Гората на смъртта

Тук бе толкова страшно и винаги ставаха трагедии затова итака се казваше гората.

Гората на смъртта. Носега се доста легенди за тази гора и то не толкова срашни, но ако наистина знаеха какво се е случвло точно тук, на тази земя преди 3 хилядолетия нямаше да послеят дори да споменават името на гората. И според древните писания тук се правеха всички жертви и ритуали, защото беше свещенно място. Но нямаше да обяснявам стара история. Затова бяха учебниците. Сега най - важното бе да приготва всичко, преди Елиза да се събудеше. По - точно една вещица да приготвеше всичко и аз само де гледах отстрани как силите скоро, много скоро щяха да бъдат мои. Тръгнах и след малко се озовах някъде посредата на гората. На точното място, по точното време. И след малко всичко щеше да е идеално и силите да са мои щом настъpеше полунощ. Имаше един голям горящ кръг, в който сега се намираше Касандра и се чудеше защо изобщо 'и е трябвало да се занимава с мен. Все още държах Елиза в ръце. Доближих се и я оставих на земята до горящия кръг.
- Какво? Няма ли и нея да я вкараш в кръга или само аз ще бъда жертвата? - попита ме Касандра.
- И да избягаш? В никакъв слушай. - казах 'и.
- Хайде де. И без това съм под твой контрол. Няма да избягам. - каза тя и аз се позамислих малко.
- И зато ти е и тя да е в кръга, когато още не 'и е време? - попитах я аз.
Беше ми много интересно, но доколкото познавах Касандра щеше да каже, че щом ще бъде пожертвана, да не е единствената.

- Как защо? Няма само аз да съм жертвата! Неискам да съм единствената, Найди! - викнах му аз.
В момента му бях много бясна. Как можеше Найджъл след всичко, което сме преживяли да ме наказва така, дас постъпва така с мен? Е, добре имаше всякакво право, но аз ли съм виновна за всичко? Е, да. Бях си виновна. Неможеше ли поне веднъж съдбата да е на моя страна? Май не. На мен никак не ми се умираше и само ако Елиза се събудеше щяхме да измислим нещо. трябваше само някак си да накарам Найджъл да я вкара в огнения кръг при мен. Но как? Той толкова ми се беше ядосал след онази случка, че ме преследва 2 хиладолетия и повече. не ми се вярваше сега да ме послуша. Освен ако..
- Знаеш ли Найдж? - попитах го аз.
- Никога не ми викай Найдж, отново!! - развика ми се той.
Подсмихнах се. Явно това му навяваше стари болезнени спомени. Ако сега животът ми не висеше на една клечка, вероятно щях да го дразня в продължение на часове. Но сега това не ми беше плана.
- Добре. Знаеш ли НайджЪЛ? След малко Елиза ще се събуди и ще бъде много бясна задето я отвлече от болницата, точно когато Джейн ще роди племеничето на Ели. А ще се вбеси още повече, когато 'и кажа, че ти си бил този, който превърна Джонатан във вампир. - подсмихнах се. - Не искам да съм на твойто място тогава, защото знаем на какво е способна скъпоценната ми Елиза.
Това трябваше да го накара да се позамисли над казаното ми и да донесе Ели в кръга, за да може той да е в безопасност, защото от този кръг отърваване нямаше освен ако онази вещица, седяща до него, не ни пуснеше. Само как ми се искаше да изпия цялата 'и кръв и след това да 'и изтръгна сърцето от гърдите. Погледнах я кръвнишки и след това се обърнах към Найджъл.
- Замисли се поне веднъж. Това не си го правил от години, след като те зарязах. - нямаше да пропусна възможност да го подразня.

Да си признаем, Касандра имаше право. Трябваше да оставя Елиза в кръга, за да не стане лошо, защото чувах за силите 'и и колко добре се справя с тях. Но щом такова момиченце можеше да ги използва по такъв начин, значи аз щях да се науча много по - бързо от нея и да ги използвам до апогея им. Погледнах към Мадисън - вещицата и тя разбра веднага какво искам. Огънят около кръга се разпали още толкова и след това пред мен изчезна. Беше като врата. Взех Елиза отново на ръце и влязох в кръга. Оставих я на земята и преди да изляза, Касандра се опита да излезе. Но неможеше. Ако си мисли, че толкова лесно щеше да ми се отърве сега след толкова години се лъжеше.
- Небързай толкова! - казах 'и аз и се засмях.
- Мамка му! - изрита един камък Касандра и отиде до Елиза.
Познавах мнбого добре Касандра и знаех, че отново е намислила нещо. Плановете 'и никога не свършваха за жалост. Винаги се подсигуряваше с още планове и някак се опитваше да се измъкне. Но не и този път.
- Мечтай Касандра. Мечтай. - отново се засмях и излязох от кръга.
Кръгът се затвори от огъня и аз погледнах към Мадисън.
- Колко още време? - попитах нервно.
- Още малко. - каза ми тя.
- Това каза и преди 1 час, когато те попитах за Елиза.. - изнервих се повече.
- Искаш ли силите или не?
- Да, искам ги! - викнах и се обърнах към кръга, гледайки Елиза и Касандра.
Касандра се опитваше да я свести, а Елиза все още беше припаднала. Но започваше да се свестява.

Събудих се тук, посредата на огнен кръг, който гореше с все сила и с Касандра над главата си. Всичко ме болеше и не можех и въздух да си взема. Не знаех какво бе станало. Само знаех, че някой сякъш ме беше ударил и бях изпаднала в безсъзнание точно на входа на болницата. Точно сега ли се намери това да се случи. Знаех, че щеше да стане нещо лошо, но точно сега ли трябваше да стане. Не можеше ли да изчака поне малко, за да се уверя, че Джейн и малката ми племеница са добре. Само това исках да узная и тогава каквото и да ставаше. Но не. Злото никога не чака. Знаех, че нещо не е наред още от няколко седмици, когато никой не ни нападна и не остави да живеем няколко седмици нормално. Още от тогава знаех, че нещо не е наред. И ето, че сега се потвърди. Този мъж, седящ извън кръга с някаква вещица до себе си, бе планирал всичко очевидно. Странно бе защо не можех да прочета мислите му. На всички можех, но явно този нещастен кръг, който вещицата поддържаше, не ми позволяваше. Изправих се и Касандра след мен. Отидох до края на кръга.
- Какво искаш?! - разкрещях му се.
Опитах се да мина през кръга, но силите на вещицата не ми позволяваха. Беше сложила някакво силно заклинание и не можех да мръдна от проклетия кръг, както и Касандра. Обърхан се към нея.
- Ти какво правиш тук?! Само не ми казвай, че всичко това е твоя вина, защото ще си умреш в този кръг. След това ще намеря начин да се измъкна от кръга - обърнах се към мъжът и вещицата. - и тези двамата ще те последват.
- Елиза, успокой се. - каза ми Касанда.
- Да се успокоя ли?! Не мога да мръдна от този кръг, а сестра ми ражда в момента и аз не мога да съм там. Кажи ми как да се успокоя, Каси. И, казвам ти, заточвам наистина да се изнервам. - разкрещях се и на нея, защото имах някакво чувство, че тя беше замесена за всичко.
Тогава се сетих за услугата, която щях да направя, задето ми била върнла силите от Кайлън. Сто на сто беше свързано с това.
- Касандра, кажи ми веднага, както става тук!! - викнах 'и отново.

Много ми се искаше да кажа какво става тук на Елиза, но не можех. Найджъл ми бе казал да не 'и казвам нищо и аз просто не можех. Всеки път когато си отворех устата да 'и кажа случващото се, не излизаше нито звук. Много ми се искаше да да 'и разкажа, за да може някак си да се опита да не измъкне и двете оттук, но не можех. Погледнах към Найджъл и се разкрещях към него.
- Кажа 'и, ако не аз ще го направя!! - той погледна към мен, а аз продължих. - Не знам как ще го направя, но ще 'и кажа и тогава лошо ти се пише, Найджъл! Знаеш на какво е способна Елиза и особено когато се ядоса. Или ти ще 'и кажеш или аз. Избирай!!
Найджъл седеше така отстрани и не помръдваше. Явно нямаше да 'и каже. Тогава трябваше аз да измиsля начин, по който да 'и кажа, че Найджъл иска да я убие и да 'и вземе силите.
- Какво!?!?!?!? - разкрещя се Ели, обърната към мен.
Да, чак сега се усетих, че можеше да чете мисли. Трябваше да 'и кажа да се успокои и да ме изслуша.
Видях изражението на Найджъл, когато Ели се развика така.
- Найджи, тя трябва да знае. - усмихнах му се лукаво и се загледах към Ели и тя към мен.
''Елиза искам да ме изслушаш внимателно и да не ме нападаш, преди да си разбрала всичко.'' - мислех си аз.
''Просто искам да знам какво става, Касандра.'' - изпрати ми мисълта си.
''Добре. Сега ще ти кажа. Преди няколко хилядолетия се запознах с Найджъл. Мъжът, който те доведе тук и сега седи до вещицата - Мадисън, която е сложила заклинание и двете неможем да излезем от кръга. Той е един от най - старите вампири на този свят. Бяхме заедно и аз горедадох..''
''Нищо чудно.'' - мисълта на Елиза ме прекъсна и Ели скръсти ръце.
''Ще ме изслушаш ли? Та предадох го и оттогава ме търси. Услугата, която ще исках от теб след като накарах баща ти да ти върне силите бе такава - да убиеш Найджъл. Все пак имаш всичките сили, които някога са съществували и си силна колкото боговете. Исках да го убиеш, преди той да ме е намери, защото ми писна да бягам винаги. Това бе причината и да дойда тук.'' - мислех си.
''Само това ли?'' - попита ме.
''Е, и да се наслаждавам на драмите, които създадох. Но чуй сега. Той ме намери преди няколко седмици и ми предложи сделка. Аз те докарвам тук, на това място по това време и той ми прощава всичко сторено.''
''И си се хванала?! Готова си на всичко, само и само да спасиш собствената си кожа.'' - Елиза отново ме прекъсна.
''Да, точно така. Сключих сделката и тогава той ми каза какво е искал да направи с теб, когато дойде този час. И целта е да ти вземе всичките сили, които притежавай, убивайки те.'' - споделих.
Видях как зениците на Елиза се разшириха и погледна към Найджъл, който доста се озадачи, а след това се обърна към мен.
''Но първо трябва да убие мен и след това теб, защото ние сме единствените живи от рода си двойнички. Но знаеше, че аз няма да мога да те накарам да дойдеш и затова ме изигра и се озовах в капан. И затова Найджъл трябваше да има вътрешен вампир, който да може да контролира.'' - разказах 'и аз с мислите си, надявайки се Елиза да разбере за кой вампир говоря.

Какво? Чакай, какво? Моля?! Какво подяволите стана туко що?! Все още бях на думата ''убие'' и всичко това с взимането на силите, когато чух и последното изречение на Касандра, което беше - ''..да има вътрешен вампир, който да контролира.'' Това изречение се заповтаря в главата ми отново и отново и отново, като не спиращо ехо. Заехтя и остана там, докато не го осъзнах. Докато не осъзнах, че Найджъл е този подъл негодник, който превърна малкото ми братче във вампир. Сега наистина щеше да стане лошо, казвам ми. Не можех да повярвам, че Найджъл бе превърнах Джони във вампир. Сега щеше да си го получи. Заклех се, че веднъж като намеря този, превърнал Джон във вампир, щях да го одера жив. Щях да го разфасовам. Да го убивам и съживямам само и само, за да страда. Щях да направя живота му АД. Щеше наистина да си плати и Цербер щеше да е най - малката му грижа. Не ме интересуваше дали Хадес или когото и да е бог на Подземието какво щеше да го прави долу в истинския Ад. Само знаех, че това, което щеше да изпита от мен нямаше да може да се сравни с нищо.
- Ти! Гадно, подмолно, нищожно копеле!!! - викнах аз силно и оглушително, обръщайки се към Найджъл. - ще си платиш!!
Запътих се към края на огнения кръг. Сега щеше наистина да си го изпроси. Заклевам се. Само ако можех да изляза от тук, щях да го пребия. Нямаше да може след това да се разпознае и това щеше да е най - малкото. Стигнах го линията огън, която не бе оградила. Опитах се да мина през огъня, за да го стига, но не можех. Опитах се да го изгася с вода, но не можеше. Опитах да го заледя, но не можеше. Опитах се да се телепортирам от другата страна, но не можеше. Опитах всичко, но нищо не ставаше. Използвах всяка една моя сила, а те бяха стотици. Опитах и комбинации, но не можеше. Трябваше да убия и тази нещастна вещица, която бе направила това заклинание. Но и това не можех. Гледах ги в очите, опитвайки се да ги накарам да пищях от болка, но и това не ставаше. Не можех нищо да направя. Но нямаше да се предам. Да не би само онази вещица да знае заклинания? Ако така си мислеше, много много се бъркаше. Започнах да казвам едно заклинание на латински който щеше да се отрази зле за проклетата вещица. Тя започна да се мръщи и да казва и тя заклинания, но нямаше да 'и мине номера. Единствения начин да спрях беше ако някой не ме разсееше. В това много се съмнявах, защото сега така се бях концентрирала, че нищо не можеше да ми повлияе.
- Само така, Лиз. - Каси явно се радваше.
- Млъкни Касандра!! Елиза няма да успее. И знаеш ли защо, защото каквото и да прави, Джонатан ще си остане вампир. Щеше да си остане един живеещ умрял човек или подобие. И щеше да се погуби. Да изгуби душата си. - чувах Найджъл да говори.
Само това ми трябваше. Явно се опитваше да ме разконцентрира и ако продължаваше така щях наистина да се вбеся и тогава лошо щеше да стане. Продължих със заклинанието, както и онази Мадисън, а Найджъл се опитваше да ме разконцентрира все още. Касандра пък дразнеше него и се опитваше да го накара да млъкне, за да може да довърша със заклинанието и да се измъкне. Точно тогава чух нечии стъпки далеко. Бяха много. Много, като стотици много. Бяха далеч, но се доближаваха. А от другата страна на стъпките се приближаваха само трима много познати за мен хора.

Да не си мислеше, че толкова лесно щях да я оставя да се измъкне? Знаех какво би я разконцентрирало и сега щеше само и единствено това да чува от мен. А Мадисън трябваше да се стегне. Да не си мислеше, че 'и пощадих живота, за да се прави на жертва и да не си върши работата. Обърнах се към Елиза и дойдох много близо до нея, закривайки Мадисън от погледа 'и. Това изобщо нямаше да я спре, но щеше да се разсее след всичко, което щях да 'и кажа.
- Каквото и да правиш Елиза, Джонатан ще остане завинаги вампир. И знаеш ли заради кой“ Заради теб!! Ти беше тази, която не му обърна внимание, когато той имаше. И заради теб е в това състояние.
- Елиза, не му вярвай. Знаех, че не е истина. - дойде и Касандра до нас.
- Така ли? Не беше ли Елиза тази, която въобще не им обръщаше внимание през последните векове? Не беше ли Елиза тази, която постоянно убиваше демони, за да не нападат семейството 'и? Или и това си го бе измислила като оправдание, за да си далеч от тях. Не можеш ли да ги понасяш? - започнах аз и усещах как Елиза едвам се сдържаше да не ми се развика в лицето.
Продължаваше да си казва заклинанието и огъня започна да намалява, но след това веднага се вдигаше от заклинанието на Мадисън.
- Млъкни, Найдж! Не искам да ти напомням, но не беше ли ти така? Винаги оставаше семейството си, защото не можеше да ги понасяш. Бяха ти отвратителни. Затова и избра мен пред тях, но виж сега. Тях ги няма, а аз те предадох. - Касандра се обърна към мен, но ако се надяваше това да ме отърве от плана - много се лъжеше.
Щях да накарам тази малка кучка да си плати после. Сега Елиза беше по - важна.
- Да, и какво? Аз поне им го казах в лицето, докато Елиза и за това няма сили. - обърнах се вече към нея. - Или не? Не ги мразиш, нали? Или ги? Какво ще е.
- Найджъл, престани. - чух отново Касандра. - Елиза не мрази семейството си. То е всичко за нея и би направила всичко, за да го спаси.
- Тогава най - добре ще е да умре. Не разбираш ли Елиза, че ти си причината всички демони и вампири и всичко друго да преследва семейството ти? Ти си виновна за това, защото те търсят теб, Елиза. Търсят твоите сили, но ти си прекалено силна и те искат да те отслабят някак си. И точно там се появява семейството ти. Те знаят, че Кели, Джейн и Джонатан са ти слабото място и единствения начин да те победят е като ги убият. Докато си жива, семейството ти никога няма да е свободно. Ти си причината за тяхното падение.
- Престани. - чух гласа на Елиза.
Той трепереше. Елиза бе спряла със заклинанието. Падна на колене на земята, погледнала към земята.
- Престани. Това не е вярно. - повтаряше тя.
- Вярно е и още как. Ти си виновна за всичко. Заради теб демоните продължават да ви преследват. Ти притежаваш силите, които те искат. А единствения начин да ти ги вземат е семейството ти. Представи си, че теб те няма. Представи си, че семейството ти е без теб. Какво биха искали демоните тогава от тях? Нищо. И знаеш ли защо? Защото теб вече ще те няма. Силите ти няма да са у тях. Няма какво друго да вземат от тях, което толкова много да искат. А сега си представи, че ти си с тях. Представи си милионите демони, който искат силите ти и се опитват да ти ги вземат, наранявайки семейството ти. Така ти ставаш по - слаба и ето, че са ги взели.
- Престани.. - чух отново гласа на Елиза.
- Но на каква цена? Семейството ти е убито само и единствено заради силите ти. Виждаш ли на какво подлагаш семейството си? Защо им го причиняваш, Ели? Защо? Струва ли си да убият семейството ти само, за да те направят по - слаба. Нужно ли е да ги убият един по един пред очите ти, само за да вземат един проклети сили.. - не спирах и нямах намерение да спря.
Елиза се вгледа към пламтящия огън с насълзени очи. Най - накрая го е разбрала. Най - накрая е разбрала, че ако не е тя, демоните ще оставят семейството им намира. И ако ми дадеше силите си, Елиза щеше да я няма и силите щяха да са мои, а Дарк щяха да са съсипани, но и в безопасност.

God Брой мнения : 14 Join date : 07.02.2011

Кели и Джонатан ме извикаха и аз веднагасе отзовах на земята. Нямаше начин да не дойда все пак имаше и нещо нередно тук сега. Баланса пак се разваляше от нещо или някой. Исках да разбера какво става и по пътя питах Кели и Джонатан за случващото се тук. Те ми разказаха за ставащото. Ама абсолютно всичко което Джонатан знаеше и Кели нещо казваше и така вече знаех всичко каквото се е случило. Този Найджъл явно е обсебен като другите злодеи от силите на Елиза и иска да й ги вземе, за да стане най-силният.
И така се озовахме вече тука в Гората на смъртта.
- Насам. - каза ни Кели. - Усещам я.
Кели ни водеше по пътя накъде трябва да ходим. Беше много добър в това признавам. И така повървяхме още малко и стигнахме до мястото, където бяха. Имаше някакъв огнен кръв поддържан от една вещица, а в него Елиза и Касандра, а до тях онзи Найджъл седеше. Елиза беше на колене и очите й бяха насълзени. Какво ли се бе случило тук. Е, явно този Найджъл ни е чул и се обърна към нас.
- Я виж ти кой е дошъл тук. - каза ни той.
- А да не би да искаш някой да не е дошъл. - обадих се аз и Кели и Джоната нзастанаха от двете ми страни. - Няма да направиш нищо повече. - скръстих ръцете си аз.
Нямаше да прави нищо на Елиза. Бяхме дошли да помогнем и да спрем плана на този Найджъл на секундата. Не можеше да става така. Нямаше да позволя нещо повече дасе случи.

С Кайлън и Кели стигнахме най - накрая до Гората на Смъртта. Носеха се и други легенди за тази гора, които Найджъл ми казваше, когато бях под негов контрол. Беше си доста удивително това място в онези времена. Хилядолетия преди ние да се родим. Сега имаше няколко нищо не значещи легенди за това място, но тогава е било много по - страшно. Аз бях от лявата страна на Кайлън, близо до някаква вещица. Кели беше от другата му страна. Елиза нямаше да се радва да види Кайлън, но какво трябваше да направя? Нямаше да я оставя сама да се справя с всичко. А и не ми се вярваше да се справи сама с плановете на Найджъл. И сега като я гледах, кой ли знаеше какво 'и бе наговорил Найджъл. Ако не се лъжа 'и беше излял речта за вината. Но ЕЛи трябваше да знае, че тя не е виновна. Демоните си не преследваха още от преди това.
- Елиза, добре ли си? - попитах аз, доближавайки се до нея.
- Само още една крачка.. - каза Найджъл заплашително, обръщайки се към мен.
Боже, как го мразех този. Беше ми много антипатичен и ако не си го получише тази вече, нямаше кога.
- Джон, Кели? Какво правите тук, забога? - Ели беше много учудена.
Изправи се на крака и избърса капналата сълза по лицето 'и.
- Как какво? Да не мислиш, че ще те оставим сама? - рекох 'и аз.
- В момента трябваше да сте с Джейн в болницата!! Не трябваше да сте тук!! - каза ми тя, хващайки се за главата.
И тогава чухме стъпки. Много стъпки. Стотици стъпки. Някой се приближаваше.
- Искам веднага да изчезнете оттук!! - викна ни тя, гледайки към страната, от която идваха стъпките.
Точно тогава оттам се появи доста огромна армия от демони. Стотици. Щяхме здравата да си изпатим.
- Това не беше в плана ти, Найджъл. - казах му аз, гледайки армията.
- И не е. - отвърна той, загледан също натам.
Какво правеха тези демони тук. Щом не са от плана на Найджъл, тогава какво забога ставаше тук?!
- Време е. - обади се и вещицата до мен.
- Искам да се махнете оттук, Кели, Джони! Да се махнете оттук, веднага!! - каза Елиза на нас.
Защо искаше да се махнем. Можехме да се справим с тази армия от стотици демони, заобиколили ни сега. Огледах се. Бяха навсякъде. Но ако трябваше да се бие, щях да го направя. След това щяхме да спасим Ели и всичко щеше да си е по мястото.
- Хайде, Джони! Разкарай теб и брат си оттук!! - развика ни се Ел.
- Защо искаш толкова много да се махнем оттук? - попитах я аз, а тя бе доста притеснена.
И то не беше притеснена за себе си, ами за нас с брат ми. И Кайлън. Колкото и да не го харесваше, не му искаше лошошо вероятно.
- Какво толкова, Лиз? - и Кели я попита.
- Защото не мога да ви защитя, мамка му! В този кръг немога да направя нищо, а няма да ви оставя сами. В никакъл случай. Затова искам да си тръгвате, веднага!! - викна накрая тя.
Аз нямаше да мърдам никъде. Щях да остана до последно тук.

Ужасно бе това сега, но неможехме да си тръгнем точно в този момент. Нямаше начин с Джонатан да се махнем, а Кайлън също, защото и той искаше да помогне, макар, че Елиза никак май не й се нравеше, че й той е тук. Но забога какви са тези демони тук. Защо бяха толкова много? Да не би сега да се опитваха да откраднат силите на Елиза също? Но ако се наложеше щяхме дасе бием с Джонатан до край. Щяхме да помогнем на Лизи дасе измъкне тук. Колко пъти ни бе спасявала и сега бе наш ред да й помогнем. Все пак не сме толкова слаби колкото изглеждаме. Щяхме да ги победим и да измъкнем Лизи.
- Не, няма да си тръгнем, Лиз!! Не можем да те оставим тук с тези. Няма начин. - казах аз като се огледах.
По дяволите имаше толкова много демони тук. Стотици, но нямаше да си тръгна. Можеше да искам да се спася, но не можех да си тръгна сега. Лиз беше най-важна от всичко. Щяхме да я защитим.
- Мамка му Кели! Омитайте се от тук веднага с Джонатан. Не разбирате ли! Нищо немога да направя зарати този огън. Не мога да ви предпаза сега. - Лиз настояваше да се махаме от тук.
Точн осега нямаше никъде да ходим. Имаше армия не знам колко голяма и нямаше да оставим сестра си сама срещу нея.
- Оставаме. Този път ние ще ти помогнем. Колко пъти си ни помагала и спасявала. - огледах армията аз.
Наистина беше огромна, но щом и този Найджъл каза че не е от неговия план, зачеше само едно, че те сами са решили да се появят и щяха да пометат всички ни. Не буквално да ни пометат, защото нямаше да им го позволим, но се бяха подготвили за това.
- И какво ще направите вие срещу тези стотици демони? Моля те Кели. Махнете се веднага! Тръгвайте! - Елиза неумолимо ни караше да е махнем, но неможех както и Джонатан.
- Все нещо ще направим. Но да те оставим да те убият, няма да го позволим.
Наистина Лизи бе притеснена много за нас, а за себе си не. Какво щеше да се случи тук? Какво искаха тези демони? Беше много напрегнато точно сега.

Колко бързо се разпръскваха новините из това нищожно подземно нищо. Тези демони бяха много нахални. Мешеха ти се във всичко. Ти имаш гениален план как да убиеш великата Елиза Дарк и да вземеш легендарните 'и сили, а те идиотите ти се натрапваха в собствения ми план. По - нахални и отвратителни нищожества като тези нямаше. Нещастни, подли гниди. Много се ядосах. Сега беше времето да извършим ритуала, а те най - нагло се появиха. Стотици от тях. Но щях да ги убия един до един. След това Кели, Джонатан и Кайлън и щях да си взема силите от Елиза. Нямаше плана ми да се провали. Нямаше как да го допусна. Просто нямаше.
Огледах демоните. Бяха не обградили отвсякъде. Нямаше накъде да мтрдаме.
- Мадисън, предпази се, защото след като свърша с тези бактерии, ще си извърша плана. - казах 'и аз и тя включи щита си.
- Да, само през трупа ти! - озъби ми се Джонатан.
- Мислиш ли, че сега е мястото и времето да се караме, когато сме обградени от тези изчадия? - обърнах се към него.
- Още веднъж ви казвам да се махате оттук, Джонатан! - каза Елиза, доближавайки се до края на кръга. - По дяволите, Кайлън! Вземи синовете си и изчезвайте!! - развика се и на Кайлън, но той нямаше да я послуша.
Никой от тях нямаше да я остави да умре. Колко жалко. В края на краищата Елиза щеше да умре, пожертвана и аз щях да получа силите 'и. Никой друг. И никой нямаше да ме спре. Никой!
- Елиза, успокой се. Найджъл ще направи всичко възможно, за да постигне крайната си цел. И тя е да вземе силите ти. Което значи, че ще унищожи всички демони. - каза Касандра, доближавайки се до Дарк в кръга.
- Не ме интересува за Найджъл. - каза Елиза.
демоните се приближиха до нас с една крачка. Аз само чаках да направят първия си ход и тогава щяха да намерят гибелта си. Нямаше да го има.
- Ако падне един косъм от косата на Кели и Джонатан, казвам ви ще се превърна в най - голямия ви кошмар!!! - разкрещя се Елиза към демоните наоколо.
- И как ще го направиш, мила! Та ти си затворена в този кръг и неможеш да мръднеш. Не можеш да не докоснеш, Елиза. Не можеш. - овади се един от демоните, излизайки по - напред от редицата.
- Уилия, трябваше да те убия, когато имах възможност. - Елиза се хвана за главата. - Остави ги и ако трябва доброволно ще дойда.
- Познавам те много добре, Дарк. Няма да те оставя да излезеш оттам и да пометеш всичко наоколо. В никакъв случай. - каза демонът.
- Кълна се в починалата си майка! - провикна се Елиза.
- Ами татенцето? Не ти пуак за него, закълни се в него. - отговори 'и демонът и се засмя.
- Хайде. Убий вещицата, измъкни ме от кръга и ако искаш ме убий и ми вземи силите. Само остави останалите на мира. - отонво му каза Елиза.
- Нека да помисля.. НЕ! - викна Уилия.
Явно са имали някакво минало. Сигурно Уилиям е търсил Елиза, както аз съм търсил Касандра години наред. Тези момичета имаха навика да хипнотизират хората около себе си. Да си играят с тях и след това да ги предадът най - подло. Нищо чудно. Бяха от един и същи род. Бяха като близначки.
- Стига сме говорили! Ако се бие, да го направим! - обърнах се към демоните.

God Брой мнения : 14 Join date : 07.02.2011

Елиза напразно се опитваше да накара демона да убие вещицата, за да я пусне и уж да му се предаде, но демонът отказа и след малко Найджъл настоя, ако ще се бием да се бием и демоните се съгласиха. Спряха да бърборят и след момент гледай какво стана. Почнаха да нападат всички. Мен, Кели, Джонатан, онзи Найджъл, дори се опитваха да убият онази вещица, но тя имаше щит. Нима мислеха, че толкова лесно щяха да ни победат. Нападнаха ни сега след като вече сме ги видяли и знаем колко са и какви са. Бяха толкова глупави. Ето няколко вече бяха при мен и какво ли не се опитвахада ми направят, но аз само махна с ръка и ту някой оснено копие хвръкне, ту, ледени висулки завихрени от вятър със все сила. Убивах демон след демон с слекота. Не бяха такава пречка за мен, но за Кели и Джонатан малко може би. Те се справяха също, но понякога някой ги озорваше. Кели ги хващаше с разни лияни, корени и тем подобни растение и ги разкъсваше с тях, а Джонатан пък ги изгараше с огъня като ги замеряше или ги хващаше в капан с него. Найджъл също доста добре се справяше с тези изчадия. Явно много искаше да вземе силите на Елиза щом така се биеше с тях. Аз понякога помагах на Кели и Джонатан с демоните, защото им идваха много и се забавяха, а и гледах да не ги наранят. И така се борехме с тези демони. Бяха толкова много че колкото и да убием пак се появяваха. Бяха прекалено много. Колкото се опитвахме да ги изчистим идваха още. Аз ги обграждах с огън, за да седят по наптрана от нас и ги убивахме.
- Кели зад теб. - извика Джонатан по едно време и Кели реагира бързо като хвана демона и го уби.
- Благодаря. - рече той на Джонатан.
- Не се разсейвайте момчета. Внимавайте повече. - аз им казах, заради това което стана сега.
Беше си доста дълга битка като се има на предвид, че даже почнах да се измарям от тези твари. Бяха толкова много. Докато се усетя и се бях оказал разделен от Кели и Джонатан. Имаше демоните ме бяха наобиколили от всички страни. Използвах всички сили, за да ги убивам, но идваха нови и ми бе трудно да стигна до синовете си, за да им помогна.
- Пазете се. - викнах им, когато видях, че зад тях ги нападнаха няколко демона.
Успяха пак да се измъкнат, но силичеше, че бяха почти изтощени. Онзи Найджъл макар да бе древен вампир и да убиваше демоните лесно също намери малк озатруднения. И докато не внимавах някой ме уцели и се строполих на земята.
- Ах, вие изчадия такива. - викнах на няколко демона.
Станах обратно и ги изнесох. Разчистих малко около себе си и се запътих към Кели и Джонатан. Елиза се опитваше да се измъкне от този кръг, за да помогне, но не можеше. Вещицата беше се защитила със щит, който демоните не успяваха да пробият за сега. Бях на крачка да стигна до Кели, когато един демон го удари с едно енергийно кълбо и го рани сериозно. Той беше толкова изморен, че раната му много бавно се регенерираше.
- Кели! - викнах когато това стана.
Отидох към него. Взривих няколко демона и стигнах.
- Казах да внимавате много. - рекох му като през това време убивах демони.
Джонатан също почна да изнемогва малко. Все пак той по лено ги убиваше с неговата сила, а Кели със земната сила по се измаряше като я използва. Знаех го от личен опит. Намаляха много демоните вече, но все още имаше. Дори за бог като мен си беше изморително сега. Кели се изправи на крака макар, че раната му не бе зарастнала и пак почна да се бие. Джонатан също бе пострадал малко. Биехме с тези изчадия доста време вече.

Подяволите!! Кели и Джонатан не искаха да се махнат оттук! Какво им ставаше?! Знаех, че тези демони ще са много за тях. Колкото и силни да бяха, заедно с Кайлън и Найджъл, прото демоните бяха прекалено много . Нямаше как да ги убият всички. Аз нямаше как да им помогна и щяха да се ранят много при това. Защо, мамка му, Кайлън не ме послуша и не изведе Кели и Джонатан оттук!? Трябваше да го направи! Трябваше, но не! Щяха да се правят на герои. Нямах нужда от такива. Нямах нужда от спасение. Не ме интересуваше живота ми. За техния се тревожех сега. Не можех да повярвам, че не ми се довериха и не ме оставиха сами. Демоните щяха да убият Найджъл, след това и вещицата и щях да бъда свободна от кръга. След това щях да ги унищожа. Плана ми беше страхотен, но не. Те искаха да ме спасят. Ако искаха да ме спасят, трябваше да си тръгнат. Така, не разбираха ли, че и те ще се убият. Нямаше да позволя да загинат. Бяха всичко, което имам и нямаше да допусна нещо да се случи с тях. Просто нямаше! Ако трябваше и сама щях да се жертвам, само и само да са живи и здрави. Те трябваше да са сега при Джейн и да 'и помагат, а не да се тревожат за мен. Щях да се оправя. А ако не - не ме интересуваше. Поне те щяха да са живи и здрави. Но не и не! Те искали да ми помогнат. Така ще се намерят мъртви, а аз не можех да си позволя това.
А това гадно и подмолно прасе - Уилиям. Трябваше да го убия още когато имах възможност. Но си помислих, че повече няма да смее да ми се изправи. И виж сега какво става, Елиза. И всичко беше заради теб. Всичко беше само и единствено заради теб. Всичко беше само моя вина. Най - добре ще е да умря. Аз бях единствената причина, поради която семейството ми беше преследвано от демоните и вампирите и всички останали същества. Аз и само аз. Те търсят моите сили, но аз съм прекалено силна за тях и те искат да ме отслабят някак си. Не можех да повярвам, че Найджъл беше прав. За всичко бях аз виновна. Точно заради това, Джейн, Кели и Джонатан винаги са на прицел. Там е слабото ми място и всички се стремят натам, за да ме отслабят. Докато съм жива, семейството ми никога няма да е свободно. Аз съм причината те да страдат. Ако мен ме нямаше, семейството ми щеше да е в безопасност, защото мен ме нямаше - силите ми ги нямаше. Тогава демоните не биха искали нищо от тях. Ако мен ме нямаше и силите ми ги нямаше. Ако силите ми ги нямаше, значи и демоните нямаше да ги има. А ако бях аз жива, милиони демони щяха да са след мен и семейството ми, търсейки начин да ме наранят, да не направят по - слаба и да ме убият, влизайки ми силите. Но на каква цена? Семейството ми можеше да бъде убито само за едни проклети сили. Нямаше да го допусна. Просто нямаше.
- Джонатан, отляво!! - викнах към него.
Джонатан бързо реагира и уби двата демона, насочили се от лявата му страна. Всичко беше кървава баня наоколо. Трябваше да се измъкна от тук. Трябваше да помогна на семейството ми, защото нямаше да си го простя, ако те загинеха за мен. Просто нямаше да простя на никого. В момента бях побесняла на всички демони, но в същото време гледах безучастно отсртани. Нищо не можех да направя и това много ме притесняваше. Очите ми се насълзяваха. Не можех да гледам как семейството ми бива въвлечено с такава битка, заради мен, и да не можех да направя нищо. Съвсем нищичко. Ръцете ми бяха вързани. Започнах да се разхождам нервно в кръга, опитвайки се да измисля нещо. Усещах как очите ми се пълнеха с още и още сълзи, които се стичаха по лицето ми. Трябваше да направя нещо и то веднага. Ако не направех нещо то другите умираха. Знаех, че са изморени, защото демоните не спираха. Идваха повече и повече. Трябваше да направя нещо. Опитвах с всички сили да се измъкна от кръга, но не можех. Щях да загубя всичко, което някога съм имала - Кели и Джонатан, ако сега не направех нещо. Но какво да направя, забога?! Паднах на колене, гледайки как братята ми се биеха ожесточено. И просто нямаше начин как да им помогна.
- Елиза, всичко ще е наред. - Касандра дойде до мен.
- Как ще е наред?! Погледни! Те се бият и умират, а аз съм тук. Затворена в този проклет кръг и не мога да им помогна. Как всичко ще е наред!! - разкрещях се на Каси, плачейки.
И тогава дойде. Дойде идея. Идея, която щеше да спаси всички ни. Много беше заложено на нея. Тя беше всичко сега. Но ако я осъществих, щях да ги загубя. Щях да загубя семейството си завинаги. Щях да ги загубя, но се налагаше. Трябваше да го направя, за да ги спася. Просто трябваше.
Станах от земята и дойдох съвсем в края на кръга. Погледнах случващото се и затворих очи.
- ПРЕСТАНЕТЕ!! - чу се оглушителна вълна и гласа ми се разнесе наоколо.
Всички спряха да се бият, поглеждайки към мен. Но аз нямаше какво да се колебая повече. Трябваше да го направя. Трябваше да умра.
Кели и Дожнатан дойдоха по - напред, гледайки ме. Усмихнах им се и избърсах сълзите си. Повече нямаше да плача.
- Пазете Джейн и племенницата ми. Обичам ви! - казах им и пристъпих няколко крачки назад.
- Елиза.. - Джон щеше да се опита да ме разубеди.
- Не.. - след това и Кели се опита, но не ги чувах.
Бях се отдала само за мисълта, че така ще е най - добре за тях. След малко всичко засия. Самата аз засиях с такава ослепителна светлина, по очарователна от лятна светкавица и по - силна от слънцето. Засиях, а след това и всичко около мен. Трябваше. Светлината озари всичко наоколо. Щялата гора. Никой нищо не можеше да види. Светлината ставаше все по - силна и по - силна. В следващия момент бе обляла всички наоколо. Тогава всичко погледнаха към мен, а аз се извисих нависоко. В следващите няколко секунди тялото ми разпръсна много силна вълна. Вълна от енергия, толкова силна, колкото никога не е имало. Досега. Вълна от енергия, която унищожи всички демони наоколо. Толкова силна, че нищо не остави след тях. Всички демони бяха унищожени. Найджъл и вещицата също. Вълната беше толкова силна, че тялото ми не издържа. Знаех рисковете. Знаех какво щеше да стане ако използвам такава сила. Знаех, че щях да умря. Знаех го и все пак го направих. Семейството винаги бе на първо място. Вълната унищожи всичко наоколо, включително и мен. И това беше мое решение. трябваше да го направо, за да предпазя семейството ми. Ако не умрях, то винаги щеше да е под заплаша. Затова трябваше да си отида.
Демоните бяха унищожени. Найджъл го нямаше. Мен вече ме нямаше, а Кели, Джонатан и Кайлън бяха там и наблюдаваха всичко. Молех се да съм направила правилния избор.

Тази светлина така ме заслепи, но не само мен, но и всички останали наоколо. Нищо не се виждаше, ама абсолютно нищо. Знаех какво щеше да направи Елиза и исках да я вразомя и Джони също, но тя не ни чу изобщо и го направи. Използва цялата си енергия и сила, за да унищожи тези проклети демони и за да убие Найджъл и онази вещица. Използва я въпреки, че сигурно е знаела риска и какво ще стане. И изведнъж нея я намаше. Нямаше я никъде, вълната я разруши. Изчезна от погледите ни. Не можех да повярва ман това. Елиза я нямаше. Нямаше тук при нас и просто не можех да го възприема. Беше толкова тежко това. Искахме да я спасим, а тя се пожертва пак и то завинаги. Беше нещо толкова... не можех дори да го опиша. Очите ми се насълзиха и даже почнах да се отронват сълзи. Лицето м исе намокри, а аз падна хан земята на колене. това беше нещото, което нико на съл искал да видя, а сега се случи. Лиз се пожертва само и само да спре тези чудовища и ние да останем живи и никой след това да не ни гони повече.
- Не е истина. Не, отказвам да приема това. Не може да е мъртва. Не, не, не... не може да е умряла. Защо трябваше така да стане? Не разбирам нищо. Тези гниди и онзи тъпанар. Всичко е заради тях. - почнах даже на глас да изказва мяда си и в същото време скръбта си за Елиза.
- Всъщност ние сме виновни за това. Ако си бяхме тръгнали, когато ни каза. Можехме да предотвратим това, можеше и това да не се случи. Можеше да бъде жива, но ние останахме. По дяволите всичко, защо трябваше Елиза да умре така. Просто не мога да повярвам. Отказвам да го приема. Отказвам. - просто така се развиках и в следващият момент млъкнах и цялото ми лице беше във сълзи за Елиза.
Никога до сега не бях плакал така като сега. Просто не можех да го съберя в сърцето си това, че тя беше мъртва. Че кой можеше и Джонатан беше така. Дори вече проклинах този ден, защото беше толкова лош и направо не можех да си събера мислите. Единствено мислех и пресмислях това, че не може хда го повярвам и защо трябва всичко това да се случи. Бях тотално съсипан.

Не. Не можех да го повярвам. Просто не беше истина. Не. Всичко това беше един ужасяващ кошмар, от който щях да се събудя много скоро, защото не можеше да е истина. Не можеше Елиза да е мъртва, Просто не можеше. Елиза беше жива и сигурни сега приготвяше закуската, а аз спях дълбоко, сънувайки този ужасяващ кошмар. Кели щеше след малко да се събуди, а след нас и Джейн. След това аз и щяхме да прекараме един обикновен ден, както прекарвахме преди няколко седмици. Така щеше да стане. Аз само седях на едно място, чакайки да се събудя. Защото всичко това сега беше един ужасяващ сън, който се молех никога повече да не сънувам. Дори не исках и да си го спомням повече. Само исках да се събудя от него и никога повече да не го споменавам. И тогава осъзнах, че не бе сън. Не бе кошмар, от който трябваше да се събудя. Беше кошмар, който бе станал реалност. Една ужасяваща реалност, която няма да мога да приема. Никога! Елиза не можеше да е мъртва. Та тя беше Елиза Мередит Дарк. Тя беше нашата Елиза. Не можеше да е мъртва, нали? Не можеше.
- Тя не може.. - оставих изречението си недовършено.
Не исках да го довършвам. Не исках, защото не беше истина. Тогава видях как Кели пада на земята на колете. Беше съсипан. Не, Елиза не беше мъртва. Не беше! Беше си много добре и не чакаше някъде.
Очите ми се насълзиха и сълзите започнаха да се стичат по лицето ми. Осъзнах, че Елиза не не чакаше никъде. Не беше тук. Беше си отишла. Вече я нямаше. Сълзите ми станаха повече и повече и лицето ми се намокри. Стоях така на едно място на земята на колене, загледал се в кръга от огън, останал след Елиза.
''Пазете Джейн и племенницата ми.'' Гласът на Лови прозвуча в главата ми и тогава се сетих за Джейн. Щеше да ражда сега. Как да им кажем, че сестра ни я няма. Как да им кажем, че Елиза е мъртва. Че няма да я видим повече. Че няма да я има..
- Хайде, Келс. - казах на брат си.
Станах от земята и изтупах коленете си. Отидох до него и му помогнах да стане.
- Джейн. Трябва да сме при нея. Хайде. - тръгнахме към болницата, в която Джейн щеше да роди малко момиченце, както Ели каза.

» Гората на смъртта