Коридорите

Какво забога си мислеше Вернас, когато започна да говори пред всички?! Да не би да се бе побъркал!! Само да посмееше да каже на още някой. Нямаше да издържа и щях да му се нахвърля на бой. Добре, че го спрях преди да е твърде късно. Най - много ме интересуваше мнението на семейството ми за мен и ако им кажех за тази случка знаех, че мнението им щеше коренно да се промени за това, коя съм. А наистина не исках. Това бяха няколко нощи, които нямаха значение и не беше нужно да им се казва за тях. Нощи, в които не бях особено себе си. Нощи, в които използвах, мамих и разбих едно сърце. Или няколко. И си беше за добра кауза. Поне така си мислех. Тази информаця наистина ми трябваше и това беше единствения начин да я взема. А що се отнася за Вернас... Тази мръсна гадина. Какво си мислеше, че правише?! Накрая не издържах. Знаех си, че ще направи нещо глупаво, като да каже на цялото семейство още щом каа, че е време за споделяне. Но нямаше да стане. Само през трупа ми, което лесно можеше да го уреди.
Извиках го с мен в коридора, а той ме последва. Незнаех какво ще направя, но адреналина ми отрделено се вдигна. След като затворих хубаво вратата се обърнах към него, а той беше със сръстени ръце.
- Какво забога си мислиш, че правиш?! - викнах му аз, като не се съобразявах, че може да се чуе нещо. - Да не полудя!? Още тогава ти казах, че не трябва никой да разбира! Какво се опитваш да направиш Вернас?! Да ми го върнеш ли!? Та аз нищо лошо е съм направила! - продължавах да му викам.
- Нищо ли?! Ти ме използва! Измами ме! Това не е нищо, ясен ли съм?! Никой досега не ме е използвал и ще съжалиш за това, което направи. - викна ми той.
- Е, съжалявам, че не съм отговорила на чувствата ти. Но тази информация наистина ми трябваше, Вернас! Неразбираш ли!? И не съм аз виновна, че ТИ започна да изпитвах нещо към мен! - викнах аз на свой ред.

God Брой мнения : 29 Join date : 23.01.2011

- Не си виновна ли?! Елиза, ТИ ме накара да чувстам нещо към теб! Накара ме да те харесвам повече и повече с всеки имнинат ден! Неразбираш ли ти?! Наистина те мислех за онова прекрасно, искрено, мило момиче, което е голяма работа, която се напие. Беше страхотна! Но всичко това е било маска, нали?! Правила си се, за да ме накараш да ти дам информацията! Немога да повярвам, че момиче като теб е способно на това. Голяма си актриса! Трябва да се пробваш в този бизнес!
- Грешиш! Аз не съм те накарала да изпитваш тези чувства! - каза тя, но май и тя не си вярваше. - Виж какво. Аз съм си това мило момиче. Наистина не ми се искаше да те използвам,но информацията ми трябваше много.. - добави.
- Моля ти се!! Елиза, ти си една егоистична, използваща кучка! - викнах 'и аз.
Тя се доближи до мен и ми удари силен шамар. Аз само докоснах ударената област и след това я хванах за раменете. Със скоростта на светлината се озовахме до една стена, като я ударих леко силничко в стената. Не ми се искаше да го правя, но тя ме накара. Както ме накара и да повярвам, че е това мило и сладко момиче.
- За каква се мислиш, че да ми удряш шамари, Дарк! Не се посяга на бог, ясен ли съм!? - разкрещях 'и се в лицето.
Тя нищо не каза. Само ме погледна с един разочароващ поглед, но нямаше да 'и се хвана.
- Наистина мислех, че между нас щеше да стане нещо. Промени, Лизи. Наистина. За малко ме заблуди. Мислех си, че си съвършенна, но това също е било от маската ти. - казах 'и аз.
- Нямаше никаква маска! Измамих те само за информацията и наистина съжалявам, че така съм те наранила Вернас. Но наистина това, което говориш за мен и си мислиш за мен не е вярно. Всичко онова бях аз. Бях себе си... - опитваше се да се измъкне, но я бях хванал здраво.
- Млъкни! Престани, чуваш ли ме?! Неможеш отново да ме излъжеш! Неможеш! Няма да ти се хвана отново Елиза Дарк!! Ти си просто една използвачка! И знаеш ли?! Сутринта, когато намерих само бележката от теб си помислих, че все още не си изтрезняла от вечерта и купона! Но нека си признаем. Ти въобще не беше пияна, нали?! Признай!! Всичко това е било само, за да ме напиеш и да ти кажа информацията! Измами ме и ме използва!! - бях се доста ядосал и въобще не обръщах внимание на това, че 'и причиинявам болка.

- Причиняваш ми болка, Вернас... - опитах се да му кажа.
Всичко това, което говореше за мен беше лъжа. Аз си бях отнова сладко, мило момиче и сега. Това си бях аз, не го ли разбираше. Какво му ставаше. Незнаех, че съм му причинила такава болка. Нямах си и представа. Ако само знаех, че ще му причиня това, нямаше изобщо да го направя. Не бях такава. Мислех си, че няма да му навредя ни най - малко. Все пак той беше бог на войната. Мислех си, че е силен и психически. А си нямах и идея, че е толкова раним. Незнаех какво да направя. Да му докажа, че това момиче, което беше преди с него съм самата аз, а не някаква маска ли? Да му се извинявам до края на живота си, че не съм исала да го нараня така ли? какво за бога щях да правя. Да си имаш разгневен бог в къщата, който ще живее с теб години наред и ще те презира и мисли за някаква имамница не беше никак добре. Трябваше да му покажа, че това съм си аз. Не исках разгневен бог на главата си сега.
- Не ме интересува, че ти причинявам болка! - викна той по мен.
- Вернан, изслушай ме. - опитвах се да му ябясня. - Аз съм това момиче, което харесваше и не беше никаква маска. Да, използвах те и наистина съжалявам за това, което ти причиних. Но онази Елиза, с която се запозна тогава не беше никаква маска. беше си истинската Елиза...
- Млъкни и не говори глупости!! - викна той по нем и удари силен умрук стената в близост до мен.
- Господи... - промълвих само аз.
Наистина ме оплаши, когато внезапно удари толкова силно стената много близо до мен. Все още не ме пускаше и ми причиняваше болка. Незнаех какво да правя. Не исках да го ядосвам повече от това.
- Чуй ме, Вернас.. - казах тихичко аз. - Какво искаш да направя? Ще направя всичко, Вернас. Само ме пусни. - наистина бих направила всичко. Не исках гнева му да нараства.

God Брой мнения : 29 Join date : 23.01.2011

Незнам какво ми стана, че така ударих стената до Елиза и я стреснах. наистина се бях ядосал много и просто трябваше да су го избия някъде. Марър че това не беше и една милионна от гнева ми, който испитвах сега. Не вярвах на Елиза. След всичко, което ми причини трябваше доста да се потруди, за да върне доверието ми към нея. Като казвам доста, имам педвид ДОСТА. Толкова много, че тя дори си нямаше и представа.
- Чуй ме, Вернас.. - каза ми тихо тя. - Какво искаш да направя? Ще направя всичко, Вернас. Само ме пусни.
Да я пусна? А, да вярно. Въобще не се и съобразих, че бях притиснал силно Елиза към стената и може би я стисках за раменете прекалено силно. Но неможех да контролирам гнева си. Неможех и това си беше. Може би затова бях бог на войната. Бях готов на секундата да започна война и то каква.
- Всичко казваш.. - замислено казах аз.
- Да. - отговори ми тя.
Какво ли да измисля. Наистина трябваше да се потруди и то доста доста, за да си върна доверието в нея. И сега ми хрумна нещо. Защо трябваше да измислям определено нещо, което да направи, като можеше да я накарам да прави каквото си пожелая. Доста добър пла имах, който щеше да просаботи на сто процента.
- Знаеш ли какво? - попитах я аз и изражението ми от гневно се превърна в подигравателно и някак си чувстващо победата.
- Какво? - попита Елиза, правейки се на любопитна.
- Защо да е само едно нещо, като мога да те накарам да правиш каквото си поискам и когато си поискам. - казах 'и аз, а изражението 'и беше неразбиращо. - Елиза, ще правиш каквото ти кажа и огато ти кажа, ясен ли съм? И няма да казваш на никой! Никой!
- Моля?! - каза тя и напави една физиономия. - Няма да стане. - каза ми после.
- Виж какво. Не искаш да си навлечеш гнева на бог като мен още повече, отколкото сега си си го навлякла, нали?! И ако не изпълниш това, което ти казвам, ще разкажа на всичи за случката и за това що за човек си. - казах и аз най - спокойно, защото знаех, че ще се съгласи.
- Неможеш да го направиш. - каза тя.
- Само гледай. - казах предизвикателно аз и бях готов да се обърна и да тръгна към стаята.
- Добре, добре. Ще правя това, което ми кажеш. - каза смръщено тя.
- Когато и каквото пожелая ще го изпълняваш и няма да казваш на никого! Ще се съгласпваш с мен, независимо и какво да е твоето мнение. Да кажем, че ще ми бъдеш подчинена. - разясних 'и още веднъж аз. - ясен ли съм?
- Напълно. Сега ще пе пуснеш ли, защото наистина ме боли? - попита тя.
- Не. - казах аз.
Доближих се още по - близо до нея, но едва ли имашенакъде повече. Бяхме много близо един до друг. След което я целунах. Трябваше да съм сигурен, че не изпитва никакви чувства към нея. Тя се опита да се отдръпне, но неможеше, защото я бях хванал здраво.

Главата ми направо щеше да се пръсне. Тея вътре пак нещо се развикаха, а аз нямах сили, за да идържа на това. Станах от дивана и се промъкнах като отидох до вратата. Като са богове голяма работа. Исках да спя. Отворих вратата и излязох в коридора. Беше малко по тихо, но главата ми пулсираше ужасно и болеше много. За вампир никога не бях изпитвала такава болка. Поех си въздух и се обърнах да си отидя към стаята, но нещеш ли нещо ме накара да се застопоря на едно място. Гледката пред очите ме шокира, че забравих за главоболието си. Какво ставаше тук. Елиза се целуваше с Вернас. Какво за бога правеха тея двамата? За това ли го бе извикала навън Лиз. Не не проумяах. Просто седях така вперена в тях и усещах как това ми повлия някак си и ми стана гадно.
- Бляк... Какво за бога правите? Отвратително. - изцепих се изведнъж като тръгнах да ги подминавам.
Дори не исках и обяснение за това. Щеше да ми дойде в повече. Не стига ,че главата ми ще се пръсне, а и това ми се натресе сега.

Никак не удобрявах това, което правеше Вернас. Възползваше се от мен. Сега знаеше една тайна, която не исках да споменава на никого и се възползваше от мен. А това да парвя каквото той иска и когато иска беше лудост. Но нямаше как да не го приема. Ако не го, той щеше да разкаже на всичи за случвата и ставаше голяма каша и много лошо за мен. Сто а сто другите богове щяха да ме накарат. А пък да не говорим за Кели, Джейн и Джонатан. Кой ли знае какво щяха да си помислят за мен, като чуеха за случката. И изненадващо за мен, Вернас се доближи още по близо и ме целуна. Какво подяволите му ставаше?! В един момент ми е бесен, а в другия ме целува. Да не се бе побъркал?! Неможех да разбера какво искаше от мен. Ако си мислеше, че може когато си иска да ме целува или други неща, щеше само да мечтае за тях. Можеше да съм измамница или използвачка, но не и това.
Едвам се отървах от целувката. Той все още ме държеше за раменете.
- Пусни ме! - викнах му и го ударих силно по рамото, заради целувката.
Той ме пусна, а аз пак го ударих по рамото.
- Джейн! - извиках след сестра ми, но явно не ме чу и си отиде в стаята.
- Какво за бога ти става, Вернас?! Напълно ли полудя?! - викнах му аз. - Виж какво. Съгласих се да правя това, което ми кажеш, но целвки и други неща.....от мръсното ти подсъзнание няма да задоволявам, ясна ли съм?! Господи, как можа да го направиш?! Ияк. - казах в знак на отвращение и избърсах с ръце устните си.
- Спокойно. Само исках да се уверя, че нямаш чувства към мен. И нямаш. - каза спокойно той. - И въобще не си мисли, че само като те целунах сега искам и друго да правим. То вече ще е прекалено.
- Съгласна съм. - казах само аз. - Ияк. - и пак казах аз с отвръщение.
- Хайде да влизаме във всекидневната. - каза ми той.
Немога да повярвам, че се съгласих да правя това, което той ми кажеше. Все едно разполага с мен, с живота ми. А не харесвах някой друг да ми казва какво да правя. Но сега се налагаше.
- Охх..Добре. - казах аз и заедно влязохме във всекидневната.

Извиках си такси и се прибрах много бързо от срещата си с Дейзи де Кодрик. Тръгнах към вратата и изведнъж усетих адска болка краката ми се подкосиха и спрях на едно място. Силите ми бяха на пивършване. Раните кървяха вече повече и повече. едвам помръдвах и докоснах вратата. Отворих го и влязох. Дишането ми стана толкова тежко, че едва ли не щях да припадна. Краката не ме държаха вече. Не можех да вървя вече. Паднах на колене до входната врата, а тя остана отворена широко. Какъв бе този нож? Той не ме рарализираше, а направо ми отнемаше силите. Сякаш бях човек, а не вампир. Болка, рани, слабост.... и какво ли още не. Какво бе това чудо? От толкова време не го бях изпитвала. Чувството на неспособност и непотребност. Бях бзпомощна пред това. Пулсът ми стана слаб, а пулсирането в главата ми силно. Ето че м исе замота и свят. Поспрях се на пода с ръцете си като се опитвах да се падна и да успея да се изправя. Исках да извикам за помощ, но сили нямах и да приказвам. Иправих се на колене пак като се хванах за главата. Направих усилие да стана, но стана даже още по лошо. Подхлизнах се ка то се мъчех да стана и паднах на пода. Но вече нямаше смисъл да се опитвам, защото не можех. Не можех да помръдна. Действието дойде точно сега. Нищо не можех даси помръдна. Чувах и виждах, но не мърдах, а раните кървяха силно и боляха. Всички бяха на басейна. Знаех това. Щяха да ме намерят но вече по късно сто процента.

Goddess Брой мнения : 22 Join date : 23.01.2011

Другите се бяха нагласили вече и се бяха озовали на басейна. Беше минало доста време от както са там и аз реших най-после да отида при тях. Станах от леглото си и взех, че си намерих един бански. Много сладък бе и ми отиваше. Имах и други, но този си бе класика за мен да го нося. Отидох да се облека на бързичко и щях да се присъединя към останалите при басейна. Свалих дрехите от мен и ги хвърлих на някъде из банята. Облякох банския и вече бях готова да отида при тях. Нямаше да им обръщам внимание и да им се дразня, ако не искаха да говорят нещо смен. Не исках да ядосвам Насти сега. Излязох от стаята си и отидох към кухната, защото от там бе по преко да се стигне до басейна, на който бяха всички. Минавах през коридора като видях много светлина да попада в него, а инак бе по тъмен малко. Входната врата бе отворена явно, но имах чувството за нещо лошо и то доста. Отидох натам и очите ми уловиха следната картинка. Джейн лежаща на пода до вратата, непомръдваща изобщо. Имаше много рани по нея, който много кървяха. Учуди ме много, защото нали тя бе вампир, а тяхните рани се лекуваха, но тези на Джейн не бяха и състоянието им бе прекалено влошено.
- Джейн! - възкликнах като видях в какво състояние.
Не ми бе изопщо до лошо отношение, а и не винаги бях егоистична, не и в такива ситуации като тази сега. Нямах време да повикам някой от вън и за това грабнах Джейн и я занесох в най-близката стая, която се намираше тук, а това явно бе нейната спалня.

Стигнахме общежитието и аз спрях колата. Кели излезе насърден от колата. Аз само се изкикотих и излязох от колата. Наст тъкмо излизаше и аз, за да се направя на джентълмен хванах вратата и ' я отворих. Насти излезе и ми се усмихна.
- Мерси. - каза. - Но следващия път ако искаш да дразниш брат си не използвай мен. - добави и се запъти към вратата на нашата част.
Аз само се изкикотих пак, защото се сетих какво беше станало. Кели ми беше толкова смешен, че неможех да го опиша. Само се засмях и тръгнах след тях. ВЛязохме в нашата част и се озовахме в коридора. Видях как Кели се запътва към стаята му, а след него и Насти в своята. Нищо чудно. Беше се стъмнило и всички си лягаха. Тогава видях Елиза и Джейн да идват откъм кухнята.
- Добър вечер. - казах им аз и се изкикотих.
- Какво пак си направил, Джонатан/ - попита ме изи.
Ех, познаваше ме много добре. неможеше нищо да скрия от нея. Винаги разбираше когато съм направил нещо и даже не изискваше и малко усилие. Някак си ме разбираше с поглед. Или бе заради кривата ми усмивка, която се меркаше на лицето ми вреки път, когато направех нещо подобно.
- Нищо. - казах аз най - невинно. - О, и ако Кели се оплаче, че го бях заключл с Насти в една от стаите в апартамента ми - не съм аз! - добавих и се изкикотих.
- Много смешно. - каза Лиз и с Джейн се запътиха към стаите си.
След тях веднага мина Кастил и накрая излезе и Вернас, който се запъти към мен.

God Брой мнения : 29 Join date : 23.01.2011

Запътх се към Джонатан. Исках да го разпитам за апартамента. Да видя как е, може би и аз щях да си взема. не се знаеше. Но неможех вечно да се натрапвам на семейство дарк. Имаха достатъчно драми. Не ми се искаше и аз да създавам още или поне да се забърквам в тях. Не, че неможех да се измъкна, но просто не исках да ме месп, защото можех да направя нещо глупаво така да навредя на някого.
- Хей, Джона. - казах му аз и стигнах до него.
Опрях се на стената до него и се огледнах. Всички явно си бяха по леглата. Нищо чудно. Вече се стъмваше и определено имаха нужда от почивка.
- Как е апартамента? Бива ли го? - попитах аз.
- Да, даже много. Много е просторен, има си всичко и е много удобен за купони. - отговори ми той, а аз само се усмихнах. - Защо питаш?
- Чудя се дали и аз да си взема. Не искам да ви се пречкам тук. но незнам как са апартаментите там и не съм сигурен. - казах, като скръстих ръце.
- Може да използваш моя за една нощ, ако искаш. Аз може утре да се нанеса и ти оставям тази нощ. Ако искаш да го поизпробвах и ако ти харесва може да си купиш. - казах ми той и ми показа ключовете.
- Амм.. Може. - казах му.
Щеше да ми дойде добре тази нощ да прекарам там и да видя дали и аз да си взимам. Нямаше какво да мисля, взех ключовете от ръката на Джонатан, а той ме потупа по рамото.
- Хладилникът е зареден. Тока е платен и няма да си на тъмно. - каза, усмихна се и се запъти към стаята си.
Аз само се подсмихнах и якето ми се появи в ръцете ми. Излязох от общежитието и се запътих към апартамента му.

Станах моментално от стола си и се запътих към вратата. Минавах бавно коридора, чудейки се кой ли може да звъни на вратата. Не очаквахме никой. Поне аз не очаквах никой. А и не се сещах някой познат, който да звънеше на звънеца. Всички прсто се теепортираха изневиделица в стаите и винаги ми изкарваха акъла, който не беше в много. Минах вече коридора и се озовах до вратата. Отворих я, като тя издаде странен шум, който подразни ушите ми. насреща ми видях Лизи. Какво??
- Какво?? - казах аз, като бях много объркан.
Защо 'и е на Лизи да звъни, като си беше в собствената къща. Пък и да звъни на вънкашната врата, като си беше в къщи. Нещо неразбирах.
- Джоната, няма ли да ме поканиш? - попита ме тя.
- Аз, такова.. Защо изобщо си навън и звъниш на вратата, Лиз. Та ти живееш тук. - казах 'и аз.
- Защото.. Исках просто да се почувствам като обикновен човек, като звъня на вратата, а не се телепортирам. Пък и исках да видя как ще отговорите на гостите ни, които позвъняват. - каза ми Лиз, а аз само се бях загледал в нея.
Имаше нещо странно в нея. А и беше с други дрехи. Как можеше да се е преоблякла толкова бързо?? Но не се и учудвах. Лизи можеше да постигне всчко само за една секунда.

Охх, хайде Джонатан! Покани ме вътре по - бързо. Какво толкова се чудиш. Неможеше ли просто да ме покани или нещо подбно и да вляза вътре. Какво толкова имаше да умува. Да, бях с различни дрехи от тези на Лиз, но можеше просто Ели да се е преоблякла набързо. Усмихнах му се миво, възможно най - мило за мен и се опитах да се доближа до него, но неможех. Имаше нещо като невидима стена, която ми пречеше да вляза и трябваше да бъда поканена.
- Ехо! Дръж се като добър гостоприемник и ме покани очтиво Джонатан. - казах му аз.
- Ели, ти живееш тук. Защо ми е да те каня. Просто влизай. Не ми се занимава с такива неща. - отговори ми той.
Защо просто не можеше да каже "Влизай" и да прави после каквото си искаше. Но не, той трябваше да се прави на голям и да не му пука.
- Ох, джонатан. Просто ме покани. - казах му и се усетих. - Искам да видя какво е да ме поканят в собствената ми къща. Моляя??
джонатан малко ме позагледа накриво, но после се съгласи. Каза най - накрая вълшебната думичка "Заповядай, влез." и аз се усмихнах дяволито. Той само ме погледна и аз пак се направих на щастливата Елиза и се усмихнах миличко. Тогава Джонатан се обърна на другата страна и тръгна отново на някъде, а аз към библиотеката, където го усетих.

Goddess Брой мнения : 37 Join date : 09.03.2011

Не можех вече да чакам. Колкото и да исках да изчакам още малко и тогава да се вясна пред Дарк и да им разкажа за себе си и за това, че съм им сестра, не можех толкова повече да търпя. Излязох от ресторанта където бяхме със Сорша и дойдох веднага тук. нямаше да ги стряскам като се появя посредата на някоя стая за това звънах на звънеца съвсем спокойна аз и уверена, че няма да се раздрънкам веднага за това каква съм. Изчаках си аз пред вратата, доакто някой дойде да ми отвори. Не мина много време и ето, че някой дойде тук и ми отвори. един от братята Дарк беше. Кели. Той ме загледа леко зачуден и попита.
- С какво мога да ви помогна? - и очакваше моя отговор.
Усмихнах му се насреща. Говореше ми на вие. Колко любезен бе. Сигурно така се отнасяше със всички. Беше доста по висок от мен, а аз бях толкова по ниска от него. Е не толкова, ама ми бе странно.
- Да, търся семейство Дарк. - това мей щеше да бъде доста глупаво от моя страна.
Все пак се намирах пред тяхната част и ги търсех. все едно не знаех, че са там или че се бях загубила тук. Малко нелепо, но какво да се прави.
- Аз съм един от тях. Кой ни търси, ако мога да попитам? - пак почна той и дори не ме бе поканил да вляза вътре.
Беше ми толквоа чудно. Не можеше ли да ме покани да вляза, а тогава да пита и да задава въпростие.
- Бийзъс Хейрин. Приятно м ие. - протегнах си ръката аз като се държах като все едн осе запознавах с някой обикновен човек.
- Приятно ми е. - здрависахме се, а той ме изгледа доста странно. - Какво искате от нас? някаква помощ ли? - все още ми говореше на вие макар че се запознахме.
- Може ли да вляза първо и тогава да кажа, защо съм дошла при вас. - вече си настоях, защото никак не беше отщив в отношение нам ясто на разговора.
- Ммм...разбира се. Заповядай. - рече след това той и аз с една леко важна походка влязох в коридора на общежитието им.
Сега оставаше само да си намеря по голяма аудитория и да разкажа за себе си и да видя дали ще успея да ги накарам да проумеят казаното от мен. Те сигурно не знаеха, че Кайлън е жив и щеше да им бъде като гръм от ясно небе, но щях да им го обясна по най-лесния начин, че да го схванат.

Отворих вратата, а на среща ми беше едно момиче. Търсеше нас - Дарк. Не каза за какво, а поискада влзе и тогава да ни каже каквото иска да кеже. Пусах я вътре. Не изглеждаше много голяма. Имаше червеникава коса. Бше усмихната. Тя влезе малко навътре в коридора аз я последвах.
- Е, за какво ни търсиш? Какво толкова искаш да ни кажеш или да направим за теб? - исках да разбера, защото не я познавах дори не я бяха виждал наоколо около академията. Дали беше нова тук. Най-вероятно.
- Искам да поговоря с вас за нещо. - съвсем спокойно с един звънлив леко глас ми заяви момичето.
За какво ли пък можеше да говори тя с нас. Какво искаше от нас? Да не бе някой номер. Точно сега толкова неща ни бяха на главата та оставаше и номера да ни въртят. Дали не бе демон и да се опитваше да сепромъкне тук. Минах пред нея и сложих ръце си на кръста си и погледът ми се отправи към нея.
- Нима и закакво ако мога да попитам? - с един глас, който казваше все едно "Ако си демон няма да стане." или "Кажи ми коя си точно и тогава."
Нямаше да допусна да стаат още странни ситуации тук, защото някой ни беше набелязал като бишена и ставаха само някакви странни или пък лоши работи тук.

Goddess Брой мнения : 37 Join date : 09.03.2011

Стойката му и погледа ми подсказваше, че не ми вярваше много. Че какво бях направила, че да се държи странно. Преди малко беше толквоа мил и отзивчив, а сега се държеше отбранително. А, да бяха им се случили доста лошо неща напоследък тук. Да не ме мислеше за някой лошо демон. Най-вероятно бепе така. Та аз бях само на 15 години. Толкова ли го бепе страх. Е на 15 физически де, ама да го беше страх от едно хлапе. Колко беше смешно. Усмихнах си се леко и казах.
- Ако ме мислиш за демон, не съм и не лъжа. Искам да поговоря с вас Кели. - той не ми се бе представил, а само каза, че е от Дарк, но нали ги познавах вече само лично не бях се срещала с тях.
- Тогава откъде ми знаеш името, ако не си? - защитната позиция беше по-силна от преди.
Сега щеше да ми се наложи да му кажа, че съм богиня и че наистина ми се налага да поговоря с тях. Какво друго ми оставаше. не може хда му кажа "Аз съм ти сестра. Да не мислиш, че ще ви навредя." Ха, ха не можех да го направя. Усмихнах му се и рекох.
- Аз съм богиня. Моля ти се не ме намесвай при демоните. Не ме бива да съм зла. - повдигнах рамена и му се усмихнах пак.
- Колко бога мислят да идват при нас. Четирима не ни ли стигат? - все едно негодуваше от това, че останалите бяха тук при тях.
Сигурно не му харесваше, още богове да идват. Дане би да са им навредили по някакъв начин останалите или пък да бе станало нещо лошо.
- Не идвам да ви се натрапвам като другите. Казах, че искам да поговорим за нещо. Ти не ме ли слушаш. Нямали къде да отидем и да ти разкажа каквото искам. - погледнах един леко поканващ поглед.
Не мислех да седим в коридора и да приказваме. Не беше много отщиво да го правим така. А ако реши да припадне, по-добре да беше седнал, а и ако имаше още някой там където щяхме да отидем още по-добре за мен, че по малко ще разказвам.

Всъщност я чух какво ми каза, но не вярвах, че още един бог ще се яви при нас. Нима беше богиня на тези си години. Та тя беше сигурно на 14-15 години. Много чудно.
- Да, да чухте. Но ако си богиня, защо си само около 14-15 годишна. Би трябвало да си по-голяма.
Да не би да ме будалкаше. Нямаше да отидем на друго място ако не ми кажеше истината. Не можех да пусна напълно непознат човек да броди изкъщата ни. Туко виж нещо ще изчезне или пък да реши да ни нападне или да стане нещо друго. Никак не ми изглеждаше добре това чувство на опастност сега. Колкото и да преосмислях всичко не разбирах какво би искала от нас.
- Бих те завел да поговорим в друга стая, но не бих рискувал. Отговори ми. - отговорите биха ме накарали да преосмисля работите.
Винаги преосмислях всичко казано и тогава давах отговорите си или решавах да направя нещо

Goddess Брой мнения : 37 Join date : 09.03.2011

Той будалкаше ли ме. Толкова ли тъп беше. Туко що му казах всичко и му обясних, че няма начин да съм от демоните, а и ако бях да го бях нападнала вече и той да вика за помощ. Извъртях очи и отидох към него като го тикнах леко.
- Не мислиш ли, че ако бях демон до сега да те бях нападнала, а не да се разправям с теб дали съм или не съм. - погледнах го като го хванах под ръка и го задърпах към кухнята, която беше най-близко.
- На 15 години съм, защото не съм порастнала повече. Родена съм бог, защото баща ми и майка ми са богове. - обясних му като го дърпах към кухнята.
Кели малко правеше някакви си физиономии. Май не му харесваше това, което правех. Дърпах го към кухнята. Ето, че стигнахме и отворих вратата като го натиках вътре.

Разбира се, че помогнах на Джейн да се прибере в общежитието. тя едвам дишаше па камоли да върви сама до тук. Не разбирах какво й бе, но не исках и да питам. Когато реши щеше да ми каже. Сега станахме приятели и имах намерение да бъдем такива освен као не станеше нещо повече от това. Ето че стигнахме до вратата и Джейн ми подаде ключовете и аз отворих. Влязохме върте и веднага се запътихме на някъде, но тя спря за малко.
- По-добре ли си? - реших да я попитам, защото не ми бе казала нищо през целия път, а само се мръщеше.
- Бивала съм и по-добре от това Джо. Но благодаря, че попита. - рече ми тя като ме пусна и въздиша леко.
- Е, да те оставям ако искаш? - подпитах аз, но тя рече веднагаслед моите думи.
- Не, все още не. Ще ми помогнеш да се добера до стаята си пък тогва., Нали не те притеснява това?
- Не, ни най-малко. ШЩе ти помогна. - усмихнах й се като тя пак се подпря на мен.
И ето, че тръгнахме напред, но някой ни се изпречи отпред.

След тази случка с тази Касандра и тези билки ли каквото и да бе там и глупостите реших да отида при Джейн и да й се извиня. Излязох от стаята и веднага в коридора и щях да отивам към стаята й където трябваше да бъде тя, но чух гласът й.
- Ще ми помогнеш да се добера до стаята си пък тогва. - това изречение беше толкова странно, а гласа на Джейн идваше от към вратата.
Отидох натам и я видях с някой друг. Беше се подпряла на него.
- Какво по дяволите става тук? Джейн кой е този тип? - веднага почнах аз без дори да ги огледам и дасе опитам да схвана нещо.
Нима си бе намерила друг и дори не ми бе казала нищо. И какво сега? Да не би да са копунясвали и сега да й бе лошо, че да не може да ходи или какво? Тя щеше да бе побърка.
- Ще ми кажеш ли или да се разправям сам.
- Бил? Ти пък какво търсиш тук? Нали не искаше да ме виждаш за сега? - тя пък се учуди от мен.
- Дойдох да ти се извиня, но както виждам то се забавляваш и май ника не ти пука за мен.
- Как може да говориш така. Виж аз....
- ....ти какво? Намери си друг, защото се скарахме за малко. Или не, не. Може би защото си уличница? - изръсих се аз като ми дошло до козирката това преди малко, а сега и да видя Джейн с някой друг.
- Хей, я по полека с думите. - викна ми оня.
- Ти пък за какъв се мислиш, че да ми викаш. Я млъквай. това е между мен и нея. Ок. - озъбих му се и погледнаж Джейн.
- Не виждаш ли, че не й е добре. Какво си се развикал. И ние сме само приятели. ОК?
- Зле ли? Уау. И от кога? Я не се правете и двамата. И само приятели. Да бе да. Нали ви чух какви ги приказвате. - как само приятели,
Те мен ли щяха да лъжат. Как не ги бе срам от това да ме лъжат те. Уф щях да ги науча аз. Но сега не бе момента да се сбия с този глупак. Джейн бе тук. Как ми говореше тоя ей така. Просто не е истина.

Какво е чул? Аз само помолих Джо да ми помогне. Че е чул само нещо от части не значи че нещо е ставало. И как смееше да ме нарича така. не заслужава да разбира, че ще има дете от мен. той бе идиот и такъв грубиян и ревнивец, че не исках да говоря с него. Амам ника не исках да говоря, н осега м исе налагаше.
- Улучница си ти Бил. Ревнивец. Какво да е имало глупако. Той ми е приятел и туко шо се запознахме. - заболя ме пак стомаха и се хванах през него.
Писна ми от него. Все с неговоте глупости добре, че Джо бе тук и бе към мен и ме защитаваше, че инак не можех да се разправям с него постоянно.
- Добре ревнивец съм. Но как да не бъда. Я се виж какво правиш, а и бяхме толквоа време разделени. И ужас. Този е толквоапротивен. - рече той на Джо.
- Кой е противен бе? - Джоузеф се озъби срещу Бил и ме пусна като отиде към него.
- Хей, момчета стига. - опитах се нещо да направя, но не ставаше.
Вече се бяха заяли двамата. Нямаше как да ги разтърва. Корема така ме бе заболял сега, че ги гледах, но не можех да им попреча. Бил беше толквоа глупав. Голям идиот честно. Най-добре щеше ако не разбере, че съм бременна от него и да се махне. Щях даскъсам с него и толкова.
- Ти си противен бе. Ти не знаеш ли, че тя има приятел, че се захващаш с нея.
- До сега викаше против Джейн, а сега...
- О, стана ти Джейн сега. - Бил се изпъчи.
Бил така се настъвърчи, че се изпъчи и отиде към Джо. Бе готов да се сбие с него още сега. Не можех да го позволя. Бил беше луд, напълно луд и ревнив. А корема така ме сви, че приклекнах ниско и едва на припаднах. не разбирах какво ми ставаше сега, но тези двамата ми влияеха отрицателн ов момента. По точно Бил. С Джо ми беше приятно, но сега той се заяде с Бил. Обичах Бил, но сега беше просто невъзможен. А Джо беше такъв сладур. Ох, щях да се поболея с тях двамата наоколо. Не че Джо беше виновен. Бил Колин беше виновника. Едва не припаднах сега, а те се спираха.

- Ей, глупако. Имал си късмет, че тя ти е гадже. Тя заслужава някой по-добър от теб. Ти си такъв ревнивец. Дори и ако видиш някое момиче около нея ще я изревнуваш сигурно. - не исках да прекалявам, но този Бил явно е толкова тъп и повърхностен, че не различава приятел от нещо повече от такъв.
Джейн никак не бе добре, а той м исе разправяше тука само с неговите глупости. Ако не бе тя щях да го набия. Глупакът само се зъбеше и говореше какво ли не. не я заслужава той. Ни най-малко.
- Я млъкни бе дръвник. Ти нищо не знеш.
- Дръвник ли? Ако не бе Джейн тук щях да те помеля. - казах му го вече в очите.
Изкарваше ме извън нерви. Не харесвах споровете, но ве се въвличах в тях по някакъв начи и не отстъпвах пред никого в тези работи. А сега беше толквоа заплетено. Видях Джейн, че замалк оне припадна и се опитах да й помогна, но този ме дръпана.
- Махни се от нея тъпако. - рече м итой.
- Ей, тя не е добре. Ти тъп ли си или какво? Виж я.
- О, моля ти се. Прави се, че да ни разтърве и да не изядеш боя. - почна той да опява.
Тоя не бе в ред. Джейн имаше нужда от помощ. Не му обърнах внимание, а отидох към нея, но той пак ме дръпна. Какво искаше да го набия ли. Май бе голям ревнивец наистина. Не исках да се бия сега или когато и да е. Не и заради един глупак като този Бил.
- Не ме ли чу? Тя има нужда от помощ? - рекох му а той нищо не каза.
Измъкнах се от него и отидох към Джейн за пореден път.

Как ли пък не. Помощ. Тя така се правеше, че си личеше колко фалшиво се првиваше от болка. Да, бе актриса, но не ме подвеждаше изобщо, особено сега. Нямаше начин да ме подведе. Този не я познаваше изобщо, че й се хващаше. Сигурно Джейн е искала да го вкарав леглото още от сега и да ме разкара бе дори да н исрещне, н оаз ги хванах. не го е била очаквала това явно.
- Помощ, друг път. Тя се прави. Виж я колко симолира. Моля ти се. - пак го хванах и го издършпах към мен. - Ще се биеш ли или не.
Той сам осе дръпна и ми се озъби пак. Ималак нужда от помощ. Само това ли щеше да ми повтаря. Писна ми от тях. Боже, боже щях да ги набия и двамата. Беше ми толкова гадно да ги гледам. Изневеряваше ми вече. А ако бяха по сериозни нещата между нас. Какво щеш да става пък тогава. Леле мале. Този ме дразнеше. Аз му кажа нещо и той ми се разговаряще. Ако след малко не го убиех пък на. Джейн щеше да излиза само с мен и с никой друг. Ревнувах я силно и колкото и да ме лъжеше, че са приятели не й се хванах.
- Казах ти тя симолира.
- Ти симулираш мозъчна функция, малоумник такъв. Ти каквото искаш прави аз ще й помогна. - тоя ми обърна груб и за пореден път ме обиди.
Устата му много знеше, но щеше да опита от юмрука ми. След момент щеше да псотрада сериозно. Не го знеше все още. Нямаше да го оставя да отиде при нея и тя да го хване уж, че й има нещо. Тръгнах след него и веднага го хванах за ръката. Извъртях го и го фраснах в лицето със все сила.
- Ти си луд, Бил. - едва ми извика Джейн.
- Аз ли съм луд? А ти? Веднага да си хванеш друг, нали? - направо не ми се мислеше след малко как щях да го подредя този.
Само исках да го набия и да се махне и да си поговоря на саме с Джей. Мислех да й се извиня, но след тази й постъпка нямаше да е лесно. Дори да ме молеше нямаше да й се извиня.

Бях си прекарала страхотно с Никълъс. Беше много забавен и умен и ме караше да се чувствам страхотно. Чувство, което не бях изпитвала отдавна. Наистина не ми се искаше да се прибирам, защото исках да прекарам повече време с Ник. Да го опозная повече и да се позабавляваме още повече. Но неможех. Имах си задължения и явно днес щях да бъда детегледачка на Джонатан и Кели. Но вече се стъмваше и аз наистина трябваше да се прибирам при момчетата. Джейн не си беше встаята и малко ме притесняваше да излиза в състоянието си, но какво да направя. Нямаше да я държа в клетка докато роди, колкото и да ми се искаше да е в безопасност. И тя трябваше да се наслади на живота докато можеше. Днес ми беше изключително щастлив ден, като изключим сутришната магия и срещата си с Кайлън на закуска. Беше страхотен ден и много се радвах, че се бях запознала с Никълъс. Беше ми много приятно.
Телепортирах се вкоридора, защото усетх малко странна енергияя. Но щом стъпих на пода, всички чувства на всеки в стаята ме обляха и почувствах ужасно главоблие. Всичко, което изпитваха и си мислеха бе толкова силно, че ме изгаряше отвътре. Тъкмо се бях успокоила и най - накрая се бях отдала на усмивки, пак се намери някой, който да ми върне спомена, че съм от семейство Дарк. Семейството, в което злото, лошото, драмите, интригите и всичко останало никога нямат почивка.
- Мили Господи!! - изкрещях аз и замалко да припадна.
Какво им ставаше на хората в коридора. Бях толкова зашеметена, че даже незнаех кои са хората до мен. Само знаех, че са трима. Не, четирима. И две от тях сто на сто бяха Джейн и племеника ми. Или племеничката. Все още не се знаеше. Господи, голямо главоболие се получи и така ме болеше. всякъш всеки момен щях да припадна от болка. Ако не бях свикнала с такива изненади, досега да съм изпаднала в кома за сетен път. Но се пооспокоих. Болката ставаше все по - силна и по - силна. Аз приклекнах на земята и разтрих слепоочията си.
- Какво ви става бе хора?! - разкрещях им се аз и знаех, че ще умра от болка.
Беше толкова силна и така пулсираше,че щях да се взривя след малко. Но успях да прихвана всичко и да се успокоя. Болката намаля, а аз се изправих на крака. Незнаех какво ставаше тук, но никак не ми харесваше. Пигледнах ги и мислите ми минаха преез мозъка, а след това се подредиха като на филмче и разбрах какво е било станало тук.
- Вие да не откачхте?! - отново се развиках към Джоузеф и Бил.
Тогава се сетих, че Джейн беше тук и, че не беше много добре. Отидох до нея и ако не я хванех сигурно щеше да падне.
- Съжалявам Джейн и малко ембрионче. - извиних им се за това, че се развиках. - Но те си го заслужиха.
След това отново се обърнах към двамата идиоти. Как само викаха на Джейн и пред Джейн и 'и причиняваха всичко това. О, щях хубаво да им се покарам след малко.
- Вие двамата полудяхте ли бе?! Какво ви става, че така сте се развикали така?! Неразбирате ли, че това е опасно за Джейн в нейното състояние!! Много опасно!! И ви казвам, ако нещо се случи с нея - вие ще сте отговорни!! И ще отговаряте пред мен!!! - викнах им пак.
Вече ми беше навик на карамхората или каквито и да са същества да се чувстват виновни и да се разкайват за постъпките си. И така беше и с Джоузеф и Бил. По - тончо само с Бил, но донякъде и Джоузеф беше виновен.
- Как само си позволявате да стресирате бременна жена! - казах аз последно и ги погледнах строго.
Но израженията им тотално се промениха. Всякъш се вцепениха и ме погледнаха със стъклен поглед, опитвайки се да преработът последното казано изречение от мен. Което ме довеждаше на мисълта, че те не знаеха, че Джейн е бременна.
- О, вие не сте знаели. - казах само аз и се засмях.
Нито един от двамата незнаеше, че Джейн е бременна и се държаха така. Беше много тъпо и комично от тяхна страна. Голяма излагация. След малко се опитах да спря смеха си, но неможех. Те ме гледахе с един поглед, непомръдваха и даже не мигаха. Бяха много смешно.
- Боже.. - само това излезе от устата ми.
След малко спрях да се смея и се обърнах към Джейн.
- Временната, искам обяснения. - казах 'и и я погледнах строго.
Джейн имаше да ми обяснява много неща. Защо не е казала на Бил? Кой е Джоузеф? Как са се запознали? Какво мисли за него? Как са нещата с До? А с Бил? Какво ще прави и всичко по реда си. Само сега се молех малкото ми племениче да не се концентрира към мен и отново да ми направи нещо, че мама няма да издържи.Знаех, че съм му мишената докато излезе от майка си, но сега не беше подходящия момент да се заяжда с мен.

- Мамка му, Лиз. Трябваше ли да се издънваш така пред двамата. Пред двамата. - извъртях очи аз като едвам си поех въздух.
Добре, че тя се появи да ги спре, но не трябваше да се идънва така. Те не знаеха и исках Бил да не знае, че е така сега щеше да се успокои и да искада сме заедно заради това, че ще имам дете от него, но аз вече не го исках. Той бе ревнивец и би се сбил дори с мен за без нищо. Толкова глупав бе, че ме дразнеше вече и не исках да му обръщам внимание. Колкото до Джо той бе загрижен за човек, който не познава истински и това бе хубаво. Е и той бе избухнал, но под влиянието на Бил, който бе такъв ревнивец и скандалджия.
- Обяснението е едно, че наистина нещо ми стана и не ми е добре сега и помолих Джоузеф, с който се запознах да ми помогне дасе прибера тук, а Бил ни чул и се появи и почна да вика, че съм си намерила друг и ме обиди, а Джо само ме защити и така се почна с караницата между двамата. Джо искаше да ми помогне, а Бил викаше, че съм се правила. И виждаш какво става. - тази болка ме дразнеше все повече.
Едва издържах. Не разбирах нищо сега. Ако не можех да се храня с кръв, с какво да се храня подяволите. Пих кръв и беше добре, но изведнъж не бе толкова добре това, че чак повърнах кръвта. Само ако станеше така, че не мога да се храня щях да направя някоя глупост. Нервите ми бяха така опънати, че не се знаеше какво щях да направя в следващият момент. Поне сега се издразних, че Лиз се издъни пред двамата.
- Ти си бременна? - Бил беше толкова озадачен и не доумяващ. - Защо не си ми казала? И по учудващото е как е станало това? - Той ме загледа толкова странно.
Сбръчих лице сега. как да му го обясня сега. И Джо беше тук. Не исках да говоря. За бога не бях добре. Какво да правя. Нима искаше обяснение след това преди малко.
- Ти няма да получиш обяснение от мен. Ти си неконтролируем ревнивец и избухващ от нерви глупак. - заявих колкото и да не исках да го казвам.
Изплъна м исе ей така, защото исках да си почина, а той м исе бе развикал тук и ми се прави на кой съм аз. Ако бях добре можех да го надвия ей така.
- Моля? - той само беше озадачен.
- Млъквай. Не ми говори. Няма да ти обяснявам. Ти си виновен. Глупак. - свих устни и обърнах поглед на една страна и не гледах никой.
- Аз, ли? Ти не ми каза. - Бил почна да усилвадецибелите.
- Кхъм. - прокашля се Лиз и Бил спря веднага да зее.
Не исках да го гледам. Щях да го набия най-накрая. и пак бе почнал да вика. Тоя нямаше ли да се научу на обноски. Този глупак. Ах, изгледах го кръвнишки като едва не бях ну скочила да го удуша ей тука пред Лизи и Джо.

» Коридорите