Втората част на гробището

God Брой мнения : 27 Join date : 23.01.2011

Насти ни телепортира директно на гробището, където се очакваше да бъдат Дарк или да дойдат, ако не бяха там. Какво смътно място да се срещаме с тях. Не можаха ли да си изберат нещо по просторно и да няма надгробни плочи. Това ми напомняше на ада ни, но само, че там нямаше надгробни плочи. Тъкмо се появихме и ето, че и след няма и минута се разнесе нещо срещу нас и четиримата Дарк се появиха пред нас. Лейн бе права. Захапали са въдицата. Появиха се точно както си мислихме. По усмивката на Насти си личеше, че бе измислила нещо, защото на Лейн и Вернас много им се искаше да направят една трета световна тук, но на мен и на насти не ни се искаше чак толкова. Ако поговорехме с тях и извъртим нещата в наша полза щахме да се чувсваме добре, но на дали Лейн и Вернанс щяха да бъдат съгласни. 100%, че шяха да нападнат Дарк при първата възможност.
- Е, ето ти ги и Дарк. Точно на време се появиха. - рекох на останалите.

Лиз ни телепортира на гробището. Щом стъпихме на него гледката се разкри пред очите ни. Четири фигури седяха там срещу нас изправени. Бяха погледнали точно в нас. Нямаше как да не ги позная. Точно същите типове от видението ми. Единствено дрехите им бяха различни не знам защо. Елиза ни предупреди да не вършим нищо и да не ги нападаме, докато не не ни нападнат инак щяхме даим дадем повод още ведин, а предишния не го заех какъв им е. Намаше да ги нападна. Бях толкова изощена, че едвам се държах на краката си и ги гледах. Онзи вирус ме бе изтощил много. И сега най-много от всичко исках да разбера, защо искаха да ни убият.
- Какво сме направили, че това става сега? - попитах ги като погледа ми шареха само по тях.
Ту на единия ту на другия и така по четиримата. Лиз ни бе казала накаво са способни те. Та нали бяха богове. Как да не са спосбни на много неща. Те щяха да ни пометат, но Лиз като най съобазителната винаги имаше план. И аз понякога измислях нещо, но винаги не ми се получаваше само в радки случаи.

God Брой мнения : 29 Join date : 23.01.2011

Насти ни телепортира на това място от цялото гробище. Не ми харесваше. Нямаше достатъчно пространство за битка. Много плочи навсякъде. Но да си призная, плочите си бяха добро оръжие, ако искаш да удариш някой с тях. И си знаех, че си е наумила нещо. Винаги на лицето 'и се появяваше една лукава усмивка, която те караше да полудееш и имаше изражение на победа. И ето, че няма и минута след като ние се появихме и Дарк се появиха. Елиза само ме погледна и си лепна и тя една лукава усмивка. Ох, защо на тези жени толкова идейки им идваха на ум. Неможехме ли просто да започнем с войната и да победим бързо.
- Какво сме направили, че това става сега? - чу се гласа на Джейн.
Ха, та те дори и не знаеха. Да не си мислеха, че аз или някой от нас щеше да им каже?! Трябваше само да разберат какво са направили и да приемат последствията.
- Нима не знаете? - викнах аз по тях.
Докога още щяхме да чакаме? Исках да започна войната. А съм убеден, че и Лейн го искаше. Само се спогледахме, но после видяхме и погледа на Насти. И двамата знаехме, че трябва да почакаме поне още малко. Само малко.

Goddess Брой мнения : 22 Join date : 23.01.2011

Ха, те дори не знаеха, защо ги бяхме накарали да дойдат тук. Хубава работа. Тъпотията бе навсякъде около нас и около мен най-вече. Толкова ли жалки бяха или просто се правеха на такива. Не нямаше да им кажем, защо сме тук. Те не можеха ли да мислят със собствените си глави. Не издържах вече. Исках да убия някой или поне да фрасна някой от тях. Опитвах се да се държа прилично в момента, но едва успявах. Бях толкова неконтролируема и винаги вземах сама решенията си, но в момента трябваше да се съобразявам и с другите най-вече Насти. Кастил бе най-тих от нас четиримата. Той бе пазителят на портите, но бе адски силен и за това идваше на такива посещения с нас, но инак не го биваше много в тактиките. Както и да е. Не можех да се сдържам и пръснах една надгробна плоча в близост до Дарк.
- Не мога вече. Ще откача ако не направя нещо. - обадих се малко по тихо, за да ме чуят само Насти, Кастил и Вернас.
Поразтропах се с крак, докато изчакам да стане време да направим нещо серизоно.

Край. Писна ми. Богове или не, рържаха се като истински бебета. Ритаха плочи и тропаха крака. Пък и на всичкото отгоре и на инати се правеха. не, че не си бяха, но това започва да ми писва. С Насти трябваше да предриемем нещо и то бързо, защото казвам ви не издържам повече на бебешки работи.
''Насти, ще предприемеме ли нещо?'' опитвах се да я питам телепатично, защото не ми се занимаваше с бебета.
''Нали знаеш как стават нещата тук'' отвърна ми тя с телепатия и двете само кимнахме една на друга.
Повечето, не бима не разбрали, но като знаеха само побой така щеше да е. Това бе начинът на сделките тук. Така ставаше и само и единствено така се отърваваш. Днете пристъпихме напред и стигнахме една до друга. Бяхме точно очи в очи, защото бяхме почти еднакво високи, когато бяхме с токчета. Но явно на Вернас и Лейн не им се чакаше и Лейн запрати още няколко плочи по Кели и Джонатан, а вернан няколко по Джейн. Аз веднага ги отклоних и направи защитно поле около братята ми и сестра ми. Значи играеха нечестно а!?
- Насти, укроти малко артилерията. - казах 'и аз.
Не обичах нечестното играене. Ако играехме, да бе по правилата. Сигурна съм, че и Насти това искаше, защото все пак беше богиня на правото. Но явно не беше предопредила Лейн и Вернас. Тя лео се обърна и ги загледа доста строго. През това време се опитвах да се съсредоточа и да измися нещо бързо. Какво да се прави, като от това силно главоболие главата ми едвам не експлодира и сега трябваше и да мисля как да се отървем от сигурна смърт. И ето, че Насти се обърна към мен.
- По същество? - попита тя.
- Да. - отговорих аз. - Какво искате от нас? Какво сме направили? - попитах.
- Нима не знаете? Елиза, вие създадохте академия за митичните създания, където всеи се убочава и развива. - отговори ми тя.
- И какво му е лошото на това да се разбие малко свръхестествения свят?! - попитах аз на свой ред.
- Нима не разбираш все още?! Вие им давате знания, които те могат после да използват срещу нас. Да вдигнат някой бунт или да почнат да се избиват само заради сили. Това неможем да го позволим. Трябва да сринем училището. - отговори отново Насти.
- В никакъв случай!! - отрязъх категорично аз. - Академиятабеше построена преди години и от тогава не е спирала да работи. Учениците ни са с отличен успех и никой не се е проявил като зъл или с някакви лоши намерения. Което неможе да се каже за Лейн. - казах аз и я погледнах.
- откъде сте сигурни в това. Случайно да не ги следите и след завършването им!? ЕЛиза те може навсякъде и по всяко време да се обърнат срещу нас. И ние какво трябва да правим!? Да ги оставим ей така?! Да ни избиват?! Категорично не!! Академията трябва да се унищожи. - рече ми Насти.
- Не. - веднага казах аз. - Вие не познавате тези деца. не сте с тях всеки ден и не знаете през какво минават. Ние сме с тях всеи ден и ни е кристално чисто какво става. Помагаме им да се справят.
- Така ли? - попита невярващо Насти.
- Да, така! - озъбих 'и се аз.
Господи само какво нахалство от тяхна страна. Академията случайно да не е тяхна, че да ни я отнемът. Пък и да не говорим да ни я унищожът. Къде ще отидат децата след това. И всички тези неща, които ги наговориха бяха пълни глупости. Никой ученик досега не е избивал за удоволствие или изобщо да е имал някакви зли черти. Само си търсиха извинения да унищожът академията.

Goddess Брой мнения : 18 Join date : 23.01.2011

- Да не намекваш, че лъжем?! - пипитах аз.
Тази Елиза знаеше няколко неща за сделките. Явно тази няма да 'и е първата. Още по - добре за мен. Щях още толкова да се позабавлявам. Само незнам какво искаше Елиза да каже с това, че не познаваме децата. Е, да не бяхме всеки ден с тях, но знаехме на какво са способни. И в друг академии се е случвало същото. Учениците да станат зли и да почнат да избиват за удоволствие други, като себе си. Защо Елиза не го приемеше и не се предадеше.
- Не намеквам. Знам! - отговори ми най - нахално тя.
Да не се мислеше, че е по - силна от мен. Само една мълния и до там щеше да 'и е. Но явно не бе опитвала досега от божествената сила. Може да сме се срещали преди, но винаги при други обстоятелства.
- Виж, малка госпожичке. Ако мислиш, че те лъжем, ще ти го докажем. Ако не искате да унищожим академията, а ние можем и без ваше позволение, повярвай ми. Ще я вземем от вас. - казах аз.
- Да, само да видим това как ще стане! - отговори ми тя.
Аз само погледнах към братята и сестра 'и и около тях се прокопа голяма яма. Обгради ги отвсякъде. Напълни се със смразяващо студена вода, а късчето земя, на което се държаха тримата Дарк намаляваше и намаляваше.
- Елиза, не ми се иска да се бием. Никак. Затова не ме ядосвай и ни предай академията. - казах и аз.
- Само през трупа ми!! - викна ми тя и също погледна към Лейн, Вернас и Кастил.
Около тях се появи стена от огън, която ги обгради, а димът започна да ги задушава. След това изведнъж всчки се сгъстиха на едно място. Сякъш Елиза ги беше вързала в невидимо въже, откоето неможеше да се отъвреш, а над тях се появиха копия, намазани в някаква течност. Беше свещенно олио. Единственото нещо, което обива боговете. Признавам си Елиза играеше мръсно и не отстъпваше. Точно като мен. Но неможеше да се мери с мен.
- Или ни даваш академията или семейството ти ще замръзне в тази вода. - казах 'и аз, а тя дори и не си направи труда са погледне.
- Оставяте нас, академията и всички ученици и учители намерил или троите приятели умират. - рече тя.
- 50 на 50. - казах 'и аз.
- Няма сделка. - отговори ми тя. - Академията си остава наша и всичко свързано с нея. Вие оставате само да наблюдавате и да се уверите, че никой няма да става зъл.
- Не приемам. - сега казах аз. - Академията си остава ваша, но всяко решение се обсъжда от всички ни и ние имаме последния и най - важен глас. - предложих аз.
- Академията си остава наша, решенията се обсъждат от всички ни и никой няма последен и най - важен глас. Всички гласуваме. Да не се нараняват учениците, освен ако не е при тренировка. Без никакво подкупване и мръсно играене. Не живеете при нас. - предложи следващата оферта.
- Не! - казах 'и аз.
Ако си мислеше, че щеше толкова лесно да се отървеше от нас грешеше. Нямаше да позволя на Дарк да се измъкнат толкова лесно и нямаше повече никакви ултиматуми да се слагат тук!
- Последна оферта. Академията си остава ваша, всички решение или нещо свързано с академията да се обсъжда с нас, без повече ултиматуми, без нараняване на учениците и ние ЩЕ живеем в общежитието ви. - казах аз, а Ел малко се поколеба. - Избирай, мила. Сделка или третата световна война! - добавих.
Елиза пусна Лейн, Кастил и Вернас, а аз нейното семейство.
- Сделка. - каза тя.
В ръцете на двете ни се появиха остри къми. Порязахме се на дланите на ръцете ни и хвърлихме камите. След това стиснахме окрвавените си ръце и наоколо започнаха да се чуват силни грамотевици, бурии и урагани. Това беше кръвтана сделка. И никой нямаше право да я наруши.

God Брой мнения : 27 Join date : 23.01.2011

Кривата ми усмивка се появи на лицето ми като си знаех, че така щеше да стане. Нямапе да има война и бях сигурен. Ето че нещата се оредиха с малко ожестокочени преговори. Насти знаеше как дасе пазари със всеки по всяко време на всяко място. Видях до мен как Лейн и Вернас се ядосаха, че се стигна до сделка и не можаха да си направят кефа даступат някой от Дарк, но това е. Ние сме богове и не е казано, че трябвада се бием, че да постигем единодушие с този, който е сгрешил с нещо.
- Стига сте пускали пара. Няма да стане на вашата, не разбрахте ли. Насти винаги прави преговори. Виж какво хубаво споразумение получихме. - пъхнах ръцете си в джобовете като тръгнах напред към двете госпожички, които седяха една срещу друга.
- Знаеш ли какво. Кастил, прав си. Трябваше да си ги побием още като дойдохме и след това да си направите преговора, че да ни мине кефа. Сега ще ми е гузно, че не го сторих. - измърмори ми Лейн зад гърба.
- Да сте го направи ли бе. Никой не ви бе спрял. - обърнах се вгледах се в тях и само се подсмихнах.
Продължих и стигнах до Насти и Елиза. Щях да ги поздравя за хубавото споразумение. Те двете доста си приличаха по характер и мислене. Като ги гледах все едно бяха част от един и същ човек, но с различна външност.
- Хубаво, че се споразумяхте. И двете сте големи сделкаджийки. Та ще се нанасяме ли при тях. - обърнах се после към Насти.
- Разбира се. Няма да чакаме. Веднага се пренасяме. - отговори ми тя.
- Ясно. Ами тогава да се омитаме от това гробище. Не сме за тука все още. - подметнах аз като кривата ми усмивка си бе на лицето ми.
Е, че как нямаше вднага да се натресем на Дарк. Бях сигурен, че щяхме само да обикаляме из акадмията, да следим. Но поне нямаше да се бием, което бе добре.

» Втората част на гробището
» Първата част на гробището
» Втората Чакалня
» Втората всекидневна
» Втората стая за гости