Пейките

First topic message reminder :

Това е частта с пейките, където всички отсядаха за лек отдих или продължителна приказва или просто да гледат пейзаха, който си бе много хубав.

Гост

Разхождахме се и накрая Джес седна на една пейка и посочи мястото до себе си. Настаних се на него и тя ме попита:
- Знаеш ли интересни истории Майра?
- Горе-долу... Но не ме бива изобщо в разказването. Какво по-точно имаш предвид?
Наистина не ме биваше изобщо в разказването. ЗНаех си го като за мен. А и не знаех какво точно има предвид... Загледах се в дърветата. Беше толкова красиво и толкова по-добре отколкото в бара. Нямаше го барманът. А и тук все можеше нещо да ни направи впечатление. Нещо по-така на нивото ни. Нещо качествено...

- Ами не знам. Нещо м исе е приискало да слушам някаква историика. Понеже аз знам толквоа много, повечето са мои де, и за това искам да знам например какво интересно е правил някой друг освен мен. - усмихнах се като погледът ми пак се заби в дърветата.
Имаше птички наоколо, които пееха приятни мелодии. Успокояващи можеха да се нарекат за мен, а за други не знам. Любопитството ми бе голямо, винаги. А това ми харесваше в мен. Ако не бях такава може би не бих приела това, което съм лесно.
- Кажи ми каквото се сещаш дори да не разкажеш добре. Обожавам да слушам няко йда ми приказва. То не че аз не приказвам и то много приказвам, което си личи де. - спрях се най-сетне, че да успее тя да каже нещо от мен.
Като отворя устата си и нямаше млъкване. Добре, че питах някакви въпроси, че да се успокоя и да спра да дрънкам.

С Касандра тръгнахме към парка, където мислехме, че може да бъде Кайлън. Поне тя така ми казваше. Аз нямах никакви сили в мен и неможех нищо да кажа, дори и интуицията ми да бе по - силна отвсякога. Тръгнахме към парка, а аз не спрях да мисля за всички влюбени в момента и какво ли правеха сега в кухнята. Никак не ми се оставяха сами. Някой можеше да стане по - ревнив от всякога, а особено Бил, който ревнуваше от най - малкото нещо и да станеше една голяма олелия. Можеха да събудят и Джейн и малкото и сладко бебче в нея, което си ме бе набелязало като мишена за деветмесечния си разтеж в майка си. И когато Джейн ги видеше, щеше да иска обяснение. А това нетрябваше да става, защото научеше ли за Касандра ставаше лошо. Кой ли знаеше как ще реагира, особено сега, когато и хормоните 'и играеха роля. Казах 'и, че няма да пазя никакви тайни от нея, но просто се притеснявах за нея и бебето 'и когато разберът за моята роднина - Касандра. Това за Бийзъс можеше да 'и го кажа, но това за Каси щеше да 'и дойде в повечко и щеше да навреди на психиката 'и. Затова щях да 'и кажа в най - подходящия момент. Когато е най - спокойна и щастлива. И когато нямаше да 'и дойде в повечко и може би бебчето да си го изкара не леля си.
А сега като се сетя, че трябваше да се срещна с Кайлън лошо ми ставаше. Но нямаше как да не го направя. Ако не си вземех силите от Кайлън, всички щяха да си останат влюбени и всичко да се доведе до един хаус, който никак не ми харесваше. Обичах да ми е подредено и спокойно, а не изпълнено с хаус. А драмите ги мразех още повече, но с Касандра явно само това ме чакаше. Не исках въобще да се бях срещнала с нея. Но ако не се бях срещнала с Касандра, нямаше да разбера, че Кайлън не ми е баща и може би още щях да се чувствам гадно, задето той ми беше баща. Вече не го чувствах като такъв и единствения начин да командва над мен беше като постоянно ми натякваше, че сме свързани кръвно и незнам си какво. Сега беше най - добре. Кайлън не ми беше роднина и нямаше как да ме командва. А мен ако не ме командваше, значи нямаше да командва и останалите. Нямаше повече да има сила над нас и нямаше да има никакви причини да ни се бърка в живота. Но си беше баща на Бийзъс и пак понякакъв начин щеше да ни се дотресе отнякъде, което не беше добре. Може да звучи малко странно това, аз да говоря така за Кайлън, но той наистина ме предаде и ме нарани. А някой направи ли такова нещо никога не му прощавах.
И ето, че след малко обикаляне го намерихме да седи на една от многото пейки по алеята на парка. Казах на Касандра да седи тук и да не идва, докато не 'и кажа. Ако Кайлън не ми повярва и реши да не ми върне силите, в което съм сто процента сигурна, тогава щях да извикам Каси и ако трябва сама щях да си ги взема от него. Стига да знаех как.. Аз се приближих до него и той най - накрая се обърна към мен.
- Искам си силите. - казах му най - спокойно аз, а той ме погледна доста странно. - Само това искам. Силите.
Нямаше какво друго да му казвам. Просто и само си исках силите от него. Нищо друго. Вече не ме интересуваше. Презирах го и нямаше какво да му кажа. И ако пак започнеше да овърта нещата и да почне с неговите си извинения нямаше да го изтърпя.

God Брой мнения : 14 Join date : 07.02.2011

Не можех да си намеря място. Постоянно ми се въртяха странни мисли в главата. Обикалях напред, назад и не можех да се спра. Реших да изляза навън малко. озовах се след известно време на пейките и седнаха на една от тях като гледах гледката и се чудих какво мога да направя. Не можех да повярвам, че собствените ми деца щяха да ме намразят акто разберат. Е, Елиза вече знаеше и ме мразеше може би. Но държанието й беше доста не достойно за нея. Използва силите си в публично място, а това ме беше ядосало. И начина й на говорене беше доста по различен. Но тя беше прекалила.
Изведнъж усетих нечие присъствие тук. Обърнах се в посоката, от която чух стъпките на някой. Този някой беше Елиза. Тя застана пред мен и с настоятелен, но съвсем спокоен тон ми заяви, че си иска силите обратно.
- Моля?! - това ме учуди.
Използва ги на публично място където можеха да я видят и сега настояваше да й ги върна. Да не си мислеше, че толквоал есно щях да й ги дам. Лъжеше се. Нямаше известно време да ги има и трчбваше да свикне. Нали поне й оставих водната стихия. Поне да може да се защитава. Да не очакваше да й се размина толкова лесно. Все едно не ме познаваше.
- Чу ме. Силите, искам си ги обратно, Кайлън. - тонът й беше все така спокоен както винаги си е бил.
Сега сякаш беше по различна от предния път. Сега си беше тя самата. Последната н исреща се държеше отвратително. Колкото и да ми беше ядосана не би се държала не отговорно, но предния път беше просто невъзможна, а сега пак беше онази Елиза, която помнех. Но силите нямаше да й ги върна толквоал есно.
- Да, не мислиш, че ей сега ще щтрякна с пръсти ще ти ги дам. Да ги използваш пак на публично място, където могат да те видят хора. Ъбсурт, забрави за това. Ще почакаш известно време доакто си ги заслужиш пак. - рекох й аз като я погледнах.
Виждах ненависта й към мен. За това, че не им казах по-рано, че съм жив. Но и да исках не можех да го направя. Беше ми забранено. И сам озаради това се поучиха тези дразги между нас сега. Но щом тя искаше да бъдем така и да се караме и да не искаме да си говорим. Сили нямаше да види. Ако мислеше, че от последния път бях забравил държанието й и всичко се лъжеше жестоко. Сили от мен нямаше да види и на поднос.

Да ги заслужя ли каза Кайлън? Да ги заслужя?! Той за какъв се мислеше. Нямаше никакво право да ми ги взима и да ги задържа. Исках ли си ги, щях да с ги взема от него и нищо нямаше да ме спре. Нямаше да позволя силите ми да бъдат в него и само да си намира оправдания да ме дразни. Не. Просто нямаше как да стане. И явно Кайлън неразбираше, че силите ми трябваха сега и веднага. Непременно! Влюбените кой ли знае какво правеха сега, а той се държеше като същински инат. Радвах се, че ината не го бях наследила от него, ами от този Виктор. Който имаше някаква роднинка връзка с Касандра, което правеше повече инат, колкото можеш да си представиш. И нямаше да се дам, докато не си взема силите. Кайлън все така ме гледаше и повтаряше, че съм използвала силите си на публично място и незнам си още какво. Първо щях да почна с добро и ако и с това не се разбереше Кайлън, щях да започна и с лошо. Бях способна и на лошо вече. Научих се в последните години, когато трябваше да се жертвам за семейството и Кайлън не беше там да ми помогне и съвсем малко.
- Виж какво. - казах аз със същия спокоен тон. - Кайлън, знаеш че аз никога не бих използвала силите си на публично място. Никога! Знам, че сега ще кажеш че съм го направила, но това не бях аз и някъде в себе си го знаеш. Майка ми ме е възпитала никога да не използвам силите си на публично място, а от теб съм го слушала, но не съм обръщала внимание. - казах си му честно аз и не ми пукаше какво щеше да си помисли.
- Да, знам. Никога не би използвала силите си на публично място, но явно си се променила. Това беше ти, Елиза. - каза ми той.
- Знаеш ли какво? Да, промених се! Но не към нещо по - добро, а към нещо много лошо и всичко беше заради теб. Но нямаше да отварям минали теми за разговор, които биха ме вбесили. Сега търпението ми беше по - малко и сега наистина ми лазиш по нервите, Кайлън. - казах му, а той ме погледна право в очите.
Знаех си, че няма да ми даде толкова лесно силите. Знаех го, още когато ми заговорив началото. Но просто исках да видя дали с добро щеше да стане. И явно неставаше. кайлън си беше непоколебим и много трудно някой да го разубеди.
- Елиза, много съм разочарован. По начина, по който се държеше и как използваше силите си пред всички. И сега най - нахално си ги искаш обратно... - опита се да ми каже нещо Кайлън, но аз веднага го прекъснах.
- Това не бях аз, забога. Беше Касандра. Толкова ли е трудно да разбереш, че имам близначка? А уж си бог! За нищо не ставаш вече, наистина! - казах му аз.
Колкото и търпелива да бях, само той и единствено той можеше да ме изкара извън контрол и сега наистина го правеше.
- Близначка. - изсмя ми се.
Това погледнах към мястото, на което бях казала на Касандра да стои, докато не 'и кажа и нея вече я нямаше. Знаеше какво трябва да направии в следнащата секунда на пейката до Кайлън се чу познат глас.
- Здравей, Кайлънчо. - каза му тя и кръстоса крака. - Мисля, че е време да дадеш слите на Елиза, колкото и да ми беше приятно да се разогравам с живота 'и и сега ще ми стане малко по - трудно.
Кайлън изглеждаше доста изненадан и невярващ. Наистина ми се искаше да не го правя, но трябваше. Той сам си го беше причинил. Сега щеше да разбере какво е да загубиш дъщеря, както аз загубих баща. Доближих се до него и му казах.
- Искам си силите.
Той едвам ме погледна, като се бе обърнал към Касандра. Но много бързо се съвзе и се обърна към мен. Не очаквах толкова бързо да се съвземе, но явно не съм му била толкова скъпа. Както и той на мен,което значеше, че чувството е взаимно и аз го подкрепях. Никога не съм искала от него да ме разбере или да се държи като истински баща. Просто исках поне да ми беше казал, че не е мъртав понякакъв начин, преди да разбера, че не ми е истински баща.
- Какъв е този номер, Елиза?? - попита ме учуден. - Така няма да си върнеш силите обратно. Баща съм ти и имам всякакво право да ги задържя колкото си искам.
Колкото и да не го чувствах като никаква роднина, неможех да кажа такова нещо на човек. Просто сърце не ми даваше да разбия нечие друго сърце, колкото и да се бях променила в последните години. Аз все още си бях Елиза, която съчвстваше на хората. Само сега, където бях по - резервирана към тях и ненавиждах демоните.

Трябваше да науча Елиза да не бъде такова мекотело и да си казва истината на човек. Иначе така нямаше да постигне нищо. Знаех какво иска да каже. Знаех го и ако тя не го кажеше, щях да се намеся аз. Нищо, че сега щеше да ми е малко по - трудно да се бъркам в живота 'и. Неможех да оставя роднина така. А тя ми беше единствената. не, че се размеквах и аз, но просто не исках роднините ми да са толкова слаби психически. Трябваше да се грижа за репотацията на семейството си и Елиза наистина го разваляше с приличното си държание.
- О, старче. - обадих се аз, защото видях как Елиза сне поглед надолу. - Явно си назад с инфото, дори и да си бог. Незнаеш ли, че Елиза не ти е дъщеря? И никога не е била и няма и да бъде. И сега мисля, че наистина е време да 'и върнеш силте, защото не искаш роднината 'и тук да се ядоса и да ти изпие кръвта, нали?
Кайлън само ме погледна и се обърна към Елиза. Тя само беше снела поглед надолу, а Кайлън се изправи и се запъти към нея. Аз със скоростта си на вампир, застанах пред нея преди Кайлън и той сега беше пред мен. Нямаше да му дам да се измъкне толкова лесно. Никой не се измъкваше толкова лесно то мен и нямаше и да се измъкне.
- Елиза, какво става? Коя е тази?? - Кайлън знаеше, че 'и беше взел силите и Ел нямаше как да си направи клонинг.
Знач започна да вярва, че Елиза ми беше двойничка. И сега щеше и да повярва, че той не 'и е баща и неможе да 'и задържа силите.
- Елиза, отговори ми веднага!! - каза 'и той.
- Хей, по - полека с децибелите. Аз съм тук да говоря вместо нея, защото тя няма сили да каже истината. - нарочно се обърнах към нея и я погледнах.
След това погледнах към Кайлън, а той изглеждаше така изненадан. Трябваше да помогна на Елиза, за да може после тя да ми е длъжница. Това беше единствената причина да 'и помогна. Просто се разигравах с това, че ми е била роднина. наистина не ми и пукаше, че ми е роднина. Просто исках да ми стане длъжница и да направи нещо за мен. Усмихнах се лукаво към Кайлън.
- Чу ме. Елиза никога не е била твоя дъщеря- кръвно. Явно от толкова грозотия след всичко жена ти е изневерила с моя роднина, който очевидно е бил в много по - добра форма от теб сега. И гледам, не си поработил над коремчето си. А ти казах на бара, непомниш ли? - сега всичко щеше да му светне.
Щеше да се сети за всичко и само ако не върнеше силите не Елиза, наистина щеше да ме вбеси повече, отколкото попронцип и щях да му се нахвърля. И без това не съм пила кръв от скоро и щеше да е наистина вкусна кръвта на бог.
- Да продължавам ли или вече се сети? - той все още мълчеше. - Добре. И след като жена ти е изневерила с Виктор, е забременяла от него и ето как е била създадена Елиза. И явно по няаква аномалия ше е родила моя двойничка. А жена ти дори и не ти е казала, че Елиза не ти е дъщеря. И те е заблуждавала векове наред докато не си гушнал букета. - говорех аз. - Което значи, че неможеш да държиш повече силите на Елиза, защото не си 'и бил баща и Елиза вече те няма като баща. Сега 'и върни силите, или става лошо. - отдръпнах се леко аз.

God Брой мнения : 14 Join date : 07.02.2011

Не можех да го проумея това. Какъв номер беше? Но Елиза нямаше сили, че да може да се копира и да ме разиграва. С вода не можеше да стори това. Значи неистина тази жена беше копие на Елиза. Бяха еднакви. И какви ги приказваше. Че не съм бил баща на Елиза. Аз бях женен за майка и след това се роди Елиза. Нима ми е била изневерила пред итова. Как да го приема това? Да, може би думите на тази жена, която приличаше на Елиза бяха истина, но аз не можех да приема казаното. Не можех да го асимилирам в момента хубаво. Щеше да ми трябва време, но такова нямах.
- Това истина ли е Елиза!?? - допитах се до дъщеря си, чиито поглед седеше наведен надолу.
- Хей, казах ли да намалиш дицибелите?? - обади се двоиничката. - Истина е старче. Да не мислиш, че бих те лъгала сега. Хайде, давай по-бързо силите на Елиза, че да не стане лошо. Втори път те предупреждавам. - добави след това тя.
Да, не можех да й задържам силите вече. Колкото и ядосан да бях, че ги бе изполвала. Това не е била тя. Била тази Касандра, която прилича на нея. И щом това е истина и тя не ми е дъщеря нямах нищо свързан ос нея освен, че я бях отгледал като дъщеря, но и Елиза не ме искаше вече. какво друго да направя. трябваше да и ги върна.
- Добре, добре. Ще й ги върна силите. Само при да ми надуваш главата. - рекох на Касандра и се отдръпнах малко назад.
Вдигнах ръцете си аз и започнах. Казах няколко неща на латински и след около минута смъкнах ръцете си като обърнах поглед към двете. Въздишах малко и рекох.
- Готово върнах ги. И вече не ме занимавайте. - просто не можех да повярвам, че Елиза не бе моя дъщеря и какво можех да стора.
Тя винаги се е бунтувала срещу мен повече от другите. Не ме слушаше. и сега като знам защои е било и не можех да си събера мислите.

Знаех си, че щом Касандра му каже, че не съм му истинка дъщеря, Кайлън щеше да ми върне силите. Единствената причина поради която не му го казах е, защото сърце не ми даваше да кажана някой, че дъщерята, която е отгледал и е мислил за своя, не е. Как можеш да кажеш това на едн човек. на един баща. Просто неможех да го кажа колкото и да бих искала след всичко, което той ми причини. Да, вече не го имах като баща и сега Кайлън ми беше като някой непознат. Не исках да имам нищо общо с него. Но простонеможах да му кажа такова нещо. И точно там се появи Касандра. Ако не беше тя, едва ли щях да си върна силите. Кайлън нямаше да ми повярва и Касандра не би го накаравла да ми ги върне. Но знаех, че не го прави само защото сме роднина. Най - нероятно не 'и пукаше, че сме роднини. Това беше Касандра. И тогава се сетих. Тя искаше нещо от мен. Сега 'и бях длъжница и искаше нещо от мен. Нещо, което само аз с моите сили можех да направя. И това донякъде ме плашеше, защото вече знаех на какво е способна Касандра и само се чудех какво ли ще е това нещо, което ще иска от мен.
Усещах си. Силите отново бяха в мен. Чувството беше толкова приятно да знаеш, че сега няма да си безполезен. И аз пак щях да се върна към унищожаването на демони, които се стремяхга да наранят семейството ми. Особено сега, когато Джейн беше бременна и всичко се обръщаше наопаки и с Касандра. Всички си мислеха, че аз съм все още това сладко момиче, което познаваха и което и една муха неможеше да убие. Вече започвам да си мисля, че нея отдавна я няма. Бях се променила доста и то към по - добро според мен. Вече не бях това момиче, което неможеше да нарани никого. Тогава бях много по - слаба от сега. Сега можех да направя живота на който си пожелая - АД!
- Е, вече си имаш силите. - каза Касанда.
- Да. Сега ме извинете, имам любовен осмоъгълник да оправям. - казах аз и се телепортирах в общежитието.
Надявах се само повече никога да не видя Кайлън, защото този път нямаше да съм толкова мила. Сега, когато силите ми бяха в мен и след като отида при Бони и ми направи заклинание, едва ли щяха да ме напуснат повече щях да бъде безпощадна.

» Пейките