Чакалнята

Тук изчакваха всички.
Чакалнята PatientWaitingRoom

Да, Джонатан беше прав. Сега трябваше да сме при Джейн. Все пак тя раждаше сигурно сега. Не можехме да я оставим. Колкото и тежко да ни бе се запътихме към болницата. Оставихме Кайлън и тръгнахме без да му мислим много. През целия път до тук си мислех как щяхме да кажем на Джейн за това. Просто не се виждах да го казваме пред нея. Това щеше и нея да съсипе и то повече от нас двамата взети заедно. Но трябва ше да й го кажем все пак някога когато попита къде е Ели. Но не ни виждах да го казваме.
Ето че стигнахме в болницата и влязохме. Тъкмо се бяхме запътили към стаята където бе Джейн, когато видях Бил и Джоузеф да седят в чакалнята. По това веднага познах че Джейн е отишла да ражда, но никой от тях не бе отишъл при нея да я подкрепя, но явно и тя не е искала някой да е при нея. Веднага отидохме с Джонатан при тях. Все още подсмърчах малко но какво да правя като не можех да се спра. Беше ми толкова зле сега и тъжно и още какво ли не.
- Джейн ражда ли? - питах ги за да се уверя че е така.
- Да. - отговори ми Джоузеф, а Бил бе седнал и изобщо не изглеждаше да иска да говори.
Значи бях прав. Сега оставаше да изчакаме и да видим после Джейн.

Чакахме Джейн да роди. Да се появи с малко момиченце в ръцете си. Ще е толкова щастлива, но когато види, че Елиза не е тук ще не пита къде е. А какво да кажем на Джейн? Да кажем, че Елиза е мъртва? Да кажем, че няма повече да виждаме Елиза? Да кажем, че тя никога няма да се върне? Какво трябваше да им кажем, за бога. Това бе най - трудната част. Просто не можех да си представя това. Не можех. Джейн щеше да е толкова щастлива, че си има малко момиченце. Нужно ли ще е да 'и казваме, че сестра ни е мъртва? Можехме да измислим нещо. Да 'и кажем, че Елиза е на някакво пътешествие. Но Джейн веднага би се усъмнила, защото Елиза би предпочела да е тук при нас, особено сега когато имаме малка племенница. Тогава можехме да 'и кажем, че някой от боговете да я повикали и сега е горе. Но това нямаше да спре Джейн да се качи горе и да се опита да я намери. И когато узнаеше, че сме я лъгали през цялото време и узнаеше, че Лизи не е при боговете, щеше да бъде още по - съсипана. Затова не трябваше да я лъжем. Трябваше да 'и кажем истината, колкото и да боли.
- Ами вие двамата какво правите тук, заедно? - попитах ги аз.
Бях наясно какво бяха направили, пък и исках да се разсея поне за малко.

Джонатан ни попита защо сме двамата заедно с Джоузеф и аз възнамерявах да отговоря каквото съм си наумил.
- Виж, той си дойде сам. Аз не съм го викал. - веднага му казах аз като дори не исках да оточнявам как е разбрал, че Джейн е тук.
Не исках да си имам повече проблеми с тоя идиот. Мразех то и ме дразнеше без това със присъствието си тук. Само да се махнем от тук и щеше да види той. Щях да го пребия от бой. Наистина се бях побъркал, но заради него. Беше толкова дразнещ тип.
Надявах се само, да не го видя вече повече, защото, казвам ви као не бяха Джонатан и Кели тук щях да го ударя. Вижте как си мълчеше той и не каза нищо. Аз трябваше да отговарям. Но аз си отговарях за себе си. Той за него си.
- Питайте го него, защо се е домъкнал. - казах им и се обърнах настрани към Джонатан и Кели.
Нямах намерението да го гледам Джоузеф повече.

Не ми се разправяше. Колкото и да обичах караниците на другите, много повече обичах Елиза. Тя беше всичко за нас. Всичко. И сега ми беше много трудно да седя до Бил и Джон и да ги гледам как се карат за нищо, когато аз бях съсипан. Сигурен съм, че така бе и с Кели. Сестра ни току що умря, ние едвам се сдържаме заради Джейн, която сега ражда, а Бил и Джо се караха за нищо. Просто едвам се сдържах да не им се развикам в лицето. А Бил.. Той започва много да ме дразни. Не разбираше ли, че Джейн вече не го обича. Че сега обича Джо. Беше много нахален и още малко щях да му разбия аз физиономията, ако не спреше да се заяжда. Усещах как тази тъга в мен се превръща в агресия. Все още не можех да повярвам, че този път се стига чак и до смъртта на Елиза. Преди винаги е намирала начин да не отърве нас и нея си, но сега.. Сега трябваше да се пожертва за нас. За да не спаси, трябваше да се пожертва.И всичко само, защото ние не искахме да си тръгнем оттам. Тя не предопреждаваше и ни се молеше, но ние не я послушахме. И виж това докъде не доведе. Доведе не до смъртта на Елиза. Не можех просто да стоя така и да тъгувам за сестра си, когато до мен двама идиоти се караха за глупости. Кели едвам се сдържаше но не и аз. Не можех. Не можех да седя просто така, когато знаех, че Елиза няма да я има. Че Ели вече я няма при нас.
Станах от стола и започнах да крача наляво - надясно много нервно. Усещах как кръвта в мен ври. Така се бях ядосал. Тъгата ми се превърна в голяма ярост. И да тъжех, Елиза нямаше да се върна. Видях как умира със собствените си очи. Как изчезва. И когато плачех нямаше да я върна. И сега не знам какво ми ставаше, но просто бях побеснял. Докато Кели тъжеше, аз се ядосвах. И то не на кой и да е ами на нас. На мен, Кели и Кайлън. трябваше да я послушаме. Най - вероятно имаше план, но не. Ние трябваше да я спасим. Трябваше да се направим на герои и на каква цена? Да загубим любим човек? Да загубим Ел?
- Нещо искаш да ми кажеш ли? - обърна се Джо към Бил.
- Да! И какво? Да не ме спреш?! - викна Бил по него.
- Може и да те спра! Не виждаш ли, че Джейн не те иска повече?! - развика се и Джо.
- Така ли?! Да не би да кажеш, че иска теб, защото това няма да го позволя! - развика се и Бил.
Още само съвсем малко и щях да се вбеся.
- Ти нямаш никакви права над нея!! Тя решава с кой ще е и с кой не! - Джо настояваше своето.
- Да и като гледаш има дете от мен!! - развика се и Бил и двамата бяха готови да се хванат.
- МЛЪКНЕТЕ!! - викнах с все сила аз. - МЛЪКНЕТЕ И ДВАМАТА!! Писна ми от вас!! Особено от теб Бил! Не виждате ли!? Джейн ще избере с кой да е, а не вие!! Спрете с караниците и поне за малко обърнете внимание на по - важните неща! Не всичко се върти около вас!! И ако поне веднъж ще се заинтересували от другите, а не само от вашите облаги ще забележите, че Елиза не е тук!! - развиках им се аз и тръгнах нанякъде, но набързо се спрях и се обърнах към идиотите. - Писна ми от всички ви!!
В момента така се бях разярил, че всеки момент щях да се нахвърля на някой от тях двамата. Как може да бяха толкова глупави и егоистични. Мислеха само и единствено за себе си и за собствените си облаги. Ако за момент спряга с егоизма щяха да разберат, че Ели не е тук. Че не е в болницата, а би трябвало да е. Би трябвало да е при нас. Да се радва, че ще става леля, но нея я нямаше.
- А къде е? - чу се гласа на Бил, който ме питаше.
- Няма я!! Няма я вече!! - развиках се аз. - И повече няма да я видим!! Елиза е мъртва!!
Хванах се за главата. Как само щяхме да свикнем с нея, не знам. Тя беше огромна част от живота ни и сега тази част ще остане празна.

Не можех да повярвам, че сестра ни бе мъртва и нямаше как да го повярвам. Бях толкова натъжен и отчаян. Не исках дори да се обаждам. Минаваше времето ей така. Джо и Бил спореха за глупости почти през цялото време и това ме дразнеше. Търпях ги, защото ми беше зле и не можех да им серазвикам, не можех. След малко Джонатан им викна и каза за Елиза. Каза им и аз тогава осъзнах, че вече не бе сред нас. Толкова трудно го приемах това, но трябваше да се държа, за ради Джейн и бебето. Нямаше да ги разочаровам. Трябваше да спра да си мисля, че не мога да бъда силен. Това щях да го забравя и да се стегна този път. Нямаше да се оставя така.
Времето летеше ли летеше. Беше като обезумяло. Не можеше да се усетиш, кога е минала минута, кога секунда и така много бързо се съмна. Всички бяхме насядали на някой от столовете и само се чудехме какво да правим. Но времето не заличаваше нищо, колкото и да бързаше. Сега видях, че към нас се бе запътил един лекар. Сигурно е този, който е изродил бебето на Джейн и щеше да ни каже новината. Бях сигурен в това и сега бе времето да се стегна както трябва и да спра да изглеждам тъжен и унил както до преди малко. Съвсем леко си придадох по човечен вид. И вече всички около мен го забелязаха, доктора, и се надигнаха прави, както и аз.
- Вие ли сте роднините на Джейн Дарк? - попита ни той първо и това си бе логично.
- Да, ние сме. - обади се брат ми преди аз да го кажа.
- Честито. Имате си момиченце в къщата вече. - той беше много усмихнат, само ако знаеше какво ни бе на нас с Джонатан, но ние двамата се направихме на радостни за това.
Е бяхме си радостни за това де, но тъгата по Елиза си беше по силна тръпка и едва я удържахме. Бях сигурен, че и Джонатан едва се държеше нормално сега.
- Може ли да я видим? - Бил прояви някакво желание изведнъж, но си личеше, че го прави само да се хареса на нас с Джонатан.
- Може те, но за кратко. Ще трябва след малко да преместим бебето в стаят за наблюдение. Не се безпокойте. Правим го на всички новородени, за да се уверим, че всичко е наред. - обясни ни доктора на бързо. - В момента е при Джейн. Може да отидете в стаята й. - усмихна ни се лекарят и се оттегли от нас.
Е, значи трябваше да побързаме, за да видим племеницата си с Джонатан. Поне това беше радостно. Н осега пък се сетих за Елиза, която щеше да бъде толкова радостна на това, че си има племеница. И ето че пак си помислих за Ели и направо не можех да си сдържам тъгата. Надявах се само да не се изпуснем пред Джейн. Щяхме да й кажем, но поне да мине малко време. И тя като се усети, че Лизи не е с нас. Гледай какво става.
Тръгнахме към стаята където бе настанена Джейн.