Рецепцията и регистратурата

Първо от тук минаваха всички пациенни и хора, които търсят пациенни. Беше в приятни цветове и дори неможеше да си мислиш, че това е болница.

Джонатан остана в къщи и щеше да дойде малко след нас. Лиз ни телепортира веднага тук в болницата. Джейн наистина изглеждаше, че ще ражда, а бе само в деветата седмица. Това бе направи невероятно странно. Как може тя да е в деветата седмица и да ражда? Може би е заради смесицата. Бил е полудемон полусамодив, а Джейн бе вампир и детето сигурно расте супер бързо и сигурно това е причината сестра ми да почне да ражда толкова ранно. Ето че дойде един приемащ лекар при нас най-сетне.
- Така като гледам имаме раждаща. - поогледа ни той и се пря на Джейн.
- Ами да. - малко се изказах съркастично аз. - Сестра ми почна да ражда докторе. - погледнах го.
- Виждам господине. - увериме, че не е сляп с това си изречение. - В деветия месец ли е вече или е преждевременно?
О, боже мой. Толковал и тъп беше. Е прав бе, че е преждевременно, защото е деветата седмица, а не месец, но така като гледам Джейн все едно е деветия месец. Отидох към него и казах.
- Деветия месец е, докторе. Още ще рапитвате ли. Хайде поне да я настаните в стая пък тогава. - послъгах го, че е в деветия месец, но как да му кажа, че е деветата седмица.
Щеше да ми се измее докрота и да си помисли, че си правим майтап. Той кимна и извика още няколко човека за да настанят Джейн. Ние с Лиз или по-точно Лиз се зае да попълни документите, а аз отидох при Джейн в стаята където бе настанена за сега.

Само си представях реакцията на доктора, ако Кели беше казал с деветата седмица, вместо деветия месец. Щеше да се изсмее в лицата ни и да си помисли, че се шегуваме. Затова в този случай най - добре беше да се каже една благородна лъжа и всичко да си тръгне както си му е реда. Джейн щяха да я настанят в някоя стая и може би след малко щяха да я прегледат и да роди. Кели тръгна с нея в стаята, а аз останах да попълня документите, в които имаше толкова безмислени неща. Като например ''Подлесна консултация.'' Джейн не е ходила на нито една, защото още бе на седмици. Както 'и да е. Неможех да знам последната 'и конслутация, но исках всичко да е идеално за това бебче. Омагьосах химикалката сама да напише необходимото, а аз само се правех, че я държа. Прегледах какво е написала и подадох документите. Сега оставаше да изчакам само Джонатан да донесе багажа и да се качваме и ние. Чудех се само защо толкова много се бавеше..
- Елиза! - чух отнякъде.
Най - накрая се появи. Но защо не искаше да влезеш в болницата. Седеше пред вратата и не влизаше. Сега ако почнеше да ми де инати - щях да му издърпам ушите. Нацупих се и отидох при него.
- Брат ми, сестра ни ражда, а ти се лигавиш! Влизай вътре!! - хванах го за ръката, опитвайки се да го преместя, нонеможах.
- Елиза, съжалявам много.. - чух гласа му и след това единственото нещо, което си спомням бе, че нещо ме удари..

Браво на Джонатан. Много добре ми служеше тези седмици, не че имаше някакъв избор изобщо. Беше под мой контрол сега и правеше това, което му наредя. А именно да ми казва всичко, което се случва около семейството му. И ето, че дойде вечерта на жертването. вечерта, когато щях да получа всички сили от Елиза. Разбира се, с помощта на двойничката 'и - Касандра, която също нямаше никаква представа какво се случва, но бе под контрола ми. И ако си мислеше, че може да ми избяга - много се лъжеше.Преследвах я хилядолетия и най - накрая я открих. Открих я и сега щеше да си плати за всичко сторено, като се жерта първа. След това бе Елиза и силите бяха мои. Щях да стана по - могъщ от всички.
Стинах до болницата и видях, че Джонатан беше с Елиза отвън. Точно както му казах. Отидох зад нея и я обърнах към себе си.
- Ще усетих, че някой те удря и ще припаднеш. - казах 'и аз и тя припадна в ръцете ми.
- Чудесна работа, Джонатан. - казах му аз.
Взех Елиза в съцете си и бях готов да тръгна, за да направя ритуала, когато се сетих за Джонатан. Обърнах се към него, а той изглеждаше така натъжен. Знаеше какво щях да направя, но неможеше да каже нищо. Тогава се сетих да му дам вината.
- Джон, добре ми слугува. Но сега спри. Ще помниш всичко, което си направил за мен.
Махнах влиянието си от него и точно тогава Кели дойде при нас.
- Какво подяволите.. - видя ме с Елиза.
Тогава аз на секундата изчезнах към мястото, на което щеше да се извърши ритуала.

Не можех да повярвам, че бих причинил това на Елиза. Ако нещо 'и се случеше щях да обвинявам само и единствено себе си и никога нямаше да си го простя. Не можех просто даже и да го помисля. Не можех да помисля, че нещо щеше да стане с Елиза. Не можех, защото знаех, че нямаше. Елиза беше една от най - силните жени, които някога съм срещал. Другите бяха богиниите. Елиза нямаше да загине. Не можеше. Просто не можеше, защото беше Ели. Беше нашата Ели и не можеше да загине.
Тогава Кели дойде и Найджъл ме остави с всички спомени, надявайки се да се обвинявам аз за всичко, когато Елиза умреше. Но това нямаше да стане.. Ели нямаше да умре. Просто нямаше.
- Джонатан, какво беше това?! - попита ме Кели нищо неразбиращ.
- Кели, мога да обясня.. - казах му.
- И по - добре! Какво стана?! Кой беше този, който сграбчи Ели?! - започна да разпитва Кели. - Само не ми казвай, че е някой демон.. Как си могъл да я оставиш!? Немога да повярвам, Джонатан!!
- Ще спреш ли за момент?!! Млъкни за малко!! - развиках му се и аз.
След това му разказах всичко набързо и много накратко, защото нямахме време. Трябваше да намерим Елиза по - бързо и ни трябваше помощ. Нямаше да можем да се справим сами. Трябваше ни Кайлън. Елиза никак нямаше да го одобри, но не ме интересуваше. Нито пък Кели. сега важното бе да намерим Елиза. Кайлън веднага се отзова.
- Какво има, момчета? - попита не той.
Сега не беше време да се караме. Разказах всичко на него и след това тръгнахме към Гората на смъртта.