , сега вече наистина бях загазила със силите. А колкото до Дрейк - щях да се опитам да се отърва някак си. Но да се опиташ е едно , друго е да го направиш.

DeaD Брой мнения : 22 Join date : 10.09.2010

- Нима. - прозвуча дебелият ми глас. - Защо да ги подценявам? Напротив не подценявам нищо и никого. - а подлата ми усмивка се прокрадваше под качулката ми.
Щракнах с пръсти и зад Елиза се появихя наколко демона, които я хванаха за ръцете и краката.
- Удобно ли ти е, Елиза? Да повикам още някой демон? - разтрих ръцете си и се приближих към нея.
Бавно закрачих като постепенно приближавах към нея. Знех, че ще се измъкне от демоните, но все пак обичах да се разпореждам. Може и да бях зъл и коварен но номерата никак не ми убягваха от погледа, но и аз обичах да ги правя. Бях съвсем до Елиза и рекох.
- Доста си се промениала от последната ни среща. Станала си по невъзпитана. - преплетох пръстите си на ръцете си като лукавата усмивка пак се прокрадна под качулката ми.

Аз само му се усмихнах наушкем. Изкаше ми се да го зашлева здравата , но нямаше как да стане , когато демоните ме бяха станали. Но ми дойде една идейка.
- Мило , сега разбирам защо се криеш под качулката. - казах му аз.
От ръцете ми започна да излиза огън , който подпали демоните и ги унищожи. Аз само се усмихнах с моята вече досадна за мен предизвикателна усмивка. Знаеш , че това ще заинтересова Дрейк , защото сега използвах силата на брат ми. Един от елементите.
Не ми харесваше това , че момичетата му са направили заклинание на Джона и Кели , затова реших да им го върна. Аз за сетен път се усмихнах сякаш обявявах някакво предизвикателсто , на което бях убедена , че ще спечеля.
Изправих пръстите на ръката ми и ги доближих до устните си. Духнах и от устата ми излезе розова светлина , която се насочи към Дрейк и влезе през носа му , очите му и остата му. Тъй като притежавах силата на любовта ще накарам Дрейк да се влюби с мен , както Кристен и Пейтън направиха с братята ни. Но няма да е завинаги. Да бе , кой може да го търпи ден , пак камо ли завинаги. Щях да премахна силата си от него веднага щом с Кели и Джонатан се махнем оттук.

DeaD Брой мнения : 22 Join date : 10.09.2010

- Хм, интересно. - рекох когато Елиза изгори демоните ми със сособността, която би трябвало брат й Джонатан да използава.
След минути тя направи нещо. Духна и излезе някакъв розова светлина, която навлезе в мен. Отърсих глава и качулката ми падна. До сега не ми се бе разкривало лицето пред някой друг освен дъщерите ми. Бях наясно, че това бе другата сила на Елиза за любовта, мира и дрън, дрън, но какво ми направи тя.
- Какво ми стори, Дарк? - изръмжах като не отварях очите и се чувствах странно сега.
Злобата и всичко останало си го имаше, но нещо се променяше в мен, а аз самият не успявах да проумея какво беше. За сега се усещах, че съм същият. Отворих очи и погледнах към Елиза, която бе пред мен. Оформих едно огнено кълбо и го метнах по нея с такава скорост, че не вярвах да го отбргне, а и не бе очаквала май това, личеше си.

- А не се тревожи. Наричам го отмъщение. - казах му аз когато ме попита какво съм му сторила.
Знаех си , че това няма да му подейства. Явно трябваше да го направя по старомодния начин. С докосване. Е , то всичко беше старо , но все пак. И изневиделица ми хвърли огнено кълбо. Не го очаквах и то ме уцели. Аз паднах назад , но не усетих болката. Аз се изправих и вдигнах блузата си. Беше ме уцелил точно в корема. Но пред очите ни се видя как раната ми заздравява. И докато заздравяваше , аз погледнах към Дрейк. По лицето му се изписа учуда. Сякаш неможеше да повярва.
- Тц тц тц...Нали знаеш , че не е хубаво да наранявам една дама. - казах му аз.
Когато раната ми зарастна , аз погледнах Дрейк и той започна да се гърчи от болка и страх едновременно. След това падна на земята. Продължаваше да се гърчи.
- Дрейк , не се опитвай повече да ми хвърляш огнени кълба! Ясно?! - продължавах да го гледам с презрение и присвити очи.
Той все още се гърчеше. Аз се доближих до него , като не спирах да го наранявам със силата си. По - точно със силите си. След това го оставих на земята и съвсем се доближих до него. Докоснах го по рамото и отново засия тази розаво - червената светлина между ръката ми и неговото рано. Надявах се този път да се получи.

DeaD Брой мнения : 22 Join date : 10.09.2010

Каквото и да се опитваше да прави тя нямаше да йсе дам лесно. Ето, че ме повали със силите и и по точно - илюзия за болка, защото изпитвах ужасна болка, но всъщност нищо ми нямаше. Почнах да се ядосвам вече, а очите ми пламнаха като огън. Тя опря ръката си до мен и аз пак се почувствах странно. Опитваше се да направи нещо или по-точно да ме накра нещо да направя. От толкова много работи бях забравил, че притежавах достатъчно сили, за да я облъсна от себе си или да разбера какво е намислила. Без съмнение отговора на въпроса ми, който ми се въртеше в ума, не ми хареса особенно. Лицето ми се сбръчи леко и светкавично станах, хванах ръката на Елиза извих я назад и я хванах за гушата със свобосната си ръка. Стиснах я силно и издишах силно и дълбоко.
- Знам какво си мислиш, Дарк. Не мисля, че ще стане. Не съм глупав. - пуснах пламъци по ръцете си, а те почнаха да обгарят леко Елиза.
- Трудно ще го постигнеш без да ме надвиеш. - смотолевих и пламъците станаха по големи и силни.

Немошех да дишам , а болката от постоянното обгаряне по ръцете ми беше ужасна. Не издържах вече. Както ми беше хванах ръката , аз с пръстите си докоснах неговата и той започна да се влезенява малко по малко. И постепенно освободи шията ми и аз най - накрая си поех въздух. Сега вече наистина ме ядоса. Аз спрях да го влезенявам и вдигнах крака си назад , като го ударих в... слабото му място. Той ме пусна и аз се обърнах с лице към него. Зениците ми започнаха да се разширяват и скоро обзеха цялото ми око. Цялото ми око беше в черен цвят. Нямаше следа от бяло или шоколадово. Аз само се усмихнах подло , малко неприлично за мен , но кагато бях в транс всичко се очакваше за мен. И ето , че аз отново започнах да се превръщам във вода. Формата на тяото ми се запаси , само че не бях отплът и кръв , а от вода. Издигнах се във въздуха и полетях към Дрейк. Той се опитваше да ме спре със огнени кълба или някаво звукови сили и нещо от сорта. Но всико минаваше през мен , през водата. Аз го обзех целия във вода и той неможеше да си вземе въздух. Опитваше се да избяха , да не удря , всякакви сили , телепортиране и всичко , което имаше , но аз го бях обзела целия. И той неможеше да издържа без въздух вече и падна на земята. Аз стъпих на земмята и отново си станах от плът и кръв. Доближих се до него и това , което щях да направя сега ме погнусяваше и щях да повърна , но трябваше да го направя. Колкото и отвратително да бе. Колкото и да ми се повръщаше от него.
Аз седоближих до него и докоснах своите устни бузата му. Отново се появи тази розова светлина и след малко изчезна , а аз се отдръпнах назад , като си сложих ръцете на устните , като се опитвах да не повърна. Дигнах поглед нагоре и се опитвах да не мисля за това , което туко що направих. Просто неможех да повярвам , но за семейството си бих направила всичко. И след това го съживих. Колкото и да ми се изкаше да го убия , нямаше да постигна нищо така. Трабваше здравата да ядосам сестрите или да предизвикам каквато да е емоция у тях , за да може заклинанието да се разруши.

DeaD Брой мнения : 22 Join date : 10.09.2010

- Какво по дяв...... - неможах да завърша и гледката пред мен ме изненада.
Мъчех се да я спра някак си, но всичко, което правих непомагаше и изведнъж се озовах във вода. Неможех да повярвам какво ставаше. Как тази Дарк можеше да ме навие така. Какво ли не правих и накрая припаднах, нямах въздух. Незнам какво се бе случило спед това, но като отворих очите си се изненадах отново. Какво бе станало? Пак си бях аз, но като погледнах към Елиза не мислех да я убивам, а даже почна да ми харесва изведнъж.
- Хъ... - изплъзна се само от мен, а погледът ми вече не бе огнен, а само червеният цвят на очите ми бе останал.
- Защо ми се струваш толкова хубава? Май полудавам. - станах прав и не вярвах какви ги говоря.
Постепенно почна да изчезва гневът ми срещу Елиза Дарк. Всичко за мен си бе нормално, но когато погледнех Елиза незнам какво ми ставаше. Нещо странно изпитвах, но защо? Сетих се защо, но това ме радваше сега изопщо не ме ядосваше.
- Имаш хубава усмивка. - пак ми излезе нещо от устата, което не бе типично за мен.

Неможех да повярвам. Получи се. И сега ми изглеждаше още по ужасна идеята ми. Плашеше ме.
- Хъм. - казах само аз.
Незнаех какво друга да проговоря. просто ме изуби. Не вярвах , че ще стане , но ето го сега. Говореше , че имам хубава усмивка. Това ме радваше , защото знаех , че силата ми е подействала и , че сега има начин да измъкна Кели и Джонатан оттук , но в същото време ме плашеше. Много ме плашеше. Адски много ме плашеше.
Аз също се изправих и му се усмихннах с фалшивата ми усмивка , която беше същата като истинската , но не беше искрена.
- Ам... Дрейк , аз... Господи. По - трудно е отколкото си мислех. - изплъзнаха ми се думте.
Аз се хванах за главата с едната ръка , зарържах я на челото си и след това промъших пръсти между косата ми и назад. Наистина незнаех какво да правя.

DeaD Брой мнения : 22 Join date : 10.09.2010

- Кое е по трудно от очакванията ти? - като че ли усмивката ми не бе лукава, а даже по изтинска от всякога на лицето ми.
Направих крачка към Елиза. Изглеждаше леко объркана. Дали не говорех много? Но какво по дяволите, защо си мисля такива работи? И аз самият не се разбирах в момента. Що за чудо бе това?
- Да не би даси глътна езика, Елиза? Защо се умълча? - вдъгнах погледа си към нея.
Сложих ръцете си в джобовете си и се приближих до нея. Обърнах погледа си към неяйния и пак се усмихнах, което взе да ми харесва. Все още размишлявах за лошите работи и такива работи, но и се чудих как съм искал да я убия.

Аз също се усмихнах отново фалшиво.
- Дрейк , май имаш нужда от почива. - казах му аз. - Аз ще се поразходя.
Аз отново му се усмихнах наушкем и се обърнах на другата страна , като се потресох. Помислих си , че сънувам. Дрейк Синистър да бъде така мил. Йак. Гадеше ми се. Опитвах се да вървя възможно по - бързо , за да му се махна от погледа , както и от моя.
- Това е лудост. - казах си аз тихичко.
Сега трябваше да открия Джонатан и Кели и да се опитам да ги разобедя. Или поне да започна да ги разобедявам , защото знех колко е силно латинското заклинание. Нямаше да е лесно. И за да не ме убият в подземния свят трябваше да се прикрия много добре. Както от всички демони , както и от Пейтън и Кристен. А най - много от Дрейк. Затова си го набележих като цел. Ако бях с него...Което е отвратително и плашешто за мен...никой нямаше да послее да ме докосне.

DeaD Брой мнения : 22 Join date : 10.09.2010

Почивка!? Не съм изморен, за да си вземам почивка. Разходка ли долових преди малко от устата на Елиза. Добра идея ми даде. Така щях да си почина. Колкото и да бързаще Елиза да избяга от мен, аз наваксвах и я следвах по петите. Бях пак с качулката си и вървях като сянка след нея. Това ми идваше добре. Да седя само в покоите си не бе добра идея. А и сега щеше да бъде интересно.
"Ще вървя след нея и ще наблюдавам какво ще прави. Това ще ми бъде почивката." засмях си се на ум и вървях като фантом по стъпките на Елиза.