Офиса на Кели Дарк

Ето това бе бюрото на Кел, където оправяше работите, които имаше.

А, тук бе другата част от офиса, където приемаше "гостите".

Влязох в офиса си. Имах доста работа за вършене. Не бях влизал от доста време и всичко се бе натрупало върху мен. Бюрото приличаше на архив. Толкова много неща имаше. Трябваше да разчистя все пак. Грабнах две папки и отидох до масичката където настанявах гости. Седнах там и почнах да преглеждам какво имаше в папките. Мина малко време само от както се бях занимавал с документите и чух някакво скрибучене. Познато ми бе. Стола ми зад бюрото. Станах и погледнах натам. Какво по дяволите? Върти ли се? Премигнах още един път и се загледах. Така си беше, но не сам се въртеше, а някой бе седнал там и го обръщаше към мен. Не виждах почти нищо от папките и документите на бюрото си. Чусе трясък, а аз останах с отворена уста. Всичко се разхвърча във въздуха и доста неща попаднаха на пода. Зад бюрото на стола ми имаше руса жена. Беше Кристен Синистър. Погледът и се впиваше в мен и сякъш щеше след секунда да ме нападне.
- Как влезе тук Синистър? - стреснат я попитах като седях неподвижно.

DeaD Брой мнения : 26 Join date : 02.08.2010

Писна ми да ме командва баща ми. Иопщо не ни пускаше никъде да ходим и само ни държеше като затворнички с Пейтън. Не издържах вече и направо откачих. Против волята на баща си се телепортирах в академията и по-точно в офиса на Келс Дарк. Знаех, че той бе виновен, че изпуснахме сестричките му. Щеше да си понесе последствиятя. Ах, как и него го мразен, абе кой ли Дарк не мразя аз, но все пак. Колко хитра бях. Скрих се в кабинета му и седнах зад претрупаното бюро. Ух, колко ужасен вкус за подредба имаше този Кели, а имету му беше смешно. Знаех си, че ще дойде някога тук и го чаках. Ето, че дойде. Дори не бе обърнал внимание на стола си, че го бях извъртяла и одърпала с къмата си. Приличаше на взет от втрични. Обърнах се и тъпака, чак тогава се усети, че нещо не е наред. Разбих глупавите документи на бюрото и вдигнах крака на него. Ихилих се след това. Харесами изражението на Дарк, а въпроса му бе като за някой глупак.
- Как влезе тук Синистър?
Едва не умрях от простотия. Как да съм влязла? Много ясно без разрешение и с телепортирване. Амаче е кух. Толкова злобно го бях загледала, че едва не се разсмях, а той като малко момченце се стресна.
- Що за въпрос е това, куха главо? - киселият ми тон и звънкия смях се сляха в едно.
- С телепортирване влязох. Не ми е нужно позволение за това. - смъкнах краката си и се подпрях на лявата си ръка. - Заради теб баща ни се ядоса и ни пеибра при себе си, като не ни даде да се върнем тук. - вече беше само киселият ми тон и ръмжащото ми изговаряне.
Стрелнах се напред и столът зад мен падна тряскащо се, а аз застанах пред Дарк.

Уоу. Ококорих се още повече и се ядосах.
- Как ме нарече? - никой не би ме убидил, но тя прекаляваше.
И как бе разбрала, че съм аз този, който ги забаламоса, че да не намерят Ел и Джейн. Може би съм ги подценил. Седеше пред мен на сантиметри разтояние, а аз бях като статуя в момента. Мислех какво да направя, за да я изгоня от тук. А, и не харесвах да ме наричат с такива имена като "куха главо". Ядосвах се. Те все едно не са такива, а наричат другите с разни псевдоними.
- Кажи ми една причини, за това, че искате да ни убиете освен силите ни. - продължих аз като мръднах към вратата мъничко.

DeaD Брой мнения : 26 Join date : 02.08.2010

- Нарекох те куха главо. - повторих му аз като видях, че и се измества към вратата.
Никъде нямаше да стигне така. Защо го бях нарекла така? Я го вижте. Какво е направил до сега? Нищо. Седи като изтокан и само бръщолеви като незнае какво иска да стори. А, се чуди и защо искаме да ги избием. Ужасни са. Претърколевих очи, а той рече.
- Какво? - а тонът му бе толкова дразнещ, че щях да го убия още сега, но исках малко да го подразня.
- Нищо, тенекуена кутиьо. Защо седиш така? Май идейки нямаш. - засмях се, а звънкият ми и дразнещ смях отекна след като спрях.
Тикнах го към едното канапе и той се гътна на него. Жалък бе. Как се наричаше майстор на земята. Поне обичах да дразня, ако не да измъчвам. Щях да го подлудя и след това да го убия. Лесна работа като гледам.

Гътна ме на канапето и преди това пак ме убиди. Дразнеше ли ме или си бе такава досадница. Защо не предприема нещо срещу мен като например да ме измъчва или нападне. Долавях нещо странно тук. Явно бе много подла. Как се бе промъкнала само тук, а тези сравнения с някакви кухи и дрънчащи работи почна да ме изкарва извън нерви.
- Спри с тези глупости. Не съм кух като теб. Не бръщолевя такива работи. - тръгнах да ставам, но тя пак ме тикна.
Каво искаше да седя седнал ли? Идея, трябваше ми идея, но каква. Видях и се сетих. Прозореца е отворен. Чудесно. Трябваше само да накарам някой корени или здрави лияни да се вмъкнат и дя я хвана. Загледахсе към прозореца за момент и използвах силата си. Усетих как вече растат лияни и корени и щяха да дойдат тук. Усмихнах се и казах.
- Идеи имам, но ти ми пречиш да ги направя. - не само тя бе устата, но и аз понякога бях

DeaD Брой мнения : 26 Join date : 02.08.2010

Той ме нарече куха?! О, значи така ще си играем на разговаряне. Няма проблем бях чудесна устатница в това отношение. Само това да иска от мен. Предното ще му се стори като муха пред това, което го чакаше. Но първо да затворя прозореца. Видяхго да го гледа и знам, че е намислил нещо. Отидох там и го тряснах силно.
- Ей! - извика Кели Дарк на мен.
- Какво? Растейнийцата ти няма да могат да влезнат ли? Или Няма да ти стигне въздух господин Цветарко? Май и двете нали? - извадих къмата си и я насочих към Дарк.
Видях го как вече се бе нервирал от моите глупости по адрес на него и силите му и ума му. Това и исках. Не бързах за никъде, а ако реши и да се бием ще е чудесно. Отидох и строших глупавото бюро. Сигурно академията го бе чула това. Отидох зад Кели Дарк и го хванах за косата като дръпнах главата му назад и опрях къмата си до гърлото му и започнах да говоря.
- Виж, глупако. Не си мисли, че не мога да предвидя какво искаш да направиш. Но и ти го знаеш, че няма да успеш, защо не спреш? Рано или късно всички Дарк ще сте мъртви и без сили. Ние ще владем света със сестра ми и баща ми. Колко неприятно е да ме слушаш нали? Знам дразня и съм досадна много. Обичам да правя така, но повече обичам да убивам, но още малко ще живееш ти, Цветарчо. - дръпнах къмата и го порязах по лицето като после го забих в масичката и той се просна там.

Минаха поне пет минути докато се надигна от масата и да се огледам наоколо и да видя, че Кристен седеше от другата страна седнала и гледаща ме злобно. Нейните глупости наистина ме дразнеха и вече щях да й размажа физиономията. Станах и обърнах масата към нея, но тя изчена.
- Къде си Синистър? - обърнах се на всякъде, но не я виждах никъде.
Усетих нещо остро зад мен, което ме бодеше и ми пусна малко кръв. Къмата й. Значи е зад мен сега. Колко типично за един злодей.
- Защо не ме убиеш? Ще си доволна и баща ти. - рекох аз, но изведнъж къмата се махна и Кристен се появи пред мен като ме загледа. - Какво? Така си е, нали? И да знаеш Цветарчо ми харесва. - правих й на пук с глупавите имена.

DeaD Брой мнения : 26 Join date : 02.08.2010

- О, харесва ли ти. Чудесно. Тревичко, Дръвчо и Лиянчо сигурно също ще ти харесат. Кое най-много ти харесва от трите, Дарк? За да го изпиша на гроба ти. - засмях се злобно със звънкият си смях аз и го тикнах към стената, а къмата ми бе пред гърлото му. Само да натисна и е мъртъв.
- Между другото няма да те убивам сега. Имаш сили все още. Първо да ги взема и тогава отиваш в гроба, Трънчо. - засмях се на последното.
Почнах да говоря наистина някакви глупости по негов адрес, но щом му харесват ще продължавам. Да бе да. Харесват. Личи си, че го дразня така. Блъфираше и толкова.
- Не си мисли, че не знам, че се опитваш да ме заблудиш. Знам, че много те дразня в момента, не отричай. Искаш ли да спра? - погледнах го направо като някой луд, а после забодох къмата си в рамото му като натиснах силно, завъртях я няколко пъти и после я извадих. Ударих го и го тикнах на дивана. Седнах до него и почнах пак. харесваше ми да изкарвам хората извън кожата им, а особенно Дарк.
- Като свърша с теб, наред е братчето ти, а после и сестрите ти. Един по един ще намерите гибелта си. Какво мислиш, Тревичко? - къмата бе до гърлото му и усещах как пулса му се бе качил.

Ужасна болка имах в рамото сега, а тя ми приказваше за това какво щяла да прави с нас. А имената, които ми метна не ми харесваха особенно.
- Супер план, но няма да го бъде, зла кучко. На теб харесва ли ти името? - отвърнах й аз.
Къмата й бе доста остра. Нямах цветя в стаята, а тук намше пръст, за да изкарам нещо. Презмети немога да движа, да не съм телекенез. Поне бях по идеите. Докато размишляваше какво да ми отвърне Кривтен, аз я сритах и избутах от дивана. Станах и се запътих към вратата бързо, за да я отворя и да извикам някой на помощ или да намеря пръст. Много ме болеше работо, неможех да си двъжа ръката. Сякъш знаеше къде да мушка, за да те обездвижи. Тъкмо бях до врата и нещо остро и студено прониза левият ми крак и аз паднах на земята. Къмата на Синистър бе се забила в сухожилието на левият ми крак. Неможех да го движа също.

DeaD Брой мнения : 26 Join date : 02.08.2010

Съборих го на земята. Ах как се бе сетил да ме изрита. Умен си бе. Станах и се приближих до него. Хванах го за косата и изправих Дарк като го пуснах на канапето до нас.
- Зла кучка ми харесва, защото съм такава Тревичко. Какво ще правиш сега? Ще викаш за помощ? Що за майстор си ти като неможеш нищо да направиш сега. Сам си безполезен Кели Дарк. - порязах го през корема и го натиснах към канапето.
- Виж сега. Май ти си най-ощаден с тази твоя способност. Земя. Уау и как ще я изполваш ако няма такава наоколо? Чудно ми е. А на теб, Цветарчо. - тъкнах го отново и обърнах масата както си беше и седнах пред него.
Глупакът, си мисли, че като ми се разговаря ще стигне до някъде, но неяма. Ще го убия, но не сега. Само ще го оставя дълго време в несвяст, което ще бъде добрем, за да не се пречка. Май не изпитваше болка толкова много, не бе викал. Средоточих се върхо него и с придобитата си способност го накарах за известно време да се гърчи от агония и болка. Усмихнах се дяволки доволно и спрях.

Ужасно бе. Толкова болка, че неможеш да мръднеш никъде и даже неможеш да извикаш от нея също. Тя спря и се смеше над това, което стори сега. Незнаех, че иам и друга сила. Мислех си, че е само телепортирването, а то се оказа, че има и илюзия за болка. Боже щеше да ме побърка и това най-малкото. Лежах на земята едва дишащ и мърдащ. Погледнах я едвам едвам и след това се озовах пак на канапето. Тя ме дигна там. Говори ми нещо, но не разбрах какво. Неможех да стоя.
- Ако...ще...ме...убиваш....давай.... - с много болка и прекалено трудно й казах това и едва не припаднах.
Май щеше да постигне своето нещичко, което бе явно да ме убие или пък не. Незнаех какво е, но бе права. като няма земя и растения наоколо съм безполезен. Бе силна, което значеше, че сестра й също бе силна колко нея. Сигурно за това Ел и Джейн едва се бяха измъкнали от тях.

DeaD Брой мнения : 26 Join date : 02.08.2010

Май много му се искаше да умре глупакът, но нямаше да е сега. Поклатих глава аз и се доближих до него като го хванах за гърлото.
- Бързаш Кели Дарк. Няма сега да умреш. Просто избързваш. Не карай действията да избързват. - усминах се зловещо към него след това се отдръпнах и го загледах.
Гледах го известно време как се мъчеше. Исках да свърша вече, защото ми писна да го гледам тоя Дарк. Забих камата си в другото му рамо и я държах там като я въртях постоянно. Както беше без енергия и едвам помръдваше, щеше да е супер лесно да го накарам да припадне и да бъде в несвяст дълго време. Само още малко да го накарам да страда от болка и беше добре дошъл в сънищата за дълго. Леле, колко ми се искаше да ги заколя ей сега, но ще го оставя. Единствен компромис. Личеше си, че неможе да издържи повече. Дяволската усмивка грейна на лицето ми. Извадих камата си и казах.
- Лека нощ, Кели Дарк. Дълго ще бъдеш в несвяст, Цветарчо. - и вече се средоточих над него.
Използвах доста от силата си и ето, че той почна да се гърчи. Държах го дълго време така, но едва истърпя пед минути и вече остана в безсъзнание. Точно така. Бях доволна от нещо, което си наумих и извърших чудесно. Лесно можех да го убия сега, но силите му ми трябваха. Уставих го на дивана проснат и целият в рани. Дори да се събуди няма да може да мърда ръцете и и левият си крак. Хубаво го бях подредила. Изпарих се обратно в Ада и се заех в работите си там.

Излязох замалко навън то не точно навън. Излязох от общежитието за малко и се запътих към кабинета си. Изкаш да попълня няколко неща и ми трябваше един формуляр , но така и не го намерих. Тогава се сетих , че всички са при Кели , който се зае с тях миналата седмица. Дано ги беше попълнил и подписал , защото ми трябваха спешно. Пък и намерих няколко в шкафа , на които трябваше Келс да се подпише. Чух нещо от кабинета , но не беше нещо особено , защото кабинетите ни бяха доста разделечени. Между нашите бяха тези на Джонатан и Джейн. Аз излязох от кабинета си , като в ръката си държах формулярите и ги разглеждах запоследно преди да ги предам на Келс. Бутнах бялата врата , като все още бях загледана към листофките.
- Кели , при теб ли са... - гледката ме ужаси.
Застанах намясто , сякаш бях замръзнала. Така си и беше , само че не буквално. Всичко беше разхвърляно , масата беше счупена , имаше листовки навсякъде , останки от разбитите неща и на дивана беше... Мили Господи! На дивана беше брат ми с много рани и не мърдаше. Мина ми най - лошото през мислите - помислих с , че Кели беше мъртав. Изпуснах всичко от ръцете си и веднага се запътих натам. Презскочих няколко счупени парчета , които бяха разхвърляни на заметя и се спрях до дивана. Клюкнах и усетих една сълза да ми пада по нежното лице. След това още една и аз набързо ги избърсах , но неможах да ги спря. Продължаваха да си течат като река. Река , която нямаше край.
- Кели... - хванах му ръката и леко се поизправих. - Помощ! ПОмогнете ми!
Пипнах го дали има има пулс и той беше много слаб.
- Кели , чуваш ли ме? оля те , отговори ми. Хайде , Келс. Моля те! - говорех аз , докато сълзите ми си течаха. Това беше просто ужасно. Но кой щеше да го направи? Кой би причинилл такова нещо на Келс?! И тогава се сетих.
Синистър. Тези кучки... Такъв гняв и бяс ме обсе сега... Но тъгана теше много по силна.
- Събуди се , за Бога! Келс , събуждай се! Веднага! Послушай сестра си , умолявам те! Събуди се! - започнах да му ударям шамари , само и само да се събуди.
- Помощ! - продължавах да викам за помощ , като се надявах да ме чуе някой.
Но за жалост той все още не се събуждаше. Незнаех какво да правя. Просто незнаех. Никога досега не съм била в такава ситуация и никога не съм си представяла такава ситуация. Все си мислех , че ако нападат някой , това ще съм аз и може би Джейн. Но тя знаеше как да се справя , както и аз. Никога не се бях замисляла , ако нещо подобно се случи с някой от братчетата ни. Просто не си го представяях. Винаги съм била до тях и съм ги защитавала , но сега ме нямаше. Нямаше я и силата ми и виж какво стана. За всичко съм виновна аз. Аз съм виновна за това. Нямаше да си простя нещо да се случи с Кели ли Джонатан. Както и с Джейн. Обещах си никога да не бъдат нараняване , особено с Келс , защото беше най - малкия и най - безполезната сила от всички ни Особено , когато бе в затворено помещение. Но сега лежеше на дивана си в безсъзнание , може би на път да умре , а аз немога да направя нищичко , за да му помогна. Бях жалка. Както бяха казали Кристен и Пейтън. Трябваше да бъда тук , трябваше да му помогна , трябваше...Но за жалост не бях. И сега го губех. Губех го от живота си. Губех го от живота на Джейн , на Джонатан и на Изабел. Губех го... Неможех да си го позволя. неможех да го загубя.
- Кели Кайлън Дарк! Събуди се , дяволите да те вземат! Не те моля! - започнах да му викам аз , като сълзите ми се усилиха.
Незнаех какво да правя вече. Знам , че ме чуваше , но не отваряше очи , а пулсът му намаляваше.
- Кели , помисли си какво причиняваш на мен. Какво причиняваш на Джонатан и Джейн и какво причиняваш на Изабел. Помисли си за нея. Изкаш да я оставиш сама на този свят със страха да не се обвърже отново , за да не го загуби. Точно както ще загуби и теб сега , ако не се събудиш. Помисли си каква болка ще създадеш и причиниш у всички нас и Изабел. - говорех му аз с надеждата да го разобедя или да му причина такава емоция от която да се събуди.
Но за жалост нищо не ставаше. А пулсът му почти се усещаше. Такава болка изригна от мен. Болка , която не бях изпитвала допреди. Каквато никой не може да ми причини , освен Джонатан , Кели и Джейн. Болкйата да загубиш някой много близък. Някой , който познаваш от цяла вечност. Болка , която би те съсипала на мига. Толкова силна и ужасяваща болка. А на всичкото отгоре неможех да направя нищо. Нищичко. Нищо , за да му помогна.
- Помогнете ми! Помощ! - виках аз през цялото време , като все още се надявах да не е късно и да го спася.
- Помогнете ми... - казах аз по - тихо , като положих главата ми на гърдите му и се облягнах на него и на дивана.
Просто незнаех какво да направя. Бях твърде заблудена и безсилна от тази тъга , която разтеже в мен с всяка изминала секунда.
- Хайде , Келс. Не ме изоставяй. Умолявам ти се. Недей. - говорех аз , обляна в сълзи от скръб и тъга , положила глава върху гърдите му , държайки го за ръка.

Какво ми направи тази Кристен. Защо немога да отворя очите си? Не чувствах, че съм жив, но все още бях, но много слаб. Исках да стана, да я намеря и да я убия или просто на я накарам да страда. Какво беше това сякъш се намирах на друго място. Тъмно бе, но и имаше някакви проблясъци. Оглеждах се на всякъде. Къде бях или по точно, защо се чудих къде бях. Бях си на мястото, но бях в безсъзнание. Явно бе права за "страната на сънищата", което е голяма глупост, ако ме пита някой. Просто сега щях да виждам всякакви невярни неща. Ето, че и почнаха. Всичко без мен бе. Брат ми и сестрите ми сякъш не са ме познавали. Гледах го като на филм. Ужасен кошмар от който нямаше да се събудя скоро. Отидох там и ги попитах.
- Как сте? Дълго ли ме нямаше? - но останах изумен.
- Кой си ти? За какъв се мислиш, че да ни питаш? - Джейн сякъш ме отблъсна с думите си.
Какво ставаше подяволите? Всъщност бях объркан, но това бе само кошмар, но как бих знаел това, като изопщо не помнех че бях заспал-изпаднал в безсъзнание.
- Но какво? Аз съм Кели. Вашият брат. Какво ви става на всички? Сякъш не ме помните. - започнах да мъмотя.
- Брат как пък не. Човече по-добре се омитай. Не ни се нрави. - Джонатан също бе неприемлив.
Остана Ел сигурно тя щеше да ми каже.
- Ел, моляте кажи им кой съм. Знаеш, нали? Не съм чужд. Моля те! - обърнах се към нея, но и там бе същото.
- A...Ами аз...Аз...Аз не те...познавам , Кели. Съжаалявам , ако те разочаровам , но ние нямаме друг брат. Мисля , че...Ще е най - добре , ако не оставиш. Моля те. - обърна ми гръб заедно с Джей и Джони.
Тръгнаха заминаха. Какво става тук? Защото се държаха така? Да не би да съм направил нещо лошо? Що за отношение към брат им. Не вярвах на гледката и чутото. Все пак бе кошмар, но за мен си бе като истината. Така се отдалечавах, че може би щях и да умра още малко, но това нямаше да се случи. Отново бе тъмно всичко. Бях сам и нищо наоколо. После чух познат глас. Викаше ми да ставам, да не си отивам, да бъда с нея. Не разпознавах, кой е, но знаех, че много ми се искаше това. Исках да се събудя, но неставаше нещо. Трудно бе след всичко случило се. Макар и само лошо привидение.

DeaD Брой мнения : 15 Join date : 02.08.2010

Когато сестра ми ми разказа какво е правила през цялото това време , което я чаках , за да ми помогне с едно нещо , аз веднага подскочх като уплашена. Но , разбита се , се направих на такава.
- Свети Дяволе , ти си измъчвала Кели Дарк?! А аз си мислех , че не си падаш по измъчванията.
- Но татко не трябва да разбира. Закълни се , че няма да му кажеш. - каза ми Кристен.
- Честна Дяволска Дума! - заклех се аз. - Изкам да го видя. Изкам да ме отведеш да видя гледката. Туковиж някой от другите Дарк може да се е пеисъединил при Кели и може да се сдобием с две сили наведнъж. Както се казва „С един коршум - два заека". - аз се позасмях злокобно и след това се усмихнах по същия дяволски начин.
- Изка ми се там да е Елиза , така ще си ѝ го изкарам на нея. Тя , незнайно как , се бе измъкнала сама от нас , а това доста ме издразни. Досега никой не се е измъквал от нас ЖИВ. Никой! А тя с толкова рани и на пътя на смъртта се измъкна просто ей така. - казах аз ядосано на сестра си.
- Да вървим тогава. - каза ми тя и ме хвана , като се телепортирахме в кабинета на Кели Дарк.
- Я виж ти. Каквото очаквах. - казах аз и се засмях , като Елиза подскочи и избърса сълзите си , които продължаваха да се леят.
- Кристен , изкаш ли да приключим с тези двамата? - попитах я аз , като не спирах да гледам злобно към Елиза , сякаш я горя с поглед.

DeaD Брой мнения : 26 Join date : 02.08.2010

- Всъщност го дразнех, не точно измъчване. - усмихнах се на сестра си малко преди да ни телепортирам в офиса на Келс Дарк.
Май Пей позна, че Елиза Дарк е при братчето си. Винаги познаваше, което ме радваше. Сега щяхме да си разкараме още повече деня без да ни е скучно. Щяхме да сме доволни и то много.
- Разбира се, че да. - и се засмях злокобно.
Леле как бях подредила Кели Дарк. Не вярвях, че бе толкова зле. Ах, как щяхме да ги подредим и да им вземе силите. Харесваше ми гледката и то много. Първо малко да се позабавляваме, а след това и ще им вземем и силите.
- Как е братчето ти, Елиза? Май, не е добре. А дали не е умрял вече? Как ми слиш Пейтън. Според теб мъртъв ли е? Аз мисля, че да.- обожавах дразненето, а сега и когато Пейтън е тук щеше да е върховно.
Загледах изражението на Елиза, колко ми харесваше само сега. Сълзите й колкото и да ги триеше си течаха. Май доста я бях наранила. Но така им се пада. Щяхме да ги изморим просто да изцедим силите им и после да ги убем много лесно.

Мъртав?! Само ако силите ми бяха тук , така щях да ги подредя. Ако си мислеха , че ще кажат нещо , което ще ме дразни не са познали.
- Вие зли кучки... - започнах аз. - Мислите си , че като баща ви е нищожеството...Ох , даже му забравих и името...Та това нищожество , което живее в подземния свят с най - нисшите твари , е нещо повече от нашия баща ли?! Баща ми , който го изпрати там , долу , и го е побеждавал не само веднъж и го е карал да пада на колене и да моли за прошка и да се усмолява за живота си... А вие сте наследили всичко по бащина линия. Всичко. Същите нищожеста , които за заключени в подземния свят с останалите празноглавци плюс баща - мизерен идиот , който не смее да се покаже навън и да се изправи срещу нас , ами изпраща малките си нищожеста или по - точно провалили се във всичко , с което се захванат дъщери , които не знаят по коя посока да тръгнат , да се занимават с нас. - аз имах и още много , за което да говоря и да ги ядосвам и туко виж се разплачат.
Сега нямаше сълзи в мен , а само гняв. Мъка , тъга , превърнали се в гняв и сила. Може да нямам силите , все още , но и така щях да ги смажа. Да им докажа за сетен път , какви нищожеста са и как се провалят.
- Вие сте нищожеста и всеки път щом баща ви го хване страх да си подаде носа извън това отвратително подземно царство , бъкано с гниди и изчадия , като вас и всички останали включително и баща ви , и ве изпрати да свършите мръсната работа , за да може той после да обере лаврите , а вие да си останете същите термити , само със славата , че са дъщери на дъртия загубеняк , който пък от своя страна и гащите неможе да си дигне , вие се проваляте и пак си оставате със славата , че никоя от вас неможе да победи ВЕЛИКИТЕ Дарк! Никой! Както и баща ви! И няма да ме убвате или пък измъчвате. Няма да ви го позволя вие... - трябваше да продължавам - нищоожни изчадия , които незнаят какво е мода. Мисля , че свежия въздух не ви влия много надобре , затова май е време да се връщате под земята , при останалите буболечки , за да се презаредите със убиди и сили , защото те ще са ви нужн , ако изкате да ме победите и да ми вземете силите , вие отвратителни и гньосни микроби.
Леле. Май се получаваше. Само да си видха лицата... Завист , злоба , гняв , срамота...Май наистина ги ядосвах. Което беше много добре.

DeaD Брой мнения : 26 Join date : 02.08.2010

Как смееше тази жалка и добричка Дарк да ни говори така. Какво знаеше тя за нас? Нищо, нищо, а ни съди, че баща ни ни бил пратил. Кой е говорил за него. Той сега дори незнаеше, че сме тук, а мислеше, че си вършим задълженията там долу. Просто неможех да я изтърпя още да говори. Знаех, колко я мрази Пейтън и знаех, че всеки момент щеше да избухне срещу нея, но мойте нерви след последната среща с баща ни бяха толкова опънати, че бях по избухлива и от сестра си. Бях като динамит, а Елиза Дарк запали фитила туко що. Просто незнаеше какво я чака след секунди. Да не си мисли, че без сили щеше да ни направи нещо. Погледнах Пей и не се поколебах да скоча срещу устата глупачка. Толкова бързо се нахвърлих срещу Елиза, че й дойде като гръм от бяло небе. Бях я гътнала на земята и я удрях като от косата ми бе започнало да бълва огън.
- Ти изопщо знаеш ли нещо за нас? Не. Тогава не говори. Млъкни. Изпроси си го Дарк. Баща ни дори незнае, че сме тук, идиотке. - продължавайки да се боричкам с Елиза говорех аз. - Вие Велики, друг път! Вижте се колко сте безполезни, особенно този цветарчо Кали Дарк. Колко лесно го премахнах от пътя ни. Ти ще си следващата, устатнице. - отхвърлих Елиза Дарк в масата отсреща, която се счупи.
Станах права. Толкова бях се разгневила, че така се втренчих в Елиза, че използвах силата си и я накарах да се гърчи от болка и агиния известно време и след това я пуснах.
- Край с теб Дарк. Ти ли ще ми говориш за това какви сме и какво правим. Ти, която си нищо без братята си и сстра си. Проста и слаба тъпачка. - стрелнах се до нея и я натиснах в стената като опрях къмата си в гърлото й.

DeaD Брой мнения : 15 Join date : 02.08.2010

Леле мале. Какво беше всичко това?! Такива неща излязоха от устата на Елиза Дарк , че чак неможах да повярвам. Тя уж бе най - сдържаната , а сега избухна и наговори тези неща. Майчице , така щях да я измъча , че да си върне всички думи назад и Тя да се моли за прошка и живота си.
Елиза удари сестра ми с коляното в корема и Кристен само се отдръпна назад и се сви. Елиза ѝ се нахвърли и започна да я удря , като май с единия удар и разкърви устната.
- Край вече! Елиза , така си загази като каза тези неща и направи това на Кристен... - аз само я погледнах тя излетя към стената.
Но някак си се упря на нея и се завъртя. След това скочи към мен и ме ускуба. Божичко! Кичурчето ми! Леле , мъртва бе! Аз използвах придобитата си сила - телекинеза , и я опрях на стената , като започнах да я душа. Но с тряскането нещо падна от Елиза. О , не! Това беше ристала , който и залепихме против силата ѝ. Аз само я погледнах с ококорени очи и продължавах да я душа. Кристен забеляза също кристала и се опита да ѝ го сложи отново , но тя бе доста упорите. Фрасна Кристен с токчетата си , което е доста болезнено , и аз със другата си ръка хванах ѝ краката ѝ с новата ми сила. Сега беше все едно с важета обвързана. И тогава се сетох да я поизмъча малко. Влесто притобитата си сила използвах първичната ми способност и около нея се появиха огнени въжета , които хем я дъжаха и душеха , хем я изгаряха. С едната си ръка поддържах въжетата , а с другата започнах да изпращам огнени кълба. Елиза както винаги се държеше да не изпищи от болка и нещо подобно.

Незнаех мъртъв ли съм или жив. Ту ставаше тъмно, ту се появяваха някакви картини и аз се опитвах да разбера нещо от там, но сякъщ нещо не си пасваше. По едно време видях светлина незнам каква беше точно но отидох към нея и хоп. Минах я и какво да стане. Едвам, едвам отлепих очи и прогледнах. Бях сигурен, че това е реалността, но гледката не ми хареса. Синистър бяха тук и двете. Мили боже! Елиза, какво по дяволите правеха пак тея двете. Не можех да мръдна, едвам дишах и гледах. Пак ли се опитваха да убият сестра ми. Пейтън я държеше, а Кристен май бе малко пострадала. Ръцете си неможех да ги помръдна заради нападениято на Кристен преди това срещу мен. Дали можех да ги разконцентрирам нещо. Колкото и малко сили да имах реших да опитам.
- Ей. Вие двете. Злите кучки близначки. Пуснете сестра ми веднага. Жалки сте, а Кристен най-много. - опитвах се да привлека вниманието върху себе си, но пак не бе добре.
Ако ме наранят Елиза пак щеше да страда, макар и сега да беше така, но тогава още повече.
- Чувате ли? Или огъня ви е заглушил слуха. Май сте глухи и двете. За пет пари не ставате. Ау, колко ме е страх от две кокошки, които само дрънкат глупости и мислят, че ще ни убият. Ха ха. - знаех, че ще ги накарам да ми обърнат внимание и Ел щеше да успее да се измъкне някък си.

Знаех си. Кели не беше мъртав , но неможеше и да мърда. Но поне беше жив. Но ако привлечеше вниманието им към себе си , щеше да умре , което ще е много лошо. Аз забелязах , че нещо пада от мен , а след това Кристен се опита да го вложи , но незнаех каво е. Приличаше на някакъв кристал , но едвам го бпх забелязала , защото беше с цвета на кожата. И сега се сетих. Вече имах сила. Можех да ги надвие само с една ръка.
Когато Пейтън спря да ме захвърля с огнени кълба и се насочи към кели , аз веднага се заех с измъкването ми от нези огнени въжета , които ми причиняваха ужасна болка. Аз само затворих очи и от мен сякаш заизлиза ледено студен бриз или по - точно студена вода и започна да се лепи по огнените важета. Скоро ги обзеха цялите и се вледениха. След това ги взривих със силата ми да онтролирам изцяло водата. Аз паднах на земята , но стъпих на крака и леко се подпрях с ръце , като леко приклякнах. ку че как токчетата ми тропнаха и вниманието от Кели се обърна срещу мен. Аз само ги погледнах с един крив поглед и Кристен се опита да се телепортира зад мен , но аз също се телепортирах от другата страна.
- Не си единствената с тази сила , скъпа моя. - казах ѝ аз и се усмихнах.
След това тя се телепортира зад брат ми , а аз зад Пейтън. Облях я във вода и всеки момент бих я заледиа , а след това взривила или скупила на парченца. А Кристен се телепортира до брат ми и допря камата си до врата му.
- Ако направих още един ход , брат ти е мъртав. - каза ми само тя а аз се усмихнах по същия начин , познат до болка на тях.
Пейтън нещо намигна на Кристен и аз се усетох. Телепортирах се бързо , точно преди пейтън да ме изпрати на отсрещната стена с телекинеза.
- Къде изчезна? - викна Пейтън.
Аз само се появих зад кристен и я изритах , като я запратих в другия край на стаята. След това захвърлих и Пей там.
- Кели? - казах само аз и седнах на дивана до него , като направих някакъв щит със силата си , който не се пробиваше така лесно.
- Как си? - попитах го аз , но надали щеше да е добре , след всичко станало. - Какво са ти сторили?
Аз едвам говорех от болката от раните на изгоряло , които Пей ми стави. Сега , Кели неможеше да ме излекува и щяха за доста да си останат и може би нямаше да мога да говоря много или да се бия с тази болка , която ме изгаряше , буквално.
- Кели , отговори ми. - казах му аз и се доближих още малко.

Едвам седящ седнал на дивана бях. Поизтоюих се докато виках по двете Синистър, но все пак имах малко сили да проговоря на сестра си.
- Зле, много зле. - преглътнах тежко и продължъх.
- Те ли? О, не. Не бяха двете, Ел. - поех си голяма глъдка въздух за да продължа. - Беше само едната. Кристен. Влязох в кабинета и почнах да преглеждам документите. Чух скърцане обърнахсе всички документи и листовки хвръкнаха и видях Кристен на стола си. Някак си невярвах, че тя се опитваше да ме тормози, но и не го правеше. Просто ме дразнеше с някакви глупави имена като - куха главо, тенекиена кутия, цветарчо, тревичко. А, ти знаеш, че не обичам да ме обиждат дори да е така. Ядосах се, но какво да направя. Тя затвори прозореца и нямаше как да се докопам до растения или земя, за да бия. Удряшеме, тикаше ме, също и с камата си ме прорязваше и ме намушка, че да немога да се движа. Използва силата си, но не... - закашлях се и не спирах да кашлям.
Гърлото ми пресъхна от толкова говорене, а и пък бях сигурно доста време в несвяст и раните ужасно ме боляха. Бях се обезводнил и това ме затрудняваше да продължа. Не успях да кажа на Елиза, че Кристен има и друга способност, далеч по опасна от тези на Пейтън. С триста зора спрях да се кашлям, но сега гласът ми падна и нищо не се чуваше като говорех. Опитвах се да кажа това на сестра си, за способността на едната Синистър, но бе трудно и болката ме притисна и гътнах се отново на дивана, но не бях затворил очи само се опитвах да не извикам от болки.

- Добре. Добре. - казах най - спокойно на брат си и му се усмихнах.
Вярвах , че всичко ще се оправи. Че всичко ще бъде наред и той ще се оправи. Ще го заведа в болницата в академията и ще го излекуват. Той щеше да се оправи. Трябваше да се оправи.
Аз сложих ръката си на челото му и усетих , че му е много топло. Имаше температура. А и много рани от тази Кристен. Само ако можех да оставя брат си за малко време , без да се страхувах , че ще го изгубя и той отново ще изпадне в безсъзнание или нещо много по - лошо от това , щях да ѝ сритам задника. Но неможех да оставя Кели. Неможех. Ако се телепортирах за съвсем малко , за да извикам Джейн или Джонатан , за да ми помогнат с Кели , те щяха да се доерат до Кели и да го убият. И в двата случая аз губех нещо. И в двата случая губех едно от най - важните неща в живота ми. И в двата случая губех Кели.
- Хайде кристен! Неможеш ли да се телепортираш вътре и да я убиеш!? Забрави за дразненето и измъчването. Просто се телепортирай и я убий! - говореше ѝ Пейтън , която с нея беше извън щита.
- Няма ли да ви омръзне да губите от нас? Колко пъти се заканвахте да ни убиете и ето ни тук - живи. Вие сте толкова жалки! - присмях им се в лицата и след това се обърнах към Келс.
Усмихнах му се отново и го погалих по лицето.
- Избяга ни , защото беше достатъчно умна , за да ни изиграеш , но това повече няма да стане! Никога! - крещеше ми Пей.
- Край с теб! - викна последно и подбутна Кристен.

DeaD Брой мнения : 26 Join date : 02.08.2010

Щеше да си плати Елиза, че така ме бе ударила през лицето, че ми тръгна кръв. Пейтън почна да ми вика да се телепортирам при Дарк и да я убия. Ако си мислеше, че е лесно да го направи тя. Неможех да мина през щита й, който бе направила със силата си. Пейтън ме подбутна да го направя и то не веднъж.
- Добре. - рекох и изгледах Пей.
Не по-малко от нея исках да убия Елиза. Щом неможе да се телепортирам при нея ще я накарам да страда и щита й ще падне тогава ще я убия. Лесно като детска игра за мен. Усмихнах се дяволски, придадох си още по злокобен вид и се средоточих над Елиза Дарк. Толкова силно използвах способността си върху нея, че след няма и минута щитът й изчезна, а тя бе на земята викаща от болката и агонията, която й причинявах в момента. Втренчих се в нея още повече. Направо щях още малко да я убия така, но усетих Пейтън да ме побутва. Премигнах и всичко спря.
- Може ли? - също даволски усмихната рече сестра ми като погледна към лежащата на пода Дарк.
- Да, разбира се. - тонът ми все така кисел й отвърна.
Обърнах се за момент към Кели, който едва не бе изпаднал отново в без съзнание. Хайде малко да го измъча пак, то не че щя бъде дълго. Сигурно веднага ще припадне, но ще е по добре, за да не ни се меси в работите с Елиза Дарк.
- О, цветарчо. Как си? - отидох до него и забих нокти в едната му рана, която бе точно на дясното му рамо и стиснах съ все сила.
Физиономията на Дарк, не беше цветуща. А моята превъзходна даже с дяволска усмивка, която не се махаше от доста време. С другата ръка натиснах раната му върху корема, а там най-болеше. Неможеше да издържи повече и Кели извика със все сила. Колко ме зарадва това. Сестра ми бе при Елиза и като, че също се позабавляваше. Да продължавам ли така? Е, че как. Разбира се, че да. Продължавах и още как. Толкова ми се искаше да го убия и имах възможността, но трябваше да вземем силите му и чак тогава. Прободох го още веднъж с къмата си, но в десния крак и започнах да я въртя бързо, после бавно, после пак бързо и така няколко пъти. Кели Дарк викаше ли, викаше от болка. Мина малко време и силите му не стигнаха и отново припадна. Пак остана в безсъзнание. Станах и отидох при сестра си и Елиза.
- О, Елиза. Братчето ти, май този път е още по зле. Може и никога вече да не се върне. - тя едва гледаше, а това би я накарало да я боли още повече. - Погледи го. Сякъш вече не е тук. - незнам защо, но постоянно говорех някакви такива работи. Може би вече исках да ги убием и незнаех какви да ги говоря.
Дръпнах едната й ръка и забих къмата в си там като я натиснах и то много силно.

» Спалнята на Кели