Езерцето

First topic message reminder :

Езерцето - Page 3 St_james_park_2_xlarge

Езерото беше малко , но много красиво с кристално чиста вода. Беше удивително. Почти всички сядаха на пейките до езерцето и се наслаждаваха на гледката или се услушваха за течаштата вида , която те успокояваше.

Сякаш гледах сцена от някой филм. Седях и гледах какво се случваше тук. Бях объркан доста. До мен дойдоха Джонатан с Алекс и застанахме зад Елиза. Не знаех какво да правя. Гледаха се доста време двете, а Кели не му достигаше вече въздух. Дали можех нещо да направя. Мислех, мислех и се сетих, че Джейн не харесва огъня. Може би имаше шанс да помогна някак си.
Огледаха се напред и образувах едно кълбо от огън в ръката си. Прецелих се добре и уцелих Джейн в косата. Тя викна и пусна Кели, който падна на земята.
- Пак ли ме уцели? - начумери се като ме погледна.
Всички се изненадаха малко, но какво да се прави. Не можех да седя и да ги гледам как нищо не правеха в момента.
- Да. - поклатих главата си. - Трябва да ти дойде ума в главата. - не бях уверен, но трябваше да я разсея.
Тя мина зад мен бързо и след това ме удари, а аз литнах назад и се приземих на земята. Не бях много силен, но поне умеех да разсейвам и да печеля време.

Опитвах се да се разровя в съзнанието на Джейн , за да вида какво става с нея , но беше много трудно. Когато Джейн си наумеше нещо , винаги ставаше. И беше много трудно да я накараш да се разобеди. И сега се опитвах да вляза в мислите и съзнанието 'и , но неможех. Джейн не ме пускаше. Знаех , че нямах много време , защото на Кели вече му свършваше въздуха. Чувах как бие сърцето му. Чувах и мислите му. Опитах се още повече и бях на косъм да успея , когато нещо ме разсея. Някой запъти огнено кълбо към Джейн. Обърнах се назад , като си мислих , че е Джонатан. Но всъщност е бил Бил. Винаги в неподходящ момент. Но нищо. Сега още толкова няма да можех да проникна в съзнанието на Джейн. Тя изведнъж се появи зад Бил и го изрита , като той полетя напред и падна на земята. Джонатан веднага отде да му помогне. След това и на Кели.
- Алекс , защитно кълбо. - казах му аз и около него се появи едно енергийно кълбо , което му служеше за защита.
Аз се обърнах към Джейн и 'и се смръщих.
- Искаше ми се да не го правя. - казах 'и аз и за една част от секундата се появих до нея.
Сега бяхме точно очи в очи. Наистина не ми се искаше да се бия със собствената си сестра. С нея бяхме не само сестри , но и много добри приятелки и въобще не ми се искаше да се бия. Но обствоятелствата го налагаха. Джейн замахна силен юмрук към мен , но аз клекнах и го избягнах. Изправих крак и се завъртях , като спънах сестра си и веднага застанах върху нея. Ударх 'и един юмрук по лицето , но тя ме хвана за косата и се преобърнахме няколко пъти на земята , като тя застана отгоре ми и ми заби друго круше. Оттам аз я хванах за ръцете и за секунда се намерих отгоре 'и , като започнах да я удрям. След това тя и така продължавахме. Беше като в някой екшън филм , където две секси мацки се биеха. Хващахме се за косите и се скубехме , извивахме си ръцете , само и само да поведе една от нас , удряхме се , но нито една , нито другата не използва друга активна сила , освен скорост. Да си пеизнаем и двете , да се биеш с непобедима жена си беше много трудно. Нито едната нито другата отстъпваше и ставаше страшна битка. Точно като тези по филмите , но по - ужасяващи. И нито една от нас не отстъпваше да другата и бяхме с равн сили , ако се биехме използвайки една сила. Аз имах кръв по лцето и можеше да се каже и навсякъде и не се регенерирах. Това беше , защото се бях концентрирала само върху скоростта и другите не ги и използвах , а раните на Джейн веднага заздравяваха , защото все пак беше вампир. Продължавахме и продължавахме , но изведнъж и двете спряхме близко една до друга и се опряхме на коленете си.
- Така...няма нищо..да стане. - казах аз едвам едвам дишайки.
- Мислиш...ли?! - изръмжа насреща ми Джейн , но и тя беше задъхана.
Само се спогледахме и пак започнахме , но този път без да се доближавахме , а само със силите си. Запращах по нея какви ли не кълба от сили , светкавици , огън и всичко. Джейн добре ги отбягваше , но нямаше толкова сили , колкото мен и аз започнах да водя. След като я уморих достатъчно 'и се нахвърлих и пак започнахме ръкопашен бой със скорост. И сега пък аз водех , защото здравата бях изтощила Джейн.

Така се биехме с Елиза, че някой едвали щеше да е проследил движенията ни. Ето, че тя използва силите си и аз моите, но се поизморих, е и тя. Пак се сбихме и то жестоко с ръкопашен бой. Елиза ме удряше доста силно и по-често и вземаше надмощие. И аз я удрях, но не успявах винаги както отначало. Бихме се исвестно време и сестра ми за малко да ме победи, но моята лукавост се появи и аз почнах да изграя нечесно. Избягвах ударите й по доста гадни начини. Ето и най-гадния номер който й изиграх. Показах зъбите си и я захапах за едната ръка като изсмъках малко от кръвта й. Лиз ме ритна и ме трати доста надалеко, но това ми стигаше за гаден номер. Малко си възвърнах силите и след това рекох.
- Няма вечно да се бием Лизи. - лукавата ми усмивка бе на лицето.
Знаех, че Елиза имаше повече сили от мен, но сега имах пъклен план. Така се разфучах че грабнах пак Кели, който тъкмо се съвзе изтъркалахме се с него настрани някъде към едни храсти и се шепнах като него. Познавах държанието на брат си и можех и да мисля като него. Може би ми хрумна, че Елиза може да провери мислите, за да рабере кой е истинския Кели и за това се постарах да си направя накакви мисли, за които би мислил Кели сега в момента и не само. Бях страшно добра актриса и това ми помагаше. Изтръкулих ни двамата напред. Чаках да видя какво щеше да направи Кели. Той се надигна и аз същото направих. Каквото и да правеше той аз го имитирах абсолютно същото.
- Какво по дяволите? - рече Кели като ме видя.
- Какво по дяволите? - казах й аз като се правих на уплашена и все едно неразбирах както той.
- Той е Джейн. - посочи ме Кел, но и аз така.
- Не той е Джейн. - и го псосчих.

С Джейн все още се биехме и аз вземах надмощие , колкото и да се бях изморила. Но изведнъж Джейн започна да играе много нечестно и да прави гадни номера. Захапа ме за ръката и изскуча малко кръв от мен. Ритнах я и я пратих надалече. Но от кръвта се завърнаха малко силите 'и , което не бе честно. След това така се разфуча наоколо и грабна Кели. Исках да я изпреваря и да стигна до него първа , но неможах. Тя го грабна и отидоха в едни храсти. Нямаше много време и Кели искочи и след него пак Кели.
- Какво?! - казах аз , като не разбирах. - Джейн , не е честно!
Двамата изглеждаха еднакво и говореха едни и същи неща. Беше невъзможно да познаеш кой е истнския. И тогава ми хрумна да проверя мислите им. всеи човек имаше различни мисли и би трябвало и те. Трябваше само да ги различа. Кои са мислите на Джейн и кои на Кели. Но и двамата в момента се чудеха какво става и нищо не разбираха. Ами сега? Какво забога щях да направя. Неможех да ги различа по мислите , по външния вид , по думите , по нищо! Всичко им бе еднакво.
- Джейн , престани! - викнах аз и към дватама.
Доближих се бавно към тях и ги погледнах внимателно. Все някак си трябваше да се различават. Неможеха да са точно идентични! Неможеха. И тогава се сетих за страстта на Джейн за кръв. Това нямаше как да не я скуши. В моята кръв беше най - сладка , защото имаше всички сили и който пиеше от нея , така го зареждаха него и неговите сили , че нямаше накъде. И едва ли Джейн щеше да пропусне такава кръв.
- Ооо , Джейн... - казах аз , извисявайки тон и примамвайки я.
В едната ми ръка се появи един нож. Къма. Онази къма , която беше омагьосана и раните от нея не заздравяваха. Хванах я здраво и за секунди обмислих нещата. Планът ми нямаше как да не подейства. Стиснах още по - здраво къмата и я насочих към врата ми. Бавно направих една дълбока черта на мястото , на което вампирите обожаваха да забиват зъбите си и да смучат кръв. Да , признавам , болеше ужасно и много кръв течеше. А така неможех да се регенерирам , но всичко си струваше. Стиснах силно зъби и чаках само Джейн да се поддаде. И усещах , чя няма да е след дълго.

Не можех да повярвам, че собствената ми сестра правеше това. Имитираше ме, че да се прикрие и да направи.... не знам какво данаправи, но все пак нещо щеше да направи. Изопщо не разбирах какво точно ставаше, но това го знаех, че пред мен другия Кели е Джейн. Няма шанс да не е тя. Гласът на Лизи се чу ясно и някак си сякъш примамваше Джейн. Обърнах за момент поглед към Елиза и видях какво направи. Като видях кръвта на Лиз, която бликна когато се поряза с една къма. Потръпнах.
- Какво правиш, Елиза? - едва ли не не викнах силно.
Погледът ми бе леко изплашен, но се усетих преди да кажех нещо друго. Естествено, че искаше Джейн да се издаде. Нали е вампир, а още по малко сега бе ужасно жадна за кръв. Бавно обърнах погледа си към дясната си страна където бе Джейн. За сега не се забелязваше някаква промяна, а само си личеше, че това от отатъка бях все една аз. Щом Лиз правеше това сигурно щепе да има нещо. Не смеех да помръдна, за да не ме помисли, че аз съм Джейн. Е, щях да й кажа, че не съм, но едва ли щеше да повярва. Чаках да видя какво щеше да се случи.

Все така правех каквото и брат ми. Мислите ми бяха за някакви си неща, които би мислил Кели, а и сега само би си мислил, за това какво ставаше и че срещу него съм аз изглеждаща досущ като него самият.
- Ооо, Джейн.... - гласът на Елиза се извиси над всякакъв шум.
Кели я погледна и аз също. Тя направи разрес на вратът си точно на мястото, където вампирите забиваха зъбите си. Текна кръв и то доста. Раната не се регенерираше и кръвта течеше. Опитвах се да запазя самоконтрола си. За момента го правех, но колко щях да издържа незнам. Мирисът продължаваше да се набива в носа ми, а това ме караше да огладнявам още повече и да искам кръв.
- Хейде, Джейн. Знам че искаш да опиташ. - пак се опитваше да ме примами Лиз към нея, но нямаше да й се поддам.
Мина не мина време и почнах да се поддавам на изкушението. Колкото и да се опитвах да се сдържам не можех вечно да го правя. Очите ми почнаха да променят цвета си към кърваво червен, а устните ми почнаха да се разтеглят в широка лукава усмивка. След това кучешките ми зъби почнаха да се показват. Колкото и да се сдържах, не успях да се спря. Скочих точно срещу Елиза и се озовах зад нея като я хванах здраво и я стиснах.

Незнаех какво става наоколо. Елиза явно имаше някакъв план, когато телепортира някаква къма в ръцете си. Но въобще и незнаех, че ще направи това, което туко що направи. Поряза се много дълбоко на врата, където вампирите хапеха жертвите си. Но ранатан на Елиза не зарастваше. А тя попринцип имаше силата да се регенерира. Защо сега не се регенерираше!? Какво за бога правиш Ели??
Примамваше на няолко пъти Джейн, която изгеждаше до сущ като Кели и неможеха да се различат. Но Джейн не се поддаваше толкова лесно, а кръвта не спираше да тече от раната на Елиза. Беше в голями количества. Явно имаше нещо в тази кама, която не позволяваше на Ел да се регененрира. И Елиза губеше много кръв, но се опитваше да примами Джейн. След още време Джейн вече не издържа и се намери зад Елиза, хващайки я здраво и стискайки я силно. Незнаехме какво да правим. Нито аз, нито Кели, дори и Бил незнаеше какво да направи. Бяхме се панирали някак си. Не искахме да се месим в работите на Елиза. Тя винаги знаеше какво да прави. Но когато Джейн заби зъбите си в раната на Елиза всички тръгнахме към тях, но един глас не спря.
- Не го правете! Знам какво правя! - чу се гласа на Елиза в главите ни.
Неможехме да я оставим така, но неможехме и да нарушил заповедта на Елиза, че ставаше лошо. Момчетата само се спогледахме един друг и оставихме всичко така както си беше. Неможехме да гледаме какво Джейн причиняваше на Елиза, затова през повечето време погледите ни бяха насочени към земята. И след малко чухме лек тропод. Безжизненото тяло на Елиза падна на земята. Без капка кръв.Защо ли ми се струваше, че Елиза не беше мъртва?

Какво по дяволите? Защо Елиза не ни позволи да й помогнем? А, Джейн е направо обезумяла да направи това нещо. Когато Елиза ни каза да не се опитваме да й помогнем всички се заковахме на едно място. След минута тялото й падна на земята, но като ги познавах не вярвах да е мъртва. Сигурно имаше някакъв план. Но какъв? Защо не ни остави да й помогнем? Само това ми се въртеше в главата сега. Джейн се обърна към нас и ни погледна. Вички се бяхме загледали към нея.
- Защо? - чу се нечий глас.
Обърнах се по посока на гласа и това бе Кели. Не знам какво му бе хрумнало, но въпроса му бе доста учудващ. Джейн нищо не му каза. Само се усмихваше и то доста лукаво. Изведнъж изчезна. Усетих нещо да ме тиква и полетях назад като се строполих на земята. Едвам се надигнах и отърсих поглед. Съзрях Джейн, която бе хванала Кели за врата и го бе издърпала настрани. Явно планираше да му изпие и неговата кръв. Но те й бяха семейството, защо го правеше? И аз като Кели я попитах.
- Защо го правиш? Те са ти семейството, Джейн?- ракох з, но никакъв отговор или реакция на ставащото.
Това бе адски смущаващо. Тя изопщо не ми обърна внимание, а и преди малко и на Кели не обърна. Какво ли й бе станало, зада се държи така? Не проумявах въобще. Ако това бе работа на Дрейк, щях да го извадя от гроба му и да го убия пак, макар, че е мъртав вече.

Имах план както винаги. Всеки който ме познаваше знаеше, че имам план. Винаги съм била резервирана с план Б или В или С. И сега имах план. Джейн не се влиаеше от нищо, което 'и правим. Само си лепваше тази луката усмивка и нападаше за кръв. Неможеше да се контролира. Беше откачила. За разлика от мен. Аз много добре се контролирах. Както и кръвта ми. И тогава ми хумна плана. Дадох 'и да изпие цялата ми кръв. Моята кръв, която можех много добре да контролирам. Знам, че има рискове от това кръвта ми да не се възпроизведе, но нямаше друга възможност. Нищо друго не влиаеше на Джейн. И реших, че това е добра идея. Тялото ми падна безжизнено на земята, а аз нямах достатъчно кръв. Всъщност нямах никаква кръв. Всичко доста ме болеше в началото, но после изведнъж всякаква болка изчезна. Чувах гласовете на Кели и Бил, но бяха много слаби и аз едвам ги чувах. И ето че усетих промяна в тялото си. Кръвта ми. Възпроизвеждаше се. Тялото ми отново се пълнеше с кръв. Чувството беше неуписуемо. Изпълвах се с енергия и адреналинът ми се вдигаше. Докато преди неможех нищо да помръдна, дори и пръста си сега преместих леко ръката си и после главата съвсем леко, за да не се удети. И може би защото все още неможех да се движа толкова добре, колкото преди. Видях как Джейн бута Бил назад, а Джонатан се опитваше да отвлече вниманието на Джейн от врата на Кели. Това вече беше капката, преляла чашата с търпението ми и добротата. Едвам подпрях дланите на земята на едната ръка. Сед това и на другата. Понапънах се малко и се повдигнах. След това се изправих и се обърнах към момчетата и Джейн.
- Хей, Дракула! - викнах аз на Джейн. - Защо пак не дойдеш!! - Джейн ме загледа, сякъш е видяла призрък.
Да, кожата ми беше малко бледа..Е, много бледа, но това бе защото още нямах достатъчно кръв в организма си. Май беше забравила, че аз немога да умря. Хвърли Кели назах и след това удари силно Джонатан и той полетя към Келс. Тя се засили към мен, но изведнъж нещо 'и стана. Аз насочих ръката си срещу нея и се концентрирах, дори и да нямах толкова много кръв в организма си. Веднага щом се концентрирах, Джейн се хвана за главата, а после за корема и пак за главата. Моята кръв беше в тялото 'и сега и аз можех да контролирам кръвта. Беше се смесила и с останалите, затова и тях можех да контролирам. И сега ги карах толкова силно да пулсирът в Джейн, че всичко я болеше. Най - накрая я спрях. Тя падна на земята от болка и извика силно от мъки.
- Сама си го причини! - казах 'и аз със сериозен тон.
Не спирах да я соча с ръка, а едновременно с това се запътих към Бил. Той още беше на земята и гледаше учуден случващото се. След това отидохме и до Кели и Джонатан. И най - накрая до малкия Алекс. Той се гушна в мен, а аз го прегърнах със свободната си ръка.
- Така е да живееш със семейство Дарк. - казах му аз и му се усмхнах.
След това отидох до Джейн и пуснах ръката си. Помогнах и да стане, като очаквах това, което щеше да направи. Тя ми хвана ръката и ми я изви назад и беше готова да атакува, но отново всичко в нея заболя и ме пусна, хващайки се отново за главата. Аз насочих ръката си към нея и тя започна и да пищи. Но за да се отърве от вируса, както аз го нарчах, трябваше. Започнах бавно по бавно да стискам пръстите си един към друг в юмрук. Когато ги събрах Джейн вече неможеше да търпи на болката. Знаех какво 'и беше. Тя падна на земята. Тогава пуснах ръката си и отидох при нея. Клюкнах до Джейн. Сега вече всичко беше добре. Вируса го нямаше. Кръвта още беше там. Джейн не беше гладна и нямаше толкова гоям апетит като преди. Беше си нашата Джейн. Да се надяваме.
- Джейн, добре ли си? - попитах я тихичко аз, защото след такова пулсиране никак не е хубаво да ти се вика на ушето.
Побутнах я леко с ръка по рамото 'и и чаках скоро да се свести.

Толкова ме болеше, докато Лиз правеше нещо върху мен. Не разбирах какво се случваше, а само виках. Кръвта в мен пулсираше толкова силно, че имах чувството, че главата ми ще гръмне. Гърчех се от болка и виках доста време. Най-накрая усетих някакво облекчение. Причерня ми и се струполих на земята. Все още бях в съзнание и чух как някой се приближи до мен. Най-вероятно Лиз.
- Джейн, добре ли си? - чух глаът й леко силен и в същото време заглъхнал.
Тя ме побутна, а аз едвам отворих очите си и я погледнах. Усещах се страшно слаба сега. Апетита, който има преди малко изчезна, изражението ми бе успокоено и лукавата усмивка я нямаше, очите ми си станаха светло сини без никакъв отенът от порядъка на оранжево или червено. Опомних се, но май беше късно.
- Лиз.... - прошепнах. - Аз не исках... - допълних като не успявах да задържа хлепачите си.
Сякаш нямах енергия. Колкото и да се мъчех неможех... Не можех да си задържа очите отворени. Отпуснах се и затворих очи. Осетих как се отделям от ралността. Сякъш се изгубих някъде или просто бях заспала. Вече не знаех какво се случва, защото нямаше как да бъде така. Бях "заспала" адски дълбоко. Мислех си, че щях да умра за втори път и че вече няма да се събудя. Намерих се на някакво място страно при това. Чуваха се страшни звуци и учудващото бе, че виждах замъгледно. Постепенно се избистри и се разигра нещо. Адреналина ми се вдигна, уплаших се. Беше нещо страшно. Викнах силно.
Макар да бях в безсъзнание бях извикала с такава сила, че всички около мен се стреснаха и ме наобиколиха. Все още не отварях очи, защото бях въвлечена в някакво страшно видение, което изтощаваше силите ми допълнително.

Всички веднага наобиколихме Джейн, когато така силно извика. Нещи 'и ставаше, но не беше вирусът. Докато Елиза гледаше на вирусът с подигравателна усмивка, сега доста се беше притеснила. Хвана я за раменете и отново я поклатиза да се събуди. Но незнайно защо неставаше.
- Джейн, събуди се! Джейн! - викна няколко пъти Кели, а след него и аз.
Никой незнаеше какво 'и става. Защо така вика от болка. Никой нщо не 'и правеше. Елиза също беше спряла. Тогава какво забога беше!?
- Видение. - едвам едвам се чу от Елиза.
Явно това беше обяснението на Елиза за държанието на Джейн сега.
- Джейн, Джейн успокой се. - каза Лиз. - Нищо от това не е реално. Спокойно. Джейн отвори си очите. Хайде!
Спомням си веднъж, че Елиза само докосна Джейн и разбра какво беше видението. Защо сега не го направи.
- Елиза, опитай се да разбереш какво е видението. - казах 'и аз.
- Опитвам се. - каза ми тя.
Чисто бях забравил, че Елиза беше хванала Джейн за раменете и може би вече е опитала.

Сега пък какво стана?! Джейн започна да пищи и вика. Знаех, че е видение. Усещах го, но за жалост неможех да го видя. Опитвах се с всички сила, но неможех. Нещо просто не ми даваше и явно не искаше да го видя. Джейн все още викаше от това видение. Беше доста лошо, щом сестра ми така викаше. Досека никога не е била в таова състояние. Усещах болката, която изпитва и беше ужасяваща. Незнам само как издържаше. А тези сили, които ми пречеха да проникна в мислите на Джейн и да прихвана видението ставаха все по силни и по силни. И бяха много по - силни от мен. Дори и да притежавах всички сили, които някога са съществували. Незнаех как точно да ги използвам.
Изведнъж главата ми започна силно да боли. Колкото повече се опитвах да проникна в съзнанието на сестра си, толкова повече ме заболяваше главата. Сякъш всеи момент щеше да експлодира. Но азнямаше да се предам. Все още държах Джейн и се съсредоточих още повече. Но така ме заболя главата, че изпищях и се отдръпах назад. Мислех си, че като се отдалеча от Джейн всичко щеше да мине, но грешах. Главоболието отново се засили и аз пак извиках силно. Хванах се за главата и паднах на колене.
''Така ти се пада, Елиза'' чух в главата си и още толкова започна да се усилва главоболието.
Незнаех какво да правя. Неможех да си намеря място. И няма и минута и главоболието изчезна. Болката мина. А Джейн спря да крещи и най - накрая отвори очите си. Аз веднага отидох до нея и я прегърнах.
- Спокойно, Джейн. Всичко мина. Тук сме. - успокоих я малко.

Какво беше това видение? Не можеше да се случва. Не, не можеше. Ужасо бе. Видението бе ужасяващо и изпълнено с толкова, толкова убийства. Направо можех да усетя всяка болка, която бе попита там. Но това бе само видение, как бе възможно? Виках не можех да се спра. Болката ме разкъсваше и щях да умра, признавам си. Какво да правя? Исках да спре исках, но не можех, не можех да го спра. Сили не ми останаха да викам, но виках все още със все сила.
По едно време усетих нечие присъствие. Не бе Елиза или някой друг от братята ми. Съвсем непознато усещане. "Не трябваше да го правиш. Загазихте и то много. Всичко тук е изтина." този глас ми причини още болка, но видението сря. Отворих очи и се изправих със все сила нагоре. Сърцето ми биеше лудо, а в очитеми се четеше болката и ужаса, който бях видяла. Погледът ми бе доста оцъклен, а от очите ми излязоха сълзи.
- Спокойно, Джейн. Всичко мина. Тук сме. - прегърна ме Лиз като се опитваше да ме успокои.
- Беше трагедия, голяма трагедия... - промълвих като се гушнах в Лиз и едва ли не не захлипах като малко дете.
- Джейн, спокойно. - пак ми прошепна Елиза, а аз се опитвах да се успокоя.
Знаех, че бе видение, но онова присъствие бе толкова реално. Не можех да бъркам реалното от виденията и нереалното. Бях сигурна, че тов видение не бе просто видение и онова присъствие бе реално както сме ние.
- Какво видя? - Кели клекна до нас.
Лиз го мерна с един поглед, а той вдигна само ръце и поклати главата си.
- Не искаш ли да разбереш какво става? - загрижеността в тона на брат ми си личеше.
Водях, че Бил, Джона и Алекс бяха до нас, но за сега нищо не казваха. Може би очаваха да чуят какво съм видяла и тогава да се изкажат.
- Видение или реалност не мога да определя. Но ужаса, болката, убийствата присъстваха във всяка секунда от него... - отдръпнах се от Лиз и огледах всички. - Всички ще умрем. Всички... - бях с такъв сериозен тон и погледът ми бе, бе ужасяващ.
Очите ми не бяха червени или сини, а посивели, направо безцветни. Това никак не беше на добре.

Опитвах се да успокоя сестра си, но неможех. Бях се оказала права за видението, че е нещо много лошо щом Джейн викаше и пищеше така. И сега още толкова се убедих, когато Джейн започна да говори, че всички ще умрем. Какво за бога беше това видение. Никой от нас с Кели, Джонатан и Бл незнаехме. Но имахме намерение да разберем от Джейн.
- Спокойно, мила. Никой няма да умира. Няма да позволя. - казах аз на Джейн, обръщайки се към нея и изправайки се от клекналото ми положение.
Наистина така краката ми се схващаха. Спогледах се с братята ми и с Били Алекс, който с най - невинен поглед гледаше към всичи нас. Беше ми малко неудобно, задето бе дошъл в такъв момент. Не исках да го стряскаме, но какво друго да се направи. Майка му и баща му не се знаеха къде са. Сигурно отново бяха на няой романтичен круиз, представящи се на влюбена двойка, която ще се жени. Признавам си бяха добри актьори. Алекс го е наследил от тях.
- Джейн, трябва да ни кажеш какво видя. - казах 'и аз спокойно.
- Ти не прихвана ли видението? - попита ме Джейн.
- За жалост не. Нещо или по - точно някой ми пречише. - отговорих 'и аз.
- Добре. - съгласи се сестра ми да ни разкаже.
Изправи се и тя и започна да разказва за вдението си, което така и не можах да прихвана. Бил е мрачен ии готов да завали ден. Смравало се е. Джейн се намерила на някакво гробище. И том изведнъж са се появли странни типове. Две момчета и две момичета. Едното момче било с тен и почти гола глава. Другото имало много коса за момче и изглеждал някак си доста потаен. Едно от момичетата била с руса коса и на пръв поглед много мила. А другото момиче било с кестенява коса и плътни устни и изглеждата доста зла. И тогава и ние - аз, Кели и Джонатан сме се появили. Започнали сме да се бием. Момчето с почти голата глава бил доста силен и татиките му били много добри. Другото момиче, оето изглеждала много мило на пръв поглед, започнало да хвърля мълний по нас и да мести цели планини. Настъпила страшна бурия. Другото момиче пък просто докоснела ли нещо и то умирало. Сякъш смъртта била с нея. А момчето с дългата коса отворил някакви порти, от които на пръв поглед нищо нямало. Но изведнъж някакви зли хрътки започнали да не разкъсват. Първо убили Кели, след това Джонатан, а след него Джейн. Само аз съм останала, съсипана от смъртта им. Джейн спомен също и че е чувствала всяка рана, и цялата болка, която преживяла. Това обяснява писъците и виковете 'и. Но всичко това ми напомня на нещо. На някой.. Само да можех да се сетя.
- О мили Господи. - казах аз и се смая направо. - Това неможе да е истина. - казах само аз и всички ме загледаха. - Аз...Те...Божества.. - просто бях смаяна.
Неможех да повярвам, че сме се забъркали с тях. Това беше много лошо. Много лошо. Никой тук от присъстващите си нямаше и представа освен мен. Само аз се бях срещала с тях няколко пъти и наистина бяхме загазили.
- Имаме си работа с боговете. - промълвих само аз, и всички ме зяпнаха с отворени усти. - Това момиче, което изглеждало като зла кучка се казва Лейн - богинята на раздора и смъртта. Вернас, момчето с почти голата глава, бог на войната и бойните тактики. Момичето, което на пръв поглед изглеждаше мило се казва Насти и е богинята на лова, правото и природните стихии. А другото момче с дългата коса - Кастил - бог пазител на портите на Ада. Казвам ви доста сме загазили. Познавам ги, срещала съм се няколко пъти с тях, а с някой от тях лично, но това не е въпросът тук. Много сме ги ядосали за нещо и ще си го получим. Това не е никак добре. - опитвах се да бъда възможно най - добра с описанията и фактите, но нямаше по - лек начин.

Чух какво разказа Джейн и направо ми се отщя да бях тук. Защо щеше да ни сполети това? Не си спомням да сме съгрешавали с нещо. Винаги сме били правни. Отнасяме се добре със всеки. е извършваме никакви нарушения. Ако нещо стане не е по наша вина. Сигурен бях, че бе нещо от много отдавна или някой ни бе натопил в нещо. Не ми се вярваше да бяхме грешали.
За това видение знам, че Джейн няма да ни излъже. тя самата бе потресена и шокирана. Описанията на типовете, които са се появили не ми бяха познати, но на елиза май й бяха. Тя тека се учуди, че чак не можеше да повярва.
- О мили Господи. Това неможе да е истина. Аз...Те...Божества... - за момент млъкна и след това се изказа по-добре. - Имаме си работа с боговете.
Какво рече тя? Божествата!? Те ли ще ни нападнат, но защо? Ние...ние не сме грешници. Не сме правили лоши постъпки. Ужас наистина. Лошо ни се пишеше. Защо щяха да идват тук? Много се двуумях какво и защо щяха да са тук.
- Какво сме направили, че да идват? Ние не знам да сме грешали или да сме убавали невинни или нещо от сорта. Вярвам, че няма да стане така. Ще измислим нещо. Ще ги убадим да не става така. - поклатих глава и почнах да обикалям на едно място.
Бяхме загазили и по думите на Ел бяхме в задънена улица или поне така си мислех аз. Щяхме да ги убедим някак си. Знаех го.

Неможех да оставя нещата така. Неможех просто. Неможехме да ги победим, знаех си аз. Просто беше невъзможно. Колкото и сили да имах, те все пак бяха богове. Нямаше как да ги убием. Неможехме. Но наистина се надявах да решим това без война. Колкото и на Вернас и Лейн да им се искат. Може би Насти щеше да се съгласи да го обсъдим и да стигнем до някаква уговорка, без война и разрушения. Защото ако се стигнеше до там, просто нямахме шанс. Щях да измисля нещо. По - погледа на кели видях, че и той мисли като мен и всички имат вяра в мен, защото все пак само аз се бях срещала с тях. Пък и аз така да се аже се държах най - разумна в тези ситуации.
- Ще измисля нещо. Не се притеснявайте. - казах им аз колкото да ги успокоя.
Но да си призная честно незнаех как можехме да ги разобедим да не се стига до война. Всички богове си бяха доста голями инати. Наумиха ли си нещо, нямаше разобеждаване, освен ако не предложиш нещо, което ще ги заинтересува. Но какво щеше да е това за тези богове?! Е, нямах си и идея. Аз даже незнаех защо изобщо ни се ядосали. Но щях да измисля нещо. Гарантирам.

Най-накрая се успокоих като видях, че Джейн е добре след всичко станало преди малко. Но видението ми ме притесни. А разяснението на Елиза направо ме смути. Какви богове, какви работи? Не исках да се меся в тея работи, защото и да исках неможех. Бях прекалено слаб, за дасе опитам да импомогна с нещо. Все пак бях по силен от обикновен човек де.
- Това ми изглежда много опасно. Какво ще правите? Ако възнамерявате да вършите някакви действия срещу тези така наречеи богове по-добре се пазете. - рекох аз като изопщо не бях им схванал смисъла на думите, защото не исках да пострадат и най-вече Джейн.
Познавах ги добре и знаех, че няма дасе дадат лесно, а и Елиза винаги измисляше някакви планове. Щяха да се измъкнат, но дали сега щешеда бъдетолкова лесно. Страх ме бе да си помисля какво можешеда им се случи. Най-вероятно най-лошото както Джейн описа видяното във видението си. Но те бяха толковадобри, че не им го пожелавах пък и защо да го правех.
- Ще се справите, нали?

- Разбирасе, че ще се справим. - казах аз за укоражение на всички, както и на самата мен.
Но аз все още незнаех каво ще правим. Нямах си и идея. Тези богове - Лейн, Кастил, Вернас и Насти.. Лоша комбинация за нас. Незнаех на какво за способни заедно, но се обзалагах, че е най - лошото, което може да се случи някога и на някой. В случая на нас. Не го пожелавах на никой. Знаеш, че всички имат вяра в мен и с мислеха, че аз щях да измисля нещо, но в момента бях трърде шашната за планове. Неможех да мисля за тях. В момента в главата ми се въртяха най - лошите неща, които можеха да ни се случат. И съм сигурна, че те не бяха и една стотна от това, което боговете щяха да ни сторят.
- Добре. - казах аз решително.
Все пак трябваше да изглеждам решителна пред всичи. Сякъш имаг план. И точно в този момент ми дойде една идейка.
- Бил, ти ще останеш с Алекс. Да го пазиш. - не че имах нещо против него, но просто това си беше наша битка и нямах никакво намерение да замесвам други невинни хора.
Тряябваше да разбера какво искаха боговете. Неможех да се впусна в безнадеждна битка, в която сто на сто щяхме да загубим, ако незнаех защо е самата битка. Трябваше да разбера.
- Ще ве телепортирам в общежитието. Разполагайте се. - обърнах се към Бил и Алекс, който веднага доприпка при него.
- Пазете се. - каза малкия.
- Не се безпокой. - отговорим му.
След това само замахнах и те изчезнаха. Оставаше само да видим какво ще правим сега.

Лизи телепортира Бл и Алекс в обяежитето ни, където трябваше да бъдат и двамата в безопасност. След това се обърна към нас и започна да размишлява по нещо. Опитваше се да се направи, че има план, но се виждаше, че чак сега го мисли. Никой не знаеше какво е в ума на сестра ни сега, но бяхме сигурни, че е нещо много добро, което щеше да не отърве от сигурна смърт.
- Така. - каза тя решителка. - Ето какво ще направим. Ще отидем на гробището, но вие няма да правите нищо. Ще атакувате, когато те атакуват. През другото време не им обръщайте внимание. Ясна ли съм?! Сигурна съм, че Вернас ще се опита да ви провокира, но няма да му се давате. Да ви кажа, малко е глупав и се хваща на всичко. Аз ще поговоря с Насти. Тя е най - размуната от тях. Може би ще се съгласи на една сделка. - говореше тя, гледайки ни доста сериозно. - Да се надяваме тя да ни отърве от тях.
Ние само кимнахме с глава в знак на съглание.
- Ще тръгваме ли? - попитах аз.
- Да. - отговори Елиза и веднага ни телепортира на гробището, защото вече беше започнало да се свечерява.

Гост

Бутилираната кръв в Академията ставаше за пиене, но предпочитах свежата. След като с Коен се уговорихме да се видим по-късно реших да отида на лов. Напоследък прекарвах доста време затворена заради Седрик, но не го бях срещала от доста време. Може би се беше отказал да ме преследва. Да бе. След като утолих прилично жаждата си седнах на полянката пред езерото и взех един камък. Запратих го във водата и предизвиках силен плясък. Усмихнах се самодоволно. Нямаше никой наоколо и се чуваха само птичките. Облегнах глава на свитите си колена и затворих очи. Тогава чух счупване на пръчка под тежестта на някоя обувка и веднага се обърнах в посоката на шума, за да видя кой ще приближи. Миризмата ми беше непозната, а аз винаги бях нащрек.