Килиите

Тук демонте заключваха жертвите си и ги оставаха дни без храна и вода или измисляха други мъчения.

DeaD Брой мнения : 22 Join date : 10.09.2010

Пренесох се в килиите като все още държах Джейн за косата, а тя се бонтуваше, за да се измъкне. Хвърлих я силно към една стоманена тръба и главата й издрънча.
- Ето. Пуснах те. - засмях се и отидох до нея като завързах ръцете й и краката й със стоманени вериги. - Така е по-добре. - въздъхнах и отидох към покоите си, за да се пооправя малко.
Смених дрехите си с други и изчистих окървавеното си лице, което бе напълно регенерирано сега. Взех си малко работи, които щяха да ми потрябват за след малко. Върнах се при килиите, където в една бях затворил Джейн. Отворих я и влязох като заключих след себе си. Гледката ми доставяше удоволствие. Дарк се бе съвзела от удара и се мъчеше да се измъкне, но малко ме съмняваше да се измъкне.
- Мъчи се колкото искаш, кучко. Няма да се измъкнеш. - седнах на едно столче срещу нея и се ухилих лукаво.
Погледът ми се завиваше в нея и само чакаше удобен момент, за да я накарам да се мъчи и пищи от болка.

Съвзех се вързана в окови. Огледах се наоколо и мястото, където бях бе ужасно. Отвратително направо. Опитах се да е измъкна, но сякъш те бяха направени от нещо, което неможех да счупя.
- Мамка му и чудовище. Къде ме забутал? - пак се дръпнах, но без резултат.
Ето, че се появи и този Дрейк насреща ми. Как ме дразнеше исках да му рабия физиономията пак.
- Защо съм тук? Какво искаш? - изръмжах му през зъбите си като пак се опитах дасе измъкна..
Той си мълчеше все ошще и изведнъж дойде при мен и исетих нещо хладно да пронизва тялото ми светкавично бързо. Оказа се, че Дрейк ми бе забил няколко ножа в стомаха. Погледнах го тъпо, защото неразбирах какво прави, но усещайки токовия удар по тях и след това ужасяваща вълна звък, която сякъш ми спука тъпанчетата разбрах какво правеше. Измъчваше ме. Имах кръв по ушите и стомаха. Отнесох удар в лявата ръка, която изхрущя и се счупи и ме заболя, но след момент я оправих.
- Ти луд ли си? Така нищо няма да ми направиш. - извиках му насреща.

DeaD Брой мнения : 22 Join date : 10.09.2010

Ухилих й се и след момент лицето ми стана моето си сериозното. Погледнах към Джейн и рекох.
- Виж сега кучко. Не съм ти казвал, че ще те убивам така или че искам да те уморя. Ще си се разплата малко и след това ще видиш. Така, че си затваряй плувалника, кучко. - ударих я през лицето със все сила като след това забих няколко лазерни стрели в нея като издадох углушителен звук, който бе на много висока честота, а вампирите това много ги дразнеше. Виждах колко много се опитваше да се измъкне Джейн, но безполезно.
- Ще си платите, Дарк. Ще си платите. Най- вече Елиза. С нея лично ще се разправям като убия всички останали.
Образувах кръг от огън около Джейн като разнесения пушек се сгъстяваше и отнемаше въздухът около нея. Знаех, че нищо не й правеше това, но поне можеше да млъкне за момент. Знаех какво дразнеше вампирите много. Бях избрал точно тази килия, защото имаше прозорец. Бе затворен, но възнамерявах да го отворя. Влизаше малко слънчева светлина от там, а веригите в които бе Джейн бяха до него.

Бях на косъм да избухна тотално и незнаех след това какво щеше да стане. Ето, че Дрейк образува някакъв огън около мен и пушакът му ми пречеше да говоря, защото въздух не ми трябваше, но когато говорех го използвах все пак. Тази гнида още малко щеше да ме затвори най-малко в ледено кубче. Исках да му сритам задника веднъж за винаги и да ни остави намира. По дяволите дори и да съм вампир не усещах вече ръцете си от висене на тези вериги. Имах и малък проблем - не съм се хранила от една седмица както трябва и силите ми не бяха много в момента.
По едно време огъня изчезна, а до мен се оказа Дрейк. Ухилен до уши както обикновено и ме бе загледал.
- Какво?! Да не ме купуваш? - озъбих му се аз на среща като пак се опитах да се отскубна от веригите.
Бях много ядосана сега. Щеше да му стъжни, само да се имъкнеш от оковите.

DeaD Брой мнения : 22 Join date : 10.09.2010

- Не няма, но ще взема това. - протегнах ръка и отскубнах медальона от врата й. - Сега вече е по-добре. - лукавата ми усмивка грейна на лицето ми за секунда и после станах сериозен.
Метнах в ъгъла на килията медальона и малко преди да изпълня плана си погледнах на ръцете на Джейн да не би да носеше и пръстена, който я предпазваше от слънцето. Е, нямаше го, така че можех да почна с моя план. Точно в тази килия винаги бях измъчвал вампири заради прозорчето, което позволяваше да влиза малко слънчева светлина. Изражението ми толкова коварно, че отивайки до прозорчето се чудех дали да го направя. Засмях се малко и го отворих. Прониквайки светлината попадна директно на гърба на Дарк, която почувства несравнима болка от преди малко, когато я бях измъчвал със силите си. Толкова ми харесваше, когато някой Дарк страда. Усещах как Елиза щеше да довтаса тук и ще намери сестра си мъртва.
- Харесва ли ти слънцето, Джейн. Хубаво е, нали? - злия ми смях се разнесе след това наоколо.
Слънцето прогаряше кожата на Джейн, а от това тя викаше от болка.

Ужасяващата болка от прогарянето минаваше през цялото ми тял, а аз една издържах. Колкото се опитвах да не викам и да запазая самообладание толкова повече ме болеше цялото тяло и нямаше как да се сдържам постоянно. Виковете ми бяха силно, а Дрейк просот неможешеда си намери място от кеф. Знех, че няма да ме оставят тук особено Елиза. Щяха да дойдат и да ми помогнат и след това да убиеме Дрейк.
По гърба си имах множесво ранички оразувани от слънчевата светлина. Ръцете ми бяха свити в юмруци и се опитвах отчаяно да се измъкна от оковите, в които бях. Неразбирах от какво са направени, за да немога да се измъкна от тях.
- Кучко, как е слънцето, а? - измръкна с злобния си глас Дрейк като се опитваше да ме накара да се отчая, но не му се получаваше.
- Да не....мислиш, че....така ще ме накараш....да се предам... ЛЪЖЕШ СЕ! - викнах накрая като се дръпнах със все сила и като, че ли малко изпукаха веригите, но все оеще неможех да се освободя.

Елиза ни телепортира в подземния свят. У дома. Тук бях израснал и тук бях отгледан от Дрейк. Беше ми като баща. Но Елиза това не го знаеше. Нищо не знаеше. Аз бях на страната на баща си, като тя винаги е била на страната на своя преди стария Кайлън да умре. Доста добре си бях изиграл картите и Елиза така и не разбра какво целяхме с баща ни. Искахме да я накараме да се влюби в мен, за да я отслабим, когато дойде този момент. Моментът на голямата война. Но в продължение на времето, с което бях с Елиза имах чувството, че се променм. Че тя ме променя. И незнаех сега какво ще стане. Надявах се баща ми да не забележи. Защото ако види че испитвам нещо към Елиза кой знае какво мочеже да ми направи. Ако усети че се променям. Но тази война щеше да реши на кой на страната ще см. Още от сега си знаех, че това ще е баща ми.
- Оттук. - казах м аз и те ме погледнаха.
Карах ги точно в капана. Не след дълго стигнахме при килиите и аз видях баща си. Бяхме се разбрали да държа плана, докато саматта война не започне. Но замесеха ли се силите, веднага заставах до негова страна. Жалко само за Пейтън и Кристен , че не доживяха тоя ден. Аз само го погледнах както и той мен. След това се приближихме по - близо към него и Елиза задейства своя блад да го баламосва докато Бил измъкваше Джейн.
- Ти просто не искаш да умреш, нали?! - викна Елиза по него.
Приближи се още малко, а аз останах по - назад.
- Много си досаден. Знаеш ли, последния път бях 100% сигурна, че те обих. - говореше му тя. - Как се измъкна?

DeaD Брой мнения : 22 Join date : 10.09.2010

Тъкмо бях на прага да пречупя Джейн и да се окаже, че съм я убил, когато се появиха Елиза Дарк, Бил и Майкъл. Обърнах се към тях и разменихме поглед с Майк, който ми бе като син и бяхме измислили план, с който щяхме да се окажем крачка напред. "Браво, Майк. Нищо не е заподозряла Елиза. Продължавай така, докато не започне войната." прошепнах му със способността си в мислите му и след това реших да отговоря на Елиза, която напираше да разбере как съм оцелял.
- Драга Елиза. Така като ме гледаш как според теб съм се отървал? Просто е. Имах куп защитни заклинания направени около мен, с които се предпазвам от различни видове атаки. Да не ме мислиш за глупав. - лукавата ми усмивка се показа, а аз отворих по широко прозорчето през което минаваха слънчевите лъчи, които прогаряха тялото на горката Джейн.
Виковете й бяха доста силни и изпълнени с болка. Виждах, че страданието на Джейн бе доста голямо, а Елиза нямаше как да гледа сестра й как страда.
- Аз ли съм досаден? О, вие сте триста пъти по досадни Дарк. - погледнах с омраза към Елиза, а само като я видех исках да я накълцам на парчета и да се свършва с това.

Елиза само погледна с омраза към Дрейк и след това се доближи , но Дрейк отвори по - широко прозореца и проникна повече слънце , което изгаряше Джейн. Елиза се нервира повече. Протегна ръката си към Дрейк и го заправи към съседната врата.
- Чуй ме , кучи сине! - викна му тя. - Днес ще е последния ти ден , разбираш ли ме?! И не ми се хили , защото скоро тази непоносима усмивка няма да стои там дълго.
Сега Бил се приближи до Джейн и скоро дано да я усвободи , защото Елиза нямаше да търпи много дълго тази човекоподобна маймуна. След като Бил освободи Джейн и затвори прозореца , се отдръпнаха настрани и изчакаха Джейн да се регенерира. Но на Елиза така ѝ идваше да убие този Дрейк , че неможа да изтърпи вече. Вдигна и другата си ръца и около Дрейк всичко стана в огън. А той самия започна да се гърчи от болка. Сега щеше да си го върне за всичко.
Но изведнъж нещо хвана Елиза за ръцете и ѝ ги изви назад. Какво ставаше тук?! Кой беше това?!
- Какво подяволите?! - каза Елиза и завъртя главата си назад. - Майкъл?!
Елиза доста се изненада. Защо му беше на Майкъл да хваща Елиза?! Сега заради него Дрейк щеше да се измъкне.
- Какво правиш , Майк?! Пусни ме! - Елиза се опита да се измъкне , но Майкъл беше по - силен от нея и много здраво я държеше. Толкова здраво , че вече започваше да я боли.
- Съжалявам. - прошепна ѝ той , като само тя чу.
- Пусне ме , Майкъл! Какво ти става?! Защо го правиш?! Пусни ме , забога!!! Престани! - и ето , че Дрейк стана от пода и изгаси огъня около себе си.
- Майкъл...- каза Елиза , като се бе загледала към Дрейк.
Гледаше го в очите и се опитваше да го наара да страда от болка и страх , но някой блокираше силите ѝ. Беше Майкъл. Какво забога му беше станало?!

Знаех си, че Лиз ще дойде да ми помогне макар и да не исках да я натоварвам винаги толкова. Е, не бях аз виновна сега - Дрейк бе. Появи се ей така от нищото. Явно сестра ми имаше някакъв план. Бил ме бе измъкнал от оковите и се бяхме оттеглили настрани, докато Лиз разсейваше Дрейк. Имаше някакъв друг демон, който може би сестра ми познаваше, защото много се бе изненадала, когато той я хвана и й попречи на атаката срещу Синистър.
- Знаех си. - чух тихите думи произнесени от Бил
- Какво става?....Кой е този? - едвам промълвих на Бил, който държеше главата ми в ръце.
Той ме погледна и поклати глава съвсем плавно.
- Това е Майкъл. Елиза ни разказа как се запознали и че й е повече от приятел. Но като гледам я е изиграл. Той е нещо като син на Дрейк. Аз знаех, че не може да бъде добър, но не можех да кажа нищо понеже Eлиза нямаше да ми повярва.- набързо ми разказа той.
Всичко ми се изясни. Плана на Дрейк е бил да накара някак си Елиза да се пречупи, зада ни надвие и да вземе силите ни. Част от товае били да я накара да се влюби в някой, който ще му бъде верен и ще я пречупи повреме на битката между тях, а като нарани някой от семейството да я накара да се сбие с него. Не можехда го повярвам. Тази невестулка, тази гнида... Изведнъж усетих нещо. Гладът ми се пробуди понеже бях в близост до Бил, но неможехда пия от кръвта му понеже бе демон и ще стане една. Тялото ми почти се бе регинерирало напълно, но липсата на кръв забавяше реакцията. Погледнах към Лиз и онези двамата. Исках да й помогна, но в това си състояние малко трудно щях даго направя.

Хванах Елиза за ръцете и ѝ ги извих назад, за да не може да атакува Дрейк. Тя се бонтуваше и ми викаше да я пусна постоянно, но неможеш. Прошепнах ѝ само, че съжалявам. Наистина съжалявах, че я бях лъгал през цялото това време. Исках да е различно. Да бъде по друг начин, но за жалост нямаше такъв.
Дрейк се проближаваше към нея все повече и повече, а Ели се бонтуваше, като ми викаше да я пусна. По едно време започна да ругае срещу мен. Явно се бе усетила какво става. Тя бе много умна и бързо схващаше и разбираше нещата.
- Ти копеле такова... - каза ми само тя, като отново се опита да ми се измъкне от хватката ми.
Бях много по - силен от нея и моите мусколи бяха два пъти колкото нейните крехки ръце. Опитваше се и се бунтуваше много пъти, но неможеше и всеки път ме ругаеше с нови думи. Аз я стиснах по - силно.
- Стой мирна. - казах ѝ аз.
- Иди и се от хвърли някъде, нещастник такъв. - опитваше се да използва и силите си, но аз ѝ ги блокирах.
Тя все още не знаеше как точно да използва и да разпознава блокирането. Само знаеше, че го използвам върху нея. Затова нямаше сили в момента.
- Ще си платите, обещавам ви го! Само ако ме пуснеш, недоразвито маймуно! - каза ни само и продължаваше да се дърпа и да се опитва да се измъкне.
Сега се намираше в капан. Аз я държах и блокирах силите ѝ, а Дрейк се доближаваше към нея, готов да я убие вероятно. Джейн беше много слаба, за да се изправи, пък камо ли и да ни попречи. А що се отнася до Бил. Той се беше слаб по природа. Нищо неможеше да ми стори.

DeaD Брой мнения : 22 Join date : 10.09.2010

Приближавах се бавно към Елиза. Мислех си дали да я убия бавно сега или да я накарам да страда първо и след това бързо да я убия. Тъкмо стигнах до нея и я погледнах я такава злоба. Разтворих пръстите си на едната ръка и от нея изскочиха няколко светкавици. Майкъл все още държеше Елиза, а щом се отнася за силите й, той много добре ги блокирваше.
- Добре се справяш, Майк. - рекох и след това обърнах погледа си към Елиза.
Лукавата ми усмивка се показа пак и светкавиците улучиха Дарк точно в стомаха. Като лед това й рекох.
- Да не ме мислиш, че не съм подготвен. Вие жалки псета ще загубите веднъж за винаги. - и пак я уцелих в стомаха със свткавици.

Болката беше ужасна и когато Елиза нямаше сили и неможеше да се регенерира беше направо ужасяващо. Поне преди не я болеше толкова , защото силите ѝ веднага се задействаха и започнавах да се регенерират раните. НО за жалост , когато нямаше сили , болката , която Ели испитваше беше като обикновен човек. А ако човек го ударят мълнии и светкавици в стомана сигурно щеше да е мъртав. Както и при Лиза , ударите без сили бяха равни на болка , колкото смърт. Майкъл все още я държеше , а Дрейк продължаваше да я измъчва и да я замеря с която сила му дойде. Лиза се сдържаше да не викам , но накрая не издържа и извика много силно. Усети как Майк потрепна.
Дрейк отново използва силите си и направо Ели щеше да си умре от болка. Беше толкова жестоко. Майкъл я предаде , а тя му се довери. Споделяше му всичко и му вярваше , а той най - нагло я предаде. Щеше да си плати. Ел щеше да им види сметката само ако можеше да им се измъкне. Само ако спрът за малко. Поне за малко.
- Господи! - викна Елиза , когато Дрейк отново я намушка с лазър и запрати няколко огнени кълба по нея.
Но тогава Елиза едвам едвам вдигна крака си назад и удари Майк между раката. Той клекна и пусна Елиза. Тя това и чакаше. Телепортира се до Джейн и Бил и търпеше на болката докато се регенерира. Което не бе много лесно когато имаше толкова много дълбоки рани.

Ето че наи-сетне минахме през портата на подземния свят с Джонатан. Трябваше да ги намерим доста бързо. Щом се отнасяше до сестрите ни и двамата с брат ми нямаше как да не направим нищо. През повечето време те винаги са ни помагали и са се грижили за нас. Така че щом се озовахме тук веднага започнах да сканирам със способността си къде точно се намират.
- Насам. - бутнах брат си и тръгнахме в някаква псока.
Поспирахме, но за много кратки моменти от време само, за да проверя дали се движим направ път, защото не ми се искаше да се сблъскаме с някой демон и пак да се разправяме с него. Опитвах се колкото може по-бързо да ги намеря, че да се присъединим с Джона.
- Почти стигнахме. - отбелязах докато вървяхме.
Немина много време, но не бе и малко докато намеря верния път в това подземие и да стигнем до останалите. Вече усещах много силно присъствието на Елиза и Джейн, което ми казваше, че сме стигнали вече. Пътят ни свърши до едни килии, а там бяха всички останали. За моя и на Джона голяма изненада видяхме Майкъл от към страната на Дрейк, а от другата страна бяхана сестрите ни и Бил.
- Наистина е бил невъхващя доверие този Майкъл. - казах колкото Джонатан да ме чуе.
Веднага отидохме до Лиз и Джейн. Елиза явно бе пострадала, защото имаше няколо рани, които се регенерираха. Джейн май нямаше много сили като гледах точно сега. Лиз тъкмо щеше сигурно да ни се скара, че сме дошли, но аз я изпреварих с думите.
- Извини ни, но неможем да седим безучастно, Лиз. Вие сте ни сестри, а и е време и ние да ви помогнем. - после хвърлих един ненавиждащ поглед към Дрейк и онзи Майкъл.

С Кели пристигнахме и видяхме че този Майкъл бе застанал до Дрейк. Знаех си аз. Знаех си , че по някакъв начин ще предаде Елиза. Никак не го харесвах. С Кели отидохме до сестрите ни и Бил. Явно той не бе като Майкъл. Поне за сега. Елиза се лекуваше. Явно са я били нападнали. И все още се регенерираше. А Джейн и тя не беше в цветущо състояние. Но познавах този поглед , който беше сега на лицето ѝ. Беше гладна.
- Извини ни, но неможем да седим безучастно, Лиз. Вие сте ни сестри, а и е време и ние да ви помогнем. - веднага се обясни брат ми , когато видя изражението на Елиза.
Тя никога не ни даваше да се бием с нещо силно. Може би защото я беше страх за нас - не искаше да се нараним или каквото и да бе на ума на Ели сега и преди и все още ще бъде. Но сега нямаше избор и се съгласи да останем.
- Ехоо! Малка помощ от ваша страна! - и подаде ръката си.
Аз я хванах и ѝ помогнах да стане. Но видяхме , че Дрейк и Майкъл се доближават и с Кели бяхме готови да атакуваме , но Елиза застана пред нас и вдигна ръцете си рещу Майкъл и Дрейк. И изведнъж някаква силна светлина отнесе и двамата , а Ели се обърна към нас , като вдигна този път само едната си ръца и около нас навсякъде се появи нещо , като щит. Явно Майкъл и Дрейк неможеха да преминат , защото след като раните им се регенерираха те започнаха да хвърлят огнени , енергиини кълба и тем подобни неща по щита , но неможеха да му направят нищо.
- Защо не атакуваш!? - попитах сестра си.
- Чакам да се изморят и чак тогава , Джонатан. Във война е нужно и малко мозък , а не само мусколи. - каза ми тя , а аз само я погледнах и се обърнах към Бил и Джейн.
- Хей , как си? - попитах Джейн.

Eто, че и Джонатан и Кели се появиха при нас. Лиз направи някакъв щит около нас, през които Дрейк и Майкъл неможеха да преминат. Раните ми вече бяха изчезнали, но бях доста слаба в момента, че едвам можех да говоря и да си държа очите отвирени.
- Хей, как си? - Джонатан реши да ме попита.
- Бивала съм и по-добре от това, но може да се каже добре. - погледнах брат си все още с червените си очи.
Едва успявах да прикрия нечовешкият си "глад" за кръв в момента. По изражението на Джона разбирах, че бе почнало да си личи жажсата ми, но все още успявах да я удържам. Атаките на Дрейк и Майкъл почнаха да напират, но щита на Лиз бе доста издръжлив като се има напредвид, че тя го поддържаше. Огледах всички наоколо. Струваше ми се, че бях най-неспособната да помогне в нещо сега. Изведнъж усетих как ми се изплъзна контрола над самата мен и мириса на кръв навлезе през ноздрите ми, а от това добра последица нямаше да излезе. Приливът на адреналин във вените ми се увеличаваше постепенно. Изплъзнах се от ръцете на Бил и застанах срещу Джонатан. Просто бях толкова гладна, че не успявах да различа кой кой е. Единственото нещо, което отличавах бе думкането на сърцата на всички наоколо и скокнах срещу първото, което чух. Това бе на Джонатан. Бях на косъм събите ми да се забият във врата му, но преди тива се бе откъснало ръмжене от зъбите ми. Повалих брат си на земята, но тикмо да му източа кръвта и този глас ме спря да не го направя.
- Джейн! - гласът на Елиза, който чух доста ясно и го различих.

Боже това не е на добре - помисли си Елиза. Сестра ѝ до такава степен беше "гладна" , че вече и на братята си започна да посяга. Елиза неможеше да го допусне. Чудеше се какво да направи сега. Да държи щита или да помогне на Джонатан и Джейн. Е , избора не беше кой знае толко сложен. Елиза се доближи до Джейн , като тя се изправи срещу нея. Ели продължаваше да поддържа щита.
- Джейн , ето. - каза само Елиза.
Подаде свободната си ръка , като стисна юмрук и Джейн я хвана , като погледна към Елиза.
- Давай! - каза тихичо Ели и стисна зъби , когато Джейн пое ръката ѝ.
Джейн заби сълно зъбите си в раката на Елиза. Тя стисна по - силно устни и се опитваше да не издава много звучи. Усещаше как тялото ѝ постепенно започва да отслабва. Малко по малко , но продължително и сигурно. Много продължително. Ели гледаше към Майкъл и Дрейк , които все още се опитваха да преминат щита. И Ели отново почувства тялото с по - слабо и по - слабо и скоро щита започна да изчезва. Малко по малко и ето че изчезна. А Елиза се обърна към Джейн , като мислеше , че това вече ще ѝ е достатъчно.
- Джейн , стига. - каза ѝ тя , но Джейн беше мноо гладна и продължи още малко. - Спри се! - викна Елиза и Джейн спря.
Ел се чувстваше много слаба. По - слаба от обикновенното и ето , че едно огнено кълбо полетя към Джонатан и Кели и идваше от Майкъл.
- Никога не съм ве харесвал! - каза им той и Елиза едва успя да прихване огнените кълба.
- Нито пък и те! - викна по него и обърна неговите кълба по него , като си оголеми много повече.
И вече усещаше , че щеше да припадне всеки момент. Кожата ѝ беше по - бяла от обикновенното и Ели се чувстваше много слаба. И ето че беше готова да припадне. Очите ѝ бавно се затваряха. Едвам ги отваряше.

Едва смогнах да видя какво стана пред мен. Джейн така бързо се бе измъкнала от мен, че едва усетих това. Нещата невървяха много на добре. Елиза едва се държеше в момента, а Дрейк и Майкъл се приближаваха все по близо. Не бях много силен, но щях да ги разсея поне, докато другите се подготвят. Образувах две кълбета от огън о ги оголемявах докато се изправях прав. Внимателно проследявах движенията на Майкъл, по който щях да ги метна и двете. Тъкмо се бе приготвил да атакува и изневиделица му дойдодоха двете огнени кълба. Около Дрейк образувах стена от огън, с която се опитвах да му попреча. Видях, че Майк се обърна към мен и му метнах още едно кълбо, но той го отклони. Знаех, че за тях съм само една пионка и то слаба, но щях да спечеля време. Концентрирах се и събрах двете си ръца като започнах да образувам голяма топка огън. Колкото можех да я направя голяма и да събера всичката си сила в нея, докато се изморях. Нещо като ток мина по тялото ми и видях как кракът ми бива пронизан от един лазерен лъч, което много болеше, но аз продължавах. Отдалечих ръце и огненото кълбо се оформи.
- Дрейк! Ето ти. - хвърлих го срещу него със все сила.
Кълбото го улучи и го заби в стената, но през това време Майкъл ме намушка с някаква сила. Хвана ме и ме преметна като ме запрати в пода с доста сила. Направи така че около ръцете ми и краката ми се образува лед и неможех да се помръдна.
- Да не мислиш, че ледът ще ме спре. - викнах му насреща, че да дъжи вниманието си върху мен.
Дрейк излезе от дупката и се отръска като тръгна към мен.
- Ти хлебарка такава. Не ме плашиш изопщо. - и нещо ми направи и главата ми замалко да избухне. - Копеле ще умреш тук заедно с другите.
Така почнах да викам, че неможех да спра. Усетих, че краката ми бяха скършени като клечки, което адски заболя. Може да изпитвах ужасна болка, но поне ги разсеях за малко време.

Този щит , който Елиза направи си го биваше. Беше добре поддържан и никой неможеше да мине през него , ако тя не искаше. Докато не даде на сестра си кръв и отслабва. Щита падна и сега всички бяха лесна плячка. А Ели припадна. Още по - лесна плячка. А този плъх Бил ме захвърля с огнени къба. Да не си мислеше , че е нещо повече от мен. Знаеше много добре , че за няма и секунда мога да го победя , но продължаваше да меядосва. Какво иска? Да го убия ли? Лесна работа , но нямаше да е забавно. Ударих го здравата в земята с комбинация от няколко сили и погле заледих краката и ръцете така че да не мърда. Беше ми на едн косъм да ме изкара от релси и да му скупя нещо. И тогава Дрейк се появи и се зае с него , а аз с останалите. Джонатан хвърляше огнени кълба срещу мен , а аз ги поглъщях с помощта на пирокнезата и те ме правеха по - силен. А Кели с неговите цветя или лияни направо щеше да ме накара да се засмея. Метнах му едно голямо огнено кълбо и го залепих за стената. А на Джонатан хвърлих едно голямо енеггийно кълбо и няколко огнени.
- Сега няма кой да ве пази. - казах им аз и погледнах към Елиза.
Кожата ѝ беше още по - бяла на цвят от преди и това е защото даде много кръв на сестра си.
- Знаете ли , никога не съм искал да запознавам с вас , защото сте голями бебета. Вижте се само. И една свестна магия не владеете. Елиза беше права , когато каза , че я е страх да ве пусне в някоя битка , защото сте слаби. Е , не каза точно това , но се подразбира. - аз им мятах постоянно огнени и енергийни кълба.
Исках да ги притизвика. Исках да им докажа , че могат и повече. Исках да използват целя си потенциял. Да се докажат. Исках да си покажат истинското аз. Ту се ссъвземат и огнено кълбо на среща им се явява. Или енегрийни. Аз си ги редувах.
Усетих , че Елиза се свестява и ми се искаше пак да припадне , защото неможех да се бия с нея. Просто неможех. Ако застанех срещу нея очи в очи нямаше да мога да издържа.

DeaD Брой мнения : 22 Join date : 10.09.2010

Тази мъничка невестулка Бил Колин. Как смееше да ми се пречка? Поне ще се отърва от него и ще се заема с другите. Строших му и двата крака, за да не може да се измъкне. Хванах го за врата и го вдигнах във въздуха като възпламених ръката си и огъня почна да обгаря кожата му. Ръката ми стана като острие и го прониза точно през стомаха. Толкова слаб бе този Бил, че ми ставаше смешно, че ни се пречкаше.
- Жалко, че ще умреш по такъв начин, копеле. - лявата ми ръка се опря до гърдите му и я бях приготвил така че да му изтръгна сърцето.
Тъкмо започнах да пробивам плътта му и нещо ме удари със страшна сила, че изтървах Бил от ръце. Залепих се за отсрещната стена. Джейн се бе ядосала от гледката и ми бе скочила.
- Ах, Джейн, Джейн. Знаеш ли, че така само ме бавиш. - обърнах си ръката и я зашлевих като тя се вряза в една тръба.
Обърнах поглед и видях, че Майк се справяше добре с двамата братя Дарк. Усетих, че Елиза взе да се съвзема. Имах да си отмъщавам на нея, за това я хванах още преди да се е съвзела напълно и я метнах към стената, която бе междинна между килиите и друга стая. Тя мина през нея и се озова оот другат й страна. Аз я последвах, за да почна отмъщението си.

Този Майкъл постоянно пращаше огнени или енергийни кълба по нас с Джонатан. Малко трудно ни бе, но вече взе да ми писва. Ето, че пак към мен полетя кълбо, но бях подготвен и издигнах един скален блок от земята, с който се предпазих. Успях да стана. Бях се средоточил доста, за да използвам напълно силата си както трябва. Когато не използвах пълната си мощ успявах да правя лияни и други такива работи, но ако има почва наблизо. Е, сега вече не ми бе необходима почва, защото можех да вдигам цели късове от камъни или скали или просто да опра ръце в земята и да изкочат огромни дебели корени. Сега да му мисли Майкъл. Махнах с ръка и два големи камъка се засилиха със все сила към Майкъл. Опрях другата до земята и тя се раздвижи като изкочи огромен и дебел корен, с който вънамерявах да фрасна Майкъл.
- Смешно ли ти е сега, Майкъл. - погледнах го с одтър поглед като двата камъка му бяха от двете страни и отиваха към него със все сила.
Той се отдръпна и ги избегна, но коренът го спъна и след това го ударих с него като го затиснах с стената. Почнах да го замерям с разни каменни парчета, които бяха по пода право в лицето.
- Харесва ли ти така? - продължавайки да го замерям и увивайки около него друг корен му викнах.
Да не ни мисли, че сме толкова слаби с брат ми. Просто не сме си показали потенцияла, който имаме. Раните ми почнаха да се регинерирват доста бързо след като не получавах нови. Сега се чувствах по-силен от преди.

Кели хвана здравата тоя Майкъл. Знаех аз , че има заден план. Усещах го , но неможех да кажа каквъ е точно. Искаше нещо от нас. Личеше си , но какво не се знаеше. аз само го погледнах , но нямаш силата да се регенерирам и раните си оставаха така. Болеше ме и то много и ужасно , но се сдържах. Отидох бавно до Майкъл и го докоснах. От ръата ми започна да излиза огън и да гори цялото му тяло. Да си признаем много добре се сдържаше да не издава звуци или туко виж беше ням или нещо подобно. Понякога получаваше и няколко огромни камъка в лицето от Кели , а от мен получаваше много изгаряния. жалко че можеше да се регенерира. Исках да беше на моето место и да види колко ме боли всичко в момента. Да можеше Ели да е тук и да ме излекива. Като се замисля , къде беше тя?
Аз се обърнах и видях , че беше свалила Дрейк на земята. Много си я биваше. Може да ми стане като за пример. Да бе. Аз си бях за пример. Отново се огърнах към Майк и започнах да го говя отново.

Съвзех се от удара на Дрейк и се огледах наоколо. Елиза и Синистър липсваха, а Кели и Джона бяха заклещили Майкъл. Отърсих се набързо и се присъединих към братята си.
- Малко помощ, момчета. - рекох аз като скокнах до Майк.
- Здрасти! - рекох като му зашлевих един с никтите на ръцете си и лицето му стана в драскотини.
Все пак не исках и аз да се бия. Кели го държеше и удряше с някакви камани, Джона го обгаряше, а аз сега се наместих да го удрям и дера с все сила. Даже го промуших с ръка в стомаха. Признавам си, че знаеше как да не вика и да държи на болката. Затиснах му гърлото с двете си ръце. Сритах го няколко пъти още. Кели го размята из стаята катого заби в стената, пода, земята. Джонатан пък го обстреля с огнени кълба. Аз го удрях все така бързо. Майкъл се оказа доста корав тип.

Край. Писна ми. Не ги понасях вече. Наистина ме нервираха вече. Досега нищо не ми правеха. За бога! Та аз съм израстнал с Дрейк Синистър. Какво си мислят. Че като опитат някакви свои методи , нарекли ги измъчвания ще ме пречупят. Та това бяха бебешки измъчвания. Нищо ми нямаше. Регенерирах се бързо и ни нямаше и следа от болка. Нито пък ме болеше.
Аз отрякъх тези коренища на Кели и с вода изгасих огнените кълба на Джонатан. А някой ги прихващах и ги хвърлях към Джейн. Но те продължаваха и продължаваха. Чух в главата ми , че Дрейк ме вика явно веднаг трябваше да се ява там.
- Достатъчно!!! - изкрещях аз с помощта на силата крещене.
Чак всичко се разтресе и ушите на Джейн , джон и Кели закървяха. Аз само се телепортирах в съседната стая. Останалите ме последваха , но неможаха да премитат щита , който направих ннамясторо на стената. Беше почти като този на Елиза , но не беше толкова мощет. Когато я видях , искаше ми се да изкрещя от болка. Елиза лежеше на земята , неможеща да се движи. Толкова много рани имаше по тялото ѝ и не се регенерираха. ЗСащото използваше камата от една нейна приятелка - вещица. Беше ми разправяла за него. Веднъж използван и направ ли се рана с него , тя не се регенерира. Елиза беше само в такива рани. ПО сухожилия , стомаха , краката. Просто навсякъде. Само се извъртя , за да вди дали ббратята ѝ и сестра ѝ са добре. Аз се сдържах пред Дрейк. Неисках да ме вижда как се разтапях пред Елиза. Той се усмихна и ми каза да я довърша. След това премина щита и отиде при останалите. А аз все още се бях загледал към Елиза. А щита все още стоеше.

» Килиите