Личеше си, че и Лизи се зарадва на това. Но коремът ми бе толквоа голям сега. Все едно бях някъде в петия месец, а всъщност бях само в петата седмица. Просто беше нещо лудо. Но сега не исках да мисля за това. Сам осе радвах на ставащото и че сега бяхме малко починали от тези напрежения около нас.
- Лиз! - рекох с леко затъения.
- Да? - попита ме тя.
- Ти си гений... - викнах радостно. - Ще бъде прекрасно да попазаруваме за това дяволче.
Не разборах, защо но почвах вече д асе държа малк остранно. Това, че бях бременна ме караше да се отпускам и да не се държа напрегнато. Просто се отпусках сега и ми беше суперско просто.
- хайде да тръгваме Лиз. - дръпнах я след себа си, че да излизаме по магазините.
нямах тършение да пазаруваме.
Елиза Дарк
Джонатан Дарк
Кели Дарк
Сря 28 Авг 2013, 13:20 by 
