Пейките

Това е частта с пейките, където всички отсядаха за лек отдих или продължителна приказва или просто да гледат пейзаха, който си бе много хубав.

Гост

Ето, че пак бях в парка. Обичах природата и то много и за това и май често щях да идвам тук. Явно това бе част от зооморфската ми страна, но много ми харесва. Разкарвах се доста дълго из парка, защото исках да го огледам и то целия, но той бе доста голям и за жалост не ми се обикаляше още час, за да го огледам. Минах покрай пейките, които бяха подредени в една редица и реших да поседна на една от тях. Не обичах особенно да седя, но пък пейките се оказаха доста удобни. Затананиках си някаква песничка, която сама си бях измислила, но аз рядко пеех. Харесвах гласа си, но не ми бе любимо занимание това просто понякога ми се пееше само и тогава го правех. Особенно, когато съм парковете пеех. Имаше прекрасна гледка където седях сега. Две дървета преплитаха клоните си едно в друго и различния цвят на листата им се сливаше и правеше всичко сякъш оживява. Рядко забелязвах такива работи, но ме радваха, когато ги забеляжа. Седях си седнала на пейката за сега и си пеех песничката ми, която доста харесвах.

Свърших работата си в академията, която бе доста тежичка и реших да разпусна. Наминах през парка, който бе голям. Направо към пейките се запътих. Хем исках да си почина, но хем исках да си приказвам с някой.
- Дано има някой тук. - казах си тихо на глас аз и продължавах да вървя, докато вече не бях при пейките.
Огледах се спокойно и забелязах едно момиче да седи на една пейка, но само. Нямаше друг освен нея тук. Странно, а деня бе хубав. Приближих се за по малко от секунда на около две крачки и чух, че си пееше нещо. Хубаво бе, но тя май ме усети и спря, а аз проговорих.
- Прекъснах ли те? - исках да разбера дали аз съм причината поради, която спя да пее или просто така си е решила.
- А, ще може ли да седна при теб, макар че има доста места. - и я погледнах.
Изгледаше ми малко позната. Май бе от академията, но нямаше да избързвам сега.

Гост

Докато си пеех песничката усетих, че някой бе тук. Усещах ухание на вампир, но това не ми правеше впечатление. Пеех си, но решх да спра, за да се обърна към този, който бе дошъл тук. Бе русокосо момиче не много високо. Усмихнах се а тя ме попита дали ме е прекъснала, докато пеех.
- Не разбира се. Не си. Сама реших да спра, за да видя кой дойде тук. И да седни. Не ми пречиш. - отвърнах с приятелски тон, който рядко проявявах с непознатите.
- Пак с вампирче се запознавам. - засмях се на глас аз.
Русокоската малко ме изгледа странно, защото си говорех май сама и сама си се смех, но на мен не ми пречеше това.
- Аз съм Рейч де Хом. Приятно ми е да се запознаем. - и протегнах ръката си, но малко плахо.
Изглеждаше ми мила, а и изражението й бе доста спокойно.

Права бях, че е от академията. Тя бе нова тук. Покани ме най-любезно да седна при нея и аз седнах на пейката. Бе удобна, за седене.
- Пак с вампирче се запознавам. - засмя се тя на глас, а аз я погледнах.
"Май само с вампири се е запознавала до сега" - помислих си аз щом го казва. Лека физиономийка направих с усмивка.
Представи ми се и подаде ръка, за да се здрависаме. И аз протегнах своята и стиснах нейната като казах и името си разбира се.
- Аз съм Джейн Дарк. И на мен ми е приятно. - рекох като пуснах ръката й.
Колко бързо биеше сърцето й, а как пулсираше кръвта й. Явно бях гладна, защото се впечатлих от това. Пак се усмихнах и обърнах поглед към хоризонта за момент.

Гост

- Ти си една от основателките на академия Дарк-Уайтър. - отвърнах веднага аз, защото се изненадах.
Ето, че най -после се запознах с един от основателите и директорите в тази академия. Не бе толкова лошо да се познаваш с такъв човек.
- Страхотна е академията. Много ми харесва тук. Ще се радвам да уча тук. - усещах как вече не мога да стоя на едно място.
Създавах си излишно напрежение, но неможех вече да седа. Сякъш съм вързана, защото не бях изморена. Не исках да бъда не учтива, но се налагаше. Станах права и се извъртях към г-ца Дарк.
- Извини ме. - говорех и на ти, защото така си бях свикнала, а и е малко невъзпитано, но никой не бе учил на обноски.
Родителите ми бяха толкова заети и злобни, че изопщо не се бяха сетили за обноските ми.
- Не ме свърта да съм седнала или да стоя седнала. - оточних се за извинението си като попита след това.
- На колко си години? И човешки и вампирски. - дооточних, за да не ми кажа само човешките си.
Исках да разбера, защото повечето вампири ми казваха само човешките си години.

- Няма проблем. Ако ти е по удобно така, не ми пречи. - засмях се аз и се облегнах назад като гледах Рейч.
- На колко си години? И човешки и вампирски. - зададе ми въпросче тя, на което лесно щях да отговоря, а и ми харесваше това, че не ми говореше на Вие, а на ти.
- На 20 човешки години съм. - бързичко дадох своя отговор и допълних нещо. - Все още съм млад вампир, за себе си, но инак съм на много години. Само на 3000 години. Не си очаквала такова нещо. - преглътнах и зарових пръсти в косата си и я размърдах.
- А ти на колко години си, Рейч? - рекох като я огледах.
Не ми приличаше на повече от 18 или 19 години. Все пак аз самата не изглеждах на двайсет.

Гост

Само две вампирски години. Явно доста добре се влядее, защото инак до сега друг вампир щеше да ми е скочил да ме убива. И от това се нях изненадала.
- Наистина не очаквах да си на 3000 вампирски години. - лицето ми изглеждаше смешно малко, защото бях сбръчила вежди, а се бях усмихнала.
- А, аз съм на 18. - сетих се, че и аз трябваше да кажа своите, та нали и Джейн ме пита.
- Наистина добре се владеш, а и не си личи, че си на толкова много години. Не си личи, че са толкова много. - мръднах няколко крачки напред след, което се върнах шак до пейката като скокнах и седнах на облегалката, а краката ми бяха на седалката на пейката.
Незнам какво си мислеше г-ца Дарк, за мен, защото се държах наистина не възпитано. Сякъш говорех с някой ученик а не с един от директорите на академията.

Явно бе забелязала контрола, който имам над себе си.
- Радвам се, че го забеляза. Знам, че е доста странно, но още от самото начало бях толкова спокойна, колкото сега и се владеех добре. Явно ми е било отредено да съм вампир. - отпуснах се и заговорих още повече от предните си изречения.
Харесваше ми как се държи Рейч с някой, дори да е преподавател или директор. Явно си бе разговорлив човек. Не ми правеше впечатление, че така се бе качила на пейката. Дори ми изглеждаше по удобни, защото и аз седнах като нея на оглегалката, а краката ми бяха на седалката.
- Така било удобно. - обадих се аз, а Рейч ме погледна.
Усмихнах й се и се протегнах. Изпуках леко ръцете си. Обожавах да го правя.

Гост

Погледнах Джейн и се засмях. След като каза " Така било удобно". Никой не бе казвал, че не е. Забвана бе.
- Просто незнаех какво да правя. - казах и леко се позачудих какво друго мога да направя, защото не ме свърташе на едно място.
Е, за сега щях да седя седнала, но след няколко минути щях да стана просто.
- Как стана вампир? Като гледам е отскоро, 2 години де, ама все пак. Ще ми кажеш ли.
Бе паднал един кичур на лицето ми така, че го отместих с пръст зад ухото си. Огледах се наоколо, докато Джейн ми разкаже как е станала вампир.

- A, да. Две годинки си е отскоро. - засмях се приятелски и разклатих малко краката си. - Доколкото си спомням след смърта на баща си бях потресена. Реших да пообикалям околията и незнайно видях някакъв мъж. Изглеждаше малко страшен, но не се уплаших, а го бях зяпнала, защото очите му бяха кърваво червени. Беше ми странно и любопитно. Той ми се нахвърли и изпи част от кръвтами. След това не помня нищичко. Помня че се събудих и исках нещо. Бях супер жадна. Имаше минувач, а аз като усетих кръвта му скокнах и го убих за нула време. От тогава съм вампир. Знам, че има начин да не наранявам хората, а той е да пия хивотинска кръв, но немога да я приема. Толкова е гадна. Правите слаб, а и немога да свикна с миризмата й, затова си останах на човешка. - едно дълго разказче спретнах аз на Рейч.
Надявах се да й е харесало. Е, все пак сега се запознавахме и трябваше да питам аз нея как е разбрала, че е зооморф.
- Ами ти? Как разбра че си зооморф? - усмихнах й се пак и слязох от облегалката.
Не исках да изгледам като някоя лудичка макар и да бях. Седнах пак на пейката.

Гост

Седях си седнала на облегалката и слушах Джейн. Всичко чувах перфектно дори на моменти да не внимавах какво говори.
- Гадно е това с вампирите. В предвит това, че се събуждаш жаден за кръв и не помниш нищо почти от това как си станал такъв. - казах аз като прибрах друг кичур зад ухото си.
- За мен. Аз разбрах, че съм зооморф на моя 18-сти рожден ден. Преди няколко месеца. Бях при баба си и тогава се превърнах в животно. Разказах на баба си,а тя ми каза че съм зооморф. Овладявам способността си с всеки ден все по-добре и по-добре. Надявам се да мога след време да се контролирам чуесно, което ще ме зарадва. - с леко недоверие разказах аз, защото все пак не се доверявах много на хората от начало. Трябваше ми време, за да ги опозная добре и да не бъда толкова скиптично настроена.
- Каква способност имаш както вампир? Знам, че почти всеки вампир има такава. - веднага върнах думата на Джейн, защото не исках да говоря все аз.
Исках да разбера що за човек е тя.

Подпрях се удобно на дървената пейка и взех да отговарям на Рейч.
- Ами видения. Това ми е способноста. Не ми харесва особенно, но все пак е добра способност. - казах си аз.
Станах от пейката и се обърнах към Рейч.
- Искаш ли да се разходим някъде другаде. Нали ми каза, че не те свърта много на едно място - усмихнах се широко след което я изчаках да стане от пейката.

Гост

- Да разбира се. - отвърнах весело и слязох на земята стъпила здраво на двата си крака.
- Всъщност аз се превръщам в дива котка. - добавих, защото тя не ме бе питала, но пък исках да си кажа какво ми е животното, в която се превръщам.
- На къде ще ходим? -попитах я аз, защото аз бих предпочела някъде из парка да е, но нали тя предложи и исках да чуя какво ще каже.
Обърнах се към Джейн и изчаках да чуя какво щеше да ми рече тя. Седях и чаках, но също пооглеждах наоколо и слушах птичките как пеят. Дори се появиха няколко човека сега, но вече щяхме да тръгваме на някъде другаде, а и наистина не ми се седеше тук.

Помислих си къде можем да отидем. Бях се замислила за момент, но после спрях и се обърнах към Рейч, която ме чакаше да й тговоря.
- Мисля да отидем в дворчето на академията, ако искаш там де. - засмях се леко и реших да изкоментирам това, което бе казала тя, че се превръща в дива котка.
- Значи се превръщаш в дива котка, затова не можеш да стоиш на едно място. Сигурно си много бърза тогава.- и като че ли намеквах, че ми се тичаше сега.
- Искаш ли да се съзтезаваме до двпрчето? - предложих и това напоследно.

Гост

Чух какво каза Джейн ясно и отчетливо. Усмихнах се и отидох малко към нея.
- Да, така е. - потвърдих това за дивата котка.
Погледнах я хубаво и май наистина искаше да се състезаваме. Присвих очи и леко и бавно после ги отпуснах.
-До дворчето, нали? - направих пауза след повторения си въпрос. - ОК. става. - само това бяха думите ми по тази тема и се отдалечих малко настрани, за д а се транформирам.
Усетих как малко ми се качва температурата и след момент санах на дива котка. Обърнах се към Джейн и кимнах, че съм готова. Тя ме разбра и се приготви. Започна да брои до три. Казвайки три двете тръгнахме супер бързо към дворчето. Съзтезанието бе доста интересно, а и не го бях правила отдавна.

Гост

Нямах търпение да се стъмни за да мога да се поразтъпча и да се слея за няколко часа с хората . Писна ми от този посредствен "живот" ...
Бях се замислил , че съм превърнат само от няколко месеца и те ми се струваха като години , а какво ли щеше да съм така цяла вечност ...
Изведнъж последните слънчеви лъчи се скриха и аз си взех набързо поизтърканото кожено яке и се запътих към парка да се поразходя и да убия някой-друг час в по-различни мисли от сегашните . Още по път минах до близкия магазин да си взема две кутийки бира за да поразпусна малко и да компенсирам липсата на компания . Докато се разхождах в парка и си пийвах през кратък интервал от време по глътка се заслушах случайно в разговор на една компания от няколко момчета и момичета , които си говореха за Академия Дарк-Уайтър и за някакви страни поведения на много от учещите в нея , дори споменаваха думата вампир . Веднага ми изкочиха мисли в главата , че в академията сигурно има такива като мен и следователно трябва да имат литература за вампири и демони . Започнах да се замислям дали няма да намеря информация как мога да ходя и денем и по този начин да увелича времето за издирване на страния мъж който ме превърна и да науча от него истината за майка си ...
Докато си мислех тези неща и се бях отпеснал изведнъж се ударих в едно момиче и паднах на земята . Когато се изправих видях , че и тя лежи паднала и на всичкото отгоре я бях полял с бира от отворената ми кутийка . Веднага се изправих и помогнах на момичето да се изправи . Останах изненадан когато разбрах , че е доста по-ниска и слаба от мен , а усетих удара като с равен човек . Тя ме гледаше странно , което е нормално имайки впредвид факта , че я съборих и я полях с бира , а и външния ми вид беше смесица от страшен и кретенски . Преглътнах срама и я попитах :
- Добре ли си ? Наистина съжалявам не гледах къде вървя .
Тъкмо чаках нейния отговор когато видях , че има рана на лявата ръка , която зараства невероятно бързо точно като моите рани след уличните боеве в които учасвтах отвреме навреме . Изтръпнах целия и се зачудих дали и тя не е като мен .

Гост

Беше слънчев и хубав ден. Бях се излегнала на леглото в стаята, защото нямаше нищо интересно в Академия Дарк-Уайтър... Въздъхнах. Беше ми толкова скучно и самотно... След няколко минути размисъл, ршехи да отида до някой бар, за да се позабавлявам. Е, щях да бъда сама, но пък какво от това... Отидох го гардероба си и избрах една черна къса рокля и едни обувки на токчета... Взех си коженото яке и излязох от вкъщи...
Реших да мина първо през парка, за да се насладя на хубавия ден...Минах покрай една група от момчета и момичета. Те си говориха за Академията, в която учех. Те дори споменаха за думата вампири. Много се учудих, че говореха точно за тази Академия, в която учеха вампири, вещици и други същества, но не казах нищо и просто ги подминах...До като се разхождах, усетих как някой ме бута и ме залива с нещо позната на мирис. Бира! паднах на земята и си разкарвавих коляното. Погледнах нагоре и видях, че един мъж ме беше бутнал... Той ми помогна да се изправя...Погледнах към коляното си. Раната заздравя много бързо...Намусих се... Цялата миришех на бира и цялата ми рокля беше мокра...
- Добре ли си ? Наистина съжалявам не гледах къде вървя .-каза той.
-Няма нищо.-казах и се усмихнах леко.
Погледнах го. Мъжът беше вампир, като мен... Гледаше ме странно...
-Ако се чудиш какво съм, нали?-попитах.
Той кимна.
-Аз съм вампир.-отговорих.

Гост

Не е възможно ... Тя е вампир , но как така изглеждаше много мило момиче нямаше и помен от кръвожадност по лицето 'и .
Реших да се съвзема от шока и изфъфлих :
- Тттти ссси ввввампир ?! ...
Последва неловка тишина за околу десет секунди след което реших да опитам да завържа разговор и да разбера друг като мен как се чувства .
- От няколко месеца вече съм превърнат и не бях виждал сродна душа :) Много се радвам , че те полях с бира :D . - реших да се пошегувам и май имах успех защото устните 'и издадоха лека усмивка и аз реших да говоря разни изтъркани , но златни фрази за подобна ситуация .
- Искаш ли да отидем до някой по-празен бар или нещо подобно , да пийнем по нещо и да си поговорим спокойно за вампирството без да се оглеждаме дали някой ни подслушва . Много ми е приятно , че срещам най-накрая такъв като мен и искам пак да ти се извиня за случката допреди малко и за това , че май ти нацапах готината рокля :/
Когато спрях да говоря пак настана неловка тишина за няколко секунди , но най-накрая тя проговори ...

Гост

-Да.-казах.-Аз съм вампир.
Отново погледнах хубавата си черна рокля...Въздъхнах...Какво да се правеше?...
Мъжът, на който още не знаех името, се пошегува...Аз се усмихнах леко.
- Искаш ли да отидем до някой по-празен бар или нещо подобно , да пийнем
по нещо и да си поговорим спокойно за вампирството без да се оглеждаме
дали някой ни подслушва?-попита ме той.
Би било хубаво...Също така няма и да е нужно всички хора да ме гледат в този вид...
-Чудесна идея.-казах.
Сложих коженото си яке. То заличи лекето от бира...Усмихнах се.
-Впрочем казвам се Алиса. Алиса Стюарт.-представих се аз.
Погледнах го и зачаках и то да каже нещо...

Гост

Веднага премислих ситуацията . Това момиче притежава невероятен характер . Вместо да се ядоса , че съсипах роклята 'и и да си тръгне тя всъщност нямаше нищо против да си поговори и да пийне по нещо с напълно непознат човек , който дори я е бутнал в парка .
Бях длъжен да разведря обстановката ...
- Аз се казвам Валсорим знам , че е малко нестандартно име , но нашите са ме кръстили на някой си мой прапрапрадядо .
Тя се засмя малко , но изведнъж спря сигурно зада не ме обиди , но аз нямах нищо против смеха 'и и продължих да говоря за да не си помисли , че съм се обидил
- Понеже не познавам много добре района искаш ли ти да избереш бара в който да те почерпя примерно .... бира ...
Тя отново започна да се смее , но този път беше направо заразително и смеха обзе и мен .
Посмяхме се малко след което тя взе еницятивата в разговора и започна да говори ...

Гост

Да. Наистина си беше необикновенно име...
Засмях се, когато започна да ми разправя защо са го кръстили така, но веднага спрях, за да не го засегна.
-Значи ще ме черпиш бира.-казах.-Чудесно.
Това наистина беше чодесно, защото сега ми трябваше точно една студена хубава бира, която да засити жаждата ми...
Настъпи тишина. Реших да я наруша първа, защото вече започваше да ме дразни.
-Еми ако искаш да тръгваме.-казах.
Той кимна в знак на съгласие... Но къде щяхме да ходим?...
-Е, в кой бар ще ходим?-попитах.

Гост

Реших да не бавя повече нещата и набързо казах :
- Хайде да тръгваме тогава и без това изгарям от нетърпение да говорим по-спокойно за вампирството и подобни теми . Но за съжаление не съм толкова добре запознат с местните заведения искаш ли ти да направиш избора ?
Докато чаках тя да каже къде ще ходим близо до нас едно момче падна от колелото си и си ожули коляното . Погледнах как кръвта капе и изведнъж почувствах невероятно желание да пия кръв . Очите ми започнаха да пулсират и едвам се държах да не нападна момчето ...
Алиса видя това и веднага ме хвана за ръката и започна да тича със цел
да се отдалечиме възможно най-надалече за да не се издаваме излишно ...
Докато тичахме забелязах , че Алиса не изпитва желание да нападне момчето като мен и това ми грабна много интереса .
- Как така и ти не получи жажда за кръв като погледна момчето ? - попитах .
Тя ме погледна намусено и извърна поглед настрани и аз се почувствах все едно съм я обидил ... След което тя пак ме погледна и каза ...

Гост

Усмихнах се.
-Добре.-казах.-Нека отидем в бар "Силвър Уиндоу". Там е много хубаво.
До нас едно момче с колело бадна и си ожули коляното. От коляното му потече кръв. Забелязах, че Валсорим го гледаше сякаш искаше да го нападне всеки момент. Той точно това искаше и затова го хванах за ръката и двамата се затичахме с нечовешка скорост.
Докато тичахме към бара, който бях избрала той ме попита как така не получих жажда за кървта на момчето... Мразех този въпрос.
-Пия само животинска кръв.-отговорих.-Може и ти да пробваш някой път.
Усмихнах се и двамата влязохме в бара...

П.П.-Пиши направо там.

Двете с Майра излязохме от бара и се запътихме на някъде. Не гледахме къде отиваме вървяхме направо после завивахме на ляво или на дясно и където видим. Не усетно се бяхме озовали из гориста местност - парка. И след малко бяхем до пейките. Имаше си хорица тук поне и беше по-добре от бара. Поне се оттървах от бармана, който трябваше да го махнат от там.
- Е, тук се озовахме след ходенето ни. Доста добро място за търсене на каквото и да било. - леко се усмихнах като отидох до една пейка и седнах.
От тук се вуждаха доста добре дърветата в парка. Разкриваше се красотата им, а това нямапе как да не ми привлече вниманието. като се има наредвид, че никога не съм могла да опитам от чуствата на хората или да усетя нещо с нормална температура.
- Знаеш ли интересни истории Майра? - обърнах поглед към нея и й посочих място до мен, ак ожелаеше да седне де.

» Пейките