Езерцето

First topic message reminder :

Езерцето - Page 2 St_james_park_2_xlarge

Езерото беше малко , но много красиво с кристално чиста вода. Беше удивително. Почти всички сядаха на пейките до езерцето и се наслаждаваха на гледката или се услушваха за течаштата вида , която те успокояваше.

Не се бях замислял за това, но знаеш. че няма да го направят. Все някак щяха да ме разберат. Баща ни бе казвал, че това е лошо, но аз никога не съм го слушал за такива детински работи. Все едно ми беше, ако направеха нещо щях да си тръгна и да ги оставя сами да си ръководят академията. Все пак не исках да ме критикува. Знаех, че Ел нямаше да иман ищо против, защото притежава силата на любовта и тосигурни и е харесало, Джейн уж е сериозна, но винаги Елиза я разобеждаваше и караше да става мила, а Джонатан винаги е бил против това, но него никой него питаше, ако и той направеше същото и аз да му опявах щеше да ми каже, че не съм прав за това изопщо не ми пукаше сега за това.
- Ами двете ми сестри 100% ще са съгласни с това, но ще имат някакво условие за това, а брат ми не ме интересува какво ще каже, ще се примири с факта. - усмихнах се на Изи и я дръпнах към мен.
- Елиза вече знае това, защото има силата на любовта и я усеща нявсякъде около себе си. Сигурно е казала и на другите за станалото, но съм сигурен само за Джейн, за брат не съм сигурно не му е казала. - погледнах я и после казах.
- Мисля, че трябва да се прибираме вече, защото не че не искам още да седим заедно, но утре започва учебната година итрябва да се подготвя за първия си урок. - пак се усмихнах и тръгнах като Изи тръгна с мен, Вървяхме за сега покрай езерцето.

Гост

-Хайде... -усмихнах се и двамата тръгнахме хванати за ръце. Не исках да пускам Кели но ето че дойде първият учебен ден и трябваше да започваме с часовете.
А пък и той беше учител. Голям майтап... не беше по голям от мен а вече имаше толкова много отговорности.
А аз трябваше да се запозная с останалите майстори и да видя дали ще ме одобрят като гадже на скъпоценния им брат.

Гост

Разхождах се и стигнах до едно езерце.Водата в него беше кристално чиста.Около него имаше множество дървета.Картинката беше адски красива.Беше започнло да се стъмва.Беше хладно и подухваше леко.Луната беше изгряла,беше пълнолуние.Отидох до брега на езерцето и се наклоних,за да се огледам,но без да искам загубих равновесие и плюснах във водата.Цялата се измокрих.Нагълтах вода и не можах да изплувам на повърхността.Затворих очи и застинах.

Гост

Случайно минавах оттук и видях Ейприл,тя беше старото ми гадже още от Лондон,но бяхме се разделили по множество проблеми-предимно родителите ми.Те не бяха много доволни от връзката ни и това никак не се хареса на Ейприл и беше принудена да скъса с мен.Аз все още я обичах.Но нямах и на представа,че е тук.Стоях зад нея и я наблюдавах не знаех каква ще е реакцията й,дали щеше да ме отбягне или да ме прегърне.Не знаех дали още ме обича.Когато падна в езерото,веднага свалих ризата си и се затичах към водата,скочих и извадих Ейприл оттам.Изнесох я на брега.Беше нагълтала вода.Мислех да я заведа до лекарския кабинет,защото тя не се свестяваше.Вдигнах я на ръце,както се носи булка и тръгнах.Но преди да направя и пет крачки..

Гост

Свестих се.Отворих очи и размърдах глава.Все още виждах смътно,сякаш току-що се бях събудила и още бях сънена.Когато зрението ми стана нормално видях,че някой ме носеше.За голяма моя учуда беше Едуард.Бившето ми гадже.Предпочетох да не показвам колко много съм изненадана и попитах:
-Какво стана?Последното което си спомням беше изражението ми във водата и едно силно "Пляс".-той продължаваше да ме държи така в ръцете си.Правех големи усилия да не се изчервя и май донякъде успявах,но ми беше ясно,че ще прочете мислите ми и ще разбере.

Гост

Беше ми предлено ясно,че няма тя да направи първата крачка и надали щеше изобщо да я направи.Доколкото я познавах,щях да чакам с десетилитея да го направи и тогава може би пак нямаше да стане.Затова реших да действам.
-Ами за късмет бях наблизо и те спасих.-казах й,пуснах я на земята,придърпах я до себе си и опитах да я целуна.Щом устните ми се отлепиха от нейните,отворих очи и се усмихнах.В отговор получих силна плесница.Какво ли друго очаквах.
-Ейприл,обичам те!Защо не се съберем отново знаеш колко щастливи бяхме.Умирахме един за друг.Защо да не се повтори и сега.Знам,че и ти ме обичаш.

Гост

-Не,тук грешиш!Обичах те,но вече не изпитвам нищо към теб.-след като се отдръпнах му казах-Едва ли не си спомняш какво се случи.Родителите ти ни разделиха,а ти като послушно кученце не направи нищо.-преди да започне да казва нещо,го спрях и продължих-Не искам да слушам обясненията ти.Знам ги на изуст!-трябваше да се опитам да мисля така,макар че всичко в мен силно искаше да се хвърля на врата му и да започна да го целувам.Не биваше да ме целува,защото сега още повече разпали огъня в мен.

Гост

-Хайде стига!И двамата знаем какво изпитваш към мен.Мога да прочета мислите ти,но и без да го правя го знам.-казах й и се доближих отново до нея.
-Рано или късно ще трябва да се примириш с това,че сме един за друг и,че няма да се предам.-натякнах й отново.Нямаше лесно да ме откаже от себе си,ако сега се бях предал,това нямаше да се случи и следващия път.Все пак беше рано и нямаше как,но по нататък бях сигурен,че ще се получи

Елиза нямаше какво да прави в общежитието на академията затова се беше облякла набързо и беше излязла навън. Нуждаеше се малко от свеж въздух. След всичко станало с подземния свят и братята ѝ... Просто се нуждаеше от свеж въздух. Бавно ходеше по пътечката и гледаше към езерцето , като се наслаждаваше на приятната гледка. Наистина беше красиво. Е , неможеше да се сравнява с това , което Елиза е виждала през целия си жовпт ,но наистина беше страхотно. Тук - таме имаше и по малко деца , които ихраеха насам натам и си подаваха фризбита. Други бяха тук на пикник и също се наслаждаваха на гледката. Ели следеше всяко движение , което можеше да види и да проследи наоколо. Харесваше ѝ. И беше интересно. Седна на една пейка покрай езерцето и кръстоса крака. Промуши пръсти между копринената си коса и ѝ дръпна назад , като се понесе приятен аромат на ванилия около нея. След това със шоколадовите си очи продължаваше да разглежда наоколо и от една трана да тъпее и да ѝ е скучно. Поне когато унищожаваше подземния свят се забавляваше. Някак си отвътре ѝ се искаше да го върне отново с всичките демони дори и Синстър и отново да го унищожи. Като нищо.

Гост

Ана се разхождаше из парка.Когато надуши този аромат на ванилия тя започна да го следи.Този аромат я отведе на една пейка кадето седеше едно момиче.Ана седна до момичето,погледна я и се усмихна,крастоса крака и погледна към децата които си играеха.
-Прекрасно време за разходка нали?!-казала тя с усмифка на лицето.
Протегна се и се изправи.Тя се чувстваше превасходно,искаше да прави много неща на веднъш но нищо не и идваше на ум,седна на пейката до Елиза и я погледна отново с усмивка.Взе си огледалцето и гланцът за устни,огледа се в огледалото и започна да си слага гланцът по устните.Гланцът ухаеше на аромат от праскова.Погледна към небето и дълбоко се замисли.

Лис все още следеше всяка крачка на всекиго наоколо. Харесваше ѝ да гледа усмихнати ллица и любов наоколо , но да си признае забавлението много ѝ липсваше. И в главата ѝ се въртеше налудничева идея да върне към живот подземния свят и след това отново да го победи. Просто така. За забава. Защото иначе ѝ беше много скучно.
До Елиза дойде едно момиче , усмихнато и много сладко. Но Елиза знаеше , че и тя си умира от скука.
- Да. Наистина прекрасно време за разходка. - отговори Елиза на въпроса на новото момиче срещу нея.
Казваше се Ана Дейвис. Елиза можеше само да погледне към когото и да е и да кажеше всичко за него или нея. И всичко се дължеше на силите ѝ , които да си признае , много добре контролираше. Като се има напредвид в началото как се бе паникьосала - сега ги владее като нищо. И дова до някоя степен леко я притесняваше , защщото усещаше , че с всяка изминала секунда се промменя в нещо друго. Нещо , което не е.
- Изкашли да се позабавляваме? - каза тя и се обърна към Ана до себе си. - Казвам се Елиза Дарк , междодругото. А ти си Ана , нали?!

Гост

Ана погледна Елиза и отново и се усмихна.
-Да,казвам се Ана и ми е много приятно да се запознаем.-Каза Ана докато в главата и се въртяха идей.
На близо видя един продавач на сладоледи.
-Ще отидя да си взема един сладолед че ми е ужасно топло.-Каза тя на Елиза и стана от пейката да отиде за сладолед.Tя бавно ходеше към продавача и си мислеше какво да прави през свободното си време.Взе си един разхлаждащ ягодов сладолед и се върна обратно към пейката на която седеше Елиза.Когато се върна и седна до Елиза,тя крастосала крака и започна да се чуди защо е толкова скучно и защо поне нищто интересно не се случи.След малко Ана чу едно малко момченце да плаче.Тя отиде до детенцето.
-Защо плачкаш,изгубило ли си се?-Попита го тя като го погали по главичката.
-Изгубих си паричките който ми даде мама и сега не мога да си купя сладолед.-Каза малкото момченце докато си триеше сълзите от очите си.
-Ела аз ще ти купя,все едно съм ти дала подарък.-Му отговори тя и го хвана за рачичка.
Тръгнали към продавача и като отидоха там момчето разгледало какви видове има.
-Какъв сладолед искаш?-Попитала любезно Ана докато си приготвяла парите.
-Искам един от шоколад.-Отговорило момчето и подскачало от радост.
Когато купиха сладолед момчето отиде при неговите приятели а Ана се върнала на пейката при Елиза.
-Хайде да отидем да се позабавляваме,както ти каза че ще си умра от скука.

Елиза се усмихна , когато Ана купи сладоледа на това малко и грешно момченце , което си беше забравило паричките. И когато видя щастливата му усмвка , когато получи шоколадовия си сладолед и се върна при приятелите си и отново се разигра. Ана се върна при Елиза и ѝ се усмихна.
- Това беше много мило от твоя страна. - каза Ели и се усмихна на Ана.
Лиса само вдигна ръката си и щракна пръсти. И тогава в ръца на останалите деца се появиха различни видове сладоледи. Елиза им беше дочула мислите и знаеше всеки точно какъв сладолед иска. Но отново използва силите си и усети отново промяната.
- Дойде ли ти нещо наум или аз да измислям някаква забава? - попита Елиза , като отново промуши ръцете си през копринената си коса и ароматът на ванилия се усети навсякаде наоколо.

Гост

-Все още нищо не ми е дошло на ум.На мен ми се правят много неща но лошото е че незнам какви точно.-Каза Ана въртейки главата си наляво - надясно.
На нея нищо не и хрумвало и настъпи голяма тишина.Ана гледаше как момченцето,на което купи сладолед си играеше с приятелите му.Тя се наслаждаваше на слънчевото и топлото и топлото време.Гледаше как влюбените се разхождат.
-Много си помислих но нищо не измислих.-Каза Ана докато гледаше към Елиза с усмивка на лицето както винаги.
-Ако измислиш нещо ще бъде добре защото на мен нищо не ми идва на ум.

Елиза също се усмихна на Ана и се загледа към езерцето отсреща. Беше много хубаво. Но за жалост Ели скоро ще трябваше да се ходи и да се прибрира , защото имаше много задължения , които трябваше да се спазват колкото и да не ѝ се искаше да се прибира и да ги върши. Но такъв ѝ бе дългът.
Стана от пейката и се обърна към Ана. Усмихна ѝ се и след това взе и малката си чанта , която през цялото време беше от лявата ѝ страна.
- Аз , за жалост , ще трябва да тръгвам. - каза Лиз и помаха леко с ръка на момичетата и момчетата , на които беше подарила сладоледи. След това се обърна и към Ан.
- Чао. - каза ѝ тя и се усмихна , убръщайки се на другата страна.
С бавна и гразиозна походка Лизи започна да ходи по пътеката към академията и общежтието , като постоянно се оглеждаше опитвайки се да запомни действията на хората и усмхвайки се на прекрасния ден.

Гост

Ана също каза чао на Елиза но тя поседи още малко.Загледа се към езерцето и си помисли какво да прави за да не й е скучно.След малко и Ана пеши да си тръгне но се сети че трябва да отиде до магазина да купи нещо.Ана станала от пейката и тръгнала и тя по патечката,по едно време видяла нещо да блести да пътя и се навела да го вземе,тя видяла че е нещо кръгло.Ана го взела от земята и видяла че е пръстен,тръгнала си пак по пътя и срещнала едно момиче което търсило нещо,тя отишла там и го попитала любезно какво търси.
-Търся един пръстен.-Каза момичето като погленда Ана с тъжно лице.
Ана бръкна в джоба на панталона си и извадила пръстена който туку-що намери.На момичето и се появи една много голяма усмивка на лицето.Ана и поддаде пръстена и момичето го взе.
-Много ти благодаря! - Каза момичето усмихвайкисе на Ана.
Ана си тръгна тамън на време,защото започна да духа вятър.

Озовах се точно на езерото след обикаляне напред назад. Нямаше в момента много хора тук. Имаше един минувач, който ми изглеждаше доста "апетитен". Минах зад него и го хванах като го завлякох в дърветата настрани. Бях толкова жадна, че изпих кръвта му много бързо. Не остана и капка в организма му. Забутах тялото някъде още по навътре и го зарових, че да прикрия следите. Изчистих се и се върнах при езерото. Обиколих го и седнах на една пейка като кръстосах краката си и се загледах в бистрата вода на езерото. Никак не ми се искаше братята ми и Лиз да ме намерят и да прекъснат действията ми. Така ми харесваше да пия кръв постоянно, че си менях местонахождението постоянно, че да не ме намерят. Извадих кутията с цигсрите и запалих. Поседях известно време тук и си пушех когато ми свършиха цигарите.
- Ах, сегали трябваше да свършат. - намръщих се като метнах кутийката и тя ппадна до кошчето за буклук.
Извадих телефона си колкото да убия още малко време и след това да си намеря някой, който щеше да ми стане жертва.

С брат ми обиколихме цлата академия и да си призная не беше много лесно да обиколим цлата академия. Остана ни само парка и още едно място. Решихме да минем първо през парка , защото ни беше по - близо , а ние наистина се изморихме да обикаляме наоколо. Искаше ми се да намерим Джейн по - бързо и да я вразумим и да се приберем толкова по - бързо.
Минавахме покай езерцето и се оглеждахме за всеки възможен чоовек , приличащ на Джейн. Загледах се към пейките и най - сетне я съзрях. Беше си много трудно да я намерим , особено когато не искаше да бъде намерена. Сръчках Кели и му посочих накъде да гледа.
- Ами сега? - попитах аз. - Да се обадим ли на Елиза или да идем веднага при нея преди да е избягала?
Най - доббре щеше да е ако отидохме при Джейн и я хванехме преди да е избягала и веднага след това да се обадим на Елиза. Тя щеше да се справи най - добре с тези неща. Но това беше моят план , а аз не съм много по плановете. Затова попитах брат ми.

Взе да ми писва и щях да изхвърча всеки момент от това място. Докоснах една гривна на ръката си, която бе подарък от братята ми за един рижден ден и получих видение. Видях как с Елиза се спречкахме и Кели и Джона бяха пострадали от мен. Отворих очи и на лицето ми имаше една лукава усмивка.
Точно преди да стана съзрях с краеца на очите си две фигури. Изглеждаха ми много познати. Позагледах се още малко и ги разпознах, Кели и Джонатан. Как се бяхя озовали точно тук? Долових и разговора им. Опитваха се да измислят някакъв план, за да ме хванат. Това щеше да бъде много трудно. Няистина когато си наумя, че никой няма да ме намира неможеха да ме намерят доста дълго време, но сега бях толкова гладна, че не се криех и ето, че ме бяха открили. Веднага ми се завъртя една идея. Станах и се приближих до тях с бявни крачи. Те обърнаха погледа си към мен, а аз им се ухилих. Оранжевите ми очи се взираха в техните учудени погледи. Усмивката ми не бе фалшива в момента, но не бе и истински искрена както обикновенно.
- Здравейте момчета. - рекох като спрях на около 30 сантиметра разтояние. - Как сте? Виждам, че сте излезли на разходка? - толкова добре играех в момента, че и най-добрият разпознавач не би ми обърнал внимание на лъжата.
Мина едва една минута в мълчание и пак се разприказвах.
- Не ме карайте да научквам какво правите тук? - погледнах ги пак.

Тъкмо щях да кажа какво да правим на Джонатан, когато Джейн изникна пред нас. Не изглеждаше много различна, но очите й бяха оранжеви, което никак не бе на добре. Ние само се спогледахме с брат ми и погледнахме към сестра си. Не разпознавах някакви страни движения в нея, но наистъина погледът й ме плашеше.
- Здравей, Джейни. - обадих се както нямах намерение да изпускам фронта.
Бях се подготвил, че може да ни направи нещо и само се опитвах да следя какво правеше тя. Бяхме много близко един до друг с Джона, но и Джейн бе доста лизо до нас. Нямаше как да му кажа да звъне на Лиз. Исмихнах се и отговорих на въпроса й.
- Излязохме на малка разходка. Цял ден в къщи не е много хубаво. Трябва да се раздвижим. - свих незабележимо ръцете си в юмруци като сръгах леко брат си.
Надявах се да се учети и да хване Джейн преди да се бе усетила и да избяга от нас.

Брат ми няколко пъти ме сръга с юмрук. Знаех какво иска. Искаше да хвана Джейн преди да се е усетила и да е избягала. Но този нейн поглед много ме плашеше. Не я бях вуждал такава. И това доняъде ме плашеше. А брат ми искаше да я хвана. Та тя беше 10 пъти по - силна от мен. Нали беше вампир. Знам , знам. Само се оплаквам , но си е така. Трябваше да се обадя на Елиза. Тя щеше да знае какво да прави , а преди това трябваше някак си да я хванем.
- Добре. - казах аз , гледайки към Джейн , а говорейки към брат си.
Беше малко объркващо за Джейн явно , защото гледах към нея , а говорех на брат си.
- Джейн... - добижих се до нея бавно и внимателно. - Искаме само да ти кажем колко сме благодарни....Че не испи цяата кръв на Кели!
Аз само я погледнах и после погледнах към земята. Около нея се появи линия , която я обиколи и изведнъж се запали. Вампирите неможеха да минават огън. Това щеше да я задържи.

Усмихвах се фалшиво през цялото време. Знаех, че искат да ме хванат някак си и го очаквах. Беше част от плана ми да ги оставя да ме хванат и след това да им се случи нещо. Но не си представях Джонатан да ме обиколи със линия от огън по земята. Мразех огън, а и вампирите неможеха да го пресичат. Ах, май братята ми се оказаха по умни. Може би трябваше да използвам шейпването си, за да се променя ида не ме намерят изопщо. Усмихнах им се и ги погледнах. Внъшението, което можеха да използват вампирите много ми харесваше. Можеше да накараш всеки да те послуша и данаправи каквото искаш, след което да не помни какво се е случвало.
Загледах се в Джона и му се усмихнах като понах да използвам това внушение.
- Джони, какво правиш? Били махнал този огън, моля те. Нали знаеш, че не харесвам огъня. Имам фобия от него. - говорех най-лукаво и превзето аз.
Кели като ме чу почна да вика.
- Хей, не си мисли че ще те пуснем така. Знаеш, че няма да ти се хванем, Джейн.
Аз си продължавах да говоря на брат ми и накрая Джона свали гарда и огънят изчезна. Усмихнах се като отидох до Кели.
- Не мислиш ли, че малко преувеличаваш.
- Джейн, знам че това не си ти. Няма да ти повярвам.
Погледнах го право в очите и го забаламосах с внушението както направих с Джонатан.
- Хайде де, все едно непознаваш сестра си. - усмихнах му се и той поддаде също.
Тикнах ги и те седнаха на близката пейка. Използвах шейпването и се преобразих на друго момиче с дълга черна коса и светло сини очи.

Телепортирахме се с Бил и Aлекс в парка , където бях усетла Джонатан и Кели. Бяхме някъде към долната част на парка и там имаше много хора. Щеше да е малко трудно да използвам силите си , при положение , че смъртните не знаят за нас и би било фатално ако разберът. Но щях да направя всичко по себе си да не разберът за нас. И точно сега се намирахме в центъра на тълпата. От никъде не се виждаше изход.
- Къде ни телепортирах? - казах само аз.
Наистина , къде за бога ни бях телепортирала. Държах все още Алекс за ръката , а Бил беше до нас. В тази тълпа нищо чудно да се изгубил.
- Мисля , че са някъде към горния край на парка. - казах аз по - силно на Бил , защото от всички гласове наоколо нщо не се чуваше. - Да тръгваме! - добавих тръгнахме да минаваме през тълпата.
Но беше все едно да минаваш между стадо бикове. Което си беше много трудно , повярвайте.
- Извинете! Може ли? Извинявам се! - казвам аз , докато минавахме.
Явно тази вечер имаше нещо в този парк.
Мисля , че отриваха фонтана на желанията. Е , това се нарича късмет. Минахме едвам едвам и се запътихме към горната част. Малко се тревожих за Алекс , но ако искаше да идва при нас , трябваше да всикне , защото само такива неща се случваха в това семейство. Стигнехме горния край на парка и видяхме Кели и Джон на една пейка , а до тях седеше едно момиче с дълга черна коса и светло сини очи. Никак не ми вдъхваше доверие. Нещо имаше в нея.
С Колинс се доближихме , а Алекс беше зад нас.
- Намерихте ли я? - попитах аз , ходейки към тях.
Нещо и в тех беше променено. неможех да ажа какво , но го усещах. Ах , аз и моите усещания интуиции. За жалост , винаги се оказваха истина. Алекс седна до Келс и Джон , а аз и Бил останахме изправени и вгледани към тях. С крайчето на очите ми видях момичето , което все още стоеше тук.
- И тя какво въобще прави тук? - попитах аз отново.
Но никой не ми отговор и тогава всичко се подреди в главата ми. Само се загледах към братята си и използвах една от многото ми сили: Контрол на мислите и спомените.
- Кели , Джонатан ще забравите всичко , което Джейн ви е казала и ще премахнете влианието 'и над вас. - казах само и след това се обърнах към момичето отсреща или трява да кажа Джейн.
- Много хитро. трябва да призная. - казах 'и само и скръстих ръце насреща 'и като застанах пред всички. - А сега мисля , че е време старата Джейн да се върне.
Ао се опита да избяга , няма да 'и стане номера. Туко що сложих защитно поле на окръжността и няма на къде да бяга.

Не си спомнях какво бе станало преди малко. Изопщо от къде се появи Елиза пред нас. Учудих се, че ни намери. Обърнах се и видях едно момиче до нас с черна дълга коса и сини очи. Не знаех какво се е случвало тук. Бях решен да попитам, но чух изведнъж.
- Много хитро. Трябва да призная. А сега мисля, че е време старата Джейн да се върне. - Елиза бе скръстила ръце и седеше пред нас. Огледах се и видях, че тя гледаше момичето до нас. Изведнъж момичето се преобрази в Джейн. Учудих се много, но нищо чудно нали имаше силата Шейпване.
- Джейн, какво ни направи? - погледнах я аз, а тя на своя глава се усмихна и ме хвана като стана с мен.
Бе ме стиснала много силно за врата, че малко трудно ми бе за да се измъкна сам.
- Джейн.... - викнах й аз, но тя само се ухили лукаво като се обърна към Елиза.

И аз като брат ми нищо не си спомнях от това , което се бе случило преди. И изведнъж ето я Ели пред нас , говорейки с друго неознато момиче. И изведнъж то се превърна в Джейн. Чисто забравих , че имаше силата Шейпшифтване и можеше да се преобразява в когото и когато си поиска. И изведнъж хвана Кели за врата и го стисна силно , защотот ой неможеше да говори точно в момента. След това се обърна към Елиза и се усмихна с нейната типична вече лукава усмивка. Не каза нищо за момент също и Елиза. Само се гледаха едва в друга нито говореха нито се движеха. Аз хванах Алекс и се махнахме от пейката. Застанахме зад Елиза и до Бил. Не смеех да кажа нищо. Двете ми сестр сякъш с няъква телепатия се разбираха или нещо , защото нищо не си казваха и дори нито не премигваха.

» Езерцето