Улица "Съншаийн"

First topic message reminder :

Улицата небеше нищо собенно. Имаше не много големи сгради, които бяха заведения или барчета предимно. Презденя беше уживено, но и през ноща имаше хора по денонощните барове.

Реших на - накрая да прекарам една нощ в апартамента си, който бях купил вече доста отдавна. И все неможех да се преместп. Винаги изникваше нещо, което ме възпираше и трябваш еда си остана в общежитието. Нямам нищо против него, но вече го гледам от много години и ми омръзна. А щом Вернас е прекарал нощта в апартамента ми и онази зла близначка на ЕЛиза - Касандра, аз кога щях да се нанса? Оставаше само и Кели да ми поиска за малко апартамента и аз пак да трябваше да чакам. Този път обаче това нямаше да стане. Вече всичко си бях пренесъл в апартамента освен тялото ми и това мислех да го направя днес. А най - близкия и пряк път до Мейпъл Стрийт бе от тази уличка. Тръгнах по нея и слънцето веднага се скри зад голямите сгради. Вървях си най - спокойно аз, ритаки едно камъче, когато някакъв мъж нарочно се блъсна в мен и даже едно ''Извинявай'' не каза. За какъв се мислеше. Идиот такъв.
- Хей! - викнах му аз.
Ако си мислеше, че щеше да се отърве без да ми се извини, много се лъжеше. Той се обърна към мен и закрачи бавно. Имаше нещо странно в него и веднага щом си показа зъбите и очите му се оцветиха в череви разбрах, че е вампир. Спря се на сантиметри от мен и ме хвана за гърлото, бутайки ме към съседната стена.

Касандра, Касандра. Най - накрая те открих и сега ще си платиш. Никога няма да ти простя. Но сега имах по - голями цели. Много по - голями цели. оказало се, че Касандра е имала двойничка - Елиза Дарк.Много бях чувал за това семейство Дарк. Доста известни бяха и най - вече Елиза и баща 'и Кайлън, който всъщност не 'и е баща. Но както и да е. оказало се, че Елиза е доста силна. Може би много по - силна от мен, а аз съм един от най - старите вампири на Земята. Точно затова ми трябваше Елиза. Щях да 'и взема силите. Но не беше толкова лесно, колкото изглежда. особено, когато е двойничка. Трябваха ми и двете. А Касандра щеше да си го получи за всичко. И с нея после щях да с еразправям. Сега ми трябваше някой, който да ми бъде очите в семейството. Джейн беше бременна, а Кели е твърде умен и ще измисли начин да предопреди Елиза. Затова ми трябваше Джонатан. След като го намерих мислих да дам малко предопреждение на Касандра. Тя щеше да се сети и може би, ако беше по - умна, да дойде и да ме моли за милост.
- Джонатан, Джонатан. - казах му аз. - Дойде ти времето.
Опитваше се да се измъкне, но неможеше. Тогава му дадох да пие от кръвта ми. Мислех да го превърна във вампир. Така щеше да е изцяло под мой контрол и нищо нямаше да направи, за да се отърве. Колкото и да се съпротивляваше неможеше да се измъкне. След като пи достатъчно беше ред на втората фаза - да го убия. Счупих му врата и Джонатан падна на земята. По - точно безжизненото му тяло. Сега оставаше някой да го намери и да му даде кръв. Аз изчезнах и оставих Джонатан в процес на превръщане и бях убеден, че Елза щеше да усети. След всичко, което се говореше за нея, нямаше как да не го усети.

Дори не разбрах какво бе усетила Елиза,к огато тя ни телепортира на някаква си улица в града. Аз бях останала с дрехите от магазина изобщо не се бях преоблякла. Но това не бе важното сега. Не ми пукаше за дрехите, че не бяха платени щяхме да оправим това после. Сегя тръгнах след Лиз и не след дълго се озовахме на някакво по забутано място и там се намираше Джонатан. Кой за бога му го бе причинил това нещо? Лежеше на земята, безжизненото му тяло лежеше там. Прото това не ми понесе. Вече прекаляваха с това нещо. Защо постоянно ни нападаха тези подлеци. Какво им бяхме направили ние, че се занимаваха все с нас? И сега Джонатан беше превърнат във вампир. Знаех това и още как. Защо инак щях да знам, че е жив, а инак тялото му лежеше тук пред нас. Точно сега в моето състояние емоциите ми бяха толкова объркани. бях ядосана зарад истаналото, но пък от очите ми бяха текнали няколко сълзи.
- Някой си го проси сериозно този път. - казах на глас аз и просто ръцете ми потрепнаха и се свиха в юмруци като погледнах надолу.
Елиза отиде до Джонатан и клекна до него като леко му надигна главата. Само да разберяхме, кой бе това. Не бе лесно да станеш вампир и сега Джонатан преживяваше това. Само да ми паднеше този, който го бе сторил на брат ми това.

Неможех да повярвам, че са причинили това на Дожнатан.Просто неможеш и казвам ви ако намерех този, който му го причини, Адът щеше да му се стори като най - милото и сладко нещо, в сравнение с това, което аз щях да му причиня. Бях се много ядосала и всеки момент щях може би да избухна. Само ако намерих кой беше причинил това на малкото ми братче, щях да го измъчвам до края на живота си. А аз съм безсмъртна. В момента бях толкова ядосана, че можех да си го изкарам на всекиго. Но в същото време бях толкова съсияана вътре. Знаех какво 'и беше на Джейн, когато се превърна и не исках Джонатан да изпитва същото, което и тя изпитваше отначало. На никой не го пожелавам. Но защо трябваше да е точно Джонатан? Защо подяволите трябваше да е един братята ми или сестра ми? Защо забога не ни оставеха намира неразбирах само аз. Но им обещавах на всички, които са след семейството ми, че щяха да умрат в следващите няколко часа, защото здравата се бях ядосала и си личеше от километри. Нито една сълза не капна по лицето ми. Бях толкова ядосана и вбесена в момента, че нямах думи просто. Сега само исках Джонатан да се оправи. Само това исках.
Усетих как помръдна. Сложих главата му на скута си и зачаках да отвори очи. И това стана. Може и да бе малко, но ги отвори. Започна да диша тежко, но дишаше все пак. Усмихнах му се. Незнаех какво друго да направя. нямаше да плача. Нямаше, защото всичко вече бе в миналото. Вече се бе случило и нямаше как да върна времето назад. Чакай, имаше. Можех да върна времето назад. Трябваше да го направя.
- Какво става? - едвам проговори Джони.
- Джонатан. - казах аз. - Джонатан трябва да се храниш,иначе ще умреш.
Наистина не ми се иска да го правя, но неможех да се върна назад във времето, колкото и да исках. Силна вещица бе направила заклинание и неможех. Но само ако открия тази вещица и този, за който тя работи, виновника Джонатан да стане вампир, щяха да видят света с главата надолу, където аз бях най - голямия им кошмар.
- Да се храня? Гладен съм, Лизи. - каза Джони объркан.
Трябваше да го направя. Нямах друга възможност. Подадох ръката си на Джонатан и той я пое. Първоначално не разбираше, но чак след това се усети, когато му казах, че трябва да пие. То само се погледна. Явно беше объркан.
- Пий, Джонатан. Просто пий. - казах му аз.
Кучешките му зъби се показаха и той ме погледна за последен път. Кимнах му и той заби зъбите си в ръката ми и започна да пие кръвта ми.

Нямах сили да гледам как брат ми пие кръв от сестра ми. Просто при мисълта ми стана лошо и знаех какво му бе и какво щеше да му бъде без да се опитва да не убива хората наоколо или Лиз или Кели. Аз така бях отначало. Беше м иадски трудно да седя до Лизи и братята ми без да се опитвам да ги убия или без да мисля как да ги убия. Това тогава ме изгаряше и аз не се задържах в къщи дълго. А сега Джонатан щеше да преживее моят кошмар, а аз да си го припомня този кошмар. Който го бе направил щеше да си плати. Елиза направо щеше да го разфасова, а аз да й помогна да го направи.
Бях се обърнала назад и не гледах, но чувах всичко, което ставаше и ми прилошаваше от това нещо просто. Само от звука на засмукването на кръвта от Джонатан ме изкараваше извън релси. Ужас направо. Опитвах се да не избухна някак си. Знаех, че сега това можеше да повреди на бебето, но не можех да се сдържам нито секунда повече и емоциите нахлуваха в мен и просто се държах като някоя луда.

Исках още и още кръв. Гладът ми в момента беше неутолим и неможех да се спра.исках още и още. Знаех, че така наранявам Лови, но неможех да се спра. Неможех, колкото и да се искам. Просто неможех. Усещах как силите в мен разтят и адреналина ми се вдигна. Кръвта беше толкова сладка. Ако можеше щях да я изпия цялата. Какви говоря? Нямаше да убия Лизи. Нямаше! Бързо се отдръпнах от ръката 'и и избърсах кръвта по устата ми с ръкави. Трябваше да се спра, защото иначе щпх да изпия цялата кръв на Лизи. Беше ми много трудно отново да не 'и се нахвърлих, но кръвта 'и бе толкова вкусна. Така ме привличаше. И беше много по - вкусна отколкото би трябвало да е. Много по - вкусна. Може би беше така, заради силите, които тя притежаваше.
Трябваше да престана да мисля за кръвта на Ели. Трябваше да спра, защото колкото повече си мислех за кръвта 'и, толкова повече ми се искаше да я вкуся отново. А небиваше.
- Джонатан.. - каза Елиза, когато ме видя как гледах към нея.
Усещах кръвта 'и да минава по вените 'и. Чувах биенето на сърцето 'и. Мириса на кръвта 'и влизаше през ноздрите ми и удраше мозъка ми толкова силно. Незнаех само как Джейн се съсредоточаваше и издържаше да е около Елиза или Кели и мен преди това да се случи. но аз неможах да издържа. За нула време се озовах до Лизи и я притиснах към стената.
- Джони.. - опита се да ме спре Елиза, но неможеше.
Аз забих кучешките ми зъби точно на сънната 'и артерия на врата.

Най-сетне Джонатан се отдръпна от Лиз и аз се обърнах към тях двамата. Поне че бе превърнат във вампир, а не убит и захвърлен. Поне имаше нещо положително в това нещо, но останалото беше в отрицателна насока. Изведнъж Джона се загледа към Лизи и така я загледа, че знаех какво ми минаваше през мозъка. Мъчеше се да не направи някоя глупост, но не можеше да стори нищо. Нахвърли й се срещу нея като я притисна в една стена и зъбите м усе впиха със страхотна скорост във врата й. Боже, това ми вдигна адреналина много, защото ако Джонатан продължаваше така да прави щеше да изпие кръвта на Лизи. Махнах с ръка и въздуха се обви около брат ми като го стисна силно. Отдръпнах го настрани като свих пръстите на ръката си и захвата на въздуха около Джонатан стана още по силен. Дължах го настрана на около пет метра. Отидох до Елиза.
- Лиз, как си? - застанах до нея и държах ръката си опъната към Джонатан за да го държа.
- Добре съм, ако може да се каже така. - отговори ми Лиз малко бавно и си поемаше по малко въздух все.
Обърнах погледа си към Джонатан и ми се късаше сърцето да го гледам такъв, но не исках да го пускам, защото щеше да се нахвърли върху Елиза.
- Джона опитай се да се успокоиш. Поне за малко инак няма да те пусна. Знам, че ти е адски трудно, но се опитай по някакъв начин. - гледайки му казах, но нямаше да му е лесно никак.
Бях го преживяла и знаех, че нямаше да свикне лесно с това чувство за глад и да не напада Елиза или Кели.

За да спра Джонатан трябваше да го нараня, а аз неможех. Не исках и никога не бих го наранила нарочно. Понякога се издънвах като сестра, защото не обръщах внимание на най - малките детайли и често стоях настрана оттях, но никога,никога не бих ги наранила отново. Никога. Добре, че беше Джейн да го махне от мен, защото нямаше да издържа в края о може би Джон щеше да ми изпие кръвта. А аз неможах да направя нищо. през цялото време, докато Джонатан ми пиеше кръвта си мислех само за причинителя на това нмегово състояние. Мислех, как щях да го накарам да си плати. Всеки, който ме познаваше знаеше на какво съм способна и обещавах, че когато намеря проклетия вампир, а това ще е скоро, щях да го съсипя. Да го разпердушиня на две, щях да го разфасовам, но нямаше да го обивам. Щях да го преследвам цялия си живот и щях да се превърна в най - голямия му кошмар. Щеше да си плати за всичко.но в същото време трябваше да се погрижа за Джонатан.Неможех да го оставя така и знаех кой точно щеше да ми помогне.
- Джейн. - доближих се бавно до нея, притискайки раната с кръв. - Как си ти? А бебето? - казах аз и гласът ми вече не трепереше.
- Добре сме, не се тревожи. - каза ми Джейн.
- Добре. - казах и се доближих още повече, пускайки раната си с кръв.
Вече почти се бе регенерирала и не ме болеше толкова.
- Надявам се да можеш да се справиш с Джона. Оставям го в твои ръце. - казах 'и, а тя веднага след това ме попита:
- Чакай. Къде отиваш?
- Да предопредя Кели и да разфасовам виновника. - казах 'и и се телепортирах в общежитието.
Джейн щеше много добре да се справи с Джонатан. Бях сигурна в това.

» Улица Съншаийн
» Улица "Тийн Стрийт"
» Улица Тийм Стрийт