Плажната ивица

Плажната ивица беше доста голяма. Имаше място за сумати и хора. Когато времето беше хубаво всички се наместваха тук, защото морския бриз и хубавото време им влияеше успокоително.

Гост

Днес е хубав летен ден и реших да отида на плаж.Морето беше бурно и вълните се блъскаха в брега.Разположих се на един от първите шезлонги и тръгнах да се поразходя по плажната ивица.Морския бриз беше много приятен,както и слънчевите лъчи,които усещах па кожата си.Наоколо се чуваше детски смях и шум от чайките,които прелитаха по синьото небе.
Върнах се при шезлонга,разтворих чадъра и легнах под жаркото слънце да си почина........

Гост

Часовете бяха повече от изтощителни, не че бях уморен, все пак бях вампир, но съзнанието ми беше адски затормозено. Отпавих се отново към плажа, щях да го посетя за втори път, откакто бях в Академията. Този път си избрах плажната ивица, реших че ще е ми хубаво на ново място.
Върях няколко метра, гледайки хората на плажа. Беше пълно с всякакви хора, на сякакви възрасти, очевидно не само аз обичах морето. Усещах слабо присъствие на вампири, нямаше много, а и не засичах никой мой познат, затова реших да се запозная с някого.
Под един от шезлонгите, опънати на плажа, лежеше момиче вампир и се наслаждаваше на сянката, която и правеше чадъра, опънат над шезлонга. Приближи се до нея и застанах от дясната и страна, след което я поздравих:
- Здравей!

Гост

Лежах си на шезлонга със затворени очи и мислех за проблемите си когато до мен някой каза:
- Здравей!
Подскочих и застанах срещу непознатия ...
-Ох..извинявай инстинкт - отвърнах аз и се огледах данеби някой да е забелязал бурната ми реакция.-Ъм... здравей аз съм Саманта,но ме наричай Сам...-допълних и се усмихнах лъчезарно
Ако още бях човек щях да се изчервя.....как можеше да съм толкова глупава...човеке или по-скоро вампира просто искаше да ми поздрави.

Гост

Ако знаех, че Саманта ( така се представи момичето) ще се стресне така, нямаше да я заговарям. Реакцията и обаче беше някак забавна, беше вампир, а не усети присъствието ми, сигурно се беше се беше отнесла на някъде...
- Приятно ми е Сам и да знаеш, не исках да те стресна. - Усмихнах се и продължих. - Усетих пристствието на друг вампир наблизо и реших да се запознаем. - Погледнах към чадъра, след това към шезлонга. - Явно си прекарваш добре, на почивка ли си? - не бях я виждал в Академията, но аз и без това не се заглеждам, може би грешах.

Гост

-Попринцип уча в академията ''Дарк-Уайтър'',но днес имам свободно време за плаж..ъм ако искаш заповядай на другия шезлонг....
-А теб какво те води насам?
Още преди Антъни да ми отговори дойде сервитьорката от близкото кафене и ми донесе капучиното,което си бях поръчала.Платих й и попитах момчето:
-Ти ще пиеш ли нещо?

Гост

Явно наистина недоглеждах нещата, типичнов мой стил.
- Виж ти Сам , явно сме съученици. - Казах, докато се настанявах на шезлонга до нея. След секунда дойде келнерката и донесе поръчката на Саманта, която ме попита дали искам нещо. - Не се притеснявай. - Загледах се на келнерката, която се отправи към заведението. - Аз съм Антъни между другото. Страхотно място, често ли идваш тук? - Преместих погледа си върху Саманта.

Гост

- Аз съм Антъни между другото. Страхотно място, често ли идваш тук? -попита момчето и след това премести погледа си върху мен.

-Ами да ...когато мога.-казах иотвърнах на погледа му.Момчето имаше много краси ви очи,но не исках да се заглеждам дълго защото изглеждаше странно,затова се погледнах морето....

-Кажи ми нещо за себе си?

Гост

Саманта погледна към морето, същото направих и аз. Отговори на въпроса ми и беше ред аз да отговоря на нейния.
- Ами... и аз като теб уча в Академията. - Започнах, мислейки си, че е добро начало. - Родом съм от Мексико, но не съм си ходил там от доста време, пътувах из Европа, обичам да посещавам нови места. - Не знаех ка ще реагира, ако и кажа че избягах от вкъщи в деня, в който ме превърнаха във вампир и от тогава не съм се връщал там, затова реших да сменя темата. - Твой ред е, Сам.

Гост

- Твой ред е, Сам.
Разсмях се и отвърнах:
-Да така е!!!И аз пътувам често....Мексико ммм интересно....винаги съм искала да отида....Е вече със сигорност ще си заслужава да посетя мястото.Аз съм от Ел Ей .
Слънцето се скри зад един облак и задуха студен вятър...Антъни ми се стори приятна компания и за това казах:
-Стана доста хладно какво ще кажеш да си измитаме и до отидим ... например на кино.....

Гост

- Разбира се, в Мексико ако не друго, то поне е интересно, но не колкото в Ел Ей, повярвай ми.
-Стана доста хладно какво ще кажеш да си измитаме и до отидим ... например на кино... - Идеята на Сам ми се стори дорба, усещах че днес ще вали, освен това обичах да ходя на кино, нищо че последния път беше преди две три години...
- Хайде да тръгваме тогава. - Казах, ставайки от шезлонга. Погледнах към Сам и я изчаках да си прибере нещата.

Гост

Пибрах нещата си и отидох до си преоблека.Обществената съблекалня определено беше гадна,но нямах друг избор.Когато излязох бях с любимите си къси панталонки и синята блузка.Слажих банските в плажната си чанта и най-накрая бях готова.Взехме багажите си и потеглихме.

пп.ако искаш пиши направо в киното

Гост

След кафенето исках малко да се поразходя по плажа и да размисля над нещата които се бяха случили в последните години.Липсата на Сам ме караше да полудявам.Бяха минали цели четири години но в мислите ми беше само той! Желах го повече от всичко но и представа си нямах каде е в момента и с коя мръсница е.Макар и толкова дълго време да не сме се виждали аз още помнех красивата му усмивка, вкуса на устните му, думите с които ме караше да се чувствам като най-прекрасното същество на планетата.Но него го нямаше.През всичкото това време не бях изплакала нито една сълза за него, защото си мислех че ако започна да плача няма да мога да спра.За това съм силна.
Бях се преоблякла по-лятно - в къса рокля около една голяма педя над коляното.Беше лилава с презрамки.Бях си сложила и силиконови презрамки на сутиена за да не се виждат много.След кратко вървене стигнах до плажната ивица.Нямаше много хора по това време което ме зарадва.Седнах на пясъка и се загледах напред...

Гост

Разхождах се по плажа чудейки се след кое момиче пак е тръгнал моя заблян брат.Ходех по брега.Бях си облякъл шортите с идеята да плувам, но сам не беше забавно.Докато вървях в далечината видях позната физиономия.Беше момиче.Много красиво и нежно.Кали.Сетих се за миговете ни заедно.С нея ходехме около пет години и накрая аз оплесках всичко като се превърнах във вампир и се опитах да я убия.Много ме беше яд на това, но сега като имах възможност щях да оправя нещата както ги бях развалил.Само дано да нямаше вече приятел защото щеше да се наложи да си цапам ръцете с него.Тръгнах към Калия несигурно и спрях когато ни деляха само около два метра.Тя се обърна и когато ме видя пребледня.
-Здравей Кали! - поздравих я и й се усмихнах колебливо.

Гост

Няма и пет минути от както седнах чух стъпки на приближаващ човек.Извърнах главата си и видях Сам.Сърцето ми се сви, а очите ми се напълниха със сълзи.
-Сам.... - промълвих и то доста трудно понеже в гърлото ми беше заседнала топка.Изправих се.Не ме интересуваше че съм в пясък или че роклята ми не е оправена.Запристъпвах към него бавно.Погледнах го в очите. - Каде беше през това време? Защо не ме потърси? - зададох два върпоса едновременно.Бях готова да му кажа колко го обичам и че искам за винаги да е с мен но нямах куража да го направя, защото не бях сигурна че и той изпитва това към мен.Гледах го като малко куче затъжено за стопанина си.Очаквах всяка негова дума с голямо желание, защото гласа му ми липсваше адски много.

Гост

Погледа с който ме гледаше издаваше чувствата й.Винаги го правеше.Казваше ми че ме обича но се бои да го изрече на глас.Реших да й отговоря на въпросите.
-Защото се боях.Боях че заради жаждата ми за кръв щях да те нараня. - казах й и й направих знах.Потърках с юмрук гърдите си, след това вдигнах показалеца и средният си пръст един до друг.Това беше нашия знак с който си казвахме "Обичам те!".След секунда тя го повтори.Прегърнах я силно и я целунах по главата.Зарових лицето си в косата й.Усетих уханието на шампоана й.Все още не го беше сменила.Беше същия както преди четири години.Тя стоя малко в прегръдката ми без да мърда, след което и тя ме прегърна.Усмихнах се.
-Хайде да седнем. - казах защото не беше комфортно да сме прави.

Гост

Усмихнах се когато отново усетих силните му ръце да ме прегръщат.Толкова бях копняла за една такава прегръдка докато бяхме разделени.Едва сдържах емоциите си.Не можех да му се нарадвам.Когато седнахме аз се бях гушнала в него, а той бе обгърнал тялото ми с двете си ръце.Тялото му вече не беше толква топло колкото преди, но това изобщо не ме тревожеше.Бях облегнала глава на гърдите му, когато я отлепих от тях колкото и трудно да ми беше и го погледнах в очите.Усмихнах му се и разроших косата му.Знаех че мрази да му правя така, но просто имах нужда да го направя.И двамата се засмяхме.Тогава аз се надигнах и нежно допрях устните си до неговите.Не ми се искаше да ги отделям, но се наложи.Усмихнах се и потърках нослето си в неговото и отново се гушнах в прегръдката му.
-Сам...толкова ми липсваше! - казах аз приглушено и погледнах напред. - Някой неща се промениха.Както и аз.Вече съм зооморф - обясних му защото той трябваше да знае.

Гост

Еххх пясък, море - все любими неща. Белите песъчинки се вееха от морския бриз. Усмихнах се замечтано като загледах сините вълни. Вдишах дълбоко и се замислих. Не исках да съм сама! Погледнах безлюдния плаж и въздъхнах, после махнах с пъка и красива котка от вида се появи до мен. Сешга не съм сама казах си глуповато и продлжих да фледам морето. Колко величествено и далечно е. Като отделен свят напулно различен от този...

След случката в подземния свят се чудех какво даправя. Излязох и се разкарвах по плажната ивица. Не помнех повечето работи, коитосе случиха там, защото бях в безсъзнание. Последното, което помнех бе как Джейн се появи и каза, че е убила Дрейк като се радваше натова. Никак не ми изглеждаше както Джейн, което познавах тогава. Сякъш нещо се бе променило в нея. Мина вече ден и се чудех дали да не мина да я видя как е.
Времето бе доста топло и за това бях с една тениска с къс ръкав и по тънки дънки. Коста ми бе леко разрошена и бях със слънчеви очила, че имаше и слънце доста силно. Крачех бавно като гледах към морето, което имаше леки вълнички по повърхността си. Седнах на пясъка и се загледах в хоризонта. Бях доста объркан. Макар да бях излекуван напълно все още ме наболяваше тялото и особенно краката, затова и седнах вместо да седя прав.

Какво съвпадение бе. Видях Бил на плажната ивица и се появих зад него като го страснах, а той така подскочи, че веднага се бе приготвил да напада.
- Джейн! - изпускайки въздух рече. - Ти ли си била. Защо ме стряскаш? Как си? - веднага почна с неговите въпросчета.
Ухилих му се, с една фалшива усмивка и се опитвах да прикрия ненависта в очите си, която бе започнала да се поражда.
- Кой си помисли, че е? Само не ми казвай, че някой зъл. - засмях се като се доближих до него.
- Не, но....
- Но какво? Хайде сега, не ми казвай, че ако б е друг щеше да го набиеш. - просто неможех да се удържа и така се разсмях, че Бил ме гледаше с едно изненадано изражение. - Не ме гледай така. Нищо ми няма. - прегърнах го като го целунах и като че ли Бил се уапокои малко.
Тялото ми потрепна и гладът ми за кръв се обади. Прехапах устни, за момента и изчаках да видя какво ще каже той. Не исках да усети че съм по различна от преди и да избяга преди да бях пила кръв. В мислите ми само това се въртеше как да си намеря някой от който да пия кръв. очите ми бяха станали с оранжев отенък и бях готова да излъжа, че е от времето и да видим как щеше да разбере, че нещо ми имаше.

Май съм се бил объркал за това, че Джейн бе по различна или пък не. Малко се успокоих, защото мислех над това. Погледнах я, но видях съвсем различен човек до себе си. Никак не приличаше на Джейн, която всички знаехме. Като се замисля очите й бяха в оранжев отенък. Аз леко се дръпнах като я попитах.
- Джейн, очите ти са оранжеви. Какво става? - досега не бях ги виждал така и се опасявах да не е нещо лошо.
Тя ме погледна с тях и се усмихна широко като разграних, че усмивката бе фалшива, защото познавах Джейн много добре. Не казах нищо по този въпрос, а само останах загледан в нея.
- Не се притеснявай от това. Заради светлината е. - тя направи крачка към мен.
- От светлината? - учудих се аз като неразбирах как може това да се случва само от светлината. - Не ми се вярва.
Докато мислех и се чудух се озовах забит в пясъка като едва успявах да дишам. Погледнах нагоре и видях Джейн върху мен. Очите й бяха кърваво червени, а вампирските й зъби се бяха показали.
- Какво по дя.... - неможах да се изкажа, защото тя стисна хватката си около вратът ми.

Нямаше за кога да чакам. Виждах как постепенно му ставаше ясно, че не съм аз както ме познаваше. Дане съм луда, че да го оставя да избяга толковалесно. Скочих му и го хванах за врата като го затиснах в пясъка. Венага промених цвета на очите си и показах зъбите си. Тъкмо щеше да изругае Бил, когато го стиснах още по-силно.
- Няма къде да бягаш. - изръмжах му насреща като доближих заъбите си до него.
Усещах как мириса на кръвта ми се набива в ноздрите и едва издържах вече. Попринцип се удържах, но сега не бях на себе си и нямаше как дасе сдържам. До сега не бях опитвала демонска кръв. Незнаех как ще е, но поне щеше да е нещо.
- Аууу! - отдръпнах се настрани бързо.
Как може да го направи? Изгори ме с пирокинезата си. Като вампир много мразя огъня, а това си и болеше. Бил се отдръпна назад и се изправи като се бе подготвил да ми отправи някое огнено кълбо по мен.
- Ти... това боли. - викнах по него, а Бил ме погледна леко учудено. - Какво? Не са ли те горили с огън.
За няма и секунда се появих зад него и го хванах пак. Стиснах го още по силно от преди, че чак въздух не му достигаше да каже каквото и да било.
- Приятни сънища, Бил. - прошепнах му в ухото.

Усилията ми се оказваха напразни. Ето, че тя пак ме хвана и ме стисна толкова силно, че щях да припадна след може би минута. Тъкмо хванах ръцете й и направих своите от огън, за да я изгоря и да ме пусне, и силите ми свършиха. Почти бях припаднал и ръцете ми се отпуснаха надолу.
- Мо...ля...те...пус...ни...ме...Дже...йн... - с последни сили рекох като вече изпаднах в безсъзнание.
Невярвах това да проработи сега върху нея катовиждах как се бе променила, но се надявах да стане.
Много мразех да изпадам в безсъзнание и да не помня нищо какво е ставало. Исках да бъда по силен, но за жалост си бях по природа слаб и наивен. Сега трябваше дасе боря, но не успях и сега Джейн можеше да направи каквото иска с мен.

Ето че припадна най-сетне, за да не ми се дърпа. Усетих как нещо в мен ме подтикваше. Оголих врата на Бил и чух как пулсира вената му. Много бързо забих зъбите си в него. Започнах да пия кръвта му, но тя се оказа някак си гадна. По лицето ми се изписа отвращение и пуснах Бил. Изплух кръвта навън. Избърсах езика си и устните с ръка. Имах ужасен вкус в устата и незнаех как да го разкарам. Начумерих се малко и погледнах към Бил.
- Ако знаех, че ще е толкова отвратителна кръвта на демоните нямаше да си правя труда да те баламосвам. - извадих кутията с цигарите си и запалих.
Поне щеше да разкара гадния вкус от устата ми за сега. Изпуших една, две, три цигари и прибрах кутията обратно в джоба ми. Смъкнах слънчевите си очила от главата си и ги сложих. Обърнах се и изчезнах като вятъра някъде из клоните и към парка.

Елиза и малкия Алекс се телепортираха на плажа. Елиза можеше да различава демоните и бързо усети Бил. Докато Джейн бе по - трудна. Бързо се местеше и беше смесица от вампир и самодива и това бе малко трудно да се намери. Пък и с характера на Джейн , може би тя не искаше да бъде намерена.
Елиза се огледа наоколо , като търсеше да намери Бил. И ето , че го спогледа . Беше на земята , вероятно в безсъзнание. съдеше Ели по мислите му. Затича се натам , а по нея и Алекс. Елиза седна до бил и сложи ръцете си на гърдите му.
- Алекс не гледай! - каза Ел на малкия.
Той закри очите си , а Елиза започна да лекува Бил. Имаше чувстворо , че винаги го лекуваше и то все от безсъзнания. Не искаше Алекс да гледа гледката , заради врата на Бил. Беше доста зле сега , но скоро Ел него щеше да излекува. Сега беше важно да го извади от безсъзнанието.
- Гадост! - Елиза дочу гласа на Алекс и разбра , че е погледнал.
- Нали ти казах да не гледаш! - накара му се Елиза , а той се обърна на другата страна и отново закри очите си с ръка.
Явно разбра защо Елиза не скаше Алекс да поглежда натам. След като Ели го върна към живот , така да се каже , се зае с раната на врата. И след няколко минути беше го излекувала напълно. Помогне му малко да стане или поне да седне.
- Как си? - попита тя Бил и обърна Алекс , защото вече можеше да гледа.